Мен вчерашния ден ми беше най-черния досега в живота ми, чак накрая не можахме да повчрваме че свърши. Иво е с първата си болест през живота си - възпалени уши. Аз нали съм съвестна работничка го заведох на градина, защото педс казаха, че нямало проблеми. На обяд ми се обадиха да ходя да го вземам, че имал темп 103.8. Отидох, ама нали съм патка не му дадох нищо веднага. Заведох го на лекаря му пак. Дадоха му Мотрин там, биха му антибиотик венозно за да засилят действието на оралния. И хайде в къщи, темп не пада. На отиване към къщи един глупак ни сече пътя докато се пристрояваме към магистралата, а друг отзад ни подбра Хайде още два часа докато напишат полис репорт. Оказа се че наша била вината, защото сме се престроявали Детето беше вече на парцал в ръцете ми. Прибрахме се, аз го изкъпах с хладка вода, увих го с хавлии и отидох да му взема дрехи, когато баща му се развика да отивам в стаята. Той целия се мята и гърчи, направи ми фибрилен гърч, беше най-ужасяващото нещо на света, въпреки че цяла година съм работила с хора с епилепсия. Друго си е като е твое дете. Посиня, не можеше да диша защото носа му беше запушен от възпалението. Обадихме се на 911, дойдоха за минутка, гърча беше спрял вече. Отидохме все пак до болницата, и там потвърдиха, че нищо страшно няма, нормално е всичко, ама никога няма да го забравя. Сега ще се гледаме в къщи докрая на седмицата. Утре имам трейнинг, но май ще пропусна, той все плаче за мен и се гушка. Голяма е душица, и толкова беше смел в болницата като го слагаха на системи. Имаше сили даже да изгледа сестрите лошо Днес май е по-добре, но е сънлив. Сега съм като орел над него с термометъра. Дано не се повтаря повече.