"Мартенските мами - доста шик и все засмяни"

Ей, сладурки, я не се карайте!   Слънцето, едва ли който и да е изтрил снимките го е направил за да ти се подиграе и да омаловажи точно твоя труд! Засегнати са всички, чиито снимки са изтрити! Не го приемай толкова лично!   Случило се е, няма вече каво да се направи. Мен ми хрумна друго - има ли как от самия сайт да са правили някакви поремни пак и просто да е изчезнал.    
Нашето бебеправене и казване не е хич оригинално. Просто спряхме да се пазим и от втория опит стана. Баткото даже на първия месец го направихме.  
За раждането - най-вероятно пак ще съм секцио. Имам си причини - очна операция, но и да я нямаше - пак така бих родила. Възстанових се много по-лесно и бързо, отколкото момичетата, раждали нормално в б-цата. Но всичко си е индивидуално.   Не знам сега как ще е, всички казват, че второто секцио е по-тежко, но какво да се прави... И все пак да си кажа - и при нормалното има рискове, особено за бебето. А пък възможните последствия за майката да не ги споменавам. Не че при секциото няма такива. Ама да не се обяснявам сега, че ще стане дълго, а има и много други теми по въпроса във форума и навсякъде.

При нас се случи точно навреме, непосредственно след сватбата, която беше през май ииии началото юли видях     няма да обяснявам на кое небе бях от щастие  , написах закачлива картичка на бъдещия татко докато бях в офиса и нямах търпение да дойде края на роботния ден иии така излизам от офиса, минавам покрай колата, хвърлям му една картичка и си минавам на моето място а той   хихихи неможеше да повярва милия.

Elwing стига вече с този албум - половин тема изписахме за него. Аз съм добавила около 30 снимки ( вкл. и тези които ми бяха пратени на пощата), ако някоя мама изяви желание да качва наново, неини на детето й и на семейството й. В крайна сметка тук сме за хубаво - а не да хабим нерви и нападки една надруга коя кво направила, коя каква била и т.н Злобни хора винаги е имало и ще ги има докато свят светува - но си мисля, че един ден като се родят бебоците живот и здраве - всяка ще мисли за неиното дете и никоя няма да се сеща за прословутият албум. За единият албум ще станем за смях на целият форум.

На тези който ще се възползват пълноценно от почивните дни - да си починете и заради тези които няма да почиват 

 Ние също го бяхме планирали, даже първоначалния план беше да го направим по-рано, но в началото на годината лекувах раничка и затова се забавихме малко. После още първия месец , в който АГ ни даде зелена светлина да работим за бебе се получи. Аз си бях купила предварително една картичка от тези с колажите на Ан Гедис (как едно бебе се подава от яйце) сложих вътре и положителния тест и на плика написах "От щъркела". Милото много се зарадва, казахме веднага и на бъдещия батко и сега всички сме в трепетно очакване.
 Elwing, аз също първият път раждах секцио по медицински причини. Първо още съвсем в началото на бременността ми казаха, че съм с много тесен таз и най-вероятно така ще родя.После към осми месец се видя, че е седалищно разположен и ми казаха, че ако не се обърне ще ме резнат, а пък и казаха, че за моите размери бебето е голямо - беше 3.5 кг. Аз съм и късогледа, но като ходих на очен лекар той каза, че няма проблеми да родя нормално та това не беше фактор при мен. А сега живот и здраве незнам как ще е. Няма сама да се натискам за операция, но ако се наложи няма и да се дърпам.
 Аз изчезвам. Желая на всички ви само положителни емоции през почивните дни  

Момичета, качили ли сте вече килограми, закопчавате ли дънките, купихте ли си вече дрехи за бременни и носите ли ги? Аз съм качила може би 2 кг., и дънките малко ме стягат, купих си дънки за бременни, но още ми е странно да ги нося, но старите ме стягат, май не е добре и трябва де се избягва това стягане?

И моето казване на таткото не  толкова интересно, защото ние правихме опити от година и половина, и всеки месец се надявахме...като ми закъсня, реших да направя тест в негово присъствие, защото той преживяваше точно колкото и мен всичко!

