За чуствата към бившия съпруг...

да се включа и аз по темата.Никога не сме били женени с бащата на детето ми.Все още ми е тръпка,въпреки че скоро ще станат 2години в които не съм чувала нищо за  него-все още ми  е тръпка!Не мога да го мразя въреки че ме предаде.Нокога не бих му дала втори шанс от страх че може да нарани не само мен,а и детето. А най-лошото е че се усещам че го сравнявам с всички!

И аз да кажа. Вярно, е че след една такава раздяла е доста трудно да се освободиш емоционално. Доста време трябва да мине.А най трудното е че, при всички положения трябва да подтискаш в себе си както положителните, така и отрицателни емоции към него, при появата на неговата близост.Не го мразя, но не го и обичам, просто претръпнах към ситуациите в който ме поставяше и продължава де ме поставя.Очаквам всичко от него и нищо не може да ме учуди. Просто това е неговият стил на комуникация.Но за едно съм сигурна, определено така ми е по добре.

лелее,ако БНД-то се появи..незнам как ще реагирам.най-вероятно ще започна със кавгите(защитна реакция при мен).После съжалявам,но никога не се извинявам за думите си.Май няма да угаснат чувствата ми скоро.

Е, аз също започвам при срещите леко на въпреки...Но това не е израз на положителни чувства, просто си познавам човека. Не му ли скръцна със зъби да изпълни обещаното...не го чакай! но иначе го възприемам като необходимо зло - баща на малката и трябва да подържам относително приятелски взаимоотношения!
Бях чела, че имало някакво измислено правило - болката от раздялата минавала горе-долу за времето, през което сте били заедно....Но не винаги е така, има изключения! Пожелавам ви да сте от изключенията, при които минава по-бързо!

много добре казано. 

Конкретно на въпроса - да го преодолея ми отне около година.
Сега, 3 години по-късно, съжалявам за изгубените с него години от живота си. За да съм още по-ясна, цитирам Милк: да знаех, че така щеше да е, забременявам на първия месец... за да не губя следващите 4 години - и кой откъде е.
само за това съжалявам - пропуснах години от младостта си заради него. 4 с него и следващите 3 - без него. ............ 7 общо отидоха.....

Б..си 
Има нещо вярно все пак в това.. 7 години бях щастлива и 7 години си го изчаках културно и в надежди, че може и да се оправи..
Значи затова сега не боли? Изтърпяла съм си "периода"..
Наистина не ми липсва..въобще..

И АЗ МОМИЧЕТА СЪМ ОТ СКОРО ВЪВ ВАШИЯ ОТБОР.От 10 септември до сега се разделяхме 2 пъти,но вече няма връщане назад.Първите дни страшни заплахи,обиди.....но сега слава богу спря само детето чува.по принцип го напуснах аз,крайно време беше ,срашен психо тормоз,но като чета тук .....Дали ще ми липсва? едва ли -отговарям си сама.Имали сме не малко хубави моменти,дали ще бушуват и в мен чувства???? силен човек съм ,но сега ще съм сама!какво ли ме очаква,толкова съм отвратена от него че даже не искам да чувам за мъже,дали ще мога да изпитвам нещо кум друг.С него бяхме стигнали до там че и секс не правехме,не можех,измислях си причини да не ме докосва,сигурна съм че психическата травма нанесена ми от него ще ми пречи страшно никой и с нищо не може да ме впечатли.сигурна съм че ше остана сама.......... а колко го обичах........

miroasi Не си мисли такива неща.как ще останеш сама?Такива филми няма.и аз си мислех че ще съм сама и аз като теб бях отвратена За всеки който се изпречеше на пътя ми ми минаваха какви ли не мисли.И в крайна сметка стигах до извода,че само се опитват да ме наранят и не давах шанс на никой.След като мине болката мисля че ще се отпусна и ще си намеря половинка.човек различен от БНД-то,човек на който мога да се опра дори и да е за дреболия.Вярвам в това и мился че не е илюзия.

