Училищният звън децата сбира,АПРИЛчето на ясла нови другарчета намира

Здравейтеееееееее!
Докато наваксам с четенето,се схванах пред компютъра.......ама от няколко дни не съм се вясвала и имах доста четене.
Надявам се всички болнички вече да са се оправили!
Радвам се,че бързо се адаптират дечицата на ясла.Нас още не ни тресе тази треска,но поне правим опити да се откъсва за няколко часа от мен.Майка ми я гледа докато аз се занимавам с батко и покрай уроци и домашни.
С Калина вече се комуникира съвсем свободно.Разбира какво и говорим и веднага реагира.Малко по-трудно е да разберем веднага какво тя ни говори,но се справяме .Общо взето-не млъква и минута.Най-новите словосъчетания са "Добро утро!","Добър ден!","Лека нощ!" .Много и е интересно и не пропуска да поздрави някой на улицата,дори и непознат
До скоро!

Здравейте и от нас!

Открадвам малко време докато спи дребосъка, че когато е буден ми ангажира цялото внимание. Само да ме види на компютъра идва и иска да седне у мен, а пък след това става една  .

Ламичке, неприятно е, но пък със сигурност когато си вземеш следващия път изпита (и съм сигурна в това) ще бъдеш НАЙ-ДОБРИЯ шофьор!

Neci, честито ви християнче! Да ви е много здравичък и много да ви радва сладура Монко!

За миенето на зъбките - взели сме четка и паста на Аквафреш и винаги като кажа "Вале хайде да мием зъбките" изобщо не се налага да повтарям. То в момента повече яде пастата, отколкото да търка, но важни са желанието и навика.

Страхове - Дени, Валко пък се буди плачейки най-вече по време на дневния сън, чак понякога едва се успокоява и отказва да заспи повече. Мисля си, дали това не се дължи на многото нови емоции или пък на зъбките, или пък сънува кошмарчета. Когато се случи го гушвам, опитвам се да го успокоя и пак да си заспи.
Напоследък забелязвам и, че Валко се радва животните, но отдалече. Ако започне да се доближава  някое куче, Валентин започва да отстъпва и да иска да го гушна. Вчера, както си вървяхме  изведнъж под вратата на един гараж едно куче си показа муцуната лаейки и детето така се изплаши и се разрева . А преди хич не се страхуваше от нищо.

Игри - Валко много обича да играем на "Балона се надува". Голям смях пада, защото ходи и събира всички в стаята да се хванат на хорцето. Изобщо не търпи някой само да гледа и да не участва  . А пък миналата седмица всички дружно марширувахме (с по една шапка от вестник), пеейки песента "Ние сме войници ще вървим напред".

Днес като гледам времето, може и да завали  (а може пък и да не завали) и не съм сигурна дали ще стигнем до морската градина. Между другото, какво става, ще се събираме ли за Хелоуин?

Всички болнички бързо да оздравяват!

Лек и спокоен ден на всички и много целувки от нас!

 Голям смях с тези игри

Нашата любима е следната Монко започва да говори нещо доста изразително и доста продължително, след това започва да си ръкопляска и ние трябва да ръкопляскаме на чутото. Също като Валко не търпи някой да не участва, всички трябва бурно да ръкопляскат. Същото очаква и като прави най-различни пируети, подксоци и премятания. Абе голям купон с Априлчета у дома.

larsen, ivalex Браво на Калина и на Верчето вече доста думички знаят, а на нашето му дай да ги струпва разне като апотута, жазоба, потутоба и разни подобни ама по много наведнъж Смислено и целенасочено използва само дуите тате, тати и то с едно медено гласчеее.

Среща Бройте ни 3-ма възрастни и 2 бебета (дали е удачно още да ги наричаме така )

Исках да ви питам до каква възраст може да се появяваме голи пред децата? Срещала съм нещо по въпроса, но нямам спомен къде.

При нас най-голямата новост е че Монко категорично отказа количката , сега е само пеш и как припка милото. Е все още кръщка от пътя , я камъчета я градинка с люлки, но трябва да свикне някак. Край на дългите разходки май скоро ще си поискаме кола, че като трябва да се ходи надалече просто незнам как или пък ще щурмуваме градския транспорт

Е за сега това е от нас!

А  и още нещо За профилактика с прополис
Времето на профилактика е от Октомври до Март включително.

По един прием дневно за предпазаване.
Дозировката за деца : 1 – 2 капки на прием за всяка година живот. Пример: 2 годишно дете приема 1 Х 3(Усреднето за 1 година е 1,5капки)
Тоест за 2 годишни  е
3 капки дневно.
 При ситуация (рязко зачестяване на простудните заболявания и грипа). - 3 пъти дневно същата дозировка. Дано съм обяснила добре.

Да вземем да направим една рубрика домашни рецепти за детски болести  Ще преровя темата и ще сложа всички публикувани лекове на първа страница в следващата тема 

Мен работата ме завъртя и чета по диагонал темата - Борис ходи на ясла и мисля, че се адаптира напълно. Вече ми пее някакви песни - разпознах Мила, мамо, и Зайченцето бяло  Думички - повтаря мама, кака, а всеки непознат предмет е - тати

няма да е лошо

Поли, мама на Кики стискам палци бързо да се оправят саладурите“
Аман от болнички дечица.
ех, ама че са забавни тези априлчета.
Иве, ЛАрсен, на светлинни години сте пред нас. Браво на момичетата, такива разговорливи.
игрите ще будат пробвани и у нас, но Борис едва оня ден започна да употребява К-то. и сега сме на Коко, ку ку, и кокука, и подобни. Разбира ни диването всичко, но когато не му зинася и не чува.
НАшите игри - са основно действие, не може да си седне на дупето това хлапе. ВЛакче - нарежда си столове, и, или аз или баща му бива придърпан на мястота на машиниста, а той сяда в  някое вагонче, и започва дружно ПУФ ПАФ, реди кулички от каквото се сети, и си пляска и иска да му пляскаме. Мушка се под леглата....това е най-новото, или бута количките от едната страна,да излезнат от другата, или си ги подаваме пак под леглото. И мислим скоро да му вземем ЛЕГО, от големите (на няколко пъти сме се му показвали, и той иска да строим заедно, ако той не може да ги закрепи, дава ние да ги сложим, и така дружно става нещо безформено и голямо) , яхва ни като на конче (ние лазещи) и вика ДИИИ ДИИИ......рисуваме,танцуваме,но без да пеем, само тананика за сега.

МАй вече върви към оздравяване нашето диване, Носът е поотпушен, и вече не кашля. Но да не се хваля още, защото не се знае утре какще е. Иначе вече гони баща си от яслата / днес Ники влезнал, седнал на една пейка в стаята на групата, да го изчака да се заиграе, да посвикне, както всеки ден.И Борис фъснал нанякъде (все там в помещението , но не до него) Огледал се, и го видял - съкровщето ни  се било качило н амасичката, до прозореца, от който казват чао на мама и татко като си тръгват от яслата. И чака Ники да му махне от там. Много се радва като го водим, и много се радва като го взимаме - като ни види и се ухилва до ушите, и ни показва с какво си е играл досега. Казва чао на учителките, и хайде в къщи за сън. 'Похвалиха го' взимал храната на децата, придърпва си чинията на съседчето, ако на него още не са му дали, или ако неговата е празна, си взима от чуждата. ха ха ха, толкова от нас.

Neci честито ви християнче, живо и здраво да е! И мнгоо благодарности за прополиса.

а ето тук са все рецепти, ако не сте ги видяли досега http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=307428.0 - бабини, билкови, от баба ВАнга и Дънов.

Алекси, и Мията избирателно не чува! разбира повече, отколкото предполагаме и непрекъснато слухти. Ние си говорим нещо, тя уж си играе и не ни забелязва, но щом разпознае някоя ключова дума, реагира или я повтаря.

neci, честито и от нас!

Пожелавам на всички болни априлчета бързо да се оправят!

За игрите: Амалия много обича да разлиства книжки в редките моменти, в които не търчи, не се катери, не се търкаля или не скача от някъде. Обича вече да се заиграва с кукли - храни ги, приспива ги, нещо им говори.
Понякога иска някой от нас да участва в игрите й, да й подава кубчета примерно, да реди конструктора... или просто да се гушне.
Играем на ринги-ринги-рае, тя много въодушевено казва "чуш" и кляка.

Отчет от ДК на 6 месеца- 83 см и 10 и нещо? кила. Това е по моите изчисления, за мерене в поликлиниката и дума не може да става.  Още на входа на поликлиниката видя сестрата, позна я, въпреки че не я е виждала от два месеца и направи муцка да плаче, сочейки навън да си ходим. В кабинета влезе плачейки и с лекарката се разбрахме да не я закача, а да й кажа мерките и теглилките от вкъщи. Докога така, не знам. Хубавото е, че следващата ваксина е чак на 6 години...?

Миене на зъби е любимо занимание, никога не отказва, отскоро смених гумения накрайник с истинска четка.

Страхове има и още как. От миналото посещение на ДК, където плака така, както никога преди не е плакала, скача насън и плаче и понякога е невъзможно да я утешим. От опит установих, че най-помага, ако я разбудя, говоря й със сериозен и строг глас и не я глезя много-много. Ако я гушкам и нежничко й шепна нещо става по-зле.  Също много се стряска от силни гърмежи, нали в градинката пред нас гърмят за всеки държавен глава, национален празник и т.н. Горката подскача и идва веднага да се гушне хленчейки. Иде ми да ги фрасна с нещо, да си гърмят на Дондуков! 

Игри предпочита физическите като че ли. Обича да се мушка в тунел, да се катери навсякъде, да тича, да скача, да се катери по мен, да ме прави на 'конче' и т.н. Но също дълго се занимава с пъзели /от лесните, с по картинка на парче/, участва активно в разказването на приказки, харесва всичко, което има дребни части, нарежда куклите и плюшките и ги прави, каквото аз нея  - храни ги, сменя им памперс, обува ги и т.н. Също любимо занимание е пререждането на чекмеджетата с нейните дрешки. Обича да се кипри и да се гледа на огледалото. А ако става дума за обувки, направо е неудържима, държи сама да се обува и събува и се справя доста добре.
Напоследък много обича да 'сбърка' нарочно например частите на пъзела и да ме гледа в очите, докато кажа 'не', тогава повтаря 'нье' и слага парчето на вярното място.

Тръшкането придоби класически вид и е направо гадна работа. Най-обичам като почне да крещи навън.... няма да повярвате колко силен глас излиза от това малко гърло. Мислех, че може да се разминем и без тоя период, но явно е най-обичайното поведение на света в тая възраст. Ето един линк, който смятам, че е полезен в подобни ситуации.
А случвало ли ви се е да иска нещо с плач и когато й го подадете да го хвърля продължавайки да плаче, после да иска друго, което пак да не иска и хвърля и така до безкрай, после иска да я гушна, но щом посегна се дърпа, после иска татко й да я гушне, но щом опита тя и него отблъсква и през цялото време хленчи. Чудя се вече какво да я правя в тия случаи.

Илит ме подсети за страховете - реакцията към педиатърката е абсолютно същата, както във вашия случай. Много малка е била, на 2-3 месеца, не разбрахме какво толкова силно я стресна, но в момента, в който влезем в поликлиниката, настроението моментално спада, тя е с повишено внимание. Когато види педиатърката, надава силен рев, непрестанно я следи с поглед... не се успокоява, дори нищо да не правим.
Аз я събличам, аз я меря, само дето аз не съм започнала да й слагам ваксините в кабинета...

Амалия засега не проявява признаци на страх към непознати неща, което честно да си призная - ме смущава. Пипа всичко, без значение колко е грозно, ръбато, как бучи, какви други звуци издава. На сън ми се е стряскала 1-2 пъти досега - когато нещо е сънувала.
Иска да играе с по-големи деца, прави опити да им привлече вниманието, но те явно не се интересуват от бебета и не става заиграване.

И все още имам късмет - Мия не е започнала да се тръшка навън. Сигурно, защото не е виждала подходящи примери на такова поведение. Знам, че няма да ми се размине това, дано съм мъдра и спокойна, за да го преодолеем лесно.

сега непрекъснато Амалия търси пробиви в защитата, но сме железни - не си противоречим, когато й правим забележки. Дори да не съм съгласна с нещо, което баща й й забранява, мълча стоически. После насаме говорим и уточняваме стратегията. тя винаги търси другия с поглед и ако не срещне одобрение на забраната, си прави каквото си е наумила.

Тъкмо сте отворили дума за тръшкането - точно вчера говорих с мъжа ми, че откакто е на ясла, вече 4 ден, толкова се е променил, че направо  Започнал е да ми посяга, като му каже "не", тръшка се безобразно, започва един истеричен рев, викове, даже вчера следобяд се тръшка на земята. Направо съм потресена, не знам как да реагирам. И пнеже съм много изнервена покрай тази ясла и не знам изобщо как да реагирам в тези нови ситуации и се ядосвам страшно много, но това определено не ми помага хич. И ми става още по-криво А тази ясла... вчера разбрах,ч е на закуска са яли филия с тече шоколад, а за обяд второто е било кремвирш с картофи  И така за 3 дена сложиха край на старанието ми да не яде боклуци, но поне вкъщи със сигурност няма да види шоколад и кремвирши а знам,ч е не мога да имам претенции към храната, защото явно толквоа са им средствата, но се чудя къде е стратегията за правилно детсо хранене и култура, като на деца на 1-2 годинки им се дават такива неща. И разбира се, вече е с леки сополки, мисля да не го водя утре на ясла.

catty m ти ме разби, как така ще им дават шоколад. Едва ли им е по ефтино от някаква друга алтернатива. верно, има деца, на които им се дава шоколад. Но това да е политика на детското заведение     не може ли да се оплачете например, или да го обсъдите на родителска среща, не съм съгласна, че не може да имате претенции към храната. Ами ако утре запонат чипс да им слагат за гарнитура, вместо картофи? Тук гледат да избягват захарта, под каквато и да е форма. Иначе и нашинкия опита кремивирш, и пица....
Хъм, и при нас още н е е започнало тръшкането......и аз го чакам, за да не ме изненада, защото едва ли ще го пропуснем. Иначе яслата ме съботира много яко от гелдна точка на 'културно' ядене. ВСичко се слага с ръка в устата, ако не го гелдам.


това все едно аз съм го писала. Още докато бременеех си говорихме на тази тема с баща му. Защото сме виждали не много красиви примери, как детето работи и двамата си родители много здраво, и накрая става лошо за детето, защото дясната ръкане знае какво прави лявата.

Илит мерси, много интересен линк

Хм, по темите:

Спане: Боянчо е херувимче, като спи; не съм виждала друго дете като него, което както заспи, така и се събужда. Няма въртене, няма плачене. Е, посуква си два-три пъти през нощта и рано сутрин, но си го иска културно с дърпане на пижамата на мама (в момента спи на спалнята до мен, защото мъжът ми хърка ужасно и сам се "изгони" да спи в хола, а пък и в спалнята не се гледа ТВ до 2 часа, нали?). Нямам спомен да съм го завивала, защото никога не се е развивал. Единствено със спането нямам никакви проблеми (откакто е захладняло все едно си отглеждам мечка по време на зимен сън - през деня спи минимум два пъти по много), ОБАЧЕ ХРАНЕНЕТО е ужассссссссс!

