Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

   И аз искам да споделя как се сбъдна моята мечта  
Когато бях само на 23 год. при операция по спешност ми отстраниха десният яйчник.Тази случка остави дълбока психологическа рана,преобърна живота ми.След това попадах на некадърни лекари,които ми набиваха в главата,че с всяка изминала година шансовете ми намаляват  
   Противно на лекарските прогнози преди три години забременях като по чудо от раз,но за жалост не и беше писано на тази бременност.Прекъснаха ми я в 20 г.с. по медицински причини при здрав плод заради обилно кървене,разлепена плацента и намалели води.Това ме довърши психически   Последва и лапароскопия и съмнения за ендометриоза...
   С много болка пиша тези редове,обещала съм си никога да не си ги припомням тези ужасни години,защото господ ме дари с най-прекрасното същество-моята малка дъщеря,която спинка сега сладко до мен.
   Искам да вдъхна вяра на всички момичета,които живеят с тази болка и с огромната мечта за рожба.
              НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ ТЕ !!!НЯКЪДЕ ТАМ Е ВАШЕТО БЕБЧЕ  
   От сърце желая на всички много късмет и мъката от дългото чакане да бъде скоро заличена от сбъднатата ви мечта

 Незнам от къде да започна,защото минах почти през всичко,което можеше за да имаме дете. Бебеправене- 5 години.Започнах с гинеколог от моя град,който ме тъпчеше с клостилбегит....... незнайно колко пъти,изследвания на хормони....всичко-ок....така 3 години минаха.Вече се бях отчаяла,когато една приятелка ми каза да отида в София да ми проверят тръбите за проходимост.Така заминаваме ние с мъжа ми не за София ,а във Варна при доц.Маркова - резултатът запушени тръби,от тук нататък - лапароскопия.Изчетох и проучих къде да я направя и реших че ще бъде в София при проф.Налбански,Майчин дом.Така мина лапароскопията и се оказва че освен запушени тръби имам и сраствания и то не малко.....,следваща стъпка- пластика на тръбите 3 месеца по късно пак при професора....Според него резултат трябва да има до 1 год,ако ли не пак болница,пак изследвания.......Чакам 1 година,като през това време ходя на физиотерапия.....След 1 година,неуспех решавам че ще се обърна към клиника по инвитро с надежда да направя инсеминация,но......... не възможно,при запушени тръби само инвитро..ОК започнахме подготовка за инвитро,това става 2008г метсец май.... резултат-неуспешно инвитро.Следва почивка и подготовка за септември или на следващата пролет.През това време смених и работата си и не ми се мислеше изобщо за бебеправене,за подготовки,процедури и т.н.Месец август ходихме до Рилския манастир и там дадох обед, пред мощите на св.Иван Рилски ако ме дари с дете....така месец септември теста ми показа 2 черти  и сега се радвам на една малка,сладка кукличка,най-прекрасното нещо в моя живот....Така е било писано да мина през всички тези изпитания,за да се сдобия с прекрасната си рожба.НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙТЕ НИКОГА МОМИЧЕТА ,ГОСПОД ПОМАГА ВЯРВАЙТЕ В ТОВА!!!!

Здравейте моми4ета.Не мога да повярвам 4е най-накрая пи6а и аз,след 2 години и половина чакане и ходене по лекари.След като не става6е вече близо година отидох на лекар,първо хормони и цветна снимка,която много ме боля през октомври 2007 ,резултатите ми дойдоха януари,живея в Испания,при което ми казаха че се съмняват за запу6ена дясна тръба и искаха да направят лапароскопия от която се ужасявах.Насрочиха ми я за май 2008 но се отказах в последния момент и им казах 4е искам да пробваме с инсеминации.И така на другия месец първо инсе неуспе6но.Следва6тия месец пропуснах заради свръхстимулация и септември следва6тата пак неуспе6на.Нервите ми бяха опнати до краен предел,бе6е стра6но стресира6то особено 4акането.И тогава ре6их- 6те направя лапароскопия 6том лекарите казват че така трябва..и така чаках 6 месеца,насро4иха я за април 2009,умирах от страх но моя мъж бе6е до мен неотлъчно,много ме подкрепя6е.Така на 16-ти ми дойде на 21-ви бе6е лапарото.Мина по леко от колкото о4аквах,цветната снимка ме боля пове4е а тук само стресът от подготовката ти остава,мина и замина,о6те ве4ерта бях в къ6ти.Резултата ми казаха о6те в болницата,че тръбите ми са добре и нямя запу6вания.Съ6тия месец,дни по късно си усетих овуто и се възползвахме. И така на другия месец ми закъсня но не можех да повярвам мислех че 6те е не6то от операцията но не- на 16-ти маи си направих теста и видях двете 4ерти4ки които понякога в моменти на отчаяние мислех 4е няма да видя.Безкрайно сме 6тастливи,живот и здраве януари да гу6каме на6ето бебче.Искам да ви кажа че наистина е вярно че когато наистина силно иска6 не6то рано или късно се случва