Мен няма да ме има тук тези три почивни дни (вече казах, че нямам компютър вкъщи). Така че на всички приятна почивка, и да се видим във вторник свежи, бодри, усмихнати и пълни с нови хубави идеи      

Слънцето,   А караници винаги има, и в другата ни тема няколко пъти сме се сдърпвали, но е нормално - жени сме все пак  
Като ви чета какви сте оригинални, ви се радвам. При нас все всичко беше по въпрос и дори и насторение нямах да измислям разни неща. С бъдещия баткото имах 3 отрицателни теста, а съм била бременна, ходих на д-р, не се виждаше нищо и щеше да ми дава хапчета за предизвикване на цикъл   , добре че изчаках! Сега пак така - още от самото начало и това бебе върви 2 седмици назад   , та пак - чакаме да видим дали не е измънматочна, дали ще има сърдечна дейности и т.н. И стигнахме с моя д-р до заключението, че съм с късна овулация, хем цикълът ми е с нормлана дължина. Никога не съм я следила с тестове, а може би е добре, за да си знам.
dobro_nastroenie , аз съм 1кг нагоре. Дрехи не съм купувала още, а и се чудя дали да го правя, имам си от предната бременност, няма само да трупам чувалести дрехи вкъщи. 

Здравейте и от мен!

dobro_nastroenie- аз си правих при д-р Янкова това изследване в 11г.с.. Точно както казваш е. Не беше от много разговорливите , аз си прочетох от листа това онова. За следващото ще си помисля дали да я посетя , мисля че има по-добри във Фемина. И да знаеш че много ми допадна твоят първи пост- всичко което каза.

слънчоглед- напълно съм съгласна с теб. ( мисля че разбираш за какво говоря)

Да ви кажа , че четох и други теми и никъде не срешнах такива взаимоотношения. , каквито се развиват тук.За това мисля, че slancetoo трябва да махне този императивен тон които държи тук. Обидно е и е жалко. Аз лично се радвам, че няма повече да прави темите - на тази цена, няма смисъл.
Тук сме за да обменяме информация и да изкараме една безоблачна и радостна бременност , а не цяла тема с нападки и др. 
На всички  весели почивни дни!

Като стана дума как сте казали на татковците аз да питам нещо друго !
Мисли ли сте дали искате тяхното присъствие на раждането?
При първото не беше с мен но сега живот и здраве и двамата искаме да споделим този миг !

 
за казването- тя моята история е най-невероятната. С таткото се познаваме от 1 май тази година. От юни решихме, че искаме дете и се почна. Първия път не стана. Юли бяхме на почивка в Мармарис и там ми се падаше овулацията - секс сутрин, обед и вечер (не по задължение де) и то бебето станало. Аз даже наскоро се сетих, че там много ми се пиеше тоник И така, на 23 юли трябваше да ми дойде и съм точна, на 24 сутринтта в 6 и 30 направих теста и таткото беше буден и един облещил очички чакаше. Та така. Искаше ми се да е нещо романтично, но пък ми е по-важно, че е непрекъснато до мен щом става въпрос за бебока (без последния преглед и още го е яд). Малко след това се обадих на мама да и кажа, че ще става баба. Няколко дни след това казахме и на родителите му.
за дрехите - на мен само коремчето ми разсте, но не си влизам в старите дрехи, няма смисъл да се напъвам.
за присъствието- нашия татко иска, но аз не мисля че ще мога

DiVeNa, при нас няма как и таткото да присъства, трудно пускат при секцио. А мисля че и за това удоволствие се плаща по принцип, поне преди се спрягаха суми от 200лв, които мисля е по-разумно да похарча за друго. Но всеки си решава. 
dianaknikolova , вярвай ми, караници винаги и почти във всички отчетни има  Още повече, че общуваме по нета - понякога не може да се хване настроението на пишещия и се почват едни... 

anaknikolova, благодаря ти за подкрепата, надявам се и другите мами да са ме разбрали правилно, вярвам, че има много други, които мислят, като нас. С риск да ме обявите, че задръствам темата ще ви изпратя свои мисли за бебока, които написах тези дни докато бях по-свободна, мислех да го пусна в отделна тема, но ... надявам се и други мами да напишат по някой ред за бебоците, когато имат време ще бъде интересно.

Пулсиращата частица живот в мен ... размисли на една бъдеща майка

“В очакване на раждането на частицата от мен”

  От мрака и пустотата обзели дните ми изгря светлината на щастието. Светлината извираща от малкото зрънце поникнало в утробата ми. То е част от мен, едно цяло с моята същност, продължение на всичките ми мечти, копнежи, на живота ми, основание и надежда за безсмъртието на душата ми. Обичам го още преди да се е родило, още от вечността, изпълнена  с любов,  очакване, нетърпение, страх, в плен на бушуващата буря от страсти в тялото ми, броя секундите, миговете, минутите  до нашата среща. Срещата закодирана в битието на съдбата ми. Целият ми живот до сега сякаш е бил подготовка за срещата с моето неродено все още дете. В този момент усещам, че няма нищо по-важно, по-ценно и истинско от чудото, което ще ми се случи - “чудото на моя живот.” Да докосна малкото беззащитно същество сгушило се в мен. Гледам снимките от ехографа и наблюдавам как от мъничка точица детето ми еволюира, расте, започва да пулсира със свое собствено сърчице, лудия растеж на клетките му жадни за живот ме удивлява и оставя без дъх. Вече виждам очертанията на главичката му, оченце, краче, ръчички, сладко малко закръглено коремче, то играе, лудува, дори веднъж бе застанало на главата си.  Да, бяхме отишли на доктор да го разгледат дали всичко е наред и то да застане на главата си, докторката казва: - “Вашето дете си стои на главата”, а аз уплашено - “Това нормално ли е”? Баща му се засмя и каза “- Ще става цирков артист”, а аз си помислих - “започва се с маймунджолъците”... Сладки, мили спомени, които съзнавам са само началото от хилядите незабравими мигове с детето ни.               
      Напоследък чета за “пренаталното възпитание” на детето още преди да се е родило, в утробата на майката и колко важно е за бъдещия живот на детето според учените. Реших заедно с малкото вътре в мен да слушаме най-хубавата музика, да четем най-красивите приказки, стихове, да мечтаем... за шума на морските вълни, крясъка на чайките, слънцето, залеза, величието на планините, кристално чистите извори...да му разказвам за света преди да го е видяло още, да го подготвя за красотата на нашия свят, и да го уверя, че на вън го очакват безброй красиви неща, които му предстои да опознае само. Вярвам, че е много важно да му покажа още сега красотота, та макар и през моите очи, спомени, образи, да му вдъхна вяра в доброто, умение да открива красотата, да му покажа, че света, който го очаква е преди всичко красив, добронамерен и, че му предстои най-голямото приключение наречено “живот” в което аз винаги ще бъда до него и ще му помагам да открива светлината и красотата дори и в най-дълбокия мрак...           Следва продължение                          Лека почивка на всички!  

Да плаща се !На мен ми казаха  в Шейново 150 лв.
И аз не съм от хората който биха харчили пари за неразумни неща !Но този път бих дала за това удоволствие

Я вижте как Добро настроение разведри обстановката
Аз съм два килограма отгоре и съвсем спокойно си влизам в старите дрешки, даже копчетата и циповете на панталоните не ми правят проблем още. А корема почти не личи, макар, че е по-видим от предния път по това време.
За раждането - твърдо за нормално, ако няма медицински показатели за секцио, а се моля горещо да няма такива, че с две бебета вкъщи само това ми трябва. Много исках предния път таткото да присъства, но не стана, този път подготвям почвата отдалече, да видим дали ще се навие.
За съобщаването на новината - първия път като подарък за рождения му ден. Направих теста два дни преди рождения ден, но си траех. Е, не съвсем, защото почти се издадох на втория ден и той заподозря, но аз го излъгах, че не съм бременна. На картичката просто написах "вчера те излъгах", освен всички пожелания. Секунда недоумение, после лампичката светна и честно погледа му казваше много повече от всички думи на света. Първата реакция беше - "кога ще се оженим?". Бяхме си наумили да се оженим през май, но форсирахме нещата и направихме сватбата януари, докато ще не ми личеше. Сега, втория път си беше абсолютно непланирано и шокиращо и за двамата. След няколко дни закъснение (само четири цикъла имах след раждането, даже тампоните от преди предната бременност не успях да изразходя) го накарах да купи тест, а той - "не се излагай, няма начин да си бременна". Да, ама оказа се, че има. Голям  рев му дръпнах, но това е друг въпрос. Та, имам една играчка - щъркел, който носи бебе мече. Сложих тази играчка на секцията в хола и докато мъжът ми се радваше на малкия, аз му казах да погледне какво има еди къде си. Той погледна, засмя се, но не загря. После пак онази лампичка, като в анимационните филми, буквално по лицето си личеше в кой момент загря какво му казвам. Беше невероятно щастлив, но пак трябваше 10тина пъти да попита дали не се шегувам. Та така. Ааа, първото, което каза беше - "ама почивката остава, нали" (тоест дали има проблем пътуването) и след това - "отиде ми мотора" (събираше парички да си купи мотор).
Лично за много се радвам на историите коя как е казала, даже препрочитам по няколко пъти. Пишете, момичета, нека разведрим обстановката.