Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Здравейте,искам да вдъхна кураж на всички,които се борят със цената на всичко за детенце.Ние 2009 година решихме,че искаме детенце.Пробвахме месец,два,година и не се получаваше.Тръгнахме по лекари.При доктор Даскалов имам,лапароскопия,хистероскопия,три инсеминации и без положителен тест за бременост.Проблем нямаше открит,освен занижени показатели в спермограмата на мъжа ми,но с няколко консултации,разбрахме че и те не са причина.Решихме да пробваме ин витро.Записах час за Д-р Персенска,чакахме половин година и след прегледа се насочихме към инвитро на естествен цикъл-последната процедура,която щеше да ми помогне да подам документи за фонда-тъй като сме с неизяснен и трябваха 4 неуспешни процедури.Е,и тя си мина и отново отрицателен тест.Подадохме документи и решихме докато си чакаме реда,да опитаме пак.Този път дори не стигнахме до трансфер,яйциклетката спря да се размножава...много плакахме,изгубихме всякаква надежда.Обвинявах се и страдах.Спряхме и зачакахме фонда.След година получих документ и зелен сфетофар да започваме.В началото на май взехме"ваучера" аз така го наричам ,с на 10-ти май ми закъсняваше трети ден.Взехме един тест на шега и хоппп две чертички.Плакаме от радост,танцувахме,целувахме теста,на другия ден имах рожден ден и си мислих,че съм най-голямата късметлийка.Е,на рождения ден,цикъла ми дойде.Света ми се срина,плакахме много......следващия месец,решихме да действаме с инвитрото,е да но отново ми закъсня,отново тест и отново положителен.Гледахме се и нямахме никаква реакция,нито смях,нито плач,нито радост,само страх.Веднага се обадих на Д-р Персенска.Отидохме в края на седмицата имаше точица,следващия преглед,пулс и т.н.На 18-ти февруари родих нашето щастие.Е,бяхме най-щастливите на света.Бяхме завършени,сбъднали мечтата си,щастливи и изгарящи от любов по едно малко сладурче.Не ни трябваше нищо,знаехме,че имаме всичко,но когато стана на 9 месеца,беше Богоявление,аз повърнах.Пратих мъжа за тест и хоп,отново положителен.Сега имаме две малки шомпалчета с година и половина разлика и разбрахме,че и второто дете ни е трябвало за да бъдем напълно завършени.обожаваме ги и сме много благодарни на Бог.Момичртс,мечтайте,мечтите се сбъдват.Има Бог,който ди знае работата.Исках да ви дам надежда и да ви кажа,че нещата се случват,когато си на прага на възможностите!Целувам ви и зная,че всеки ще гушка детето си,по-рано или малко по-късничко!

Как се подреждат нещата  когато човек най -малко очаква . Много мила история . Нека ви радват много малките душички 
Даваш ми големи надежди  и на всички които си мечтаем за бебе/та .
Благодаря ти, че сподели 

Браво, да са ви живи и здрави децата Криси! 
Ние също се борим за второ дете, първото седем години го чакахме. При нас само с ин инвитро може да стане.Предстои  ми ЗЕТ трансфер и се моля чудото да стане.   

Бях на 21, и след спешна операция на коста на десния яйчник с кръвоизлив към корема ми казаха, "ти не можеш да забремднееш..." Бях като попарена. На 23 - нова операция (не лапароскопска), последвана от прием на противозачатъчни. На 24 решихме да работим за детенце, но всяко спиране на хапчетата водеше до нова киста, на 25 трета операция от киста и частично махане на яйчника. Никакъв шанс за дете без инвитро. Живеех с мисълта че съм инвалид, а не жена, бях се отписала. Но все пак опитите за бебе продължаваха. На 27 поредна 7см киста са операция и казаха, че ще ми махнат левия яйчник и ще ми дадът документи за инвитро. Подписах се и си тръгнах от болницата. Предпочитах да рискувам да умра, отколкото да ми махнат единствения здрав яйчник. Лежах вкъщи две седмици и кистата се махна със съответната хормонална терапия, пак минах на противозачатъчни. Отказах се съвсем от мисълта за бебе, но ми се искаше да спра хапчетата и стигнах до мое собствено умозаключение, че ако кистите са задържани фоликули, които не могат да се "преместят" надолу по тръбите, то ако правя коремни преси по 250 все ще им помогна... станах редовен посетител на фитнеса, който принципно ненавиждам, но само за 3 месеца. Забременях! Забременях противно на логиката на медиците и 2012 родих прекрасен младеж и 2015 още един! ... но пак си пия хапчетата, защото не ми остават време за фитнес Пет пъти ми е рязан коремът, но си заслужаваше. УСПЕХ и повече вяра във вас си, отколкото на докторите!

Моята история започва щастливо. Защото началото й е от момента, в който срещнах любовта на живота си. Или може би от момента, в който решихме, че искаме да бъдем истинско семейство и да създадем дете - естественото продължение на любовта ни. Отначало мислехме, че няма да бъде толкова трудно, въпреки че аз бях на 35 години, а той на 37. Намерихме се късно, но все пак бяхме още млади. Горе долу по същото време обаче започнаха и проблемите. Цикълът ми започна да става нередовен, появяваха се кисти - ту в единия, ту в другия яйчник  и това пречеше на опитите за бебе. Лекарите ми даваха обичайните лекарства и казваха "Не се притеснявайте, ще стане". Докато един ден, при поредния преглед, предизвикан от това, че месечният цикъл пак го нямаше, лекарката ми зададе странен за мен въпрос - дали има в семейството ми жена, при която менопаузата е настъпила по-рано от нормалното. Нямаше. Но яйчниците ми се били смалили, както когато настъпва менопауза. Препоръча ми ако искам да имам дете, да се консултирам с репродуктивен специалист. Аз се надявах обикновеният гинеколог да греши,  но уви, след консултация в репродуктивна клиника и хормонални изследвания, страшната диагноза само се потвърди. И все пак шанс имаше. Ин витро с донорска яйцеклетка.
   Не бях съвсем наясно за процедурата, но основното беше едно - че не съм способна да създам дете със собствения си генетичен материал. Трудно се приема подобно нещо. Първо трябваше да се преборя със себе си. Но все пак моят мъж застана до мен и ми помогна с морална подкрепа и обич. Тогава за пръв път започнах да търся информация и открих за себе си фондация Майки за донорството. Гледах предавания, в които те обясняваха за донорството, за това как една майка решава да подаде ръка на непозната жена, водена единствено от желанието да помогне, защото знае какво означава да имаш дете. Разбрах, че те самите са били донори. Никога няма да забравя думите на Мариела в едно от тези предавания, когато водещата я попита защо е решила да стане донор. Тя каза, че когато вечер е гледала децата си как спят си е мислела - ами ако тях ги нямаше? Ако аз бях тази, която има нужда от помощ? Тези думи грабнаха завинаги сърцето ми и всичко това ме накара да погледна с други очи на нещата. Всичко това ме накара сега да пожелая да ви разкажа историята си... Защото не може нещо, направено толкова безкористно да е лошо. И така, заедно с мъжа ми, тръгнахме по пътя на мечтите. Той е трънлив и много изстрадан.
Направихме първия си опит. Той беше неуспешен. Няма да ви говоря за чувства, защото нямам сили да мина отново през тях. Събрахме се някак и решихме, че няма да се отказваме от мечтата си. По това време се появи и програмата на Столична община, създадена с цел финансово подпомагане на точно такива двойки като нас. Кандидатствахме, одобриха ни и продължихме с нова надежда. Помогнаха ни и финансово наши близки роднини. Сменихме клиниката - тази с най-подходящото име, Надежда, сменихме и лекаря. Направихме изследвания...Пристъпихме към нов опит. Горе-долу по това време се запознах и с Вики от Майки за донорството.
   В началото си мислех, че когато се прави бебе ин витро винаги се получава от първия път. Каква заблуда! Вторият ни опит също беше неуспешен, въпреки че всички изследвания бяха в ред. Няколко дни преди рождения ми ден получих отново отрицателен тест за бременност... За щастие този път от първата процедура ни бяха останали две ембриончета и в тях бяха всичките ни надежди. Защото всички изследвания и донорската програма са скъпи и вече бяхме на ръба на финансовите си възможности. По стечение на обстоятелствата или просто съдба, влязох в една група на хора с подобни на нашите проблеми, във Фейсбук. Оказа се, че има дарител, който иска да помогне на някое семейство с репродуктивни проблеми. Групата единодушно реши, че понеже те си имат ФАР (Фонд за Асистирана репродукция), трябва да се даде дарението на двойка, която има нужда от донорска яйцеклетка, защото те не се финансират от фонда. И така, точно на рождения ми ден, моите ангели, начело с Вики ме изненадаха с подарък - шанс да направя третия си опит със замразените ембриончета. Тогава едно от момичетата от групата каза, че няма как този опит да не е успешен при толкова положителна енергия. Така и стана. Няма да разказвам за бременността си, която беше доста тревожна към края. Нито за раждането, което беше трудно и рисково. Важното в крайна сметка е, че благодарение на моите ангели, на момичетата от Майки за донорството и най-важното, на майката, която ми дари от своите клетки, (защото това е едно от изискванията една жена да може да дари - тя трябва да има поне едно детенце), с толкова дълго мечтаното и жадувано бебе се гушкаме всеки ден, а в момента спинка в креватчето си.
Всяка една стъпка от трудно извървяния път на мечтите си заслужава и всяка една пролята сълза, когато знаеш, че в края на пътя те чака най-вълнуващата среща - с твоето дете. Когато знаеш, че толкова много феи са се появили, за да може накрая да се прегърнете! За да има на кого да купуваш подаръци за рожденните дни и за Коледа! За да имаш своите безсънни нощи и своите притеснения за него! За да го има! Не искам да казвам "благодаря" на всички онези хора, които ни помогнаха, защото тази дума за мен е прекалено слаба и не може да изрази онова, което чувствам към тях. Но друга, по-силна дума не намирам, затова все пак ще го кажа - огромно БЛАГОДАРЯ!

прекрасна история Електра, браво че я разказа
чела съм твоите споделяния и знам че всичко е изстрадано
поздрави 

Електра, до сълзи ме разчувства 
Много силен разказ, с прекрасен край 

И аз се разчувствах  

  Надявам се да даде кураж на онези, които в момента изминават този път

Това дава много надежди и че не трябва да се отказваме въпреки всички трудности 

Честито! Прекрасна история, да ви е живо и здраво детенцето!

Реших се и аз най накрая да споделя моята история!!!Тя започна в далечната 2003 година, когато се запознах с мъжът на моите мечти с който ще живеем до старини(поне така мислех тогава). И така в началото любовта ни беше много силна и както при много двойки искахме да си имаме дете.Още първия месец след като заживяхме заедно ,аз забременях ,но за жалост в пети месец направих спонтанен аборт.Много тежко го изживях,лекарите казаха пазене 6 месеца и опитите отначало.Естествено на мен не ми се чакаше толкова и почнахме още на втория месец с опитите,но така и не се получаваше.Почна се едно лутане по доктори,но не намериха причина поради,която не се получава,и така се изнизаха 5 години през които не забременявах,2008 година си направих диагностична лапароскопия.Всичко беше наред проходими тръби,яйчниците са добре,но никой до него момент не беше ми казал да си изследвам хормоните.Така през 2009 година забелязвам че от гърдите ми тече секрет(коластра)и тогава най накрая се разбра че хормоните ми са над нормата,изписаха ми хормонална терапия.Месец по късно ми закъсняваше с два дни,но и преди ми е закъснявало дори с повече, но тогава просто имах някакво усещане че нещо се е случило,направих си тест и  той с бледа втора черта.По-голямо щастие от това накъде,но за жалост не за дълго.Отивам на преглед,но в матката не установяват нищо,няма плоден сак,при което доктора ми казва или че теста е бил невалиден или е много ранна бременност и да дойда след около 10-на дни пак.Минават още шест дни(вече 8 от закъснението),вечерта ме почват едни болки и леко кафеникакво зацапване при което си мисля "О Боже правя пак  спонтанен аборт" да ама не.На другия ден отивам пак на лекар ,пак не се вижда нищо в матката,карат ме да чакам още защото може да е по-късно имплантиране.Два дни по-късно вече съм със страшни болки,приемат ме по спешност и ме оперират от извънматочна бременност.За мой късмет (така си мислех тогава )доктора не ми беше премахнал тръбата.Аз отново изпаднах в една дълбока дупка,отчаяние и си казах"от тука по-зле накъде".Да но Господ реши да ми покаже че винаги може да е по зле.Месец по-късно след извънматочната бременност се озовавам в болница за Туберкулозно болни,не за друго ами защото си бях изплюла половиния дроб.Оказа се че имам туберкулоза,беше се чуло че в болницата където ме оперираха е имала болна санитарка,но иди доказвай нещо.От него момент нататък си казах никога повече няма да казвам "по-зле от това няма",защото имаше.Така една година на лекарства през която естествено не може да се забременява,защото хапчетата бяха много силни.След това започнахме отново опитите,но пак не се получаваше.Възобновихме ходенето по лекари установи се при цветна снимка, че едната тръба където е била извънматочната бременност е запушена и няма шанс със нея да забременея но другата беше ок.Така през 2012 година моят мъж мечта си намери любовница,под пред текст ,че аз не мога да имам деца и така три месеца по късно разбрах че тя е бременна от него.В него момент вярвайте ми ,ми се искаше земята да се отвори и да потъна в нея.Явно Господ беше решил нещо друго и така се запознах с моя съпруг.От момента в който виждах че нещата отиват към по сериозни реших да му кажа че имам проблем със забременяването,че ако ще бяга да е от по-рано.Бяха минали няколко месеца от нашата връзка при което пак ми закъсняваше,правя тест и какво да видя положителен.Голямо щастие,но този път си казах няма да ходя рано на преглед за да може да се види всичко че е наред.Но тези пронизващи болки в следващите дни които ме връхлитаха така ми бяха познати.И така не издържах много и бягам на лекар да видим какво ще каже и за мой ужас пак нищо в матката където на мен ми стана ясно каква е ситуацията отново извънматочна.Пак болница,пак ревове сълзи.Накрая се оказа че бременността ми е в тази запушената тръба където ме уверяваха че няма как да се получи бременност,естествено премахнаха ми я.Доктора тогава ми каза до една година няма ли бременност Ин-витро.Същата година заминахме за чужбина естествено през това време пак правим опити,нищо.Решихме че е крайно време да отидем в някоя репродуктивна  клиника.Записах ме си час,почакахме няколко месеца и дойде момента в който разбрах че естествено не мога да имам дете само ин-витро защото имам хидросалпингс на другата ми тръба и отново операция.Януари месец 2015 година ми беше лапароскопията за премахване на другата тръба,Февруари същата година ми беше трансфера на две тридневни ембриончета.9-ти ден ЧХГ 14 казват ми положителен е,но трябва да се види след два дни дали се удвоява хормона.11-ти ден Чхг34 при което аз супер щастлива.но бързо се помрачава ,защото лекарката ми казава удвоява се но стойнстите са ниски,но не се притеснявай ти нали имаш замръзени.Прибирам се разгромена вече незнам къде съм почвам да чета из форумите всички са със бомбастични стойности през тези дни.Отивам на 13-ден Чхг 296,аз сега незнам трябва ли да се радвам или...чакам докторката да ми каже не смея да се радвам нищо.При което влизам давам и листа и тя казва ей това Чхг чаках.След две седмици на преглед,да но аз този преглед не го дочаквам защото получавам страшен кръвоизлив.Отивам пред спешен кабинет и си чакам присъдата,а тя се оказа че имам две сакчета от което едното е деформирано(няма да го бъде)Две седмици по-късно чух сърчицето на моето диване и така на 27.10.2015 година чух един най-прекрасен звук и той беше плачът на моето дете.Месеци наред след това я гледах гушках и плаках защото не можех все още да повярвам че мечтата ми се е сбъднала и тя е да стана един ден мама.Искам от все сърце да пожелая на всички мами,да се  се борят да си сбъднат мечтата и да не се отказват ,защото рано или късно тя ще се сбъдне и всички мъки и премеждия през които  сте преминали се забравят в мига,когато гушнеш малкото вързопче.

Сияна, наистина твърде много си преживяла  Оттук нататък само радости да има 

Сиана, разплака ме! Силно гуш  Това, което си преживяла е достатъчно за 5 живота! Само радост и щастие за теб и цялото ти семейство оттук насетне! 

Ех, Сияна, не е човешко това, през което си минала 
От все сърце ти пожелавам само прекрасни и радостни моменти от сега нататък