Тръшкане: попотръшква ми се от време на време, и то само на мене. Сякаш ми отмъщава, че съм го оставила 6-7 часа през деня, докато съм на работа. Вечерта, всместо да ми се радва, отначало доста ми капризничи и придава фасони, което е начин да ми прикове вниманието, макар и да е с лошо. Иначе като цяло е кротичък, но капризен и взискателен (Теленце!?!).

Игри: Боян не е много по физическите занимания (поиграва си в градинките, но предпочита да се люлее и пързаля, вместо да тича и беснее). Много е сръчен и с лекота подрежда кули, чашки, ЛЕГО, пъзели. Разглежда книжки, но не му е приятно да му ги чета. Предпочита сам да си говори на бебешки по картинките. Все още обожава Бебе Айнщайн (периодично му записвам нови, различни серии от тези, първите, за които бяхте дали линк). Харесва му да гледа и записи от видеокамерата, на които са членове на неговото сдемейство (много се радва на записите на батко си, когато е бил малък). Обича да играе на криеница, но само с мъжете от семейството. Има две най - любими занимания: първото е да свири на електрическото пиано на батко си и да пее на микрофона му, а второто е да храни рибите, да им говори и да пуска ( ) разни предмети вътре в аквариума, които после мама и тати да вадят с погнуса и да се карат (днес сутринта за пореден път метна слушалката на стационарния телефон на дъното).

Страхове: най - големият е мама да не го остави. За други всъщност не се сещам  . Преди се страхуваше от прахосмукачката и сешуара, но бързо премина.

Варненска среща: хайде да се преброим, ама вече съвсем сериозно, защото имаме две сериозни предложения: Сладкарница "Анджелика" в Чайка и "Елитис" в Трошево. Предложението е за някоя събота: 18.10, 25.10 или 01.11, което лично на мен ми се струва твърде далече. Засега почти 100-% сигурни сме аз, mama_na_Kiki, Denisimo, Smooth и TanyaSSK.

Светле, и Амалия обожава бейби Айнщайн. От къде намираш нови серии?

Хайде и аз по темите:
Спане: въобще няма да го коментирам! Не се спира по цели нощи и краткото време, което прекарва в сън е съвсем отвит! Све, все едно не са родени на една дата нашите момчета!
Тръшкане: при нас тръшкането е предимно в къщи! Навън все още не се е изявявал, а това което е написала Илит за промяната на желанията през една секунда е доста често срещано! Тръшка се и на двама ни, но пък само мен се опитва да ме удря! Като го хване истерията го оставям да се набеснее и след това се намесвам, защото иначе е безсмислено и става по-зле! Илит, благодаря за линка! Аз мисля, че при нас "ужасните 2 години" вече започнаха!
Игри: занимава се сам, но не с образователни игри, а с едни кофички, които се редят една в и в/у друга, с гумения пъзел, кара камионче, язди ни, но предимно разрушава всичко, което се опитвам да подредя или построя! Всичко трябва да е съборено на земята! Детски филмчета почти не му задържат вниманието, но пък рекламите са такава притегателна сила, че зарязва всичко и се строява пред TV. Когато имам проблем с храненето те отново са моето спасение! Разбираемото говорене все още е мираж, но се появи и друга основна думичка: "искам" под формата на "кам".
Страх досега не съм забелязала да има от нищо! Навсякъде ходи, пипа, завира се и няма и помен от уплах.
Кати, и аз недоумявам как така ще им дават шоколад?! Уж се кълнат, че децата в градините се хранят свръхздравословно и съобразено с възрастта им!
Бързо оздравяване на болничките!
Ако ви е интересно ето линкче към любителските ми записи от концерта на Хосе Карерас. Няма нужда да казвам, че звученето на живо е на светлинни години от това, което се чува тук: http://irinama.multiply.com/video/item/11; http://irinama.multiply.com/video/item/12; http://irinama.multiply.com/video/item/13 

И ние идваме, където и да е срещата.