Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Лично професорът Щромер ти прави манипулациите?или д-р Сенкова???

Лично д-р Сенкова

 Д-р Сенкова е лъчезална, млада жена, която подходи с разбиране, такт, професионално, но бих казала и приятелски към мен. Не съм груб човек, но не мога да се стърпя да не спомена една друга лекарка- Табакова!, която е нелюбезна, некомпетентна и алчна! Е, доктор Сенкова е нейна противоположност!!!!Благодарна съм на нея и целия екип в Виена Ин Витро център в Токуда. Забременях в този център.Благодарна съм на хората в него!

Тези хора явно са читави, чувам много хубави неща. Може ли някой да ми каже вещо повече за цени/условия? Сестра ми от Сливен иска да се запише за консултация.
Прочетох 3-4 мнения за професор Щромер, все блестящи, но се чудя, на какъв език ще се разберем с него??

Моята история също е дълга. Аз съм от жените, които нямат проблем със забременяването, но чиято имунна система полудява при бременност и се заема да унищожи растящия зародиш. В далечната 2000 г. се случи първият ми спонтанен аборт. По онова време гинеколозите приемаха такива събития просто като лош късмет. Да, но лошият късмет ме споходи и през следващата 2001 г. Отново нямаше разумно обяснение.
В края на 2002 г. бях отново бременна, но прокървих почти веднага. Появи се и другият характерен за мен симптом на ранна бременност - втрисане и лека температура, зиморничавост. Полежах в Майчин дом около седмица и бях изписана - за щастие с растящо бебе, макар и все още с кървене. Реших да не мърдам от леглото. На Коледа през 2002 г. получих истински коледен подарък - кървенето най-после спря. До седмия месец бременността ми се развиваше нормално, след това започнах да поддържам умерено високо кръвно. Пак се заех да пазя леглото. В последната седмица от бременността със секцио се роди прекрасният ми и дългоочакван син!
Гинекологът ми беше оптимист, че след като съм родила, първите неуспешни бременности са били лош късмет и това няма да се случи отново. Обнадеждени, със съпруга ми решихме да опитаме да имаме второ дете. През 2006 г. забременях отново, но сърдечната дейност на зародиша спря още през първите седмици. Отидох в болницата за абразио с разбито сърце.
Сега вече ме пратиха на изследвания. Единственото, което се установи, беше 4G/4G и фактор 5 на Лайден. Известен период от време не забременявах изобщо, също на два пъти имах положителен тест, последван от менструация. В края на 2009 г. забременях отново. Предписаха ми инжекции Фраксипарин и нещата уж тръгнаха на добре. За съжаление в 3 месец развих алергия към фраксипарина, разредих приемите, и докато се измисли какво да се прави с мен, в четвърти месец прокървих, а после получих жестоки контракции, които след почти 24-часови мъки доведоха до абортирането на бебето, чието сърце биеше до последно. Няма смисъл да описвам какво преживяхме със съпруга ми и колко отчаяни бяхме. В този случай обвинявах изцяло лекарите, които не можаха да ми измислят подходящо лечение, нито взеха бързи мерки за овладяване на контракциите.
По това време вече се бяхме преместили в западна Европа. Там гинеколозите не са по-запознати с репродуктивната имунология от нашите, даже нашите май повече разбират. Все пак решиха при следваща бременност да започна веднага инжекции - този път с ловенокс, и кортикостероидни таблетки, забравих какви точно. Искаха и аспирин, но съм алергична към него. Лятото на 2010 г. бях отново бременна. Лечението започна веднага, но и кървенето се появи още през първата седмица след положителния тест. Беше силно и не спираше, впоследствие се видя и вътрематочен хематом, който беше по-голям от плодния сак и дори го беше деформирал леко. Гинеколожката реши, че сигурно зародишът е с малформации, и общо-взето отписа тази бременност. Решихме да изчакаме известно време. След 2 седмици плодният сак беше с правилна форма, бебето имаше сърдечна дейност, но хематомът си стоеше все толкова голям. Казаха ми, че няма да ми дадат болнични - там лекарите не дават на бременните работещи да се глезят. След годишния отпуск се върнах на работа с натежало сърце. Кървенето продължи чак до средата на четвъртия месец, когато хематомът най-после се резорбира и изчезна. За щастие понасях ловенокс и успях да следвам лечението, колкото и да ми беше противно да се бода всеки ден. През седмия месец единственото тревожно нещо беше завишеното количество околоплодни води. В 31 седмица получих жестока стомашно-чревна инфекция и от повръщане ли, от друго ли, получих контракции. В 32 седмица водите ми изтекоха, постъпих в болница, а 2 дни след това плацентата започна да се отделя. След инфарктно секцио, организирано в последния момент при изчезващи тонове на бебето, се роди вторият ми син. Той престоя един месец в болницата, най-вече заради невъзможността сам да поддържа телесната си температура. Започна да суче сам едва през третата седмица, преди това го хранеха с тръба. Получихме страхотно внимание и грижи, успях да запазя кърмата си, дори в края на първия месец в болницата ми връчиха грамота за дарител на кърма  Още щом заявих желание да кърмя, ми дадоха електрическа помпа и ме зачислиха към банката за майчина кърма, която се намираше в приземния етаж на болницата. Всичко, което изцеждах, веднага се сваляше долу, пастьоризираше се и излишното количество отиваше за други недоносени или болни бебета.
Сега съм щастлива с двете си деца, виждам, че медицината напредва - особено на фона на 2000 г., когато започна всичко - и се надявам жените с моя проблем да получават по-навременно и по-адекватно лечение. Причините за моите проблеми останаха само отчасти обяснени, затова и лечението ми беше половинчато. На всички пожелавам успех в тази борба и никога да не губят вяра!

