С Каби получихме краен срок...

Дай му да прочета инфо за ползите от дългото кърмене и той сам ще разбере.

Честно да си кажа, мен много ме подразни факта, че ти е поставил ултиматум. Това е много егоистично от страна на половинката ти и не виждам какво му пречи кърменето, а и не се ли замисля за детето какво е най-добре, как то се чувства най-добре. Щом си суче все още, значи има нужда от това и така се чувства щастливо. Не му го отнемай това на детенце, още малко време ще сте така, а после така бързо ще порастне и ще се отдели, че ще ти липсват тези моменти. Аз не бих била склонна на никакъв компромис - нито изцяло отбиване, нито премахвала някое от храненията, нищо! Не случайно казвам "аз", защото всеки човек преценява сам за себе си какво ще е най-удачно. Не бих приела такова отношение от страна на мъжа ми, нито да ми поставя ултиматум във връзка с детето. Бих поговорила с него на саме, да го попитам защо е неговото отношение такова, какво му тежи, какво му пречи!? Първо бих се опитала да разбера неговия начин на мислене и после бих му обяснила моите възгледи и защо не съм съгласна да спра да кърмя. Това е толкова хубав и естествен процес, не отнема кой знае колко от времето и не виждам защо е цялата тази драма.
Помисли си ти сама, довери се на майчиното си сърце, какво искаш ТИ да направиш. Тези моменти с детето толкова бързо отминават и защо е това егоистично желание от страна на таткото!? Надявам се да достигнете до правилното решение на нещата, но да се лъжете не бива.

Здравей,Бръмбазела.Просто не мога да си представя как се чувстваш и искрено ти съчувствам.Аз кърмя моя син вече 5 месеца и си мисля ,че никога няма да поискам да спра.Първо искам да те поздравя за дългото кърмене и да ти кажа ,че ти се възхищавам Повечето майки хубаво са те посъветвали да разговаряш с таткото и да споделите мисли,чувства и желания,както и да обсъдите възможни решения.Аз ще ти предложа да се опиташ да погледнеш от положителната страна на нещата и макар и трудно да се опиташ да се усмихнеш.Ако решите да преустановите кърменето можеш да потърсиш друг начин за близост със сина ти-нещо,което  отново е изцяло само ваше-лично и интимно и така да се опитате да запълните празнотата.Отново сутрин и след работа можете да прекарвате време само двамата-гушкайки се или нещо друго...Желая ти успех и кураж.

Абсолютно подкрепям Mrs. Incandescent -  да наблегнеш на бавното отбиване.

Аз отбих Мъри точно в края на юни месец рязко. Просто го заведохме при свекървата на село и той стоя там до началото но сптември. Значи, минали са 3 месеца от отбиването, а Мъри още иска да суче. Вечер като си лягаме поне по 2-3 пъти в седмицата се сеща и иска да суче. Засуква, но след 7-8 дръпвания пуска и ми казва: Имаше една-две-много капчици и аз ги изпих! имам нещо средно между мляко и коластра, абе жълти капчици)
Когато засуква сега, го прави точно както преди - леко си врътка главичката наляво-надясно докато налапва и потръпва с цялото си тяло от удоволствие като захапе. И се "нагнездва" сякаш ще суче както преди. Но, като няма нищо, се отказва.
Много мъчно ми става , че не ни работеше яслата цял месец и нямаше кой да го гледа тук, в София.
Исках естествено отбиване.

Разказвам ти това, може да го покажеш на мъжа ти, ако искаш, защото при нас кърменето физически спря, но то все още е в главицата му. Стои си там и го човърка. Знам, че с времето ще отмине това, но просто чувството на нещо незавършено някакси остава...

Но ако аз бях в твоята ситуация щях да искам аргументи - ЗАЩО, ЗАЩО, ЗАЩО ???????????????
И аз мисля, че разговорът ви трябва да е само между двамата, трети човек утежнява обстановката.

Още нещо искам да ти разкажа - Когато Мъри тръгна на ясла аз вече бях тръгнала на работа и извикахме свекървата да го взема първите две седмици докато свикне наобед.
Още третия ден като разбраха лелите, че го кърмя (тогава той беше на 1,8г.) и наговорили на свекърва ми, че заради това кърмене не може да заспи там, по-трудно ще свикнел - да отбивам...
Свекърва ми веднага започна да предлага да го отбивам, мъжа ми също се повлия и в един момент двамата ме притиснаха да го отбивам. Обаче освен несвикването  в яслата, друго нямаха като аргумент. Аз категорично им казах, че това са глупости, защото имаше едно детенце, което от три месеца  го вземаха все наобед, не можеше да свикне, а не беше близвало кърма.
Съответно, скарахме се тримата, свекървата си замина, мъжа ми бързо-бързо спря да настоява д аспирам и така нещата се оправиха. Ако се бях поддала, кърменето щеше да приключи още тогава. Но просто тогава усетих, че освен стреса в яслата щях да му добавя още един стрес - да не му давам да суче и това просто не можех да го допусна.

С това не те подстрекавам да се караш с мъжа си, дано не ме разбереш погрешно.
Просто следвай майчинския си инстинкт.
Успех.
 