ЗДРАВЕЙТЕ,БЪДЕЩИ И НАСТОЯЩИ МАЙКИ!И АЗ,КАТО ВСИЧКИ ВАС ИМАХ СЪЩИЯ ПРОБЛЕМ-ТРУДНО ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ,САМО ЧЕ СЛЕД ПЪРВОТО МИ ДЕТЕ,ИЛИ ТАКА НАРЕЧЕНИЯ"ВТОРИЧЕН СТЕРИЛИТЕТ".СТРАШНО МНОГО ИСКАХМЕ ДА ИМАМЕ ВТОРО ДЕТЕ,ГОДИНИ НАРЕД ЧАКАХМЕ,И ЧАКАХМЕ,И ЧАКАХМЕ,НО НЕ СЕ ПОЛУЧАВАШЕ.МИСЛЕХ СИ,ЧЕ НЯМА ДА ИМА ПРОБЛЕМ,ВСЕ ПАК ИМАМ ЕДНО ДЕТЕ,ЗАЩО ДА НЕ МОГА ДА ЗАБРЕМЕНЕЯ ОТНОВО?НО,ЗА СЪЖАЛЕНИЕ СЕ ОКАЗА ПО-ТРУДНО,ОТКОЛКОТО ПРЕДПОЛАГАХ.ПОДЛОЖИХ СЕ НА КАКВИ ЛИ НЕ ХОРМОНАЛНИ ТЕРАПИИ,ПРГЛЕДИ И КАКВОТО ДРУГО СЕ СЕТИТЕ,НО ЕФЕКТ НИКАКЪВ!НЕ СЕ ОТКАЗВАХ,ОБАЧЕ,ЖЕЛАНИЕТО МИ ЗА ДЕТЕ БЕШЕ ТОЛКОВА ГОЛЯМО,ЧЕ ДОРИ ЗА МИГ НЕ ДОПУСКАХ ВАРИАНТА ДА НЯМАМА ВТОРО ДЕТЕ.ВСЛЕДТВИЕ НА ПЪРВОТО МИ РАЖДАНЕ ПОЛУЧИХ АДЕНОМ НА ХИПОФИЗАТА,КОЙТО ЛЕКУВАМ И ДО ДНЕС,ЧУВАХ КАКВИ ЛИ НЕ МНЕНИЯ ЗА ЖЕЛАНИЕТО МИ ДА ЗАБРЕМЕНЕЯ ОТНОВО,НО АЗ ЗНАЕХ,ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ Е НАРЕД,НЕ МОЖЕШЕ ДА Е ИНАЧЕ!ПОСЛЕДНАТА МИ НАДЕЖДА БЕШЕ ЛАПАРОСКОПИЯ.И-,БИНГО!!!МЕСЕЦ И ПОЛОВИНА СЛЕД НЕЯ БЯХ БРЕМЕННА!ГЛЕДАХ ДВЕТЕ ЧЕРТИЧКИ НА ТЕСТА И СИ КАЗВАХ,ЧЕ В ТОЗИ МОМЕНТ СЪМ НАЙ-ЩАСТЛИВАТА ЖЕНА НА СВЕТА!БРЕМЕННОСТТА МИ БЕШЕ МНОГО СПОКОЙНА И БЕЗ ОСОБЕНИ ПРОБЛЕМИ,РАЖДАНЕТО МИ БЕШЕ НАЙ-СТРАХОТНОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЖИВОТА МИ,А ДЪЩЕРЯ МИ Е ВЕЧЕ НА ПОЧТИ 3 ГОДИНИ.И АЗ СЪМ ИМАЛА МОМЕНТИ НА ОТЧАЯНИЕ,КОЛКОТО И МАЛКО ДА СА БИЛИ,ИМАЛА СЪМ ГИ,НО НЕ СИ ПОЗВОЛИХ НЕГАТИВНИ МИСЛИ ЗА ЕВЕНТУАЛЕН НЕУСПЕХ,И ВЯРВАМ,ЧЕ ТОВА МИ ПОМОГНА МНОГО.СИЛАТА НА МИСЪЛТА И ЖЕЛАНИЕТО ЗА НЕЩО,БЕЗ ДА СЕ ПРЕВРЪЩА ВЪВ ФИКС-ИДЕЯ ,ПРАВЯТ ЧУДЕСА!ВЯРВАМ В ТОВА И ПОЖЕЛАВАМ ОТ СЪРЦЕ НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА,НА КОИТО ИМ ПРЕДСТОЯТ  ТЕЗИ МОМЕНТИ НА НЕСИГУРНОСТ,ДА НЕ СЕ ОТЧАЙВАТ,ДА СА СПОКОЙНИ И СИГУРНИ В ТОВА,ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ СЕ НАРЕДИ.ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ,ВЯРВАЙТЕ В ЖЕНСКАТА СИ ИНТУИЦИЯ И ВСИЧКО ЩЕ СТАНЕ ТОЧНО,КАКТО СТЕ ГО ПЛАНИРАЛИ!

