Прави ми впечатление, че доста хора са склонни да анализират издълбоко всяка една ситуация и винаги да откриват в нея проблем. Животът не е толкова сложен и когато гледаш на него като на простичко нещо, е по-лесно да го живееш с удоволствие! Аз обичам да съм сама, имам нужда от самотата си и да съм сама със себе си известно време. Дали през деня, дали нощем или когато вече имам осезаема нужда да се махна от шумния, прашен град, но тази самота не ме плаши и не ме прави проблемна личност. Хубавото е да знаеш какво да правиш с тази самота, а не да те е страх от нея.
- Публикувана: 9 септ. 2008, 22:44 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2008, 09:26 ч.
Малка къща в прерията
Да, мечтая си за момента, когато децата ще пораснат, а ние с мъжът ми (искам с него) да живеем в къща в някое малко планинско селце...
Може и до морето, но силно се съмнявам да остане тихо, спокойно и небетонирано място там.
И хич не съм в депресия, просто искам да се наслаждавам на изгревите и залезите, да чувам щурците, да гледам как зимата снегът пада на парцали, а огънят в камината да пращи... еееех...отнесох се...
Може и до морето, но силно се съмнявам да остане тихо, спокойно и небетонирано място там.
И хич не съм в депресия, просто искам да се наслаждавам на изгревите и залезите, да чувам щурците, да гледам как зимата снегът пада на парцали, а огънят в камината да пращи... еееех...отнесох се...
Ами да Балу, нали, за да има нормални взаимоотношения с останалите хора, човек трябва да си е самодостатъчен, да се обича., да може да разговаря със себе си, да се изправя пред страховете си, да черпи енергия от някакви вътрешни запаси. понякога цивилизацията и общуването дори с най-близките хора изморява или пречи и на човек му трябва време малко и някое подходящо място да се пренастрои. Естествено ,че някои го правят и в банята или на пейка в близкия парк, но понякога може да е нужно повече време. Аз дори подозирам, че тя иска да пише, което е пък още по-хубаво и позитивно.
Сиско много добре го е казал/а - това е нещо моментно, затова изключих и близките хора от сценария.
Сиско много добре го е казал/а - това е нещо моментно, затова изключих и близките хора от сценария.
Хм, аз си се усамотявам и в градския транспорт сутрин 
с книга. Пътувам един час до работа и го използвам много пълноценно.
Иначе любимото ми е двуетажна къща в центъра на средноголям град, достатъчно голям да има театър и галерия, но недостатъчно голям да има мол.
Всъщност това е една конкретна къща и се намира в съседство до тази:
http://cache.virtualtourist.com/3818475.jpg
с книга. Пътувам един час до работа и го използвам много пълноценно. Иначе любимото ми е двуетажна къща в центъра на средноголям град, достатъчно голям да има театър и галерия, но недостатъчно голям да има мол.
Всъщност това е една конкретна къща и се намира в съседство до тази:
http://cache.virtualtourist.com/3818475.jpg
Не ми се ще да повярвам, че някой мисли, че за да общуваш пълноценно с другите хора, трябва да си е самодостатъчен. Погрешна постановка е това.
Самотата, заради самата самота не ме влече. Никак даже. "Усамотението" сред други хора е моята формула. Смятам, че един пълноценен разговор с приятел е достатъчен, за да ме отпусне и да ме накара да се чувствам енергична и отпочинала.
Преди години направих собствен рекорд - 4 денонощия сън и лежане. До мен цигарките и книжката. Когато на петия ден реших да стана ми стори се, че ме е страх да изляза навън. И си дадох сметка, че самоизолацията може само и единствено да ми влоши депресията, а не да ме извади от нея.
Самотата, заради самата самота не ме влече. Никак даже. "Усамотението" сред други хора е моята формула. Смятам, че един пълноценен разговор с приятел е достатъчен, за да ме отпусне и да ме накара да се чувствам енергична и отпочинала.
Преди години направих собствен рекорд - 4 денонощия сън и лежане. До мен цигарките и книжката. Когато на петия ден реших да стана ми стори се, че ме е страх да изляза навън. И си дадох сметка, че самоизолацията може само и единствено да ми влоши депресията, а не да ме извади от нея.
Къде и как се чувствате най-близо до себе си? Къде бихте се усамотили да почивате от всичко и от всички?
Най-близо съм, когато общувам с красотата. Природата, изкуството, архитектурата, историята, места с магнетични аури. Да ги наблюдавам съзерцателно без да бъда прекъсвана и разсейвана. Навсякъде мога да се усамотя. Дори и да е пълно с хора. Важното е аз и обкта на съзерцанието ми да сме в пряк контакт. В концертната зала усещам другите хора само в началото и края. През останалото време ги няма.
Селата не ме привличат, ама хич.Дори ме ужасяват.
И, да- смятам, че само когато някой е тъжен, тогава иска да е сам.Поне аз съм така.
Все пак, ако имам нужда да бъда сама, задължителното условие е морето.Трябва да е много близо.Да го виждам, чувам и мириша.Но, защо да бъда сама?Кого да сръчкам, за да възкликна "ау, гледай, гледай".Май мисълта да съм сама изобщо не ме зарежда, пък било и на морето.
Най- прекрасен вариант е вила в покрайнините на Варна и по цяло лято да съм там със семейството си,а всичките ни приятели идват и си отиват.
И, да- смятам, че само когато някой е тъжен, тогава иска да е сам.Поне аз съм така.
Все пак, ако имам нужда да бъда сама, задължителното условие е морето.Трябва да е много близо.Да го виждам, чувам и мириша.Но, защо да бъда сама?Кого да сръчкам, за да възкликна "ау, гледай, гледай".Май мисълта да съм сама изобщо не ме зарежда, пък било и на морето.
Най- прекрасен вариант е вила в покрайнините на Варна и по цяло лято да съм там със семейството си,а всичките ни приятели идват и си отиват.
Усамотявам се ежедневно. Дали с книга или с музика в ушите... Имам витална нужда от това. Преди няколко дни се метнах привечер на плажа, слушах фламенко за тонус и гледах няколко снощни момчета как се опитват да играят волейбол. Цял час кеф. После всички ми се струват по красиви и добри.
Препоръчани теми