Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Сега установих, че не съм писала тук, а имам какво да разкажа... 
Значи, в миналото имам един спонтанен аборт и един по желание - това, докато бях още с бившия... А след като се взехме със сегашния ми мъж, мина доста време, докато се решим да имаме детенце (главно аз бях колебаещият се фактор), но когато станах на 30, реших, че е крайно време да действаме... а това желание постепенно стана неудържимо  Получи се доста бързо, в края на 2003 г.... бяхме много щастливи - изчакахме до третия месец и започнахме да се хвалим... бях казала дори в работата. И изведнъж, на прегледа - гръм от ясно небе... мисед! Бях съкрушена... тъй като се случи без никакво предупреждение или признаци, а и от това, че всички наоколо знаеха и, естествено - ми съчувстваха, но от това ставаше още по-зле...
Както и да е - след 6 месеца бях отново бременна... но вече не можех да се зарадвам, да не говорим да се похваля. Но някак си се опитвах да си внуша, че този път всичко ще е наред... За съжаление, отново се оказа, че не е - този път беше "класически" спонтанен аборт, отново по същото време (9-10 седмица).
Тъй като вече ми се беше случвало, го понесох почти спокойно на повърхността... но като се има предвид, че това ми беше вече четвърти аборт (наистина, единият е по желание, но пак не се знае какво е щяло да стане...), започнаха да ме гризат съмнения дали след всичко това изобщо някога ще си имам дете и дали нямам някакъв генерален проблем. Направихме пълни генетични изследвания, при които не се откри нищо обезпокоително...
И така, през април 2005 се стигна до третата ми желана бременност - отново нямах сили да се зарадвам, особено до края на третия месец... но след това постепенно започнах да се отпускам и успокоявам постепенно. В края на 5-я месец дори отидохме на море... където получих доста сериозно кървене - бях ужасена, особено като се има предвид, че на място нямаше как да получа квалифицирана помощ... Но полежах и нещата се оправиха за момента. След като се върнахме, лекарят установи, че имам плацента превия... според него нямало нужда да лежа, просто да се пазя. Но много пъти получавах кървене... единия път, в първите дни на 7 месец, беше особено сериозно и имаше съмнение за изтичане на околоплодни води... приеха ме по спешност в Шейново, където в крайна сметка останах до раждането  т.е. около месец и половина. Доста гадно нещо се оказа тази ниска плацента... особено в моя случай, тъй като е била от най-лошия вид - превия тоталис, т.е. затваряща изхода на матката - при това положение се ражда единствено със секцио, нормалното раждане е опасно.
И така - след месеци в болницата на системи и доста екстремно секцио по спешност една дъждовна нощ, се появи нашият Борис  Тъй като се роди в осмия месец, го подържаха в кувьоз, което беше много тъжно... но после си го взехме в къщи и оттогава му се радваме без почивка 

Знаете ли, човек забравя откъде е тръгнал! Аз тръгнах от тук- четях и мислех, четях и мислех! Сега като се върна назад разбирам къде е била грешката ми- много съм мислила 
Моята история е кратка: имам два аборта по желание /единия преди 13 години, другия преди 8/. Никога не съм се пазила, с никой от партньорите си, по никакъв начин  . Сега си мисля, че съм постъпвлала супер глупаво, ноооо Да продължа: На генеколог не съм спирала да ходя от детската градина /майка ми ми каза/, все за нещо- я бактерии, я кандида, а нещо друго, абеее. Та след като се омъжих пак продължих- от аспирина се появяваха проблеми, камоли от нещо по-силно. Ужас, мъжът ми не знаеше на кой свят се намираме. А бебе си искахме още като тръгнахме и се пробвахме и си мислех, че ще стане лесно, ама ми цъкаше  лампичката за онези 2 аборта и въпросите бяха ужасяващи, ами ако аз съм виновна за тази работа, ако не мога да имам деца. Страх. И на него му казах, че да е наясно, преди сватбата, ако ме иска такава и т.н.
Еееее, ходихме да ни правят изследвания, но аз се вбесих от бездушието на лекарите и казах, че сега не му е времето за това и временно преустановихме посещенията при медицинския персонал. А майка ми междувременно реши да си продава апартамента. Ние и помагахме- посрещахме и изпращахме огледвачи. Еле едни си го харесаха и аз се заех да си контактувам с тях и въртележката се завъртя и така ме завъртя покрай покупко-проджбата, че на 6-ти месец съм бременна. Просто спрях да мисля, преместих проблема несъзнателно. Опитвах и съзнателно, но не успявах. Аз съм една мнооого щастлива бебечакаща, както и всички вие

Е, какво му е проблемното забременяване тук?

А аз пък се израдвах , Лали, като видях че си писала тук - първата ми мисъл беше, че имаш хубава новина.
Пожелавам ти втория постинг по тази тема да бъде точно такъв!

А3 пьк сега с тебе Лейди Помислих, 4е сьм пропуснала добрата новина.

Като ще спамим, да се включа и аз пък с мисълта за Перла

Брех момичета, таман викам Лалиииииииииииии, а то..............

Ха- и аз да кажа.
Аз планове не съм правила.
На моя "приятел" ( нямаме брак) брат му живее в Америка.
Летото на 2004г. си идваха в БГ. С жена му влязохме в словесен двубой на десетата минута след като кацнаха на аерогарата. т.е. тя си викаше, а аз вътрешно и се радвах.
Жената се изпъчи и ми каза, че  съм никоя, понеже нямаме брак и нямам деца.
Това ми беше достатъчно, за да реша да стана "някоя".
След 3 м. бях пребенна.
Сега спя спокойно, понеже съм някоя.
Е, после пък имаше проблем, защо не сме я/ги уведомили, че бебето, ще носи името на свекъра.
Радвам се, че благодарение на нея се реших да имам дете. Иначе все отлагах и чаках "идеалния" момент. Сега си давам сметка, че този момент винаги е идеален. Децата носят такава радост,че нямам думи просто.
Да е жива и здрава зълвата/етървата ( изобщо не съм наясно каква ми е).

За мен най-голямата мечта в живота ми се сбъдна на 24.02.2006г, тогава се роди моя син Теодор. След около 2 годишни опити и ходене по лекари. Имах много нередовен цикъл и започнах да ходя по доктори, още като бях на 16 год.  Изписваха ми противозъчатъчни, правеха ми изследвания на хормоните, прегледи на щитовидната жлеза и накрая решиха, че имам СПКЯ. Пиех много дълго време Диане 35, Гравистат, Регулон и още някакви, но вече не ги помня. Преди около 3 години със съпруга ми решихме, че е време да си имаме бебе, пробвахме близо година без да ходиме по лекари, нали така трябва уж  . След това аз ходих на доста прегледи при различни доктори. Съвсем случайно попаднах на едни лекар, който взе много на сериозно моя проблем и притесняния. Изпрати съпруга ми на спермограма, тя беше с отлични резултати, назначи  ми стимолациа с Клостилбегит и Дуфастон и трябваше да си меря температурата. На третиа месец, след като бях пила тези лекарства забременях. Изкарах изключително лека и безпроблемна бременност. Раждането също мина много бързо и лесно, за мое учудване  И сега до  мен е най-важното същество в моя живот. Заслужаваше си чакането 
Пожелавам успех, на всички, които имат желание да създаваттакива малки и прекрасни създания   

Име: Надежда
Родена: 1980г.
Първо забременяване: април 2001г.
Първи аборт: септември 2001г в пети месец по медицински показания. Направо си беше раждане, което лекарите ми предизвикаха, защото бебето нямаше околоплодна вода /като във вакум/ и това го увреждаше.
Второ забременяване: ноември 2002г
Втори аборт: март 2003г. - абсолютно повторение на ситуацията при първия аборт. Впоследствие се оказа, че и при двата аборта бебетата не са имали бъбреци и поради това е нямало околоплодна вода /т.е. нямало е начин да оцелеят!/
Животът ни се беше превърнал в кошмар- депресии, рев, много проблеми преди следващото забременяване.
Трето забременяване: март 2004г.
Най-щастливият ден в живота ни- 21 ноември 2004г- раждането на сина ни Тодор

Желая на всички успех и никога не губете вяра!!!

nie 4akahme 7 godini tova stastie.hodihme v plovdiv,sofia i kade li ne!i az ot malka si misleh,4e niama da imam dete.pomogna mi dr. kir4eva ot plovdiv s irisodiagnostika i bilki.piat se po grafik.  eto adresa:ulica,,landos,,22 et.4  tel:032 82 32 22 probvai te,gelaya vi uspeh!!!kogato gi piete ne mislete za rezultata,pravete go zashtoto triabva.az i moiata bratov4edka zabremeniahme 3ia mesec.tia niama6e 5godini.

Здравейте момичета
До преди година и нещо и аз бях сред вас.Само ви четях, някак си не успявах да говоря за проблема си, макар и анонимно.Сега се чувствам длъжда да пиша точно в тази тема, знам че по този начим ще ви вдъхна кураж.
Та ние с опитите започнахме февруари 2003.Посетих гинеколог 4 месеца по-късно отпратиха ме с думите "Рано е още да се притесняваш.Ела след 6 месеца "Колкото повече време минаваше толкова повече отчаяние се натрупваше в мен и страх от следващ преглед при гинеколог(незнам защо).Така и не отидох повече до декември 2004, когато ми закъсня и се появи кафеникаво течение.Направих тест.Беше положителен, но на видеозона нищо не се видя..Гинеколога ме попита  зная ли как се прави тест за бременност и ме отпрати.Посетих втори специалист още същия ден.Той също не видя нищо и ме посъветва да отида при него след 10 дни.След 3 дена получих ужасни болки и бях спешно оперирана.Имаше бременност, но тя беше извънматочна,отстраниха ми едната тръба и детето за което копнеех толкова дълго време.
Момичетата сред вас  преживяли това, добре разбират какво точно става с чувствата в такъв момент.
Нищо не съм правила след това(много глупаво от моя страна), единствено пластиката на останалата ми тръба по време на операцията беше нещото което евентуално ми е помогнало следващата бременност да е сбъдната мечта.Това се случи на 09.2005

Най дългия рев който съм правила от щастие пре живота си беше на 02.07.2006, тогава се роди малката ми Мария
Пожалавам ви го и вас момичета, възможно най-скоро да и се случи.  

Решихме да направим спермограма и понеже знаех вече, че в наше село няма доктори занимаващи се със стерилитет отидохме в Пловдив.
април 2005г. - първо посещение в клиника "Торакс" и първа спермограма при Мели. Резултата - астенотератозооспермия и препоръка от д-р Даскалова за прегред с уролог и да се направят хормони на мъжа ми. Веднага пожелахме преглед с Уролог и след поволин час той вече преглеждаше мъжа ми. От него си добавихме още една диагноза - варикоцеле в ляво. Мъжът ми леко уплашен и стреснат но тук ме заляха мен нови сили и започнах да го успокоявам, че двамата заедно ще успеем. Важното за мен беше, че открихме проблема. Бяха му изписани доста витамини и антиоксиданти, които той веднага започна да пие. Както се шегуваше той - по-зле бил от бабите по селата..те пиели по една шепа само а той по две
м.май 2005г. - операцията на мъжа ми от варикоцеле. Възстанови се за три дена във ВМИ Стара Загора...там беше опериран от д-р Цировски. Прибрах си го у нас и след като се възстанови напълно си тръгна на работа. През цялото време не спираше да пие витамините и антиоксидантите.
Понеже аз съм много нетърпелива /мъж ми твърди, че съм седмак колкото и майка ми да го обеждава, че ме е преносила / още на 1 юли хукнахме към Пловдив на контролна спермограма. Д-р Даскалова /Мели/ след като удари едно броене /извинявай Мели ама все се сещам как те питаха как броиш плувците та..1,2,3,..1 милн. / каза, че това за нея е по-добрата спермограма въпреки, че бяхме извън всякакви норми.
м. октомври 2005г. - бягаме пак за контролна спермограма при Мели. И чувам така вълшебните думи..."За мен има шанс от естествено забременяване"  при което аз решавам, че трябва да стане веднага  Малко по-късно същия месец минавам на цветна снимка при д-р Даскалов, която за мен беше удоволствие имайки предвид условията в клиниката и усмихнатия доктор. Резултата от снимката - двустранно отпушени тръби.
м. декември 2005г. - положителен резултат на теста за бременност...но уви след десет дена обилен цикъл. Аз рухнах...мъж ми също.
м. януари 2006г. - зъкесняваше ми два дена и започнаха леко да ме болят гърдите и аз се ядосах защото след като започнат да ме болят ми идва след 10 дена и реших, че пак ще имам дълъг цикъл  Мислех да си купя тест...но мъж ми каза "само даваш излишни пари" Но аз нали съм като теле пред майка си...на връщане от работа си купих тест Унимарк - някакви лентички и реших да се тествам. Беше с вечерна урина...след секунди се появи втората черта...изпадна в паника. Прижълтя ми пред очите и въобще мислех, че халюцинирам. Бягам при мъжо а той отсече..."има второ черта но аз на тестове не вярвам вече"  Звъня в 20 часа на Мели и едва ревяща и казвам" имам две черти...а сега какво да правя?" Каза ми да пия утрогестан, аспирин и фолиева. Винаги съм си мислела, че най-трудното е да видиш двете черти на теста. Повярвайте ми...сега ми се струва по-лесно. Паниката от това, че съм бременна и от това да минат 9-те месеца благополучно е по-голяма.
м. февруари /6 число/ отиваме на доктор. Ще запомня деня, че беше отвратително студено и снега беше до колене. Щом сложи вагиналния апарат и докторката каза "Честито бременна си"...при което моят мъж импулсивно каза "Докторке ще те черпя" 
Така започна моята /нашата/ бременност. Имах и перипети..нямаше как. Април месец лежах 17 дена в Патологията с кървене....после почти през цялото време лежанка но септември месец когато влезнах в деветия месец.
Имах насрочено секцио за 21.09...8,30 часа но моят хубусник реши да излиза по-рано и се пробвах нормално раждане и го родих за един час...с болките със всичко. В 5,55 изплака моят /нашия/ Слави и аз за миг забравих вече е имало болка. От емоции не заспах през деня въобще въпреки, че от притеснения за секциото не бях спала две вечери. Емоцията е страхотна..преживяването също.
Желая на всички момичета от този форум скоро да обсъждат не поредната спермограма или цветна снимка а нааканите памперси на своите бебчета
Най ме беше яд, че нямаше да мога да изненадам мъж ми..винаги съм си мечтала да му се обадя и да му кажа " Честито татенце"  а сега като ме знаеше в колко ще раждам ме хващаше яд...но го изненадах този път. Като му звънах в 06,00часа..той си помислил, че му се обаждам да ме успокои за секциото и започна с думите "Няма страшно..всичко ще е наред"...а аз крещя от другата страна " Честито мише..стана тати..родих нашата мишанка"   При което мълчание...и започва да заеква от другата страна...ама как..кога  Затворихме и след малко ми звъни " Мише аз забравих да те питам...ти как си" 
Та така...родих Слави жизнено и здраво дете 3,600кг...52см...12 дена преди термина. Да ми е жив и здрав мишока.
Обичам ви и благодаря.
 
 

ХЕРИЧКЕ, настръхнах цялата докато четях постинга ти. Знаех през какво преминаваш и преди да забременееш и по време на самата бременност. Бях съпричастна и със сърцето си и с душата си. Прегръщам те и знай, че ти си тази, която вдъхва надежда в сърцето ми!