Здравейте майчета!Всяка от нас е преминала/И БИ ГО НАПРАВИЛА ОТНОВО/през ада за да гушне своя рожба.При нас това отне 6 дълги години,през които се случваше да изпадам в отчаяние и да си мисля,че на мен не е отредено да имам рожба.Но се случи чудото и сега със съпруга ми се радваме на 3месечното си бебче.Пожелавам на всички такъв благоприятен развой.

защо толкова отдавна никой не е писал тук ? това е една от най-хубавите теми, моля ви успели момичета споделете с нас вашата история, така давате огромен стимул и надежда на нас очакващите

 И аз искам да споделя как се сбъдна моята мечта ......
Всичко започна преди 15 години. Събудих се рано сутринта за училище с много силни болки в ляво долу ниско,  до вечерта болката беше вече нетърпима и когато майка ми се прибра от работа ме отведе на лекар. Първо си помислиха, че е апендикс, но след това  ме изпратиха в гинекологията. Приеха ме за лечение и започнаха да ми дават антибиотик, но тогава беше криза и нямаше лекарства, храна и т.н. в болниците, та започнаха лечение- лекарството свърши, почнаха с втори антибиотик , но и той свърши и ми обясниха, че не могат да почнат трети и така ме оставиха не излекувана. Няма да навлизам в повече подробности за да не ви отегча, но ще ви кажа, че при престоя ми в болницата се намери един "много голям специалист" д-р Джунков, който ми каза, че: НИКОГА НЯМА ДА ИМАМ ДЕЦА . В този момент мислех, че живота ми е свършил , та аз бях първо на 16 г. , второ бях девственна и трето къде беше лекарската клетва и човечност в този момент. И така изминаха 9 г. в непрестанна мъка, болка и тъга. През това време ходех на прегледи и непрекъснато ми казваха, че не съм излекувана от възпалението, а то е станало хронична и може да имам проблеми, но нищо не се знае и т. н.   и така мъката се увеличаваше с всяка изминала година. Така дойде края на 2004 г. запознах се с най- прекрасния човек на света и след три месеца вече живеехме заедно с уговорката да не бързаме със сватбата да се опознаем. Не минаваше ден без тогава приятелят ми да не ми каже, че иска час по- скоро да стана негова съпруга и така аз един хубав ден не издържах и му казах, че са ми казали, че НИКОГА НЯМА ДА ИМАМ ДЕЦА и че ако ми е писано да бъде така аз нямам право да наказвам и него. При което той ми каза: СКЪПА ОБИЧАМ ТЕ ТОЛКОВА МНОГО, ЧЕ АКО ГОСПОД Е РЕШИЛ ДА НЕ НИ ДАВА СВОИ ДЕЦА СЪМ ГОТОВ ДА СЕ ОСИНОВИМ, САМО И САМО ДА ОСТАНА С ТЕБ ЗАВИНАГИ. Душата ми сякаш се отпусна в този момент тогава беше май 2004 г. През юни цикълът ми закъсня и с последните ни пари съпругът ми купи тест за бременност, който излезе   Не можех да повярвам бях на седмото небе. След това го потвърди и специалист.   И така в началото на февруари 2005 г. се роди едно от многото прекрасни деца на света, моето слънчице, моето бебче, моето златно момченце.
Това е моят разказ с който искам да кажа да не се доверявате много на големите специалисти като д-р Джунков, който сигурно не ме помни, но аз него никога няма да забравя......
 С тези редове искам да вдъхна вяра на всички момичета, които живеят с тази болка и с огромната мечта за рожба. Също така искам да им кажа:
              НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ !!!НЯКЪДЕ ТАМ Е И ВАШЕТО БЕБЧЕ, КОЕТО ЧАКА ТОЧНО ВАШАТА ЛАСКА И ЦЕЛУВКА И С НЕТЪРПЕНИЕ ЧАКА ДА ПОРАСНЕ И ДА КАЖЕ ТОЧНО НА ВАС - ОБИЧАМ ТЕ МИЛА МОЯ МАМА !!!!!
   От сърце желая на всички много късмет и мъката от дългото чакане да бъде скоро заличена от сбъдването на заветната мечта.
Надявам се да не съм ви отегчила.....
Но поне при мен така се случи бях благословена и се  , следващата да си ти............  :

Здраавейте!
Искам и аз да споделя нашите премеждия до заветните 2 черти.Педи около 4 години решихме да си направим бебе.Винаги съм мислила ,че в момента в който спрем да се пазим до 6 месеца ,ще съм бременна-да ама не.Започнахме лечение в Пловдив с 4 инсеминации в рамките на година-неуспешни.По-късно се оказа ,че поради висок пролактин нямам овулация,а и спермограмата на мъваа ми във всяка клиника беше различна.В началото на тази година бях на преглед в ин витро клиника в София.Бяха ми назначени отново хиляди изследвания.След като бяха готови ни отговориха ,че тябва да почакаме 7-8 месеца за ин витро,така или иначе сме чакали 4 години.Искам да подчертая,че със съпруга ми не сме разчитали на финансиране от фонда.След като чух,че още ще чакаме,открих няколко болници в Истанбул,прочих ги и си избрах една.Изпратих си документите,след 3 дни минахме през комисия и след 2 седмици,на 3-ти ден от цикъла,бях на преглед,започнах стимулация с последващо ин витро.На 11 ден ,напраавих кръвен тест о чудо-положителен.Вече съм в 8г.с. и съм безкрайно благодарна на екипа,който направи възможно чудот да се случи.

мале,момичета през какво сте минали....като си представя,че и аз бях близо до проблемното забременяване...нзм
да сте живи  здрави

Здравейте, борбени момичета!
Моята история я разказах на предната страница. А сега искам да ви кажа ,че вече прегръщам моето слънчице - Маги, която се роди на 24 август! Стискам палци на всички вас, от сърце ви пожелавам успех и здрави и пухкави бебчета! И никога не провесвайте нос, борете се до последно, както направих аз!
 

Здравейте!Ето как успях и аз да гушна моята рожба;През 1995 напрвих спонтанен аборт във 2 месец през 2000 година наприх втори спонтанен аборт пак във 2 месец!2002 година лапароскопия!През 2004 реших да посетя доктор Минев който ми назначи сума изследвания от който не се откри проблем!2007 забременях от 2 инсеминация правена пак от доктор Минев за жалост загубих бебето в 28 седмица!Този път обаче си казах че нищо няма да ме спре и съвсем скоро ще съм пак бременна!Само където този път сана от 6 тата инсеминация !Бях решила и ако тоя път теста е отрицателен правим инвитро но точно когато най малко вярвах че е станало видях положителния тест!Току що нагушках резултата от тоя тест и я сложих да спи Вярно борих се 15 години но си струваше всичко през което минах!Благодарна съм на доктор Здравко Минев ,че никога не ме остави да се предам и се пребори заедно с мен както и на професор Милчев който по спешност извади дъщеря ми Елица в 34 седмица и на доцент Мая Кръстева ,която я пое и се погрижи за нея!

