Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Здравейте! След като съм вече в 9-тия месец на моята бременност и очакването да се роди малкото ми съкровище ме изпълва с ураган от чувства, реших и аз да споделя как стана събитието...След три годишно ходене по мъките, доктори, хормони, инсеминации, решихме със мъжа ми да се оставим на случайността. Между другото всички изследвания показваха, че нямаме никакви проблеми, поради които да не можем да имаме детенце...Оказа се обаче че аз имам повишени показатели на хормоните на щитовидната жлеза... пиейки медикаменти за тези хормони и след една екскурзия в Египет, работата взе че стана....Не  знам от психическото спокойствие или от хормоналните таблетки, но сега съм в очакване на моето малко момченце......

Здравейте и от мен!След 2 спонтанни аборта видях 2-те чертички-просто не можех да повярвам,че след всичките изледвания и дългото очакване мечтата ми ще беде реалност.Докторът обаче каза да изчакаме за да бъде сигурен.Това направо ме уби-мислех че за пореден път съм се провалила,самообвинявах се и си мислех че той нарочно не иска веднага да ми го каже а изчаква и това направо ме убиваше.Отидох наслуки при двама специалисти защото не издържах да чакам 10 дни-и двамата казаха че нямам късмет и този път.Отчаях се.Само заради мъжа ми отидох на 10 ден при моят лекар примирена да чуя и от него същото.НИЩО НЕ ОЧАКВАХ И ТОГАВА ТОЙ КАЗА -ЧЕСТИТО БРЕМЕННА СИ!!!Не знам как излезнах от кабинета-мъжът ми ме чакаше отвънка и каза че само по погледа ми е разбрал.Последваха 9 месеца пълни с изследвания,инжекции, болки и лежане вкъщи.Не можах много да се пофукам с коремчето си или пък да изживея прекрасно времето, но малкото човече вътре в мен ми даваше сили и надежда.Накрая дойде  най-прекрасното вързопче на света.Това е моята история със щастлив край.Искам да видя и още много такива от всички които досега са били в другите теми и да им кажа ,че благодарение на тяхната сила и вяра и аз успях.Нека по бързо и техните итории бъдат написани тук.Вие ще успеете  

Пиша малко предварително, но искрено се надявам бременността ми да си мине спокойно и леко и най-важното успешно.
Близо 3 години се опитвахме да имаме бебе. През това време минах през 3 клиники,безброй фоликулометрии, хормонални изследвания, щитовидна жлеза, кръвна захар, инсулин, хидротубация, стимулации, инсеминация, посткоитални тестове, спермограми. Никъде не беше открита физиологична причина да не забременявам. Смених работата с по-малко стресова, сменихме и квартирата. Покрай преместването и чакането за час за цветна снимка, която ми искаха от последната клиника и евентуалната подготовка за ин витро на естествен цикъл (с диагностична цел, както се изрази доктора), бебето се е получило без чужда намеса.
Когато ми закъсня изобщо не повярвах, не повярвах и след като видях резултата от кръвните тестове. Сега гледам бебето на ехографа как помръдва с ръчички и краченца и все още не мога да осъзная, че това малко човече расте в мен. Станах, обаче, поредното доказателство за това как психиката може да ти играе лоши шеги. Нещата стават, когато трябва да станат, което не винаги съвпада с нашите желания... На всички пожелавам от сърце - успех!

Щица, нямам думи да изразя колко се радвам за теб!
Отдавна не беше писала в темата за проблемното и се чудех какво ли става, а то ето че ти се е случило най-хубавото нещо!
Честита бременност! Желая ти леко бременеене, много спокойствие и положителни емоции и .... разбира се най-сладкото, здраво и прекрасно бебче!

