Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Здравейте! На 28г.съм, бебеправим от 01.01.06г., вероятна дата на зачеване - около 20.04.08г. Терминът ми е 16.01.09г. След около година и половина неуспешни опити си записахме час при д-р Александров във Варна. Преди това се обадих в София на д-р Стаменов от клиника "Надежда", но ме записаха за 23.06.08г ( после отмених часа, защото междувременно забременях и да може да се възползва някой друг). Не ми се чакаше толкова и така- във Варна. Там ни направиха подробни изследвания- хормони, снимка на тръби, спермограма и преглед с вагинален видеозон. Установиха, че няма реална причина да не забременея по естествен път. Доктор Александров каза: " Ти си още млада, опитайте още 1 година и ако не стане, ще говорим за Ин Витро". И така продължихме да опитваме месец след месец. Следих си овулацията, правихме секс под час и т.н., но чудото не ставаше На 30.04 имахме годишнина от сватбата и решихме да си направим екскурзия в чужбина. Почти цял месец умът ми беше зает с трескаво търсене на оферти в Интернет за подходящи дати, достъпни цени и дори си извадихме международни паспорти. Очаквах цикъла си около 09.05.08г., но ми закъсня с 4дни. Не се стърпях и си взех тест за бременност. Когато видях 2-те чертички се просълзих от вълнение. С мъжът ми мигахме и гледахме невярващо. Още на другия ден отидох на преглед за потвърждаване на бременноста. Естествено, бях подранила и не се видя дали има жив ембрион, само плодния сак. Моят извод от цялата история е, че човек не трябва да превръща желанието за бебе в идея-фикс. Първият месец, в който забравих за това и то се случи. Пожелавам същия успех на всички, които искат бебе! Дано Новата 2009 бъде щедра на чудеса!

Болка и аз това се почудих ,видяла си + тестчето на 21,07,2008 това би трябвали да значи,че все още бременееш? Не че има някакво значение     

Здравейте, мили момичета! Нашата мечта се сбъдна след 7 години опити, много изследвания, цветна снимка (от резултата и доктора заключи че нямам шанс да забременея по нормален път-след това изказване смених лекаря), лапароскопия при доктор Стаменов в София, още година и половина фоликулуметрия и все нищо не се получаваше. Вече бях приела идеята че може никога да нямам свои деца. От лапароскопията се установи че лявата ми тръба не пропуска контраста и нищо не може да се направи, но дясната тръба е пропусклива, макар и доста нагъната. И така започнахме да следим овулацията всеки месец при д-р Тодоров - съответно се молех да имам фоликул на десния яйчник, защото лявата тръба е запушена. Така и беше всеки месец овулацията ми ставаше от десния яйчник но резултат никакъв.... до декември месец 2007 г. Тогава при поредното посещение при доктора се видя че фоликула е на левия яйчник и аз разбрах че този месец нямам никакъв шанс да забременея. Спрях да мисля за овулацията и за секса по график, бях напълно обезверена... и точно тогава се случи чудото! Януари месец след 5-дневно закъснение си направих тест за бременност и не мога да ви опиша изумлението и радостта, което изпитахме с мъжа ми когато видяхме 2-те чертички. Невероятно, но оплодената яйцеклетка е минала през "запушената" тръба. Оказа се че наистина всичко е възможно, но се случва май-често когато напълно се откажеш и отчаяш.

Сега в ръцете си държа най-сладкото момиченце на света и няма нищо по-хубаво от това усещане!
Пожелавам на всички да изпитат това щастие 

Здравейте!