каси, ма умрем да ме цитираш на4и.
цун ма.
са и друг повод ще ти дам, или:
каквито и 4увства да е имало, дойде ли момента да обясняваш има ли детето ти и то баща и татко, вси4ко се изпарява.
и понеже дето реагира първосигнало с абсолютно то4ни въпроси, след обяснението, следва още по-трудно обяснение на логи4ни въпроси, 4е хем да има, хем да няма и да не познава.
няма любов, няма омраза, има само "да пукне дано", 4е да не ти се налага да обърташ до време в което дете е достаъ4но голямо да изкажеш каквото имаш да изказваш, ако имаш въобще.

мама терорист,благодаря ти че си толкова отзивчива и ми отговаряш навсякъде по темите,тази сутрин ме събуди в 9(нали съм при мама и си подремвам повечко -имам нужда)със звучните си грозни псувни,да съм му водела детето защото в неговия град-на 30 км от моя имало панаир. е аз ли трябва да го заведа?? а и много ме е стах че няма да ми върне детето,ще се опита така да върне мен.КАКВИ СА ЧУВСТВАТА МИ-НЕНАВИСТ,ОМРАЗА,БЕЗРАЗЛИЧИЕ,ГНЯВ, а всичко това беше моята голяма любов

Всъщност най-лошото чуство с което трябва да се пребориш е това да осъзнаеш, че човека, който си обичала не си го познавала! Аз поне моя бивш, незнам дали толкова години съм го познавала... Незнам с кого съм живяла! И съм казвам, както и ти miroasi това беше голямата ми любов! От няколко дни обаче се питам, срещала ли съм я всъщност!? Страховете ти са нормални, чувствата ти също! Аз минах  през всичко това! Затворих тази страница от живота си! Говорих с психолог и това всъщност ми помогна най-много, за да мога да се отърса от объркващите ме чуства!
Колкото и глупаво да прозвучи, но ставайки сутрин си казвам колко е прекрасно всичко. Ще изпия сутрешното си кафе, ще прегърна сина си, ще го заведа на градина, той ще пореве, но какво по-хубаво от това да пусне гнева си, че трябва да се подчини на моите желания. След това ще повися в някое задръстване, но пък защо да се нервирам, това не зависи от мен, ето, просто повод да си допия кафето в колата на спокойствие. Ще пусна радиото до дупка ще препявам на любимата си песен! Да, живота ми е прекрасен! Аз съм идиална, просто се обичам! Може да ме помислите за луда, но ето такива мисли ме накараха да излезна от състоянието в което бях изпаднала! Мъжа ти иска да закараш детето на панаир, закарай го, това е един повод, ти да прекараш деня си свободна, да изпиеш кафе с отдавна позабравени приятели, дори повод да се пораходиш. Напсувал те е, напсувай го и ти, въпреки, че си над тези неща или просто с най-добрия тон му кажи, че няма никакви проблеми. Бъди над нещата, гледай позитивно и ще видиш колко по хубаво и леко ще ти е на душата. Прегръщам те!

чакайте сега - това че човек се мени не го ли знаете? защо толкова глобално да се зачерква нещо?
аз живея с един мъничък страх в сърцето ми, че някой дн ще се обръна и ще кажа нещо подобно...моного съм мислила над смисъла да с влага нещо в нещо несигурно, още повече в нещо дето се мени...ми има смисъл
и Куин го изпяха подобаващо - една година любов е по-добре от цял живот самота!!! разбира те ли - и ден и два...сртуват си опита! стурва си щастието което си има...някои хора не страдат от раздяла...просто защото не познават срещата!
аз искам 2ч любов...но ги искам! и съм готова да понеса след това болката то евентуалната раздяла....
само когато си ПРИТЕЖАВАЛ нещо можеш дза ИЗГУБИШ...само този дето няма нищо - няма какво да губи....но и това са най-страшните и безплодни души....те са изгубени...без цел, без кауза, без вяра....

http://www.youtube.com/watch?v=DR8EzQM7os8&feature=related
смисъл има дори да губиш - защото това значи че си пиртежавал, нали?
не съжалявайт за някои неща.... или поне не си стурва да губите остатъка то живота си в съжаление....
казват, че Господ затова не дал право на човка да може да поправя грешките си - защото цял живот би прекарал в поправки!