Много отдавна не съм влизала тук и може би за да позабравя трудните моменти. Моята история не е прекалено дълга(слава Богу) като на много от вас,но който не е минал през този ад да си лишен от правото да си майка,няма ни най-малка представа как се чувстваме. Омъжих се 2005 и в началото не обръщах внимание,че бебето не се получава. Знаех,че има време и че не е задължително да стане от първия път. Улисани в ежедневието си измина година и половина. Започнах да се замислям над въпроса. Станаха 2 години без резултат и реших,че е време да потърся лекарска помощ. Обиколих няколко лекари и един казва нищо ти няма, друг нямаш овулация (без да търси причината ),трети-пий билки и трибестан за "самолета" за мъжа ми. Изобщо несериозно отношение. Направих един куп хормонални изследвания и благодарение на всички вас разбрах,че никой от тях не е вещ в проблема ми. Един ден от предприятието ни имаше профилактични прегледи. Гинеколожката беше от София и аз споделих проблема си с нея. С един поглед жената установи поликистозни яйчници. Онемях. Знаех от този форум за какво става въпрос. Знаех каква борба ни чака от тук нататък. Следващата стъпка беше ходене в специализирана клиника по стерилитет. Но за мой късмет научих за тукашен лекар,който се занимавал с такива случаи. Реших да го посетя и човекът беше прекалено прям и каза,че чудеса не прави,но ще опитаме каквото трябва,ако не стане,събираме необходимите документи и изследвания и в София за инвитро. Последваха нови изследвания и започнахме със стимулация с Клостилбегит. 3 месеца,в които нямаше резултат. Надеждата ми отново повяхна. Но лекарят реши,че ще направим още един месец стимулация и след това лапароскопия. Но съдбата ни поднесе най-сладката изненада- двете чертички. Неможех да повярвам,не беше истина. След многото проронени сълзи и обезверяване,аз бях бременна. Сега имам син на 8 месеца и не спирам да му казвам колко много го обичам. Не разбира какво му говоря,но усеща цялата обич, с която го обграждам. На всяка една от вас,която все още се бори с проблема, пожелавам в най-скоро време да изпита това удоволствие да гушне бебето си. Не губете нито за миг надежда,чудеса има!

Здравейте и от мен аз съм още в съвсем ранна бременност , но тихичко и аз ще кажа за мен.Започнахме да бебеправим миналата година Март месец , ноември имам една неуспешна и сега пак март съм бременна - значи отговорът ми е точно една година( не сме правили никакви изследвания и лечения)

П.П.Гледам последния постинг е точно на рожденният ми ден което ме навява на мисълта че  дойде точно като подарък за него  

Момичета, историите ви ме разплакаха...
При мен историята със забременяването не е чак толкова дълга, както при вас, но и аз се сблъсках с празните надежди месеци наред да видя положителния тест...
Със съпругът ми сме заедно от 6 години и половина. От 2 седмици сме женени. В началото на нашата връзка пиех противозачатъчни, в началото ги приемах заради нередовен цикъл, но после се пазех от забременяване и така близо 2,5 години. Бях студентка и не бях готова да ставам мама. Преди 2 години и 3-4 месеца реших, че е време да спирам противозачатъчните, а и организма ми трябваше да си отпочине. Но...не ми идваше цикъла близо 3-4 месеца. Отидох на гинеколог, при което ми изписаха хапчета да предизвикат цикъла, но ме предупреди, че ако не ми дойде, нямало да мога да забременея. От тези думи ме заболя много, разплаках се. За мое щастие цикъла ми дойде, като в следващите месеци ми идваше нормално. Все още ме беше страх за бебеправене. Мислех си, че ще стане от първия път. Започнахме опитите от ноември 2008 година. И аз бях сигурна, че съм бременна, но не. А най-лошото е, че ми се появиха кондиломи. Нито аз съм изневерявала, нито мъжа ми, така и не можахме да разберем от какво се появиха. Успях да ги излекувам за около месец и половина. Мъжа ми тогава нямаше. Продължихме опитите - още 4-5 неуспешни месеца и изведнъж при мъжа ми се появиха тия кондиломи - при него лечението се оказа доста по-трудно (близо половин година). И така до октомври-ноември миналата година. Правихме вече наново опити за бебе. Аз не отдавах надежди, защото знаех, че не става толкова лесно, колкото съм си представяла. На Коледа си пожелах все пак да съм бременна и да имам бебе през 2010 година. След 10-тина дни закъснение на цикъла в началото на януари реших да си направя тест за бременност, макар и да бях свикнала с отрицателния резултат. Е, каква ми беше изненадата -  . Плаках от радост! И сега съм вече в пети месец, засега всичко е наред!
Мили момичета, вашите мечти един ден ще се сбъднат! Не вярвах на чудеса, но повярвах, че поне на Коледа стават такива! Успех на всички ви!