Много ме разчувства твоята изповед, направо стоя със насълзени очи и се чудя как може да си толкова силна  , радвам се, че имаш две прекрасни деца след всички тези трудности. Аз още имам до края и се притеснявам, защото в 4-я месец лежах за задържане със кървене, сега съм значително по-добре, надявам се и аз да гушкам здраво дете след няколко месеца     

Здравейте,
и аз искам да ви разкажа за чудото, което Господ Исус Христос направи в нашия живот /моя и на съпруга ми/. Ето и как се случи всичко. Аз съм на 34 години, а съпругът ми е на 46 години. От седем години отчаяно искам да имам деца. Минахме през какви ли не сътресения /сега няма да разказвам за тях/, докато не дойде момента на нашето новорождение през м.януари 2010г. Реших, че ето сега вече, знаейки Кой дава живота и станала вече Негово дете, аз ще забременея лесно.  Но така и не забременях. Февруари 2012г. решихме да отида на контролен гинекологичен преглед. Няма да забравя лицето на лекарката, която откри киста на десен яйчник. По време на прегледа даде становище, че е доброкачествена и е ендометриозна и трябва час по-скоро да се оперирам, взе графика и искаше да ми запазва час за операция. Отказахме. Решихме да потърсим друго мнение. Отидохме при лекар, който е добър амбулаторен специалист, не хирург, именно с цел да не се бърза за операция. Този лекар беше толкова амбициран да опровергае мнението на първата лекарка, че ми обеща, че ще махне кистата за 1 месец. Изписа ми противозачатъчни в много силна доза и ме викаше на ехограф  всяка  седмица. Така и не каза вида на кистата, докато не стана втори месец, а кистата продължаваше да си стои , тогава с нежелание потвърди диагнозата на колежката си и ме прати за операция в Плевен при доц. Горчев – най-добрия хирург в цяла България, разполагащ с най-модерната техника. Излизайки от кабинета му го питах, а какво става с плановете ни за деца, а той ми каза, че това е далечна работа и не се знае какво ще ми махнат яйчник, търба, че да говорим за деца. Първо трябва да се махне кистата и да бързам колкото мога повече. Така се озовахме в Плевен. На прегледа потвърдиха ендометриозна киста и взеха листа за насрочване час за операция в следващите седмици. За пръв път някой лекар ми обясни какво представлява ендометриозата – единствената болест, която уврежда всички възпроизводителни фукнции на жената – уврежда яйцеклетките, причинява сраствания извън и в тръбите, уврежда матката, така че дори и оплодена яйцеклетка да не може да се имплантира. Лечение – оказа се, че няма. Каза ми, че когато ме отворят не се знае какво ще намерят – колко огнища ще има в мен и какво ще се наложи да махнат и ако тръбите са запушени аз трябва да дам съгласието си преди да операцията, за да ги махнат, защото при ин-витро опитите ще пречат. Препоръча ми след операцията хормонални инжекции, които подтискат функциите на яйчници като единственото познато „лечение“, което щеше да трае около 9-12 месеца. Срокът направо ме смаза, аз нямах време! Мъжът ми ме спря да се записвам на операция и тръгнахме обратно за Варна. Крепеше ме мисълта, че „...