Здравейте! Не ми се иска да говоря подробно за манипулациите, през които минах през 6-те години опити за забременяване. Важното е психически човек да издържи, като е нормално да има приливи и отливи на надежда, вяра и отчаяние. В начлото бях много отчаяна, после си казах трябва да мисля положително, да си правя визуализации и да вярвам силно, без колебание, пак не успях. После започнах да се моля на Бог да ми даде сила и светлина в душата, за да издържа на това изпитание. И най-вече занимавах се с най-различни дейности, за да не мисля. Колкото повече знае човек за забременяването, толкова повече се затормозва, наложих си информационно затъмнение съзнателно. Мислех си-не мога да се примиря, да имам дете е най-важното нещо в живота ми. Но всъщност на мен поне ми помогна това - смирението, не можем да контролираме всичко. Казах си -правя каквото мога, а резултата-не зависи от мен. Все пак в Бог е началото и края. сега съм в 9 месец и чакам сина си живот и здраве съвсем скоро. Вярвайте, момичета, но и потърпете, борете се и се смирете! Успех от сърце и много светлина и сила в душите!!!!!!

mnogo iskam da imam dete.semeina sam ot 2 godini,no opititeni sa ot dosta po rano.hodila sam na doktor i mi kazaha 4e vsi4ko e nared.no vse o6te imam nadejda,no naistina e tajno vsi4kite ti bli4ki i priateli da imat deca,a ti da kazva6,4e o6te ti e rano,a vsa6toto vreme da go jelae6 ot sarce

Здравейте! Ние се лутахме напред назад около 6 години. Минахме през какви ли не процедури и опити, срещнахме се с какви ли не светила в областта на забременяването и оказа се, че всичко е наред при мен и съпругът ми. Не искам да навлизам в подробности, мъката през тези години беше голяма, към това също не мисля да се връщам. Сега имаме едно дете - момиченце на 1 г и 8 месеца е, голямата ни радост. Очакваме и второ дете живот и здраве през 2010! Обещала съм да споделя и надявам се това да достигне до повече бъдещи майки и момичета копнеещи да имат дете, това което в крайна сметка ми помогна. Отдавна преди години бях гледала репортаж за църква, в която има чудотворна икона помагаща именно за забременяване, намираща се в квартал Горни Воден , Асеновград. Имаше интервю с един мюсюлманин който беше отишъл там да се помоли за снаха си да има дете, това много ме впечатли, обещах си да отидем със съпругът ми. Но намерихме време за това или по скоро се сетих за църквата чак години след обещанието и през 2007 година отидохме. Свещеникът отец Живко и съпругата му са изключителни хора, дадоха ни една ябълка, която е именно за забременяване, дадоха ми и едно коланче което да го нося постоянно докато забременея и чак след като родя да го махна. Забременях  1-2 месеца след посещението ни и изяждането на ябълката. Това лято минахме от там за да благодарим за детето, което вече имаме и отново си взех ябълка, защото вече искахме второ дете и опитвахме от 3-4 месеца. Какво да ви кажа този път веднага забременях. И за това обещах да разкажа историята си. Не зная вашата вяра доколко е силна и не бих искала да въздействам на никой. Аз вярвам, че чудотворната сила на иконата ми помогна да забременея и ще кажа само, че нищо не пречи да посетите църквата и да се уверите в думите ми. Желая късмет и успех на всички от сърце!!!

Здравейте 
За радост,не съм имала гинекологични проблеми,но бебеправенето при нас беше 8 месеца.Бях притеснена,но чудото стана.Сега съм горда мама на 7 месечно бебе.Мисля,че когато човек иска нещо толкова силно и вярва че то ще се случи се случва! Пожелавам на всички искащи и при тях да се получи! ВЯРВАЙТЕ И НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ!