Първо бяха личните лекари- от държавния в частния, че уж при него изледванията са по точни, после секс "по начесто" както се изразяват някой. След това дойде кабинета по стерилитет - След две години ходене от кабинет на кабинет стигнах и до този. Попаднах на ЧОВЕК - спермограми, хормони, цветни снимки - всичко в ред и пак няма нищо. И точно щяхме да започване с операций мъжа ми се разболя от хепатит - година и половина въздържание.
Минаха и те и дойде ред на операцийте - първа, втора, трета и се изчерпахме и пак нулев резултат. А да не ви обяснявам колко тежи да гледаш реклами с малки деца и как боли от неволно подхвърлени думи или от "загрижената" мама свекърва - "ама вие до кога ще се бавите" или изречението на "татко" свекър че само кучета можеш да гледаш. Но всичко това някак си отмина ако има до теб накой които те разбира и те подкрепя. В крайна сметка изхода е инвитро - от втория път се получи - бях толкова щастлива не смеех да се радвам много защото все си мислех че нещо ще се случи и пак няма да стане нищо. Не мажах да повярвам на двете черти, купих си два теста и двата показваха едно и също, на следващият ден пак и така цяла седмица. Но резултата е много красив и за нищо не съжалявам. Сле две години пак ще пробваме, винаги съм искала да имам голямо семейство. Успех на всички.