Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Реших и аз да споделя нашата история. Всичко започна през 2012 година - влюбени, щастливи с приятеля ми решихме да имаме бебче. Бях сигурна, че ще стане за няколко месеца. 9 месеца първо бяха големи мъки, рев и сополи до земята всеки път като ми дойдеше. През декември 2012 забременях, през януари направих теста - голямо щастие, много усмивки. Само месец по-късно щастието ни беше помрачено. Сърчицето спря да бие и се наложи кюретаж. Изживях го тежко. Естествено се питах защо на мен, защо всички имат бебенца, аз не. Забраниха ми да бебеправя 6 месеца - най-дългите в живота ми. Но минаха. Броях всеки един ден,но и това мина. През лятото на 2014 подновихме опитите. Пак същата история, пак нищо не става, тестове, температура, пак рев. През лятото на 2015 вече реших да тръгваме по лекари. Един ден както си седях и си помислих, че може би е по-добре, че не забременявам сега - ще ми наложи ограничения, ще започнат отговорности. Казах и я да се радвам на безгрижния си още живот. След 2 седмици видях втората черта Изкарах бременността в страх, особено началото. Обаче тя беше много лека и безпроблемна. Сега имам един прекрасен малък мъж на 1 годинка, който казва най-сладкото "мама" на света

dennni много хубава история.Хубавите неща се случват точно тогава,когато най-малко очакваш

Привет, момичета и бъдещи майки!
Нашата история също започна с голяма любов и желание за много деца от самото начало. Изследвания, фоликулометрия, витамини и т.н., но три години нищо не се получаваше. Диагноза "желание за забременяване". Останах без работа междувременно, а след като изтече изпитателният срок на новото място, веднага отидох в клиника по стерилитет "Малинов". Записах си час за след няколко дни на регистратура при доктора, който ми предложиха от регистратурата - д-р Калчев. Бях впечатлена и успокоена за първи път от няколко години...но точно след няколко месеца и дни преди моят рожден ден, док ми сервира новината, че наблюдаваната миома се е увеличила значително и трябва лапаро в спешен порядък. Е, лапарото премина в отворена коремна операция и по думите на сестрите доктор Калчев и доктор Семерджиева са се борили до последно (три часа). Единственото, което помня са болките в тръбите, които се оказаха непроходими. На петнадесетия ден от операцията подадохме документи във фонда за асистирана репродукция поради женски фактор и започна чакането. Док ни беше предупредил, че шест месеца следва да се изчака след подобна операция преди да пристъпим към инвитрото. Посетих един курс март месец "Здрави очи без очила" и наблегнах на здравословното ядене - умирах за моркови и портокали. След десетина дни на проформа профилактичните прегледи един едър гинеколог ми вика - Моме, виждам овулацията вдясно! Аз се смея, колко такива съм чувала досега, та затова си чакам заповедта за инвитро...
След два дни мъжът ми има рожден ден, вече изчерпана откъм идеи за подаръци, си помислих, че най-хубавият подарък би бил едно детенце и то взе, че стана! Точно на шестия месец, точно по тази малко по-проходима тръба...след седмично закъснение, аз като Тома неверни купувам два теста и ги направих в почивен ден, ами сега - ако е извънматочна бременност? Бегом в Токуда, спешен кабинет, лекарката ми вика - ти кървиш, ако до два, три дни не направиш аборт, ми ела след две седмици да чуем сърцето... Гръм от ясно небе, такт нула, рева два дни, предписаха ми Утрогестан, но дотам...хайде първият работен ден в Малинов при доктора, който ме пита как съм, ами как да съм докторе, като съм малко бременна...така се зарадва този човек, все едно той го беше лично имплантирал! Назначи ми задържаща терапия и ми пожела леко бременеене.
Имайте вяра и добри помисли!

Дата на теста: 01.05.2014 г.
Рождена дата на подаръка:30.12.2014 г.

Дойде време да споделя и нашата история и да вдъхна малко кураж и да ви пожелая сбъдване на мечтата!
С мъжа ми сме заедно от 10 години. 2 години след нашето познанство забременях, но направих аборт по желание- прочини глупави на младостта- кредити, кариера, учене, нямахме намерение за сериозна връзка. Уж имам мозък, но тогава си мисле : Айде, колко жени правят аборт, като реша да имам дете, правим го тоя месец и длед 9 месеца го разхождам с мамите в парка. Даже си викам - ще го правим лятото, та да съм бременна зимата и да ми е леко....

И тук започва историята. След 3 години наистина решихме да имаме дете. Минаха няколко месеца- няма бременност. Запичнах да изследвам хормони, фоликулмтрия- всичко уж ок, но бебе няма. Реших да не се вманиачавам. Узкарахме така година и половина, явно проблем имаше. Разбира се пих клостил, секс по график, тестове за овулация, сълзи накрая. Записахме час в Надежда. Направихме всички изследвания- хоп- хидросалпингс в лява тръба и лек мъжки фактор. Записах час за лспароскопия, нс самата операция се оказа че снимката е с фалшив резултат и тръбите били проходими.

Преместихме се в Щерев. Подадохме документи за фонда и докато чакаме дтартирахме инсеминация. Неуспешна. Казаха- вие сте за Икси.

Започнахме процедура по стимулация. Уж лека, направих зверска хиперстимулсция, от 11 яйцеклетки и 7 ембриона трансферираха един и пак не стана. Няма да изпадам в подробности моята история я има в неуспешно инеитро, но направих зверско възпаление, в Щерев ми изписахс " хрснителен режим", а на следващия ден се озовах по спешност в Тина Киркова където ме оперираха и премахнаха десен яйчник и тръба. И така- оказахме се на старта, аз осакатена, без шанс за нова стимулация, за да не загубя и другия вйчник.

Депредията беше зверска, единствено мъжът ми ме спаси. Отказах се от опити, заминзхме на море. Прибрахме се, започнах работа, дипломирах се. Един ден през декрмври ми звъннаха от фонда- елате си вземете заповедта. Стана ми тъжно, но отидох. Ей така, за всеки случай. Вечерта си сипах едно вино и тъжах- колко я чаках, сегс какво? По едно време ме втресе, стана ми лошо. А, да маправя аз един тест преди да пия хапчета- чист рефлекс от преди. И какво да видя- две черти! Уплаших се, заплаках. Но изкарах най леката бременност, преди 4 дни родих 4 килограма момче и то 20 дни преди термин.

Това бе моята история. Моля се на Господ и вие да успеете !

Mega77, честита рожба!!! Толкова се радвам! 

Мега, ти заслужи това бебче  Нека ви е жив и здрав и сега сълзите ти да са само от радост 

Честито, страхотна новина, да сте здрави и двамата и много да се радвате един друг. 
Надявам се  януари и аз  да се похваля с моята рожба!

Няколко години започвах да пиша тук и все не успявах да довърша, защото ми се иска да звучи обандеждаващо, така както аз безброй пъти съм чела историята на успелите, невиждайки светлина в тунела за себе си. Днес е специален ден за мен -синът ми има рожден ден и някак усетих,че е дошло времето да споделя моята борба.
За първи път чухме диагноза стерилитет ( след около година опити за забременяване по класическия начин) през 2007 г. - мъжки фактор ( тежък) + ПКЯ.
Няколко експеримента с Клостилбегит, от доктор който не е специалист по репродуктивна медицина.
2008 г. - станахме пациенти на репродуктивна клиника - една неуспешна стимулирана инсеминация, след която докторката искаше да минем директно на ИКСИ, но аз настоях за още едно инсе -разбира се неуспешно.
2009 април - първо ИКСИ , лека стимулация - 2 ембриона оцелели до 3-ти ден, трансфер и неуспех
2009 септември - второ ИКСИ, дълъг протокол, хиперстимулация - 5 ембриона перфектни бластоцисти на 5-ти ден, трансфер на 2 ембриона, биохимична бременност
2009 ноември - стимулирана подготовка за ЗЕТ, стимулация като по учебник, перфектна овулация и лигавица, в деня на трансфера от 3-те бластоциста, нито един оцелял
2010 април-  трето ИКСИ, къс протокол, хиперстимулация -  2 ембриона на 5-ти ден, неуспешен опит
2011 април - четвърто ИКСИ, къс протокол, хиперстимулация - 5 ембриона на 3-ти ден - положителен тест, кървене в ранни седмици, сериозна терапия за отлепване на плодния сак, родена принцеса на 05.01.2012
2012 ноември - пети опит, къс протокол, хиперстимулация - 10 яйцеклетки, 50 % дарени за нуждаеща се двойка от донорски материал, 50 % останаха за мен, от тях на 5-ти ден 3 трансферирани ембриона - положителен тест, сравнително лека бременност, в 36-та седмица се видя,че плода не се храни нормално и не наддава, насрочено секцио  и малко по-рано роден мъничък принц на 09.09.2013
Малко схематично го нахвърлях и без много емоции, но колкото и трудно да се случва, колкото и да се обезверява човек,понякога мечтите се сбъдват, при това двойно. Кураж и не спирайте да мечтаете и преследвате целта

Браво, но моля те кажи къде са ти опитите ?

Тя беше написала, не знам защо е редактирала и е изтрила името на клиниката  Подобна информация според мен не трябва да се крие.

Krisita, много се радвам за двете ти дечица

Това, което ми направи впечатление е хиперстимулацията, която постоянно се е получавала. Ти след това следила ли си щитовидна жлеза, млечни жлези? Огромните дози хормони не са безобидни за нас.

Моля те наистина сподели при кои лекари си била.

Магдалена, аз при всички стимулации бях с ниски дози лекарства, имам ПКЯ, това е причината поради която реагирам бурно и с доста фоликули, правя си редовни профилактични прегледи да чукам на дърво за сега нямам проблем.

Обожавам да чета истомите в тази група! Надявам се някой ден и аз да напиша изтория с щастлив край. Имам само една молба - продължавайте да споделяте, щастливи мами!

Вярвай и ще напишеш! 
И аз само четях като теб, но живот и здраве през януари ще се видим с моят син!

Срещнах съпруга си късно - две седмици преди да навърша 38. Три месеца след запознанството ни махнахме презерватива, исках дете. Не получаваше. Една година по-късно махнах полип, но бебето не идваше. Направих изследвания - бяха много зле, на 39 вече вървях към менопауза. ФСХ беше близо 4 пъти над нормата. Но имах все още цикъл. Не исках детето ни да бъде заченато в лаборатория, тогава така мислех. Продължихме с опитите, но бебе нямаше. След една година вече нямах и цикъл. Единственото решение беше донорска яйцеклетка. Страшно трудно за една жена. Отначало нито съпругът ми, нито родителите ми дори не ме разбираха. Имам по-малка сестра, говорих с нея да ми стане донор. Трябваше й време да се реши, постепенно и родителите ни ме подкрепиха, съпругът ми имаше доста съпротива, но свекърва ми също ме подкрепи. Сестра ми ми стана донор, зет ми беше на пункцията, помня как тя се събуди от упойката и със сълзи на очи й благодарих. От нея извадиха 4 яйцеклетки, нарочно избрахме лека стимулация. Всички се оплодиха, но до трансфер остана само един ембрион. Той обаче се раздели на две и с трепет чакахме нашите момченца. Но в 27 г.с. развих Хелп синдром и ги извадиха със спешно секцио. Дечицата още са в неонатологията, но се оправят. Дано скоро си ги вземем у дома!
Мими мами, не се отказвайте! Забременях на 41 с донорска яйцеклетка, а на 42 станах мама на двама прекрасни мъже!