Къде спортуват нашите деца?

yoanta ,
моята дъщеря тренира 7 години на Герена художествена гимнастика в школата на Илияна, но не беше така, бяха ансамбъл, развиваха се много добре и почнаха индивидуално също. При коя треньорка сте вие? Зависи при коя сте, мога да ти препоръчам друга или ако решиш да я местиш го направи в школата на Нешка, която е в съседство, в следващият вход на герена.Там една от треньорките е Камелия Дунавска, която беше от ансамбъла по времето на Златните момичета, тренирала съм с нея.
Да не те обидя, но не зная на какво ниво е детето. По принцип ако има бъдеще за сериозен спорт, гонят задължителните елементи всяка година, прибавят по нов уред и ги дърпат прогресивно. Има деца, които нямат данни за състезателна дейност, тях ги тренират на по-лек и непретенциозен режим, в сборни групи и ги държат да спортуват за тонус, както и да не губят таксите.Все пак 10-20 гимнастички са сериозни състезателки а разходите по залата големи. Дъщеря ти на колко състезания е била, с какви уреди и индивидуално или ансамблово, какви медали има?

  Светослав тренира акробатика.Започнаха да го готват за състезател и треньорите му настояват за вдекидневни и продължителни тренировки. Школата е добра и има шампиони, обаче детето има и доста други качества, които искам да развива. Та се чудя някой има ли опит в разпределянето на времето. тази година ще бъде първокласник. как се справяте майки на състезатли.

Моите деца играят народни танци.

Разпределянето на времето между училището и извънучилищните занимания е доста трудно. Аз се отказах от ежедневните тренировки- не смогвахме с домашните и уроците. Тренерът държи на присъствие, но училището не можем да го избутаме на заден план (а и всяка година става все по-трудно). За умората и стреса на детето да не говоря. Качествата и желанието ги има, но физически е невъзможно. И аз се разкъсвах от това постоянно хвърчене между дома, училището (по 3 пъти на ден заради двете деца) и залата (пред която чаках по час и половина).
Сега ходим на тренировки 2 пъти седмично и е по-поносимо. Но пак не успява да се наспива.

 3,4 часа на ден ми се струват поносими. той и сега тренира по 3 часа почти всеки ден. Но като започне и училището ще видим. Сигурно ще се изморява повече. но пък дано тогава започне да заспива преди 22 часа. Иначе, училището ми е пред блока, а залата на 5 минути.

Ето това е разковничето
Дъщеря ми ходи на плуване 4 пъти седмично, тренират по 1,5, преди състезанията и повече. Първата година в училище беше ад, понеже държах и на английски, който беше два, после 3 пъти седмично. Положението спасяваше само това, че училището, английския и плуването бяха наблизо. После намерих  английски, който е само веднъж седмично, а на всичко отгоре и идват да я вземат от училище !!!  От тази година вече е лесно, защото госпожицата овладя транспортните умения и се справя сама с предвижването. Но за нея - натоварването си е същото

  Явно трябва да избираме заниманията. Няма да стане спорта, пеене и спортни танци.    А и на трите неща, казват, че е много обещаващ .

Здравейте!
Дъщеря ми е на 5 годинки и от почти една година тренира художествена гимнастика в Славия. За това време няма никакъв напредък. Разбирам, че за художествената гимнастика това е много кратък период за развитие, но дори и шпагат не може да направи. Такова е положението на повечето деца (с малки изключения). Напоследък няма никакво желание да ходи и вече мрази гимнастиката. Аз не желая да се занимава професионално със спорт, но много държа поне два пъти седмично да посещава такъв и предцених, че гимнастиката е най-добър и за дисциплина и за изправен стоеж и за хубава фигура и т.н. За съжаление треньорката обръща естесвено повече внимание на няколкото деца, които се справят чудесно (те са и по-големички), а другите като моето гледат безинтересно и само чакат да свърши тренировката. Моля дайте ми съвет - аз ли не я стимулирам достатъчно или треньорката има вина и трябва да потърся друга или пък просто трябва да я отпиша и да я запиша на друг спорт?

   bambuk, пробвай с друг по подходящ спорт или някъде, където ще и обръщат повече внимание.
Светослав го водих 2 години на народни танци и нямаше никакъв напредък, въпреки, че е музикален и ритмичен. Затова смених танците с акробатика, сего ще се избият за него треньорите и инструкторката по спорни танци, а и той е много запален.

Благодаря ти за отговора! Знаеш ли от какво се опасявам - аз като малка сменях извънкласните занимания през 1-2 месеца. Всичко ми омръзваше много бързо. Така до ден днешен не съм се занимавала с никакъв спорт. Имам чувството, че дъщеря ми въври по същия път. Питах се дали има и други майки с моята дилема и са избрали пътя да настояват и с това да са сполучили? Другият вариант е да я запиша на фигурно пързаляне, но там ситуацията е същата - много деца и не се обръща индивидуално внимание. Просто се чудех ако я карам насила да ходи на гимнастика, дали постепенно ще свикне или просто ще съм майка терористка 

  Спорта е много хубаво нещо, обаче ако не може да се запали детето, защо не пробвате с танци. Спортните танци например също се водят спорт, или някакъв друг вид танци. Или да се запали покрай някое приятелче.

на нея кой спорт й харесва,или какво предпочита да прави?

важното е тя да иска и да й харесва да го върши.познавам едно момеченце,което тренира и модерен балет,и карате.и сега беше на ски. Важно е да се спортува,но с желание

Има една книжка: Защо трябва да спортувам?. Купих я като допълнителен стимул за дъщеря ми, която и без това тренира карате и ходи на балет. Не за друго, ами да е по-запозната с теорията и да знае какво да говори с приятелките си, ако почнат темата. Та в тази книжка ме впечатли огромния списък активни занимания, между които детето може да избере. Бяха изброени и танци, и спортове, и други, звучащи по-скоро като удоволствия. Та според автора (и мен) всяко дете може да намери занимание и треньор, които да му паснат на сърцето и темперамента. Препоръчвам книжката, добра е!

А за насилването - дъщеря ми сменяше различни неща за по няколко месеца. На карате тръгна веднъж, отказа се след няколко месеца, а после по свое желание тръгна отново. Повече не и разреших да се откаже. Обясних, че може да се откаже от карате, след като покаже упоритост, воля и напредък в друг спорт, който и да е, по неин избор. Дотогава ще изразходва енергия по избрания от нея (на два пъти) начин. Сега ходи и на балет. Харесва и, справя се, но ако може да се скатае, няма нищо против. Съответно каратето остана, и не само че остана, но и вече напредва много добре, старае се като че ли заради себе си, а не защото някой я е накарал. Иска ми се да намери своя спорт, обаче нещо не се получава. Този, при който никой няма да я побутва и да я подсеща, че тази вечер е на тренировки, и в свободното си време да прави нещо за удоволствие, свързано с него... Вярно, напоследък се хвали, че в училище направила 10 ритника с 10 удара един след друг... може пък да се е вживяла най-сетне Но пак рано или късно ще трябва да изберем. Сега въведоха тренировка по балет в неделя от 14:00 до 16:00, а между 12:30 и 15:00 сме на самоподготовка по карате. Като сложим и моите тренировки, вече не остава време да се видим... Е, пак сме по-добре от тия, дето тренират по 3-4 часа на ден, но те имат сериозни амбиции и децата явно са много запалени по това, с което се занимават.