Публикувана: 10 юни 2004, 15:50 ч.
Последно мнение: 3 окт. 2025, 14:42 ч.

Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

592 088
607
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени момичетата по пътя към бременността?
Какви методи и тестове се използват за определяне на овулацията и бременността?
Какви са основните емоции и преживявания на момичетата след потвърждаване на бременността?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени момичетата по пътя към бременността?
  
  Момичетата се сблъскват с различни предизвикателства по пътя си към бременността. Тези трудности включват хронични възпаления на яйчниците, тазова аномалия, проблеми с овулацията, прегледи и лечения на гъбични инфекции, кисти на яйчниците и тръбите, болки и притеснения относно извънматочна бременност. Някои от тях са преминали кюртаж или процедури за запазване преди постигане на бременност.
- Какви методи и тестове се използват за определяне на овулацията и бременността?
  
  Методите за определяне на овулацията включват използването на специални устройства, като например уринни тестове за овулация. За определяне на бременност се използват уринни тестове за бременност, които показват положителен резултат след забавяне на цикъла и се потвърждават с медицински преглед и ултразвук.
- Какви са основните емоции и преживявания на момичетата след потвърждаване на бременността?
  
  След потвърждаване на бременността, момичетата изпитват силни емоции като щастие, вълнение, облекчение и благодарност. Някои споделят, че са изпитвали притеснения и страхове, особено след предишни неуспешни опити и преживявания с проблеми по време на бременност.
- Каква е историята на автора, който споделя своя опит с проблемна бременност и лечение?
- Каква е историята на авторката Дино?

# 45 19 авг. 2005, 00:26 ч.

Мнения: 24

Машата мечта извървя доста дълъг и труден път -цели седем години ходене по мъките, разбирах от всичко що има да се разбира от проблемите - и найсе на 22.11.2005 ще правим осем години и имаме една красива ЕЛИЦА - ХУБАВИЦА.
Първо бяха личните лекари- от държавния в частния, че уж при него изледванията са по точни, после секс "по начесто" както се изразяват някой. След това дойде кабинета по стерилитет - След две години ходене от кабинет на кабинет стигнах и до този. Попаднах на ЧОВЕК - спермограми, хормони, цветни снимки - всичко в ред и пак няма нищо. И точно щяхме да започване с операций мъжа ми се разболя от хепатит - година и половина въздържание.
Минаха и те и дойде ред на операцийте - първа, втора, трета и се изчерпахме и пак нулев резултат. А да не ви обяснявам колко тежи да гледаш реклами с малки деца и как боли от неволно подхвърлени думи или от "загрижената" мама свекърва - "ама вие до кога ще се бавите" или изречението на "татко" свекър че само кучета можеш да гледаш. Но всичко това някак си отмина ако има до теб накой които те разбира и те подкрепя. В крайна сметка изхода е инвитро - от втория път се получи - бях толкова щастлива не смеех да се радвам много защото все си мислех че нещо ще се случи и пак няма да стане нищо. Не мажах да повярвам на двете черти, купих си два теста и двата показваха едно и също, на следващият ден пак и така цяла седмица. Но резултата е много красив и за нищо не съжалявам. Сле две години пак ще пробваме, винаги съм искала да имам голямо семейство. Успех на всички.

# 46 28 септ. 2005, 11:30 ч.

Габрово
Мнения: 462

За първи път влизам в този клуб и реших и аз да споделя моята история. Аз също дълго време се подвизавах в проблемното забременяване на дир.бг. Историята ми в кратце:

Решихме с мъжа ми, че е дошъл момента за бебе, започнахме с опитите, на третия месец стана, но в 9-та седмица направих спонтанен аборт... Беше голям шок за мен, защото същия ден бях на УЗ, имаше си сърдечна дейност, уж всичко беше ОК и на вечерта вече бебчо го нямаше Cry

. Последваха 4 месеца пазене, пак около 3-4 месеца опити и отново бременна! Grinning

Да, ама не! В 8-9 седмица отново прокървяване и след 4-5 дни опити да задържим бебето последва пак спонтанен аборт. Изследвания, чудеса - всичко изглеждаше ОК. След това 6 месеца пазене, няколко месеца бебеправене и на 14 февруари 2004г отново видях положителен тест за бременност, на който признавам си изобщо не се зарадвах, в смисъл... приемах забременяването като нормално състояние за мен... Но кошмарът следваше... С ужас очаквах да мине 9-тата седмица, после 10 и така докато не усетих за 1-ви път бебчо да промърда в корема ми. Чак тогава си отдъхнах Whistling

. Но пък господ ме възнагради Grinning

Нямах никакви проблеми през бременността - нито повръщане, нито киселини, съвсем малко отоци, след това незабравимо за мен приятно раждане Hug

и най-кроткото и усмихнато бебе!!! Това е моята история! Успех момичета... Рано или късно късмета ще почука и на вашите врати... Сигурна съм... Peace

# 47 2 окт. 2005, 23:06 ч.

Виена
Мнения: 1 247

Здравейте и от мен! Ето още една история за психичните проблеми от редовната поява на EFN

: Това е най-кратката форма, коята успях да докарам... Embarassed

Когато бях 21-годишна номинирах един мъж с титлата "единственият". 12 години разлика. Още при първата среща с родителите му, чух, че те искат внуци и нямат никакво време да чакат... newsm78

След няколко години заживяхме заедно. Приятелите ни започнаха да се радват на вторите си деца, но ние оставахме единствените, които нямахме и нямахме бебе. Наближавах 30-тата си година и този проблем се превърна в мъчителна душевна агония, когато на света се появи племеникът ми - най-обичаното от мен същество на света. Към групата задаващи въпроса "А ти кога?" се присъединиха и новите ни роднини - родителите на снаха ми... В същото това време не преставах да си правя периодично изследвания, които показваха, че съм абсолютно здрава и готова да зачена. Продължавах да живея със същия човек, но вече се улавях, че дори и навикът не ми е оправдание да го чакам да си направи необходимите изследвания, за да видим има ли проблем при него... Така и не разбрах защо отказваше толкова упорито. Навярно е знаел нещо, за което аз си отворих очите едва след 11 години съвместен живот... Той просто не искаше да има деца. През пролетта на 2003 отидох при един приятел, гинеколог, да го помоля да ми помогне да зачена с донор. След като ми разясни с няколко думи предимно рисковете от подобна стъпка, все пак ми пусна изследвания - кръв, хормони... Резултатите бяха повече от отлични. Идеята за друг мъж в живота ми обаче изобщо не стоеше на дневен ред (нали затова исках изкуствено осеменяване...). Дори се изненадах, когато ми драсна нашега на гърба на изследването "нов мъж" newsm62

.
В началото на август сложих край на тая агония, в която се беше обърнало ежедневието ми. Разделихме се. Сложих си спирала, за да не пия хормонални таблетки в случай, че срещна някого... Не исках да разтройвам "прекрасната картина" на хормоните си... А и идеята да родя дете на всяка цена някак се измести от нова надежда, че мога да имам нормално семейство, без да лишавам малкото човече от баща. А това вече е отговорно...
И така - запознахме се през февруари 2004. След една седмица вече живеехме заедно. Той имаше дете от предишен брак и видях колко обичащ и добър баща е мъжът, който ми припомни какво е да обичаш, да изтръпваш при мисълта за някого Heart Eyes

... Естествено, махнах спиралата през лятото... Не мина и месец и научихме ужасната новина, че сестра му има рак на гърдата. Наложи се да замине с нея за чужбина като придружител за дълга и продължителна терапия в опит да се преборят лекарите с проблема. Върнаха се през април като за всичките тези месеци се видяхме само по празниците за Коледа и Нова година, когато заминах при тях. Не съм спирала да мечтая за дете, но когато има такива събития, човек несъзнателно забравя проблемите си... Слава Богу, терапиите бяха дали обнадеждаващи резултати, всички се бяхме успокоили и един хубав ден на юни мен ме споходи отново мисълта, че искам дете. Нямах никакви признаци, дори цикълът ми не беше закъснял. Но понеже съм като часовник, точно на 28 дни, бях почти 100% сигурна, че сме правили страхотен секс точно по времето на овуто. Купих си тест 2 дни преди датата на минструацията. Невалиден - нито една черта. Взех си втори веднага като си казах, че явно ще трябва да изчакам няколко дни поне... Какво чакане обаче... Още сутринта го направих, но оставих резултатът да се отчита, докато си взимам душ. Толкова тестове бях правила допреди 2 години, че вече го имах за рутинно това откриване на отрицателен резултат... smile3507

. И все пак любопитството отнова надделя и погледнах... А там.... EFP

И просто заплаках... Не знаех това, което се стича върху лицето ми повече сълзи ли са или водата от душа... На 14-тия ден от зачатието имах сигурното потвърждение, че чудото се е случило. Всичко, което превръща оплодената клетка в зародиш, а след това в плод предстоеше. Но в мен се беше случило тайнството на зачатието... Хвърлих се като обезумяла върху таткото с новината. newsm44

Без да преставам да плача. Той го прие доста по-спокойно от мене и дори ме попита защо съм толкова изненадана, какво ненормално има в това... Щастието ми беше така всеизпълващо, че просто нямах сили да му обясня как дългогодишната ми мечта да стана мама с всяка изминала година се превръщаше в съзнанието ми в жесток проблем...
Благодаря на Бог, че подреди така събитията в живота ми, че отговори на най-горещите ми молби. Сигурна съм, че той въздава справедливо! Пожелавам на всички да изпитат радостта на майчинството. Независимо по кой начин, независимо кога. Важно е хората, които усетят в сърцето си, че там има любов за още едно мъничко човече, да осъществят мечтата си. Имайте вяра! Нека тази тема стане най-дългата във форума! newsm17

# 48 6 ноем. 2005, 16:12 ч.

Мнения: 218

Много се чудих дали и аз да разкажа нашите премеждия( не знам дали тази дума е достатъчно силна) по пътя да имаме така мечтаното дете. но вси пак може да съм полезна на някой. Със съпруга ми сме женени от 6 годинил В началото не мислехме да бързаме с децата. Мислех си, че става ей така, пожелаваш го и ставал Да ама не. Много скоро започнах да се заглеждам по децата и поисках и аз да стана майка. И мухата ми влезе в главата. Започнахме да правим опити да ама не не се получаваше. Две години опити насляпо. 2002 г.реших да отида да видя какво не е наред. Отидох при д-р Давидков и се оказа, че имам нужда от стимулация на яйчниците (за да има по-качествена овулация). Би ми една инжекция "Прегнил" и чудото взе, че стана. Да от първия път, но историята не свършва до тук. След голямата радост, че очаквам дете дойде и едно стабилно прокървяване. Прогнозата беше 98% спонтанен аборт. Не знам от многото молби или какво плода се задържа( а не е трябвало). Вече не смеех да се радвам, очаквах всеки момент нещо да се случи. И така и стана. Вече бях в 26 г.с. когато доктора си купи първия в града триизмерен ехограф. При първия ми преглед имаше съмнение за някакъв сърдечен дефект. В началото не ми се вярваше, но се налагаше да проверим какво става с детето ни. Давидков ни изпрати в Националната кардиологична болница в София. Там поставиха диагноза вроден сърдечен дефект, несъвместим с живота. Колко сълзи съм изплакала само аз си знам. По пътя обратно за Варна си дадох сили да взема правилното решение. Според лекаря който гледа сърчицето на нероденото ми дете в България няма кой да направи такава операция, пък и дори да успеем какъв живот щеше да има детето понататък. Решихме със съпруга ми да родя детето по-рано (водят го аборт). И така родих във 28 г.с. в Майчин дом- София. Тук искам да сподиля, че съм много разочарована от бездушното отношение на д-р Мазнейкова. След 23 часа мъки, родих момченце, което живя 40 минути. Самичък не можа да се справи. Понеже е живородено трябваше да му дам и име, нещо за което не бяхме подготвени. Кръстих го Виктор, поне се спаси от мъките. Осъзнах какво е станало едва когато ме изписаха от болницата. Сънувах кошмари, плачех много, да не говорим за празниците. Както и да е посъвзех се и реших да започна работа, но същевременно чаках да минат 6 мес. от раждането за да мога отново да забременея. Не бях се отказала, исках дете. Минаха месеците и аз веднага тичам при доктора. Направихме пак стимулация, но EFN

Чаках и следващия месец пак EFN

Отчаях се, всеки месец тръпнех ще ми дойде ли или не. Накрая беше ноември 2003г. Една вечер през сълзи казах на съпруга ми: ти нали знаеш, че аз повече деца няма да имам. Това беше, отказах се.
Нещеш ли през декември взе, че ми закъсняваше. Изчаках празниците и на 1 януари си направих тест EFP

Този път си казах няма да имам проблеми. Направих всичко възможно, излязох в болнични, не се натоварвах и бях добре до 9 г.с. Една вечер получих обилен кръвоизлив, пак сълзи и т.н..При прегледа доктора установи, че хематома е по-голям от детето. Опасността този път беше по-голяма. Цял месец не смееше да ми даде прогноза. Детето се развиваше добре, хематома заздравяваше. Лежах 6 месеца на легло в къщи не исках да влизам в болница. Когато бях в 5 мес. пак ходиме до София да видят дали има проблем със сърцето. Слава богу носех напълно здраво момченце. През цялата си бременност имах контракции и пиех лекарства. Не смеех да мърдам много, как съм изкарала и аз не знам.
Вече бях в 9 мес, когато една от ехографиите се проточи много време. Доктора дълго мери нещо, все не можеше нещо да намери и ние се притиснихме да не би нещо да има. Нямало му нищо. А то какво се оказа? В 38 г.с. спряхме лекарствата и след няколко дни на 17.08.2004г. родих за час и половина момченце, тежащо цели 3,950 кг, 53 см. Доктора не е искал да ме плаши с размерите на юнака, защото не исках да раждам със секцио, а аз не съм никак едра. Както и да е след много премеждия и сълзи вече имаме най-голямото слънчице на света. Кръстихме го Антон и вече е на 1 год. и 2 мес. ylinfant

Със сигурност той има един ангел хранител, който го пази (братчето му). На някой това им се вижда странно да го мисля, но аз съм убедена, че той е там някъде и го пази.
Вече си мисля и за едно момиченце, нищо, че пак ще треперя.