 В началото на 90-те при желана бременност жена ми направи спонтанен аборт в третия месец /тогава беше на 23/ Последваха шест дълги години, през които бебе така и не се появяваше. Обиколихме какви ли не лекари, главно в София, също и знахари, жена ми си направи какви ли не изследвания, включително цветна снимка, хиперстимулации и т.н. /вече съм ги забравил/, аз самият трябваше да направя над 10 спермограми - резултат никакъв. На цветната снимка се виждаше, че цервикалният канал е стеснен вследствие на аборта, но все пак пропуска сперматозоиди и според докторите това не трябваше да е проблем.
Спомням си първия път, когато отидохме на гинекологичен кабинет -мисля, че беше 1993 година, избрахме болница "Шейново" в София, сега сигурно се казва по друг начин. След прегледа на видеозон, двамата доктори заявиха: "Положението е сериозно - имате кистозни яйчници, трябва ВЕДНАГА да Ви оперираме. Вземете си кърпа, четка и паста за зъби, чехли /забравил съм целия списък/ и веднага идвайте да Ви приемем." Няма да обяснявам в какво състояние излезнахме от болницата - изведнъж се оказа, че ако жена ми не бъде спешно оперирана, може да се случи... само бог и докторите знаеха какво /на нас ни го спестиха/. Отвън й казах, че искам да я види и друг лекар, за да има потвърждение на диагнозата, иначе ми се струва неразумно да се оперира - все пак тя нямаше никакви болки или симптоми освен липсата на бременност. Следващият доктор, който я прегледа на видеозон, каза: "Няма кистозни яйчници, просто тя е в средата на цикъла и при овулация яйчниците изглеждат така" За съжаление съм забравил името му, да е жив и здрав - само като си помисля, че жена ми можеше да е успешно оперирана от кистозни яйчници... За съжаление и той не можа да каже защо тя не забременява.
       И ето че втората половина на 90-те години мой колега, който е имал същия проблем, ми даде координатите на доктор Новачков. "Имам две деца благодарение на този човек" - ми каза. С плахи надежди тръгнахме към поредния гинеколог. Новачков прегледа жена ми, разгледа и изследванията, които й бяха правени до момента и отсече: "Предполагам, че причината е ендометриоза, породена от стеснения при аборта цервикален канал. Той пропуска сперматозоиди, но не пропуска изцяло менструалното кръвотечение - това, което остава, е хранителна среда за ендометриозата. Ако съм прав, шансовете Ви за излекуване и бременност са 50/50. За да съм сигурен за диагнозата, трябва да Ви направя лапароскопия, иначе няма да се занимавам с Вас - безсмислено е." Беше казано много директно, направо жестоко на фона на останалите доктори, които обясняваха, че няма проблеми и нещата ще се получат /изключвам тези от "Шейново"/. Съгласихме се и Новачков направи лапароскопия, която потвърди диагнозата му и при която той разшири цервикалния канал и унищожи част от огнищата на ендометриозата. След това с медикаменти спря цикъла на жена ми за 6 месеца, за да лиши от хранителна среда ендометриозата и тя да изчезне напълно. Забременяването се получи още на 7-мия месец и така жена ми нямаше цикъл не 6, а 15 месеца. Раждането беше секцио, разбира се, при Новачков, също както и на второто ни дете няколко години по-късно.
       Разказах относително подробно цялата история не защото искам да споделям публично лични неща, а защото осъзнавам какво направи за мен и семейството ми колегата, който някога ме насочи към доктор Новачков. Ако написаното доведе до такъв резултат дори и само в един случай, ще съм истински щастлив. За съжаление не винаги е възможен happy end, но има ли някакъв шанс, Новачков няма да го пропусне - може да ми вярвате, казвам го от личен опит!


Здраве, късмет, успехи и нека 2009-та сбъдне желанията на всички!

А ако някой се е заинтересувал от д-р Виктор Новачков, може да прочете и тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=320458.0

Искам да кажа,че наши приятели.много близки нямаха деца 6години.Д-р Новачков останови запушени маточни тръби и след оперативна лапароскопия проблема вече го нямаше.Четири месеца по-късно момичето забременя.А за тези 6години през какви ли лекари не ходиха.

Здравейте и от мен.Вече 3 год. с моят съпруг правим опити за второ детенце,но резултат няма.Направих си няколко изследвания сред които са хормони,хламидии и цитонамазка.Резултатите са добри.Този месец за първи път ми закъсня с 3-4 дни и си казах най-после но след показването на само една черта и идването на цикъла само след няколко часа мечтата ни отново отлетя.Можете ли да ми препоръчате някой добър лекар който може да ми помогне за вторичен стерилитет.
 

здравейте момичета ,ще се запиша и аз
име:Валентина
Възраст:32
първи опити за бебеправене:1999 г.
евентуално забременяване:20-27 май 2004 г.
термин:18 февруари 2005г.
родих на 12 февруари

