За сега използвам най-вече усмивка и прегръдка, както и "благодаря" и "браво". Гледам да не обвързвам купуването с постъпките и. Също се опитвам да хваля или съотв. порицавам отделните постъпки, а не детето като цяло - напр. НЕ "Ти си лошо дете" , а " Тази дума е много грозна и не ми е приятно да я чувам от теб" или НЕ "Ти си много добро дете", а "Това /което е направила/ могат да го правят само големи деца" , на което тя веднага отговаря "Значи аз съм голяма" Още повече, че сега сме на този етап - тя е голяма, ръчичките и са големи, косата и е пораснала и е голяма, вече не е "малко бижу", а "голямо бижу" на тати и т.н. Това всъщност го прочетох в една малка стара книжка за отношенията с децата, но което съм приложила е давало ефект.
- Публикувана: 3 юли 2005, 13:12 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2006, 10:21 ч.
А как награждавате децата?
Това със стикерите е доста популярно тук ,но аз все още не съм го усвоила. Ползват го много в училище, както и награждаване с бонбони 
Разделени са на групички в клас и групичката, която е най послушна или най-бързо се е справила със задачата я награждават с точка. Ако пък не слушат се отнема точка. Която група събере например 6 точки. бива наградена с бонбони и започва събирането на точки отначало 
Така ги учат да работят в тим, колективно. Мисля, че е приложимо и в къщи ако имаш няколко деца. Така ще се научат да разчитат един на друг и да си помагат.
Иначе в къщи наблягаме на материалното
Е и с думи го хваля, но доста често му се дават парички за добра проява или му се купува нещо от магазина. Има и обратното намаляване на джобните ако не слуша. Абе много сложна ни е системата 
Разделени са на групички в клас и групичката, която е най послушна или най-бързо се е справила със задачата я награждават с точка. Ако пък не слушат се отнема точка. Която група събере например 6 точки. бива наградена с бонбони и започва събирането на точки отначало Така ги учат да работят в тим, колективно. Мисля, че е приложимо и в къщи ако имаш няколко деца. Така ще се научат да разчитат един на друг и да си помагат.Иначе в къщи наблягаме на материалното
Е и с думи го хваля, но доста често му се дават парички за добра проява или му се купува нещо от магазина. Има и обратното намаляване на джобните ако не слуша. Абе много сложна ни е системата 
награждавам я....с шамарчета по дупето:))))
Ами....обяснила съм и, че когато тя е добра, всички са добри с нея..и когато поиска нещо в границите на разумното (приказка, да поиграем на нещо...да излезнем...дъвка...незнам си какво още) обикновенно го получава.
...когато започне да прави магарии...се наказваме. Това е достатъчно:)
Ами....обяснила съм и, че когато тя е добра, всички са добри с нея..и когато поиска нещо в границите на разумното (приказка, да поиграем на нещо...да излезнем...дъвка...незнам си какво още) обикновенно го получава.
...когато започне да прави магарии...се наказваме. Това е достатъчно:)
И при нас е така, основната награда си е Браво и целувки
Досега никога не съм я награждавала с нещо материално,все с думи и жестове и мисля че на този етап е достатъчно, важното е детето да разбере, че сме доволни от него в дадена ситуация, не мисля че подаръците имат място там. 
И аз мисля така, защото ако сега получават малки подаръчета за някаква свършена работа, какво ли трябва да давам като станат по-големи. Моите родители никога не са ни награждавали за оценки, за това че сме свършили нещо, но пък винаги са ни похвалили и сме се чувствали ужасно горди.
За стикерчетата аз какво си помислих първо като прочетох - ако давам на малкият стикерчета за пишкане, ами той само на гърнето ще стои. На Креми им дават такива в детската като ходят на танци - който се е представил добре получава картинка за оцветяване(нарисувани танцьори). Не знам дали защото всеки път получава такава, но въобще не забелязвам да е впечатлена. Докато, когато я похвалим колко хубаво танцува и тя направо "цъфти" от радост.
Да не си помислите, че никога не даваме на децата подаръци. В някои случаи просто е супер наложително- Креми трябва да отиде на зъболекар да извадим две зъбчета, но толкова я е страх и плаче, че баща й се видя в чудо и дори започна да й обещава някакъв подарък(и тя пак не иска да отиде
). Но гледам да не става ежедневие. 
Не наказвам и не награждавам! 
Ъъъъ и аз така. Против наказанията съм, а така или иначе непрекъснато я целуваме и прегръщаме с повод и без повод - та това не го броя за награда.