Дано не съм изплашила някой с моята изповед, имах нужда да споделя. Успех на всички, които имат проблеми. А аз се убедих, че повечето проблеми идват от стес. Дано ме разбрахте правилно. newsm10

Последна редакция: чт, 02 мар 2006, 10:40 от ellynor

# 49 8 фев. 2006, 11:43 ч.

София
Мнения: 134

Да разкажа и аз накратко:
Първи опити за правене на бебе - 2002 г.
Август 2002 г. - извънматочна бременост с тежък няколкодневен кръвоизлив (благодарение на поставена погрешна диагноза в клиника "Торакс" ). Последва опреция в Александровска болница при д-р Кръстев (изключителен хирург и човек, спаси ми живота и възстанови поразената тръба). Слет възстановяването ми д-р Кръстев ме насочи към д-р Филипов, специалист по стерилитет в МД. Последваха хормонални изследвания, цветна снимка и лапароскопия през май месец 2003 г. По време на лапароскопията се установи, че имам външни сраствания по тръбите и поликистозни яйчници. За отстраняването им беше направена операция през ноември 2003 г. След това хидротубация януари 2004 г. Август 2004 г. видях това и бях най-щастливият човек на света, но за кратко - няколко дни по-късно прокървих и трябваше да постъпя в Патологията на МД. Последваха 2 ужасни месеца на несигурност и непрекъснато лежане, слава богу със сполучлив край. Сега се радвам на едно много енергично и усмихнато детенце. Стискам ви палци, момичета!

# 50 8 фев. 2006, 13:15 ч.

Цитат на: Тaня в чт, 10 юни 2004, 15:50

Това е най-специалната тема в този форум Wink

Тук ще помоля момичета, които са били при нас в групата на искащите бебче, но вече не са Simple Smile

да споделят, колко врме са бебправили Wink

преди така чаканите две черички. През какви трудности и перипетии са преминали Confused

:
Момичета пожелаваме Ви леко бременеене Wink

и едно (може и две Wink

) здраво и сладко бебче Sign Exclamation

Тук ще можете да прочете и щастливите история на семейства, които са се решили на отговорната крачка да си осиновят детенце, което да ги дарява с обич и да ги прави най-щастливите хора на света

-------------------------------------------------------------------------------------
Важно!!!!
ако искате да поздравите някого от писалите тук или да коментирате по темата, моля направете го в тази тема

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=8560

# 51 2 март 2006, 09:56 ч.

Цитат на: 6o6i в пн, 21 юни 2004, 16:44

Здравейте, скъпи момичета, Heart Eyes

Ето накратко и моята история:
След година и половина на надежди, разочарования, тръшкания, сълзи и пак надежди и всичко по обратен ред-най-накрая успяхме! Бременна съм!
И аз, и мъжът ми имахме всевъзможни изследвания- на мен проходимост на тръбите (впръскваха ми контрастно вещество), хормони, безброй ходения до лекарката ми да проверява, дали имам овулация. Мъжът ми си направи спермограма, оказа се, че е с превъзходен материал Embarassed

И въпреки това не ставаше и не ставаше. Вече се чудих защо точно на нас се случва и с какво сме толкова грешни, че не става Cry

Купих си специален уред (Перзона), който на базата на 8 уринни теста в месеца показва овулация. Всичко ми беше почти като по часовник.
И...изненада, навръх имения ми ден-Цветница ми закъсняваше вече 2ри ден, едвам ги изчаках и си направих тест рано-рано сутринта. Веднага се появи 1та чертичка, а за 2рата седях и се чудих плод на въображението ми ли е или е истина! Колкото повече се вторачах в тоя тест, толкова повече имах чувството, че тя е там! Направих веднага още 1 тест и той беше положителен. 2 теста не могат да лъжат, особено след закъсняване на цикъла си казвах непрекъснато. Винаги съм си мислила как ли ще съобщя на любимия новината Laughing

Бях чела и разни разкази на тази тема, но в този момент, вярвайте ми, забравих всякаква романтика и му се хвърлих в леглото, както си спеше Laughing

Бяхме безкрайно щастливи, животът наистина се променя за миг, не можех да повярвам. Така е винаги като искаш нещо силно-когато е пред очите ти, не го вярваш! След седмица отидохме на лекар, видяхме малката черна точица на ехографа, след няколко дни имаше и пулсации на сърчицето Heart Eyes

Искам да вдъхна на всички надежда и ви моля-НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ! Дайте време за себе си и тялото си да постигнете заедно това заветно нещо! Винаги съм си мислела, че забременяването става от раз, но не е така. Това е Божа работа, има неща, чиито смисъл не можем да разберем. нетърпеливи сме и искаме всичко да става по наше желание. Сигурна съм, че всеки изстрадан миг накрая си струва, сигурна съм, че рано или късно всички ще държим в ръцете си нашите малки създания!
Бъдете търпеливи, благословени и обичайте хората до себе си! така всичко се постига!
Целувам ви и знайте, че винаги ще бъда с вас!
Изпращам ви купища бременни вируси. Отворете устаааааа-идвааааааааат! Hug

Име: Цветелина
Възраст: 27
Първи опити за бебеправене: Юли 2002
Положителен тест: 04.04.2004
Термин: 10.12.2004

Здравей мила Цвети!
Аз съм също Цвети т.е. Цветелина.
Просто не можех да не ти пиша прочитайки твоето послание.
Благодаря за бременните вируси Heart Eyes

Твоето писмо много силно докосна сърцето ми тъй като не
отдавна преживях голямо разочарование.
Аз съм малко по-голяма от теб на 31 имам дъщеря на 12 г. от първи брак.
Преди две години се омъжих повторно за най-прелестното същество на света Laughing

Не случайно съм регистрирана под името Кимпо това е спирка на метрото в Ю. Корея,
където се запознахме. Живеем заедно от 3 г. в както се казва душа в душа и разбира
се искаме ДЕЦА той е ерген никога не е имал и не се е женил преди.
Заради мен се съгласи да живее в Блгария тъй като бившият не дава съгласието си
детето ми да дойде при нас в чужбина #2gunfire

Това беше малко предистория, а сега по същество.
В днешно време когато бременността по принцип може да се планира
се получава така, че никога не е подходящ момент за нея.
Ние също правихме планове да не е сега, защото той е още със статут
на временно пребиваващ в страната, устройване, работа и т.н.
Ето, че накрая ми писна да се съобразявам със другите и реших, че трабва да
помисля най-вече за нас и нашите желания и реших, че е време да забременея.
Отидох на лекар да ми свалят спиралата и от този момент примирах в очакване Flutter

За първи път в живота си да исках да забременея, да го искам с цялото си сърце и душа Laughing

Защото първата ми бременност беше тинейджарска грешка - да ми е живо и здраво
детето, но беше така. Омъжих се за баща й и заради това платих скъпо. 11 години живях
в ад, живот изпълнен в страх и недоверие, но това са последствията от брак , който се
базира на бременност той е обречен....
Заксняваше ми с два дни, но аз реших да чакам да минат седем и тогава да
направя тест за по-сигурно, защото се получава пета г.с. от бременността.
Е, минаха 7 дни и сутриннта рано теста беше силно +++. И аз като теб полудях
от щастие и се чудех какъв начин по-орегинален да измисля да събщя на половинката си.
Даже си мислех да пиша на Наталия от " Море от любов", в последствие идеята отпадна
първо, защото нямах тъпение и второ той не българин, руснак е и по-сложно щеше да се уреди.
Та му съобщих сама, като му пратих картичка по имейла.
Той също обезумя от щастие Joy

Само, че кой е подозирал, че ще бъде краткотрайно Tired

Не отидох веднага на гинеколог, тъй като вече се запразняваше за Коледа и Нова година.
Реших, че ще бъде след праздниците.
Минаха праздниците, след нощното ми дежурство - аз съм мед.сестра - отидохме при
лекарката. Там мечтите и радостта ми се разтопиха като сняг.
На ултравука се видя околоплодният сак и води, но нямаше плод - малката черна точица за която
казваш ти. Когато чух и видях това, нещо в мен умря. Tired

Медицинско лице съм и това състояние е описано по букварите като "кухо яйце"
Лекарката се опита да ме успокои, като каза да изчакаме още 7 дни, може да съм забременяла по-късно,
малко преди следващата менструация. Дните минаха, но все същото нямаше бебе и тя
ми написа лист за хоспитализация да ми направят кюртаж преди кръвоизлива да настъпи сам.
Чувствах се на дъното на пъкала - защо аз - се питах - навярно заради предишни грехове.
Депресирах се много, но няма връщане назад. Докъто го проумея си мислех - ами ако грешат #2gunfire

и просто още не се вижда и ми махнат бебето, за това не им позволих веднага,
а в болницата чакахме още 7 дни, но грешка нямаше.....изпразниха матката дадоха ми болнични
вече съм на работа от няколко дни.
Тестовете показват наличие на бременност, но за в бъдеще това няма да ме радва
още, докъто не се види на монитора малката черна точица.
Този проблем го отнасят към хромозомната патология рискът да се повтори е пренебрежителен,
но мен винаги ще ме бъде страх и сега само се моля. Трябва да се въздържа няколко
месеца преди да опитам отново.
Писах ти, защото първо си ми адашка и адски се радвам за теб, защото твоето
писмо ми вдъхна увереност и оптимизъм.
Както казваш ти това е Божие дело, човек предполага, а Господ разполага.Защото там, където се раждат
деца Той помага. А ние бързаме да уредим материалните неща и да планираме нещо, което не е в нашите
възможности. Аз го приемам така. Няма да се предам в никакъв случай Naughty

Искам не едно, а две деца, нищо не ме притеснява нито разиката която ще се получи с първото ми дете,
нито материалните неща, все ще с е оправим някак си.
Сега завършвайки искам да ти благодаря за вдъхновението и куража, за търпението, че прочете този
ферман. Ако искаш ми пиши ще отговоря на всяко писмо тъй като обичам да пиша.
Моят имейл tsvetikshay@mail.ru Аз съм абонат на руската поща и въобще ние говорим
у дома повчето на руски bouquet

Съдейки по термина, който е посочен ти вече трябва да си една щастлива мама.
Честито! bouquet

Желая на твоето семейство здраве, любов, разбирателство и още сладки бебета.
Нека Божията благословия да бъде навскъде вас!

с обич: Цветелина, Враца

Последна редакция: ср, 12 апр 2006, 08:41 от Тaня

# 52 4 март 2006, 16:20 ч.

Бургас
Мнения: 1 486

Искам и аз да ви разкажа какво преживях покрай желанието ми да имам деца.Когато забременях със сина ми вече имах два спонтанни аборта и мислех че нещо съм увредена че няма да мога да имам деца тази бременост в началото беше кошмар имаше постояна опасност да загубя бебето само сълзи и тревоги,но успях износих и родих здраво красиво момченце.
И така мислех,че лошото е вече зад гърба ми ,че съм здрава да родя колкото деца искам без проблем,и тъй като аз искам да имам три деца които да нямат голяма разлика след като сина ми стана на 6 мес решихме да имаме второ бебче е сега наистина вече кошмара беше пълен ,всеки месец моят тест беше положителен, закъснявами и на 10ден всичко свършва дори лекарката ми не вярваше че забременявам защото докато стане подходящо време да отида на видеозон всичко свършваше и така всеки месец общо седем,за някои това не е много време в сравнение с тях но за мен си беше като седемдесет год.Вече не издържах бях чула за една жена в Пловдив ирисолог и отдохме при нея тя установи че имам свръх чуствителна матка не знам дали го има този термин някъде но ми даде някакви билки не вярвах когато същия месец забременях ,девет месеца а нямах никакви проблеми родих здрава красива дъщеричка и дори не пих тъпите хормони от които станах 100кг.
Така че моята мечта е реалност остава да си родя оше едно бебенце но малко ще изчакаме дано вече всичко е наред

С ОБИЧ МАМА МИРА
УСПЕХ

Последна редакция: ср, 24 май 2006, 00:45 от Mira(vatan1919)

# 53 5 апр. 2006, 16:42 ч.

Стара Загора
Мнения: 7 566

Дойде време да разкажа и нашата история Simple Smile

Всичко започна съвсем нормално...запознах се с моя мъж и веднага реших, че той искам да е баща на децата ми. Още преди сватбата решихме, че трябва да започнем усилено работа за бебече. Така минаха 11 месеца и всеки път чертите не бяха две.
М.април 2005г. отидохме на спермограма в "Торакс" Пловдив и от там си тръгнахме с ужасната диагноза - астенотератозооспермия и като добавка и варикоцеле в ляво. Имах чувството, че съм до тук...но трябваше да дам сили и на мъжа си, който видимо беше притеснен и решхме, че ще водим обрба до края. Още началото на м.май 2005г. мъж ми се оперира от варикоцелето като вече пиеше големи дози витамини и антиоксиданти. Операцията мина бързо и той бързо се възстанови от нея. Остана единствено чакането да видим дали ще се повъзстанови. Никакви топли душове, само боксерки, никакви басейни....просто долу трябваше да държим хладно. Аз попитах Мели дали ако му сложа торбичка с лед там дали няма да помогна а тя ми каза, че най-много да му окапят зъбите от студ Mr. Green

Така постепенно мъж ми започна да покачва показателите /е не толкова бързо колкото и на мен ми се искаше но все пак имаше напредък/ Минахме и двамата през изследване на хормоните. Всичко беше наред. Аз минах октомври 2005г през цветна снимка на търбите и двете бяха двустранно проходими. Аз пиех също така и Сиофор, вит.Е и вит.А.
Януари месец 2006г. ми закъсня два дена. В деня, в който трябваше да ми дойде ме заблоха гърдите и аз реших, че ще имам голямо закъснение и се ядосах. Купих се обаче тест...ей така за спорта. Вечерта след работа /30.01/ си напрвих теста....появи се веднага втора много бледа черта...изтръпнах. Прижълтя ми пред очите и мислех, че халюцинирам. Бягам при мъжа ми и го питам кво виждаш а той - две черти #Crazy

Изпаднах в паника. Звънах на Мели веднага и започнах да пия утрогестан 3х2. През февруари /06.02/ отидохме на лекар...видяха плодното сакче. После и сърчицето.....и сега вече цялото го виждам Heart Eyes

Така след година и единадесет месеца видях двете черти и девет месеца след операцията на мъжа ми.
Пожелавам ви емоциите и щастието на двете черти на всички от все сърце. Hug

# 54 12 апр. 2006, 00:13 ч.

Мнения: 61

Здравейте,да ви разкажа и моята лична драма.
Омъжих се през 2000г.за човек,който познавах от два месеца.Не, не съм забременявала,просто се влюбихме.Така,всичко беше страхотно,сватба,купон три дни,пожелания и т.н.Три месеца след събитията,аз забременях.Не отидох на лекар,защото бях чула отнякъде си,че не е хубаво още първия месец.Така отидох в 6г.с.на преглед при едно от светилата на нашата медицина.Гледа,гледа на видеозон и каза "Да има бременост,дори два плода".Еее нали си представяте какво почувствахме,веднага напуснах работа,почивах си и мързелувах.НО..................Една сутрин,ставам и виждам,кафеникаво петно.Звъня на въпросната лекарка,тя вика"Нормално е".До обяд вече получих силен кръвойзлив,отивам в АГ-то,гледат ме,няма бременност.Ужас!Щях да полудея направо!Както и да е,направих спонтанен аборт в 9г.с.От там нататък,започна моя кошмар.Исках дете повече от всичко,правихме всичко възможно.Нямаше резултат.Ходих на нагревки,правих цветни снимки,спермограми.Биеха ми "Прегнил"абе файда никаква.Полудявах,надебелях,мразех всичко,мислех най-лошото.Не ми помагаха и така наречените ни приятели.Втръсна ми да слушам"Айде време е! Не искате ли вече бебе?Защо не работите по въпроса?Какво,чакате?" Чакаме ние........... Почти бяхме стигнали до развод,аз се прибрах при родителите си.Една вечер съпругът ми дойде и ми каза-"Виж,обичам те!Искам да живея само с теб!Ако кажеш,че искаш ей онова циганче от улицата,го взимаме и ще е наше!"Примрях,направо онемях.Мъжът ми ме обичаше истински!Може да ви се струва странно,но до тогава не го осъзнавах.Така продължихме с опитите,аз все пак тайничко си купувах тестове е не даваха резултат,но........Мъжът ми реши да замине да пътува по корабите,подкрепих го.Нямаше го 8м.През това време,аз отслабнах,станах червенокоса,въобще мандама Той си дойде на 10.12.2004г.,на 3.01.05г.вече знаехме,че съм бременна.Бях на седмото небе.Стана ей-така,просто спокойствие и много затъжен
Не исках да казвам на никого,лоша поличба било ,обаче не издържах.Крещях с цяло гърло,че ще ставам майка.Вървях с изпъчен корем,слагах едни такива тесни блузечки-да се вижда.
Мъжо пак замина,останах сама да се оправям,но за щастие имах страхотна бременност.Не ми ставаше лошо,не съм повърнала нито веднъж и т.н.Та на 18.08.2005г.се роди синът ни!С големи благодарности към др.Жоро Георгиев!!
Е милички,сега едно малко дяволче ми спира тока!Желая ви от все сърце и вие да изпитате това.Да ви кажат "Честито майче имате си...."Дано,найстина ви го желая с цялото си сърце

# 55 12 апр. 2006, 18:19 ч.

Мнения: 218

Честито morski. Преминали сте през много изпитания и накрая сте успели. Да ви е жив и здрав малкият мъж и много да ви радва. Межде другото моето дете е родено на 17 август 2004г. Laughing

А тази снимка, дали не е от пазарчето в Младост? newsm78

# 56 12 апр. 2006, 18:21 ч.

Мнения: 2 956

Здравейте момичета. Реших и аз да разкажа моята история. Досега не съм влизала във вашия форум,а е трябвало... bouquet

През година 2000 направих аборт по желание. Реших,че съм много малка още (сега съм на 27) ,а и "таткото" беше женен с 2 деца. След година и половина последва операция от поликистоза и ендометриоза, при която ми бяха отстранени яйчник и половина...Останах с 1/4 ,тъй като първата половина от запазения бе отстранена доста по-рано в ученическите ми години пак заради кисти.
Лекуващата ме тогава гинеколкожка каза:"Бягай да забременяваш,че да не стане късно и сложно и почти невъзможно после"!!!
И бягам аз,обаче нищо Rolling Eyes

и така малко повече от 3 години и полоовина непрекъснато хормони, непрекъснато лекарства и ходене и спонсориране на какви ли не доктори и докторки.
Въпросната 2004 г. почнаха да ме лекуват от стерилитет..така де-да се опитват... правиха всевъзможни изследвания и на мен и на тогавашния приятел...
Всичко хубаво..пия аз едни лекарства,после други и т.н.
Един уикенд отидохме с наши приятели на малка екскурзийка....пихме, ядохме и т.н., прибрахме се по живо, по здраво...
На следващия ден започвах нова работа...след 3 седмици обаче пак по доктори-но по друга причина: страхотно сърцебиене, адско главоболие и обща отпадналост всеки божи ден...
след разните отново неправилни хапове,които изпих се разбра,че съм бременна Shocked

е...по спешност в болница-1 месец...
после трудна и тежичка бременност, протичаща без присъствието на "бащата" и повече в болница, отколкото в къщи, но все пак със щастлив край!!!

Каквото си е писано ще стане!!! Успех и кураж на всички bouquet

# 57 21 апр. 2006, 15:50 ч.

Мнения: 97

Ето и моята историйка.Аз съм на 31г. и живея с приятеля си повече от 3 години.Още в края на първата година решихме да си направим бебче,но уви-резултатът беше 2 години ходене при лекари,пиене на какви ли не лекарства и боклуци и ... нищо!На моя приятел му откриха тежка форма на олигоастенозооспермия,т.е. толкова лошо качество и количество на спермата,почти граничеща със стерилност.На мен пък ми откриха недоразвита и обърната матка и кистозни яйчници.С една дума няма да стане по нормален път,дори и с изкуствените методи нямало гаранция.В началото шокът беше голям.Бях изпаднала в страхотна депресия,особено когато родители,роднини и приятели започват досадните подмятания кога ще имам бебе,време ми е било вече и т.н.,а на мен въобще не ми се обясняваше за геникологичните си проблеми.Но в течение на времето някакси се примирихме със съдбата си.Спряхме всякакви хапчета и процедури и се стараех да не мисля само за това.И ..... чудото стана.В момента съм бременна във втория месец.Дано всичко е наред и за напред,и да имаме едно здраво бебче!Мога да кажа на всички лекари,през които съм минала,да си скъсат дипломите!!!И да кажа на вас,скъпи момичета:КУРАЖ НА ВСИЧКИ,УСПОКОЙТЕ СЕ,ИМАЙТЕ ВЯРА НА СЕБЕ СИ И НА ГОСПОД, И ИСКРЕННО ВИ ЖЕЛАЯ ДА ВИ СЕ ПОЯВЯТ СКОРО НАЙ-ЖЕЛАНИТЕ ДВЕ ЧЕРТИЧКИ!!!

# 58 27 апр. 2006, 16:01 ч.

София
Мнения: 2 111

Цитат на: Eli_And в вт, 23 ное 2004, 12:56

Искам да споделя с вас, че преди две години един доктор от Пловдив - с доста "титли" и "постижения" ми постави диагноза - двурога матка /с две допълнителни диагнози/ и ми каза, че ако забременея ще е цяло чудо, а да износя е абсолютно невъзможно. Стрес, ужас, рев..... и при това изобщо не бяхме пробвали да имаме бебе. Можете да си представите, когато започнахме все пак да пробваме, с какъв страх очаквах резултата и в какви нервни кризи и депресии изпадах, когато разбирах, че не съм бременна. Е това вече е един гаден спомен. Искам да ви кажа, че на пук на медицината и на пук на всички мрачни диагнози и прогнози на многото доктори /все светила/,които посещавах в продължение на 2-3 месеца, аз ЗАБРЕМЕНЯХ. И това не е най-важното, защото по важното е че, вече съм МАЙКА на най-хубавото бебе - моето малко, сладко момченце - Пепи. Забременях и родих и то без никакво специално лечение, а само след като се успокоих и повярвах, че това ще стане възможно /дано не ви прозвучи като приказка/. Така, че мили момичета не губете кураж и вярвайте, защото чудеса стават и в живота.

http://www.bgphoto.net/Start.aspx?UserId=698

Ллелееееееееее това все едно аз съм го писала #Crazy

Диагнозата - Двурога матка със септум вътре!
Прогнози - ако забременееш ще е чудо , а да износиш дете почти невъзможно!
Рев , тръшкане, драма,

Резултата
Две живи и здрави кукли!
С малко повече вяра и търпение естествинно!

# 59 28 апр. 2006, 10:40 ч.

Мнения: 506

Здравейте!
Мойта история я бях споделила когато пишех тук до миналата година,но ето я пак и сега вече с хубав край.
От 2000г откакто сме женени с мъжа ми опитваме да имаме бебе.Забременявах лесно и веднага,но не се стигаше до край.Имам 3 спонтанни аборта.Обиколихме сума ти доктори и болници,куп изследвания направихме и така и никой не можа да ми каже конкретна причина за това.Много страдахме и се изтормозихме.Няма да казвам как се чувствах психически след всеки неуспех.Бях стигнала почти до психиатър.Миналата година едвам се навих да пробваме отново.Забременях от втория опит през юли.Още отначалото знаех какво ме чака и много се притеснявах.През август влязох в болница и се започна едно безкрайно лежане и покой.Доста неприятно беше в болнична обстановка толкова дълго време-там бях почти докрай.Правиха ми серклаж,1000 инжекции и хапчета.А и на какво ли не се нагледах в тая болница.След такова залежаване последните месеци ми беше трудно дори ставането от леглото,а ставах само до тоалетната,дори ядях легнала.Последните 2 месеца ме пуснаха вкъщи,където пак лежах,но все пак в по-хубава обстановка.
Най-хубавото обаче беше,че тези усилия си заслужаваха.На 16.03.06 се роди моят син-Виктор.Това беше и е най-хубавото нещо в живота ми,което му дава смисъл.Сега почти не се и сещам за това което ми е минало през главата.Много съм щастлива и пожелавам на всички вас много сила,кураж и късмет,за да могат да се осъществят мечтите ви!

Препоръчани теми

Дългото чакане след трансфер - тема 120

Звездни Компромати - Октомври'24

3 099
Развлечение

За спонтанните и мисед аборти- моята история и съвет към вас

2 105
Рискова бременност

Генетични и имунологични проблеми - тема 20

Причина:

Причина: