С гостби ухайни и приказки омайни разкриваме ние арабските тайни - 85

Спорти, обичам боза!! А дядо ми, милия, алкохoл не близва, за сметка на което при всяко посещение на село се мъкне минимум една дамаджанка с боза (понеже си ходим редовно).. Мнооого му е густо на човека. Сега чак ми замириса като пиша...припи ми се. Ох битер бременна булка съм УЖАС!! Ама аз за разлика от Шилан, я обичам баш прясна. Киселей ли ми - изхвърлям!


Oooo, и аз хич не си падам по снега и студа. За екватора съм аз!! За екватора! 

Лил, мерси за снимките от инцидента. Много неприятно, наистина. Навсякъде по света - беден ли си, си никой!  Ох, не знам, много ми е мъчно, особено като видях онова дребно миличко египтянче там... 
Нали е Рамадан, да съберат sadagah и да им пратят помощи!!
Kрасива е джамията. И аз искам да посетя джамия, но не тая в София. От нея тръпки ме побиват!! 

И мене вчера ме боля коремчето... ама нали и аз съм лигличка, та веднага пийнах аулинец. Божеее,ако не е тоя аулин - жив зян съм. Не знам по Египетско продава ли се, като затръгвам ще трябва цял стек да си взема... хич не търпя на болка, значи!! 
Помня навремето (лежах малко в болница, уж сърцето ми имало проблеми, пък то друго се оказа...) и се оплаквах на една лекарка, че ме боли корема от МЦ, а тя ми се скара - Как ще раждаш, вика, тогава боли 10 пъти повече!! И ме замина ей така... да се оправям. Добре, че мама идваше всеки ден!! 

Найра, мъка ми беше навремето тоя период между 1 и 15 септември!! Не съм била никога слаба ученичка, ама зададеше ли се тоя период, започвах да се пазаря с мама за бележки  Тя нали в поликлиниката работи...  Не че ми минаваше номера!! 

Елип, прати ми и на мен безотказната табличка!! Все ще потрябва!! 

Кате, ми май турците,да. Тя сега бозата не е това което беше - по-редичка е,но пак става.
Наайра, искам и аз на училище  
Ето разказът,малко дългичък стана,но е самата истина:
Много хора наричат вируса „проклятието на фараоните”. Аз лично не мисля,че трябва да се търсят корените му чак толкова назад във времето.По – скоро е проклятието на зелените еуглени и други дребни гадини. По принцип поне 70% от посещаващите Египет го преживяват в по-лека или по-тежка форма. Има вариант и да ти се размине,ако не се застоиш дълго в страната и спазваш някои съвети – да не пиеш напитки с лед (обикновено е направен от чешмяна вода), да ядеш само белени плодове (пак по същата причина – най-вероятно са мити с чешмяна вода), да си миеш редовно ръцете (особено след като си пипал пари) и т.н. Хората с по-деликатни стомаси са първите му жертви. Това са почти всички западни туристи, чиито стомаси не са свикнали спикантни храни и подправки. Ние бг-рите не попадаме в тази група и все пак много често цели групи туристи се тръшват, покосени от вируса. Оплакванията са висока температура, повръщане и разстройство. Вирусът не се поддава на лечение с познатите и използвани у нас средства като Имодиум например. В аптеките им има едно много ефикасно лекарство, в ярки жълти кутии и струва само 5 ег.лири. Но стига с приказките как стоят нещата на теория,да ви разкажа как на практика протече всичко при мен:
Още с пристигането ми за първи път в Египет всички немски колеги се надпреварваха да ми казват да се подготвя за страшни стомашни страдания.Всички те ги имаха,понякога по-силни,понякога по-слаби,но стомасите им реагираха много бурно на нетрадиционната за немската душа храна.Аз се настроих психически за страдания,но така и нищо не ми се случи седмици наред – даже напротив – хапвах си от доволно предоволно и се наслаждавах на живота,докато другите често гризяха сух хляб и си мечаеха за вурстчета, кнедли и прочие. Разбира се, често злобно ми подмятаха,че и моят ден ще дойде,че не можело просто така да ми се размине. Е, дойде. Само дето не беше ден,а нощ. Съвсем ненадейно,но сигурно вирусът ме повали. Най-ужасното е,че се развива адски бързо, за по-малко от час буквално те съсипва.Обезводняваш се, гърчиш се в ужасни мъки и губиш живо тегло за отрицателно време. Понеже беше през нощта, дълго време се колебаех дали да викам лекар,но накрая с последни сили успях да се обадя. Грит си спеше в стаята и не се интерсуваше особено от състоянието ми (за което не я виня,не бях приятна гледка в никой случай).Хабибито се опита да ми помогне,но нямаше с какво и като разбра,че ще идва лекар,се изнесе по стандартния начин – със скок през оградата. А аз останах да чакам доктора в полуумряло състояние в банята. Понеже хотелът беше като един голям лабиринт,а рецепционистът го домързяло да доведе човека до стаята ми,докторът съответно се беше загубил и пристигна чак след 2 (!) часа почти толков аизтощен колкото бях и аз. Не му трябваше много време,за да прозре какво ми е. Премери ми кръвното и веднага ми бие две инжекции.Даде ми напътствия какво да правя и си тръгна (е,след като ми поиска 160 марки..) Тези инжекции бяха най-прекрасното нещо,което ми се е случвало.Болките ми намаляха,повръщането спря и в пълно изтощение заспах. За спадането на температурата в Египет винаги препоръчват да си вземеш леден душ (никога не съм имала достатъчно силна воля да го направя) или ако е през зимата – да плуваш в ледения басейн (това пък още по-малко).Но и без да прилагам тези методи се пооправих и на следващия ден бях значително по-добре,но се бях стопила отвсякъде и нямах сили да стана от леглото. Така и това премеждие мина,но ми остана ужасен спомен, който нищо няма да може да заличи.
Добрата вест е,че като го изкараш веднъж, повече не те повтаря докато си там.Така,че спокойно можеш да ядеш и пиеш всичко. Именно това направих и аз.
И така до следващия път,в който заминах за Египет. Не бях забравила за вируса,но понеже много месеци бяха минали,а ми нямаше нищо,реших,че вече съм се адаптирала и няма опасност да ми се случи. Е, бях в голяма заблуда! Една сутрин (вече работех в луксозния хотел) отивайки на работа,усетих,че не се чувствам много добре. Но там такива лигавщини не минаваха и изобщо нямаше смисъл да се опитвам да се измъкна от работа. Затова с бодра крачка продължих напред. Опитвах се да си върша задълженията,но ми ставаше все по-зле.За малко седнах на един стол,точно в момента,в който мениджърът ми мина оттам и с ехидна усмивка ме попита дали ще умирам...По-късно без да искам го накарах да съжали за шегичката си. И така на прибежки между тоалетната и рецепцията успях да изкарам няколко часа.Последните гости,които си спомням бяха някакви върли германки,които се заяждаха за някакви цени и аз трябваше да превеждам на колегата ми,за да се разбере с тях. В следващия момент вече се носех надолу по служебните стълби в опит да си стигна до стята. Виеше ми се свят, беше ми лошо отвсякъде.Не успях да стигна до изхода,защото ми потрябва тоалетна – единствената такава беше мъжка естествено,но в случая нищо нямаше значение....Накрая успях да си стигна до стаята,тръшнах се на леглото и се приготвих да умирам.Този път ми беше по-зле и от предишия.Гърчех се се от болка и не знаех какво да правя. Изключено беше да стигна до лекарския кабинет,който беше чак в другия край на сградата. Нямах и ваучер за телефона,с последните си няколко импулса успях да звънна на рецепция и да промълвя на колегата,че умирам (не се хилете,защото наистина предвах богу дух).И зачаках....или някой колега да се появи,или да се пренеса на небето.Времето минаваше,а нито едно от двете неща не се случваше.Най-после една колежка влезе при мен и като видя в какво състояние съм,направо излезе да вика подкрепление.Подкреплението беше отвън,но не искаше да влезе понеже това беше сградата на момичетата и било харам. То по-голям харам щеше да е,ако ме беше оставил да умра,но колежката ми успя някак да ме вдигне и да ме завлече до голф-количката,с която се подкарахме към лекарския кабинет,минавайки покрай алеите с цветя и тук-таме странно гледащи ме гости.Аз бях свита на шест от болка. Разгеле,стигнахме доктора.Той ме настани на някаква кушетка и ме запреглежда.Кръвното ми беше 35 на 60.Като видя,ръцете му се разтрепераха.Аз продължавах да драйфам безславно.Опитаха се да ме накарат да пия течности,но всичко отиде в кошчето за боклук.Искаха да ме включат на системи,но не намериха вена.И пак прибегнаха до инжекциите.Този път обаче не ми подействаха така бързо.Явно наистина бях много зле. Веднага се беше понесла мълвата,че умирам. В един момент дойде Генералният мениджър даже,за да се осведоми какво ми е. Притеснил се беше не на шега да не би да съм хванала някакъв вирус от хранат в стола,но аз бях яла извън хотела и той се поуспокои.Никак нямаше да е добре за репутацията му,ако бях хвърлила топа. Дойде и прекият ми мениджър-шегаджията.Беше блед като платно и знам,че съжаляваше за думите си. Аз и болна все пак не забравях служебните си задължения и му напомних с гласа на смъртник,да не забравят да пратят торта в 326 стая,където гостенката има рожден ден...Хич не му беше до торти и на него,но оцени загрижеността ми.
След няколко дълги часа се почуватвах малко по-добре.Продължавах да съм в лекарския кабинет,защото ги беше страх да ме изпратят в стаята ми. Даже свърших малко работа,като превеждах на един руснак,който си беше изкълчил крака.Абе изобщо и болен войнът е воин!Следобед най-после решиха,че мога да се прибера,закараха си ме вкъщи,донесоха ми храна и вода и ме оставиха.Нито ми се ядеше,нито ми се пиеше.Спах непробудно до другия ден на обед. Бях по-добре,но адски отслабнала – гащите ми даже падаха.Лека-полека се съвзех и на третия ден вече бях на работа.Така приключи одисеята ми с този вирус.
Оттогава, да чукам на дърво, не ме е хващал нито мен,нито хората,с които съм се връщала в Египет. Дай Боже така да е и занапред!
По време на работата ми съм видяла много туристи в подобно положение.Ако някога ви хване и вас има две неща,които трябва да направите веднага – да легнете и да се обадите на лекар незабавно.Дано не ви се налага,де!

Добър ден на всички!

Дина, как ти е ухото? Оправи ли се вече? Дано не се налага да ходиш на лекар!

Ау, вкисната бозичка .... малко много ще ви дойде - хем бозица, хем кисела... Не обичам.

Лили, тя открай време джамията в София е една, до Халите. В 4-ъгълните на религиите: наоколо са католическата катедрала, църква "Света Неделя", синагогата. Колко жени ходят и как са облечени - не гледам. Аз ходя като мъжът ми е тук - имало е по 4-5 посетителки.         

Шехи, много интересни разкази!

Дани, дано ти мине лошото и на теб!

Кате Шилан, как си? Как се чувстваш?
 
Лек ден на всички!

айй Шехии,ужъс!!   
Добре ,че си го минала вече!! Дано никой да не го хваща такова нещо!!! 
 

Спорти като чета разказа ти, разбирам защо си така слаба на пърите снимки от Египет в албума ти  значи аз съм само за там  знам че не е смешно  дали предупреждават туристите за този вирус?
Манел честит рожден ден    /с малко закъснение / много здраве и щастие ти пожелавам
Мелани добре дошла    откога те чакам да се върнеш, въпреки че не се засякохме с тебе във форума 

Ох , Спорти , заболя ме без време стомаха .....ужасни премеждия , радвам се , че сега си добре ...
пусти да опустеят и бацилите му недни ...
А иначе разказите ти са толкова увлекателни , че ще си ги разпечатам и препрочитам -
няма по-хубаво нещо , за мен от това да си лежа и да си чета такива преживяни историйки .

кой говори за боза, резлива, мммммммммммммммммммммммммммм! купувах в бг като бях, ама тя гъста, една сладка ,лепне  ,не се то4и! и по светла! как  ми липсва оная старата! аз то4но резлива я оби4ам, особено заради ленивия ми тракт! тука има бозаа, но е малко по-разли4но , ина4е на вид е такова на цвят,още не съм го пробвала от амбулантните  коли4ки, 4еееееее с тези съмнителни 4ашки дето се плакнат в една кофа вода, стой и гледай вируза на бербера как ще ме погне като спортито, фараонския!
мелани, дуа, теди, добре завърнали се! дтт и ти!
манел, 4естито порастване!     
хубави снимки, да се похваля намерихме , мъжът ми разбира се, прокси за ю туб ,та сега ще слушам пар4етата!

хайде и аз на новата тема!
за един ден толкова сте изписали.....голямо движение!
Деси- радвам се че сте пристигнали благополучно? колко часа е точно пътят?
Шехерезадке- страшна работа тоя вирус? бре и аз тука събота и неделя се опитах да се разболея, но на крак като винаги. може и от ваксината да е, но ги изкарвам доста по бързо и с по малко болки. а в събота като почна да ми се гади и си казах- лелеее отиде ще се пази леглото май. ама почнах да се тъпча с витамини и квото имам за вируси и днес вече съм пушка. то и вчера бях, ама на моменти краката ми се подкояваха и си полягах. добре че мъжа ми почиваше, че да гледа малката. иначе трябваше да викам подкрепление.
хайде чао от мене да си почина малко, че детето кат се събуди и пак се почват игрите.

Здравейте, момичета, от сутринта та чак сега успявам да ви поздравя, спорна тръгна седмицата и вашата дано да е такава.
ЧРД, Манел, да си жива и здрава и много щастлива  .
Оставям ви за да си довърша започнатото и не знам как ще смогна утре да ви изчета, много сте пъргави .

Как сте, момичета? Днес много ми се пие вода! Едвам едвам ще изтрая до 20 часа.
Досега леко карах, но днес точно не, а и денят ми е тежък.
    
За моята работа - те не са ми превели парите, за да си купя материлите за работа и за транспорт, а сега ми казват, че искат да ми идват на посещение т.е. на мониторинг на проекта. И като казах, че без парите няма да работя, защото не е професионално и ме поставя в невероятно лошо положение, закъснявам не по моя вина, ме питаха "ами не можете ли да ги вземете назаем? Нашият график също изостава!"      

Здравейте!    Отдавна не съм писала тук, някъде около 3 месеца. Вече съм студентка!   Приета съм това, което исках! В момента не съм сигурна дали направих най-добрия избор, но това е друга история. Не съм ви забравила, но вече и нямам голямо желание да пиша. Пък и вече нямам и толкова време, защото от няколко месеца си търся работа. Досега попадах на не много привлекателни предложения, от рода на 12 часа работен ден, на място, което на другия край на града, с ниска заплата и т. н. Аз нямам нищо против да работя при подобни условия, но проблемът е, че не съм достатъчно самостоятелна, за да решавам сама. Завърших едва преди 4 месеца. Лошото е, че и работодателите не са особено склонни да наемат студенти. Утре съм на интервю за работа и мисля, че този път нещата ще се получат. Дано да не греша. В момента моят живот се върти главно около две неща - учение и работа.

За малко да забравя, преди около една седмица видях материал за Нанси Аджрам в youtube.com. Разбрах за нейните многобройни пластични операции и останах напълно шокирана. Никога не съм и предполагала, че това е възможно. И днешната Нанси няма нищо общо с предишната. Сякаш не е същият човек.
Не мога да повярвам, че в Арабския свят се правят пластични операции. Мислех, че арабите са за натуралното и естественото, и никога не биха си позволили подобно нещо. Смятах, че такива неща се правят само в Щатите, много рядко и в останалите западни страни, за Арабския свят - изключено, а то какво се оказа.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН МАНЕЛ!!!Пожелавам ти винаги да намираш това, което търсиш, да усещаш, когато го срещнеш, да имаш удоволствието да го притежаваш и силата да го задържиш до себе си.
 

Iska много мило, че навестяваш старите приятели. Какво си приета? Честито и се надявам пак да сме тука и на абсолвенския ти бал. Този път ще се отсрамим с подходящ кавалер, няма да се изложим.
Добре завърнала се Мелани, разказвай как беше пътуването...
Момичета тази вечер в коя одая ще бъдем? Хайде подготвяйте софрите, шишите и музиката. Надявам се да има и хубави приказки... Рамадан е