Здравей те! Ще използвам краткото време докато моето Слънчице спи ,за да разкажа и нашата история. На 21 години родих голямата си дъщеря, бремеността беше планувана и се разви по план. Тогава бях студентка и ми беше много трудно да съчетавам гледане на бебе и явяване на изпити. Благодаря на майка ми и на свекърва ми ,че помагаха, но все пак ми беше трудно. Нямах време  и спокойствие да се радвам на детенцето си и да го гледам как расте. Студентсвото свърши, започна борбата за реализация в професията и аз все не се решавах за второ дете. Годините минаваха ,дъщеря ми стана на 10 години .С баща й гледах ме, как започва да се откъсва от нас, как поема по свой собствен път, а ние оставаме сами - пред телевизора. Така стигнахме до решението да имам второ дете, а и дъщеря ми от малка искаше сестриче. Да , но нещата се оказаха ,не толкова лесни,както знаехме. На 30 години остановихме проблем с гърдата ми и правих операция. Резултатът беше добър. Спокойно продължихме по план"БЕБЕ", но не се получаваше. След месеци на надежда и разочарование, моят АГ доктор ме посъветва да направя изследване за токсоплазмоза. Резултатът беше ужасен - много висок титър. Започна се редуване на антибиотици и изследвания , а титърът не мърда. След последното изследване  аз забременях, но се уплаших. Казвах си с тоя висок титър не мога да рискувам, а кой да ми каже , че има и друга методика на изследване където се вижда активната и неиктивната форма на инфекция , така че може много лесно да се определи има ли опасност за плода или не. Явно и докторът ми не го знаеше!?!Направих аборт - грешка , но ....След това смених лекаря  си . Получих много внимание и най - важното комплексен план на действие. Проблемът с токсоплазмозата беше решен, но бебето го нямаше. Втората стъпка беше хормоналното изследване , оказа се ,че имам по- високо ниво на тестостерон.С подходяща хормонална терапия и това се оправи, но бебе пак нямаше. Трета стъпка хормонална стимулация и инсеминация- резултат нямаше. Последната беше ин витро, но отказах защото нямах финансова възможност и все пак си имах детенце. Така 4 години. Започнах да се отчайвам всичко ми е наред, а не се получава , спряхме да говорим за второ дете. Тайно си мислех ,че възрастта ми напредва и може би ще трябва да се пазим. До Новогодишната нощ на 2007 срещу 2008 .От новогодишната баница ни се падна бебе, дори не го изкоментирахме толкова вече ни се виждаше нереално. Да, но януари месец ми закъсня цикълът и аз направих поредния тест. Гледах и не вярвах - ПОЛОЖИТЕЛЕН. Излезе вярно - нова година нов късмет. На 35 години родих втората си дъщеря. Въпреки годините имах много лека бременост и родих общо взето леко. Не мога да опиша радостта у дома, колко сме щастливи всички и как къщата ми се напълни. Мили момичета, не се отчайвайте ,може би точно когато не очаквате , ще ви споходи щастието, не губете кураж. Вярвайте и се борете за това да станете майки! На всички пожелавам, да ви озари щастието на майчинството!!!!!!!!!!!!!!!!!                 

Здравейте, момичета! Ние с моя съпруг бебеправихме от лятото на 2007 г. Но все не ставаше и не ставаше. Отдавах го на стреса от работата и си казвах, че все ще стане. Докато през септември 2008 г не ми откриха 7см миома на задната стена на матката. Оперираха ме, но неуспешно. Не могли да я извадят, защото била мн кръвоснабдена и се намирала мн близо до тръбите и е бил мн голям процента след това да остана бездетна. И така моя лекар каза, че трябва да забременея по най-бързия начин, защото миомата расте и аз да имам поне 1 дете , та да може да я отстрани. Но бебето така и не ставаше през следващите 3 месеца. Правихме спермограма на мъжа ми , която се оказа не мн добра. Следващата стъпка беше да правим цветна снимка, за да видим какви са пораженията от миомата върху матката ми. Трябваше да изчакам да ми дойде цикъла да ми свърши и на ЦС. Ми закъсня ми 5 дни и аз си казах нормално. На мен никога не ми е бил редовен цикъла. Закъснението стана 8 дни, а аз тест така и не направих, защото не исках за пореден път да се разочаровам. А моя лекар ми беше казал при 10 дни закъснение при него. И така реших да направя тест и да ходя при него. И изведнъж    Направо не можех да повярвам. и на 05.01. аз разбрах че съм бременна.    От самото начало съм в болнични с ограничен режим на движение.Повече вкъщи и на легло защото миомата е над 10 см. и дано всичко е наред на 05.09 ми е термина. С нетърпение очакваме появата на тъй дългоочакваната рожба. Пожелавам на всички бебеправещи успех, а на успелите вече леко бременеене!

браво на вас момичета ,дано и на мене да ми се отдаде възможност да пиша и аз тука в най скоро време 

--------------------------------------------------------------------------------

Здравейте.Темата наистина е много интересна.Ето и моята история на кратко.Близо 8 години се борих със стерилитета ми.Ходене по- мъките.Януари 2004год. направих 1/вият опит и след това за една година и половина още 5.Последният през 07.2005год. ни донесе двете чертички на теста.Сега имам две прекрасни момиченца.Немога и не зная как да се отблагодаря на екипа на др.Йосиф Димитров.Нека има повече добри хора като тях. Не се отчайвайте при неуспех.