Здравейте момичета!
И при мен е като при ninfil
Омъжих се и аз в началото не обръщах внимание, че бебето не се получава.
Изминаха 2 години и половина. И започнах да се замислям над въпроса. И аз обиколих няколко лекари и срещнах доста несериозно отношение. Установиха се най-накрая поликистозни яйчници. Преди да се стигне до ходене в специализирана клиника по стерилитет и аз попаднах за мой късмет на  лекар, който препоръча стимулация с Клостилбегит. Пробвахме 6  месеца - нямаше резултат и ги спряхме.
И при мен надеждата повяхна. Но съвсем неочаквано след 1-2 месец след като спрях лечението и  изненада - бях бременна.
Пожелавам всеки  да изпита това щастие да има бебче!
 Не губете  кураж, чудеса наистина има!
 

  Здравейте ! Бях си обещала да споделя какво ми помогна да забременея и съм сигурна , че ако пиша в правилната тема(новак съм )ще бъда полезна .Затова ще бъда кратка.Значи беше ми направило впечатление , че когато си правя тестове за овулация никога втората чертичка не беше достатъчно наситено червена , а беше бледо розова и си мислех че е нормално , но после разбрах че не е така.
  Започнах да пия ЦИСТОФЕМИН на д-р Тошков за болки при менструация и какво се оказа когато си направих тест за овулация след приема му?Вече и двете чертички бяха еднакво плътни т.е явно преди това ми е липсвала менструацията.Скоро след това вече бях бременна !Пожелавам го искрено на всички жени които го желаят!Успех!

"овулацията" не "менструацията"

Прочетох почти всички истории и толкова се радвам за всички вас, които не сте спряли да се борите, въпреки,че в началото не се е получавало! Браво и успех на вскички, които продължават да се опитват

Понякога се получава точно като спреш да опитваш и напълно се се отказал от всякакви опити за забременяване и точно тогава внезапно идва щастието. Малкият бебчо !
Спокойствието в много от случаите е важен фактор и е най-доброто лечение!

 Това важи точно за нашия случай 

След няколко неуспешни бременности, то мисед, то извънматъчна бременност и последната от които преди две години аборт в 21 г.с. ,  след който докторите казаха, че трябвало да ми направят серклаж и след това двегодишно ходене по мъките - прегледи, изследвания и т.н. известно ви е всичко, за да се случи чудото отново и точно когато док ми каза да направим изследване на Антимюлеровия хормон в София и евентуално да се насочим вече към инвитро  аз сякаш се отказах, отказах се и реших поне месец-два да почиваме, без доктори, без изследвания, без прегледи, без броене и т.н. и точно тогава, когато наистина бях спряла да мисля вече за това се случи  още същия месец неможех да повярвам и когато след  една седмица закъснение отидох при док тя се усмихна и каза: май на твоите фоликулчета не им се разкарва до София, ааа   

Та това е, marrybg е права, напълно права 

Така е! При нас определено това беше причината. До такава степен се бях хванала като удавник за сламка за работата си, че в един момент съвсем се увлякох в нея. Дори бях забравила да отбележа датата на последната си менструация и чудото стана
 След това имахме неловки ситуации в гинекологичния кабинет. Леля ми, която е акушерка ми каза, че само циганките при тях не знаели, кога им е била последната менструация. Но 5 минути срам са нищо, пред това 4 години да живееш  с мисълта, че никога няма да прегърнеш дете-своето дете!

Опитайте се да забравите за пролемите си момичета. Наслаждавайте се на живота, на успехите си в работа, на чудесните резултати във хобито си, пътувайте.....Наслаждавайте се на всичко за което скоро няма да ви стига времето, защото ще сте станали майки

Прегръщам ви всиките и не губете вяра...моля ви

Здравейте !!!

Толкова се радвам като чета за заветните "две чертички" !!! Сигурна съм, че ще ви се стори, че историята ми не е за тук - който не иска да не чете... Просто темата много ме развълнува и исках да споделя !
Най- голямата ми мечта е да създам семейство и да имам деца ...

Преди 5 години претърпях животоспасяваща операция заради вътрешен кръвоизлив в корема... В клиниката я описаха като "извънматочна бременност", тъй като здр. каса отпуска солидни суми за нея ... Бях на 19 години, това беше невероятна психическа травма за мен и цялото ми семейство. Оказа се, че е руптура на жълтото тяло на десен яйчник (пукнат яйчник)... След операцията се започнаха инфекции, бактерии,антибиотици - добре познатият "затворен кръг" ... С приятеля ми преживяхме какво ли не ... Тъкмо когато всичко се оправи, стабилизирах имунната си система, при него нямаше никакви проблеми, мислехме за бъдеще, за семейство и т.н ...... Изведнъж от нищото ,му диагностицираха Хипатит С ... Целият ни свят се срина ... Започнахме изследвания, чакане .... Процедурите са убийствени .... Животът ни сякаш свърши ...
За секс не може и да се говори, за деца - още по-малко ....Та ние дори не се целувахме, защото се страхувахме да не се заразя и аз ... В крайна сметка, след упорство и настоятелност успяхме да се доберем до лечение (заветния Интерферон), което в единични случаи е успешно .... Благодаря на Господ, че при него беше успешно !!!!!!!!!!!  Сега е здрав .... Само че вече не сме заедно .... Всичко, което преживвяхме заедно, всички тези трагедии, колкото ни сближиха, толкова и ни травмираха психически ...

За щастие открих любовта отново. Точно когато си мислех, че животът ми се подрежда , че отново се доближавам до мечтата за семейство и деца с любимия човек, ето че сега с него сме изправени пред репродуктивни проблеми ... Трихомони, съмнения за Варикоцеле ....

Ето че започвам една нова борба ..... Ужасно изтощена се чувствам, имам чувството че не мога повече ... Все си повтарям - преборих Хепатит С , няма да се дам на едни трихомони .... Но повярвайте ми ... Чувствам се обезверена ...

А толкова много искам бебета ... Ние дори не сме започнали да ги правим, но аз вече нямам търпение ... Страхувам се ...
Може би преди гинеколог, андролог, венеролог и т.н. трябва да се консултирам първо с психолог (((

Извинявайте , че писах в темата ви ((((((

user_forum съжалявам за ужасните неща,които е трябвало да преживееш!Лошо е,когато са ти се случвали гадости,но още по-лошо е когато се връщаш назад и постоянно си ги припомняш!За да успеете гледайте само напред!И какво ,че половинката ти има варикоцеле и трихомони,голяма работа,това не са непоправими неща!Действайте просто!Незнам дали си чела повечко във форума,ако не си почети!Тук няма хора без проблеми и са на кой по-големи и по-сложни!Но не се предават хората,а действат за да решат проблемите си!Ако има неща,които те притесняват за това е форума,да споделяме и да се учим едни от други!

Спри да драматизираш живота си,а се бори!Защото,ако още нямаш отговор на въпроса какво всъщност е животът,аз ще ти кажа:
ЖИВОТЪТ Е ЕДНА НЕПРЕКЪСНАТА БОРБА! В него "оцеляват" силните,борбените и смелите!

Като за начало запишете час при андролога д-р Милен Кацаров,той помага на много мъже да забравят проблемите си с варикоцеле,трихомони и т.н. /включително и моя мъж/
 Успехи и горе главата!