На 24 и ми се струва че живота ми е минал....

Това е различно от описанието ти в темата.

Кати съгласна съм с момичетата, това не е само депресия а и внушение.  Искам да ти кажа, че мислите на един човек са много силни и могат да докарат до болест.  Тоест ти можеш да се разболееш само от това, че си го мислиш.

Според мен имаш нужда от специалист, който може да ти помогне.  Но щом си направила първата стъпка и разговаряш за това, мисля, че знаеш, че имаш нужда от помощ.  

Препоръчвам ти да мислиш позитивно и да се радваш на малкото красиви неща в живота!Всеки изпада в такива душевни дупки понякога,не си само ти  Спомняй си за хубавите моменти и поставяй цели пред себе си,за да се чувстваш пълноценна и потребна на себе си,а после на останалите...Каквото е писано -това ще е ,не се самоизмъчвай,няма смисъл   

Депресията е чувство, което човек изпитва когато е унил, нещастен, тъжен и потиснат. Тя се появява тогава, когато гневът бъде потиснат и насочен навътре – срещу самият човек. В този случай гневът се превръща в омраза и започва да отнема смисъла на живота.

Симптоми на депресиата:

· Липса на удовлетвореност;
· Повишена сънливост;
· Лесна уморяемост;
· Чувство на вина и безнадеждност;
· Страх от самота;
· Трудност при вземане на решения;
· Чувство, че животът е излязъл от контрол;
· Нарушения в хранителните навици;
· Сомоубийствени мисли;
· Панически атаки;

Когато тези симптоми продължат повече от две седмици можем да поставим диагноза “депресия”. А, ако тези състояния продължат повече от шест месеца и през този период не сме могли да си помогнем сами, тогава е добре да се обърнем към специалист психолог, с който ще се преодолее депресивното състояние. Това ще подобри живота ни.
Хубаво е да се познават истинските чувства, които лежат в основата на депресията. Понякога е достатъчно само да се посочат събитията, които първоначално са предизвикали оскърблението, за да се стигне до тежка депресия. Когато насочите своя гняв срещу самите себе си, тогава у вас се поражда голяма самоомраза, която ви кара да станете предпазливи.
Всеки човек е изпитвал някога чувство на тъга, а повечето от нас са били депресирани в определен момент от своя живот. Депресията има и положителна страна. Въпреки че е болезнено преживяване, тя често пъти кара хората да разбират самите себе си за първи път, като започват да съзнават и другите свои чувства, които им разкриват истината за тяхната собствена същност.
След излизане от депресия, човек се чувства по-силен от преди и не приема живота вече като даденост.


Съвети:

1. Когато отивате на работа сменяйте периодично пътя по който стигате до нея. Ако пътувате с автобус, слизайте една спирка преди вашата и ходете пеша.
2. Когато се чувствате тъжни не слушайте тъжна музика, напротив пуснете си нещо ритмично.
3. Обадете се на приятелка и си определете среща с нея. Споделете й как се чувствате. От такъв тип общуване ще усетите облекчение.
4. Отдайте се на любимото ви занимание.
5. Не отказвайте покани то страна на близки и приятели.
6. Измислете си нова занимание.
7. Запишете се на курс, за който отдавна сте мечтали.
8. Избягвайте да оставате сами.
9. Спортувайте. Спорта тонизира и подобрява настроението.
10. Яжте повече банани и шоколад. Те също влияят на доброто настроение.
11. Излагайте се повече на слънчевите лъчи. Когато е слънчево хората са много по-щастливи.
12. Ценете мига.

Радка Цонкова

Гадно беше това което прочетох....
но не съм изненадана, и друг път съм чела за различните видове разстройства.
Нямам възможност за такова лечение, а и съм в дълбоката провинция......нямам работа отскоро и просто няма как да пътувам до Пловдив примерно, което ми е на 200 км, за да ходя на лекар.....това е и една от водещите причини да искам да се справя сама.

Тес, защо смяташ че страховете ми са основателни????

Все по -често и аз се замислям над подобни неща. Колко бързо минава времето, че може би оттук нататък проблемите започват. На 28г съм, ужасявам се като си го помисля, а реално живея с мисълта че съм по-малка на години. Мъжът ми е на 35, скоро ги навърши, кога минаха десет години от живота ни заедно? Иска ми се времето да спре, но няма как. Трябва да мислим обаче позитивно, че всяка възраст си е със своите предимства и недостатъци. Да сме здрави само, това желая на себе си и на семейството ми!
 Кати Z, сигурно знаеш че повечето проблеми, ако щеш и здравословни са на психическа основа! Опитай се да се настроиш положително, игнорирай негативните мисли и ще се чувстваш по-добре.Радвай се на детенцето и мъжът си, те са ти най-голямото богатство!

Опитвам...!

Кати, имах предвид, че всеки нормален човек при открит здравословен проблем е нормално да се притесни в началото, а не че имаш основания за постоянни тревоги. На 25 години самата аз имах сериозен здравословен проблем, със съмнения за много лоши последици - е, както виждаш жива и здрава съм въпреки това, а от проблема вече няма и следа.

А аз какво да кажа като съм на 38години.С какви здравословни проблеми съм се сблъскала често бях близо до ръба.Но продължавам напред.Нищо не съм получила даром.Животът е пред теб помни че и розите имат бодли.

Ами аз съм на 23 ,  за здравословни проблеми няма да говоря и за преживяно...има хора,които цял живот не са се сблъсквали с такива неща,a аз вече успях...Но това не е най-важното ,важното е да се гледа напред и да се мисли за бъдещето с позитивна нагласа 

Ако взема някакви хапчета на своя глава, и ги пия както са ги пили хора на оито са изписвани за същите проблеми, какво ще стане?

П.П. Наистина ми става по-добре след като чета. Имам нужда да резбера че реален проблем няма, и всичко е само в съзнанието ми. И че животът не е кратък......

Ако имаш близки хора,които те зарежат с положителни емоции и биха те разбрали ,ще бъде добре за теб.Аз нямам такива.Така че, сама се справям.Повече четене на подходяща литература.Добре ще ти подейства консултация с психиатър.Моите приятелки нямат такива мисли ,за което им завиждам,и ако им споделя те не биха ме разбрали.Може да споделиш и с джипито.Ще ти даде хапченца,за да сваляш напрежението когато е необходимо.

И аз смятам, че си изпаднала в депресия, от която сама можеш да се измъкнеш. Понякога и аз изпитвам страхове, но са свързани с детето ми и любимите ми хора. Честно за собствения ми живот много не съм се замисляла. Няма смисъл да мислиш и да се страхуваш от смъртта, хората затова казват: "Живей за мига!" защото никой не знае до кога ще живее. Колкото повече мислиш,  само може да предизвикаш лошите неща, затова трябва да се настроиш позитивно. Препоръчвам ти да прочетеш книгите на Луиз Хей "Излекувай живота си" и "Силата е в теб". Също така "Пилешка супа за душата", не помня автора. Занимавай се с полезни неща, чети книги, учи английски /например/, общувай повече с хората, ходете на театър, кино, изложби, може също да ходиш на басейн да плуваш, да се запишеш на танци и много други. Липсват ти социални контакти и повече разнообразие. На мен екскурзиите в чужбина ми се отразяват много добре на психиката. Има много неща с които може човек да си разнообразява живота. Намери твоите приятни занимания и ще се промениш!

Моят съвет е да си намериш работа.

Моят съвет е да не се подаваш на страховете си. Знам, че е трудно, но се опитай да не го правиш.
Това лято за първи път от 27 години насам, те ме хванаха за гърлото.
Благодарна съм на двама човека, които ми помогнаха да се справя с тях.

Избий си от главата хапчетата ако не искаш наистина да разбереш какво са здравословни проблеми.
Какъв е този песимизъм, имаш всичко, което може да те направи щастлива. А може би точно там ти е проблема... Наслаждвай се на момента- на детето, за което ти си всичко, на слънцето, на цветята, на въздуха... Животът наистина е кратък и никой не знае кога ще свърши. За това не трябва да го пропиляваме, а да го живеем пълноценно