Публикувана: 11 септ. 2008, 22:43 ч.
Последно мнение: 27 септ. 2008, 15:48 ч.

изпадам в депресия

4 103
49
1

Гост

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са чувствата на жените, които се опитват да забременеят, но не успяват?
Какви съвети могат да помогнат на жените, които се опитват да забременеят, но срещат трудности?
Какви са чувствата на завист и страх, изпитвани от жените, които се опитват да забременеят, но не успяват?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са чувствата на жените, които се опитват да забременеят, но не успяват?
  
  Жените, които се опитват да забременеят, но не успяват, изпитват различни емоции като отчаяние, страх и депресия. Те могат също така да почувстват безпокойство относно времето и потенциалното безплодие. Подкрепата на близките им е от решаващо значение за укрепване на вярата и настроението им по време на този труден период.
- Какви съвети могат да помогнат на жените, които се опитват да забременеят, но срещат трудности?
  
  За жените, които се опитват да забременеят, но изпитват затруднения, е от съществено значение да потърсят подкрепа и търпение. Важно е също така да поддържат положително мислене и да не позволяват на натиска на времето да ги обезсърчава. Освен това те трябва да се консултират с лекар за насоки и съвети как най-добре да увеличат шансовете си за успешно зачеване.
- Какви са чувствата на завист и страх, изпитвани от жените, които се опитват да забременеят, но не успяват?
  
  Жените, които се опитват да забременеят, но не успяват, изпитват чувства на завист и страх. Те могат да ревнуват от бременни жени около тях и в същото време да се страхуват от времето, което е минало без успех и натиска на обществото. Тези емоции са част от емоционалния стрес, свързан с опитите за забременяване.
- Какви са съветите за справяне с чувствата на завист и страх, свързани с бременността?
- Какви са съветите за поддържане на положително мислене по време на бременност?

11 септ. 2008, 22:43 ч.

здравейте момичета
ако някои от вас следят мойте публикации в форума предполагам че вече знае че станаха 6 неуспешни месеци когато казах на моя мъж тази вечер че ми е дошло Hug

той ми предложи да се поразходим из Пловдив
отидохме да хапнем пица,но като чели всичко днес върви назад за мен
на където и да се обърнех се бременна виждах по едно време се разплаках че при мен още няма като ги гледам с тези сладки коремчета newsm45

но все си давам кураж нов месец, нов късмет
та моя въпрос е как се чувствате когато видите някоя бременна по улицата
аз се радвам на хората а ми кога ще се порадват на мен те Cry

# 1 11 септ. 2008, 22:49 ч.

пък и само да добавя свекървата само ме поглежда,майка ми се ме пита "аиде нямали бебе вече "
и аз само казвам има време ще стане но.................отвътре ми е #2gunfire

# 2 11 септ. 2008, 22:49 ч.

Видин
Мнения: 4 991

6 месеца - айде стига #2gunfire

Аз чакам от 2 години ама не съм тръгнала да рева по форумите #Cussing out

# 3 11 септ. 2008, 22:51 ч.

София
Мнения: 2 388

Не е нужно да "стреляш" естествено,че всички се радват като видят не само бременна жена ,ами и щастието в очите на хората.
А и 6 месеца не са толкова голям период,тук има момичета,които чакат много повече,не изпадат в депресия,и си дават кураж взаимно.

# 4 11 септ. 2008, 22:52 ч.

Мнения: 1 331

Когато видя бременна жена й се радвам,усмихвам се,защото това си е нейното бебче,нейното щастие.Това че при мен не се получават нещата,не е причина да изпадам в депресия.Всичко е в главите ни.Как ще мислим,дали ще сме щастливи или нещастни-всичко зависи от нашата настройка.И колкото повече се радваш на чуждото щастие,толкова по-скоро ти самата ще бъдеш майка.Така мисля аз поне.

# 5 11 септ. 2008, 23:01 ч.

Мнения: 3 451

miss_kapriss,
чувствата ти са напълно нормални! Не се оставяй да ти внемят чувство за вина! Naughty

Цитат на: Аnia в чт, 11 сеп 2008, 22:52

Когато видя бременна жена й се радвам,усмихвам се,защото това си е нейното бебче,нейното щастие.
Нормална реакция!
Това че при мен не се получават нещата,не е причина да изпадам в депресия.
Ти не изпадаш, ок, но не можеш да изискваш това и от другите, нали?След 6 месеца неуспешни опити, е нормално човек да се депресира /личен опит/. След година изпада в апатия, а след две....друга тема на разговор.
Всичко е в главите ни.
....Или в спермограмата, хормоните, проходимостта на фалопиевите тръби и прочее...
И колкото повече се радваш на чуждото щастие,толкова по-скоро ти самата ще бъдеш майка.
Всички се радваме на чуждото щастие, но имаме право да поплачем и за себе си!

Цитат на: Madam Stasita в чт, 11 сеп 2008, 22:51

А и 6 месеца не са толкова голям период,тук има момичета,които чакат много повече,не изпадат в депресия,и си дават кураж взаимно.

Не разбрах, има някакъв срок, в който човек няма право да се чувства смазан и депресиран ли? newsm78

# 6 11 септ. 2008, 23:02 ч.

Мнения: 4 339

Сигурно почти всички сме минали през тези чувства. Виждаш друга, радваш се и се чудиш " А аз кога? Sad

" и после някво гадно чувство като вина. На мен ми ставаше по-леко като си мислих, че аз не зная дали при тези хора е станало от първия път. Всеки си знае какво му е било на душата.
Всъщност момичетата са прави, шест месеца не са обезпокоително време опити, зависи все пак на каква възраст сте.
И колкото и да е трудно не се вторачвай да броиш колко месеца са минали. Попрочети тук в Библиотеката и си набави нужната информация, но не издивявай в цифри и графики.

# 7 11 септ. 2008, 23:03 ч.

Видин
Мнения: 4 991

Хоуп, поразгледай,моля те, мненията на тази потребителка и пак ще говориме.

# 8 11 септ. 2008, 23:07 ч.

Мнения: 1 331

Хоуп,мисля че леко съм останала неразбрана с думите си.Моите опити не са от 6 месеца,а от 1 година и 6 месеца.За всичкото това време мисля,че съм имала достатъчно време да се самоанализирам-кое,как,защо така го чувствам.Определено е имало периоди на отчаяние.Но открих,че това не ми помага....никак.А това,че всичко е в главата ни-нямах предвид,че причината да не забременяваме е в главата ни.Това просто няма как дори да си го помисля.Исках да кажа,че положителното мислене не е ултра изтъркан лаф,а настройка на собствените си мисли.

# 9 11 септ. 2008, 23:08 ч.

благодаря на всички ви но това че само 6 месеца не значи че нямам право на болка знам че имам много по тежки случаи и че са малко мойте опити но все пак

# 10 11 септ. 2008, 23:17 ч.

София
Мнения: 2 388

Hope,
вадиш ми думите от контекста,никой не слага срок за депресията,но преди да пуска теми,можеше да се поразрови тук там и да прочете!

# 11 11 септ. 2008, 23:20 ч.

Мнения: 3 451

Аnia ,
разбрах те и съм съгласна с теб, но нали се сещаш, че чувствата не са едно, от нещата, които контролираме.
Спомням си, че най-много болеше в началото. След диагнозата последваха манипулации и процедури - неуспешни. Последва умората, а после дойде апатията. Сега няма депресии, но и надеждата сякаш се отдалечи...
amanita ,
погледнах ги. Да, момичето е малко объркано, но хората не са еднакви. Единствено болката е еднаква.. Tired

Верчето е много права! Hug

miss_kapriss ,
защо не пишеш в седмичната тема? Там ще намериш подкрепата, която търсиш. Прочети статиите в Библиотеката, така ще си по-подготвена. Peace

Madam Stasita ,
за четенето те подкрепям с две ръце! Grinning

# 12 11 септ. 2008, 23:29 ч.

Мнения: 4 339

Момичета, острият тон не мисля, че е подходящ.
Все пак това е форум за взаимопомощ. Няма ценз за образованост по отношение на репродуктивна система. Помислете си колко неща не знаехте вие, преди да почнете и четете.
Понякога има потресаващо невежество, но факт е че пишат живи хора с техните си чувства.
Ако ви дразни потребител или тема - игнор.
И това, че някой не е наясно с термини като цикъл, овулация и т.н, не значи че го боли по-малко.
miss_kapriss, може би е по-добре да говориш сериозно с мъжа си. Натискът от страна на роднините и от негова страна е голям. То не е като да щракнеш с пръсти и да стане от раз. Е някой път и така става де, но това е друга тема. И не зависи от теб и няма за какво да се чувстваш виновна, че не можеш да го зарадваш. Като толкова е настоятелен мъжа ти, му обясни деликатно, че за бебе трябват двама и да ходи да си прави спермограма. Това е първото нещо, с което се започва диагностицирането на причините да не става бебето.

# 13 11 септ. 2008, 23:30 ч.

Мнения: 975

Да 6м не е дълъг период ,така че успокой се.Знам че боли ,но отчаянието и депресията няма да ти помогнат,бори се и успеха няма да закъснее.Дано скоро се сбъдне мечтата ти.

# 14 12 септ. 2008, 01:31 ч.

Мнения: 108

ЖЕНАТА Е ПРАВА ЗА СЕБЕ СИ.АЗ ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ СЕ ПРИТЕСНЯВАХ ЗА ТЕЗИ ДЕЦА(НЕ ЧЕ ИМАМ ПРОБЛЕМ ,А ПРОСТО ЕЙ ТАКА).НО ОТ ДРУГА СТРАНА ЗНАМ И МОГА ДА ДАМ СЪВЕТ ДА СЕ ОТПУСНЕ НАПЪЛНО.АЗ КАТО БРЕМЕННА ИЗОБЩО НЕ СЕ ЧУВСТВАХ ПРИВЛЕКАТЕЛНА КАКТО ИЗГЛЕЖДА ОТСТРАНИ-ИМА И ДРУГИ ПРИТЕСНЕНИЯ ТОГАВА И НЕ ОБРЪЩАШ ВНИМАНИЕ НА ФОРМИТЕ СИ Heart Eyes

.ЗА МЕН ИМА ПРОБЛЕМ И ТРЯБВА ДА СЕ РЕШИ,А НЕ ДА ЧАКАШ 5,6-10 ГОДИНИ ДА СЕ СЛУЧИ-ПРЕДПРИЕМАШ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ БЕЗ ДА СЕ ОТЧАЙВАШ ЕСТЕСТВЕНО И БЕЗ ДА ДАВАШ ОТЧЕТ НА КОЙТО И ДА Е БИЛО ЗА ДЕЙСТВИЯТА СИ.ПОЖЕЛАВАМ УСПЕХ НА АВТОРКАТА НА ТЕМАТА bouquet

Препоръчани теми

Втора бледа черта на теста за бременност

1 315
Искам бебе

Ниски нива на АМХ и забременяване

1 025
Искам бебе

Ябълка и коланче за зачеване - тема за вярата - 2

576
Искам бебе

Аборт. Забременяване и износване след това - Тема 101

550
Искам бебе

Причина:

Причина: