И аз бих пуснала детето си в такова състезание 
- Публикувана: 10 септ. 2008, 21:05 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2008, 17:36 ч.
Бихте ли подложили децата си на това - или отношението към състезанието?
Не харесвам ТV състезания, независимо дали участват възрастни или деца. Съмнявам се някой от моите да иска да участва, но сигурно не бих го спряла. Предпочитам да се явяват на други състезания, а не на шоу-състезания. Телевизията преувеличава и доброто, и лошото. На всичко отгоре не зная докъде е сценарият и откъде са способностите.
Не бих го навивала да участва, но ако пожелае сам - защо не? Винаги има вероятност да спечели, а ако загуби - ще знае, че не може винаги да се печели. Моята роля в случай на загуба е да му помогна да разбере, че това не е трагедия и трябва да се приеме не с драма, а с достойнство.
не съм привърженичка на тези състезания. особено пък на унижаващите децата.
не бих я спряла, обаче, ако иска да отиде. но и не бих изпаднала във възторг.
голямата едва ли би пожелала да участва, тя не ходи на детска, ако не са нейните госпожи, какво остава да се навре в непозната среда и то със състезателен характер.
не бих я спряла, обаче, ако иска да отиде. но и не бих изпаднала във възторг.
голямата едва ли би пожелала да участва, тя не ходи на детска, ако не са нейните госпожи, какво остава да се навре в непозната среда и то със състезателен характер.
Нека да разграничим нещата. В темата става дума за телевизионни състезания и изобщо публично-зрелищни /така да се каже/ игри.
Олимпиадите по литература и математика са съвсем друго нещо!
Олимпиадите по литература и математика са съвсем друго нещо!
Гледам го сега това предаване Това го знае всяко хлапе.
Едни продължават, други отпадат.....
Едни продължават, други отпадат.....
Да, да, изрично ги разграничих и казах, че моето дете не би отишло на това състезание, но ако иска- не бих го спряла. Преминах общо към "отношението към състезанието" и писах какви състезания харесва детето ми. Специално този тип състезания- игри са за деца със съответната насоченост към публични изяви и ако хлапето има такава- защо да го спирам.
Лично аз съм против подобен род изяви или по-точно съм против подобен кастинг да се излъчва по телевизията!Ясно е ,че от всичко се опитват да правят шоу,но извинете ме за това,което ще кажа,но карат децата да се правят на маймуни,дават им някакви надежди,а после разочарованието е гадно,а и те гледа цяла България как са те скъсали!Поставям се на тяхно място и никак не ми е приятно да гледам натъжените им физиономии,а децата се стараят,готови са на всичко за да ги изберат...
Аз самата на тази възраст съм се явявала на прослушвания,сцената не ми е непозната,тръпката е невероятна,но това е нещо съвсем различно!Ако моят син изяви желание за подобен род "представления"не бих го спряла,но и не бих го окуражила.
Аз самата на тази възраст съм се явявала на прослушвания,сцената не ми е непозната,тръпката е невероятна,но това е нещо съвсем различно!Ако моят син изяви желание за подобен род "представления"не бих го спряла,но и не бих го окуражила.
Мисля си, че детето трябва първо да се научи да цени себе си. Не да се надценява. И да не се вре там, където явно няма да успее.
Особено пък амбициозни майки, които си водят децата на всякакви конкурси и им надъхват ежедневието с победи и загуби, много ме дразнят. Да учиш детето си, че животът е битка е все едно да го учиш, че средата около него е враждебна и то има нужда от самозащита. И резултатите ги виждаме всеки ден в градините и в училищата.
Особено пък амбициозни майки, които си водят децата на всякакви конкурси и им надъхват ежедневието с победи и загуби, много ме дразнят. Да учиш детето си, че животът е битка е все едно да го учиш, че средата около него е враждебна и то има нужда от самозащита. И резултатите ги виждаме всеки ден в градините и в училищата.
Зависи от детето, от неговата натура.
Аз също не обичам ТВ състезания, въобще всякакъв вид риалити. За мен са лош вкус, при това сериозни печалби на гърба на децата.
Но не мога да кажа, че съм против състезателния момент по принцип - ами него винаги го има в някаква степен, ако не друго, ще се наредят децата да се надпреварват кое плюе по-надалеч.
Това е някакъв социален опит, който те намират начин да си набавят.Една игра на ластик също има състезателен елемент.
Като дете обичах много да ходя на олимпиади по математика - първо на първо, придобивахме специален статут в училище, второ баща ми винаги ми обръщаше специално внимание и от предната вечер ми купуваше шоколад, трето бях абсолютно наясно, че при неуспех нищо не губя.
После не съм се фрапирала нито от кандидатстудентски, нито от студентски изпити.
Разбира се, изтъпанването пред публика е съвсем друго нещо, пред камера пък съвсем.
Аз също не обичам ТВ състезания, въобще всякакъв вид риалити. За мен са лош вкус, при това сериозни печалби на гърба на децата.
Но не мога да кажа, че съм против състезателния момент по принцип - ами него винаги го има в някаква степен, ако не друго, ще се наредят децата да се надпреварват кое плюе по-надалеч.
Това е някакъв социален опит, който те намират начин да си набавят.Една игра на ластик също има състезателен елемент.
Като дете обичах много да ходя на олимпиади по математика - първо на първо, придобивахме специален статут в училище, второ баща ми винаги ми обръщаше специално внимание и от предната вечер ми купуваше шоколад, трето бях абсолютно наясно, че при неуспех нищо не губя.
После не съм се фрапирала нито от кандидатстудентски, нито от студентски изпити.
Разбира се, изтъпанването пред публика е съвсем друго нещо, пред камера пък съвсем.
Веднъж пропуснаха да скрият публиката след края на предаването "Кой е по-по-най". Едно момиченце, което пя и танцува много хубаво и беше много забавно като поведение, отговори на тъпите въпроси на бай Енчо, плачеше гушнато в майка си и не си искаше подаръците. И това, защото не беше избрано от публиката за Мис "По-по-най".
Избраха едно атрактивно момиченце на около 4 годинки с нацупени устнички и розова рокличка, което пя нещо, което никой не разбра какво е. Но детето дръпна Енчо, после му се оплези и т.н. детски лиготии, които са "сладки" за мнозинството разнежени баби и лели в публиката.
Това е положението.
Майката на първото момиченце може би си е мислела, че щом детето й танцува, пее и е забавно, ще спечели и не го е подготвила, че не винаги се печели.
Втората майка сигурно си е гледала отрочето с телешка възхита. Да живее лиготията.
Избраха едно атрактивно момиченце на около 4 годинки с нацупени устнички и розова рокличка, което пя нещо, което никой не разбра какво е. Но детето дръпна Енчо, после му се оплези и т.н. детски лиготии, които са "сладки" за мнозинството разнежени баби и лели в публиката.
Това е положението.
Майката на първото момиченце може би си е мислела, че щом детето й танцува, пее и е забавно, ще спечели и не го е подготвила, че не винаги се печели.
Втората майка сигурно си е гледала отрочето с телешка възхита. Да живее лиготията.
Ако има желание ще я пусна. Трябва да се научат децата, че в живота понякога се губи. Изживяването след провал няма начин да не е драма. На всяка майка не и се иска нейното дете да попадне в подобна ситуация, но все пак това е действителността и трябва да се сблъскат с нея рано или късно.