ако Бог е откъм мен, няма кой да бъде против мен...“ и „...че всичко съдейства за добро на онези, който любят Бога...“ /това са цитати от Библията/. След пост и молитва Бог да покаже лекаря, който да ме лекува се озовахме при д-р Александров от АГ, ет.7. Направи ни всички изследвания и накрая минах ехографски преглед – потвърди ендометриозна киста. Попита ни за годините, от колко години правим опити /бяха мин.3 години/ и дали сме направили всичко възможно да забременея по естествен път. Отговорът и двамата ни беше – не /защото не бях правила тестове за овулация/. Тогава ми каза, ако не забременея до месец декември /беше месец май/, да се върна и да решим какво ще правим – операция и да започваме ин-витро опити /такива му бяха първоначалните намерения/. Месеците се изплъзваха, правих си тестове за овулация, мерех базална температура, нищо и нищо. Имаше месеци, в които цикълът ми беше много болезнен и обилен, особено м.ноември. Всички ме натискаха да отивам вече при д-р Александров и да ме оперира, защото времето минава и нищо не се случва. Остана един месец, декември 2012г. Вече не правих тестове за овулация и не правихме секс по график във фертилните дни. Вярвах, че Господ Исус Христос знае дните на овулация ми и ако Той е решил- ще зачена с или без кистата. Когато станах на 1.01.2013г. гърдите ме боляха по начин, какъвто не са ме боляли никога. Но след няколко дни ми потече кафява кръв и си казах всичко свърши, дойде ми, следва операция и ин-витро опити, за които нямаме пари. Не знаех какво следва оттук нататък. Когато един ден една моя сетсра във вярата дойде и ми каза- Сигурна съм, че Той ще ти даде дете. Ти искаш да пипнеш, за да повярваш. Това не е вяра, трябва да повярваш, че Бог вече те е изцелил. Това беше момента, в който разбрах, че не трябва да вярвам на очите си и на кръвта, която продължаваше да тече /тече ми 5-6 дни/, а да вярвам на Него. На 10 януари 2013 г. си направих тест за бременност и знаех резултата преди да го погледна, беше положителен, Господ Исус Христос беше дарил живот в мен, с ендометриозна киста с размери 5.5 см х 6.5 см., без операция и без медикаменти, по възможно най- естествения път!!! Когато отидохме на първия преглед при д-р Александров на 26.01.2013г. бебето беше 0.9 см, добре имплантирано в матката с туптящо сърце. Той не можеше да повярва на очите си, само повтаряше това тук е сърцето му, видяхте ли сърцето му. Медицинската логика отхвърля възможността аз да съм бременна по естествен път с ендометриозна киста и то с такива размери. Но това е безспорният факт. На 15 август влизам в деветия месец от бременността ми и очакваме с нетърпение да зърнем лицето на бебето, което Господ Исус Христос подари на съпруга ми и на мен. Господ да ви благослови, за да познаете Него и да даде попросеното от сърцата ви! 
P.S. Това е моето свидетелство накратко, ако имате въпроси може да ми пишете на лични, защото не искам да нарушавам правилата на сайта в частта им за религиозна дейност. Но имам още много да споделя за надежда!