Здравейте и от мен.Нашите проблеми със зачеването започнаха преди 2 години.Моя мъж е прекарал заушка на 19г.,тогава свекърва ми не е обърнала внимание и след като решихме да си имаме бебе разбрахме че има проблем.Ние сме от Димитровград и тук няма специалисти в тази област,затова ние се обърнахме към специалист от Пловдив. Той направи спермограма на мъжа ми и резултатите бяха ужасни. Решихме да започнем лечение-първо започнахме с клостилбегит-не помогна, включихме и инжекции прегнил,купувахме билки правихме отвари и така година и половина.Миналата година към края на октомври отидохме в Пловдив при нашия лекар да видим какво е положението-беше отчайващо,доктора каза че няма какво повече да направи,оставаше ни само инвитро.Бяхме повече от отчаяни-нямахме пари за инвитро,нямаше смисъл от инсеминация,освен донорска,но аз исках да си имаме наше дете,а ме от друг мъж,който дори не познаваме.И така след дълго мислене се реших на донорска инсеминация,беше вече началото на декември месец,не знам защо бяхме решили че до март месец ако не забременея отиваме на донорска инсеминация,доктора ни беше толкова категоричен че няма да забременея по нормалния начин че даже и не правехме опити,само чакахме да дойде март месец.На 16-ти декември трябваше да ми дойде цикъла,след 4-дневно закъснение си направих тест и видях 2-те чертички.Просто това което изпитахме тогава няма как да се опише.Имахме си коледно чудо!!!Сега сме по-щастливи от всякога и чакаме да се появи бебето.Много ще се радвам ако някой прочете нашата история и разбере че наистина стават чудеса.Аз по принцип съм краен песимист,но вече знам че понякога стават чудеса.

Имам и моята си история,но вече съм я споделяла в друг подфорум...При мен проблемът не беше в забременяването толкова,колкото в нездравия плод и т.н.Е вече се радвам на своето момченце и не мисля да спра дотук...
Прочетох премеждията на kristina22(1986) и се сетих за подобен случай.Момчето прекарало като дете заушка и му казали ,че няма шансове да стане баща,момичето имало хормонални проблеми,паузи между циклите с месеци и тя получила тази диагноза "бездетие".До голяма степен това ги е събрало-приели си съдбата(нямало обвинения,нито чувство за вина) и започнали връзка.Били студенти,но не се налагало да се пазят-нали лекарите били категорични и така 2-3 години,не само не мислили за деца,а и не допускали подобно нещо да се случи.Но този метод на контрацепция не се оказал 100% надежден.Тя забременяла "изневиделица" и сега се  радват на 11месечно момиченце.Така че винаги има вратичка!

При мене психиката и стреса бяха причина за 2 годишен секундарен идиопатичен стерилитет. Още в самото начало ми казаха, че стреса около детето може да е причина, но не се отказвахме. 5 цикъла с кломифен, 2 с гонал, 1 с пурегон, 1 спонтанен аборт. Разочарованието след всеки път ме съсипваше, добре че касата плащаше всичко.  Накрая ми писна, отказах инвитрото през февруари, реших, че едно дете ми стига, дори секс не правихме. В петък си видях коледният подарък на видеозона.

Лошото на този период беше, че и връзката ни страдаше от този оплодителен секс, и двамата се натоварвахме психически, правехме го механично за едното бебеправене.  Там ни беше грешката.

Ето и моята история.
Проблемите ми започнаха преди 5 години с диагноза дермоидна киста и отстранен един яйчник.По време на операцията немарливи лекари ми направиха кръвоизлив,който подозирам за появата на начална форма на ендометриоза.
4 години се лекувах във Военна болница в София при една лекарка ,която ми изписваше противозачтъчни за ежемесечните фоликуларни кисти .Най-накрая вдигна ръце и ми каза,че няма да имам деца.
Преместих се в клиника по стерилитет с идеята за инвитро оплождане.Там се започна една дълга и тежка борба.
Около 1 година бях постоянен пациент при тях ,с какви ли не изследвания :хидротубация,хистероскопия за полип,лапароскопия,3 опита на естествен цикъл,1 инсеминация.Бавно и сигурно диганозата се очертаваше -ендометриоза начална форма ,която предизвиква ЛУФ и поликистозна структура на единия ми яйчник.Тоест имаше много сериозне ендокринен проблем.Стигнах и до ендокриноложка ,която ми откри лека инсулинова резистентност ,та се наложи да взимам метформин 5 месеца.
Най-накрая касата отпусна лекарства за инвитро и направихме първото си успешно икси с 2 чертички и живот и здраве чакаме близнаци!
Правихме иски ,защото през тези 5 години борба ,мъжа ми разви варикоцеле и го оперирахме,но морфологията остана 8% ,та докторите искаха да се презастраховат.