Много се радвам за теб.
 Нека все така вярата ви крепи  и дано имате и други деца.
Бремеността се отразява благотворно върху ендометриозата. Също така кърми колкото се може по-дълго, защото кърменето  е едно естествено лечение на тази коварна болест.

Герри, напълно си права. Ендометриозата е гад, която се лекува само с качествени бременностти и дълго, ама много дълго кърмене...

Имaм вече едно хубaво момиченце ,но искaм още едно дете пробвaх ме двaпaти ,но двaтa пъти ме чистихa зaщото бебето ми рaзтеше до втория месец и не рaзтеше повече и ми прaвихa изследвaне и сaм имaлa някaкви aнтикaрдиолипинови aн.телa и незнaм кaкво дa прaвя .КAЖЕТЕ МИ НЯКAКAВ СЪВЕТ.

сиса- 25, според мен е редно да отидеш в специализирана клиника, и то добра, където да ти направят всички необходими изследвания и да решат какво следва.

Здравейте момичета

Време е и аз да се разпиша в тази прекрасна тема

Мечтата ни да си имаме деца се сбъдна както благодарение на професионализма на АГ докторите и ембриолозите в Мемориал Хоспитал в Истанбул, така и благодарение на упоритостта, вярата и борбеността - моята и тази на мъжа ми. В рамките на две години, преминахме през много прегледи, изследвания, операции, процедури - и тук в БГ, както и в Турция. Няма да навлизам в подробности и сълзливи излеяния, тъй като повечето момичета в този подфорум са преминали или минават по този път...а и всички трудности и перипетии се забравят в мига, когато зърнеш мъничките личица и гушнеш малките телца Няма по-велико чувство и по-дълбока обич от майчината, няма!
По-важното, което бих искала, е да успея да ви вдъхна силици и кураж, като ви припомня великата фраза: "Няма несбъднати мечти, има изоставени желания". Не се предавайте, борете се за мечтите си с хъс и желание, мили момичета! Единственото, което ви е необходимо в пътешествието по преследване на мечтите е упоритост и целенасоченост, е - и зрънце късмет.

Желая всяка от вас да прегърне своята рожбица и искрено вярвам, че следвайки мечтата си - всички ще успеете!

Надежда, честито, да са ти живи и здрави   
Аз съм бях писала нашата история още докато бях бременна, сега вече и аз мога да кажа, че си имам жива и здрава дъщеричка на 16 дни, дано всички да сбъднат тази своя мечта 

zdr na vsi4ki az sam na 22 godini i o6te si nqmam bebe omajix se na 12.11.2011 god i opitvame o6te no ne se polo4ava 6te kajete za6to ami za6toto imam problem s cikala zakasnqvami po 8 7 meseca a mi be6e pravena laparoskopiq i pak ne se polu4i mnogo iskam da si imam bebe i mnogo se radvam kato 4eta za vas da se nadqvame 4e i az nqkoi den 6te napi6a bremena sam davam si kura6 mejdodrygoto da mina na tova koeto iskax da spodelq imax le4enie za cikala pix xap4eta za predizvikvane posle nqkvi djas 3 meseca gi pix 4 meseca redovno si mi idva ama sega dekemvri ne6to nestava i mislq 4e sam bremena imam bolki v qi4nicite izmorena sam imam svetovarteji leko mi se gadi ne 4esto  ne sam pravila test o6te 4udq se vie kakvo mislite

За да не се чудиш си направи тест.Ние няма как да знаем дали си бременна или не.Ако не се е получило си намери клиника която се занимава с репродуктивни проблеми и си направете повече изследвания-на тебе и на мъжът ти.Ако искаш да имаш бебе се бори за него .Успех.