Въобще не се учудвам на ултиматума. Като гледам и моя мъж как се чувства. С Нина ме подкрепяше изцяло, но сега за това бебе ме навива да не кърмя след годината. Чувства, че отношенията ни страдат от постоянната ми заетост с детето, от кърменето нощем и се дразни когато малката си иска само мама и не може той да я успокои или приспи, въпреки че вече не суче. Според мен ако си поговорите със сигурност ще се намери компромисен вариант, особено ако му покажеш, че не искаш да го пренебрегваш заради детето. Все пак е важно да се спести травмата от рязкото отбиване.  Аз подпомогнах нашето като оставих малката на баба й за 3 дни(не искам да кърмя в тандем), но след това определено си беше изнервена известно време и си личеше че й липсва кърменето.

Ох, незнам как да ти помогна, но искам да знаеш, че те разбирам, няма да посочвам конкретни причини, щото вече съм си патила по откровения по форумите Искам само да ти пожелая нещата да се наредят максимално добре за теб и детето, дано се разберете. Аз не бих отстъпила ако това е някакво успокоение:)

О, момичета, прекрасни сте! Благодаря ви, че ви има! 

Странното в тази случка е точно това - ултиматумът и всякакво желание от негова страна да поговорим. Женени сме вече от 6 г, преди това имаме 1 г. съвместно съжителство и винаги, абсолютно винаги сме споделяли, борили сме се рамо до рамо и сме разрешавали заедно трудните моменти. В нашето семейство има равнопоставеност, любов, разбирателство, много нежност и естествено - разни препъникамъчета, без които не може.  Доказали сме си един на друг по различни начини, че сме много сплотен екип.. Всички характеристики на здраво семейство, което сте писали, ги притежаваме. 

От друга страна, разбирам защо подходи този път така - може би вече му е втръснало от обяснения за полезността на кърменето, може би бъркам като му цитирам постоянно едни и същи неща, може би му е писнало от сутрешното кърмене към 5-6 ч. когато и тримата рязко се будим и съня приключва. Може би наистина му е тъжно когато Каби отказва да отиде при него и се гушва в мен, когато търси повече мен отколкото него, макар и постоянните ми старания двамата да си имат време само за тях, в което аз не се участвам. Вярвайте ми, трудя се здраво, за да са доволни всички, като постоянно пренебрегвам себе си и ето че това не е пътя! 

Тази сутрин накърмих Каби в нашето легло, както обикновено. Баща му вече беше станал да се приготвя за работа, но легна ей така съвсем костюмиран при нас и се гушнахме тримата. 

Бабата си замина още в понеделник (привикваме я когато Каби хване поредния ясленски вирус), а аз чакам уикенда, за да си поговорим с мъжи.. Дано тази тема не приключи с отбиване!!!! 

Из, има моята подкрепа, както и да се развият нещата

Вероятно таткото наистина страда от силната привързаност на Каби към теб, но дали осъзнава, че тя е нормална и щеше да я има с или без кърмене?
Ако отбие Каби, това съвсем няма да значи, че той магически ще забрави и ще започне да иска повече време 'по мъжки' с татко си... Винаги са ми харесвали отношенията, които има Боян на Мяу с баща си - тя го кърми до 3г и малко, ако правилно помня възрастта, но Бобо винаги е търсел баща си и са прекарвали време заедно; съответно когато беше готов за отбиване с малко помощ от нейна страна, той съвсем не го изживя тежко, нито тя - и просто продължиха напред съвсем както и преди, със същите отношения майка-син и син-баща, само че без кърменето.

Имате нужда да поговорите, както Шаманката каза "без баби и без Каби" Нещата, които засягат едно дете и семейството се взимат от двама, в идеалния случай с взаимно съгласие.

Ето и друга насока за размисъл върху поведението на таткото. Моят съпруг съвсем до скоро ме подкрепяше безрезервно. И съм усещала, че е доволен, че кърмя сина ни дълго. Освен това са си много близки. Всъщност и двете ми деца са много привързани към  баща си. Като се приберат от работа аз мога да щракам с пръсти, защото и двамата му се накачулват на главата. Големият още половин час преди да си дойде баща му, почва да го търси, да стои на прозореца и да го чака. Приспиват се заедно вечер, почти без изключение от 2 години вече. Мисълта ми беше,  че със сигурност съм убедена, че мъжът ми не страда от силна привързаност на сина ни към мен. Но....  кърменето вече го притеснява. Всичко беше наред до момента, в който видя как  синът ни вместо да суче, дойде само да "погали и цунка соските".  Ето това нещо го притесни. Не самото кърмене, не привързаността на сина ни към мен, а привързаността му към гърдите ми и как това се отразява на психическото му развитие.

По мои наблюдения мъжете до преклонна възраст си остават силно привързани към женските гърди, така че нищо притеснително няма

То аз не се притеснявам, обаче мъжът ми го човърка. Не, че синът му ще е привързан към нечии женски  гърди, а че е привързан към гърдите на майка си и как ли това му се отразява.

И при нас съществува този проблем, съвсем идентично формулиран!  Затова, Бу, те питах - как изглежда голямо сучещо кърмаче от страни? Много ли е шокираща гледката за човек, който дори и бидейки баща на съответното кърмаче, няма никакъв друг източник на сравнение? За мен може да е мило и сладко, но за него да е неприятно...

И пак да кажа, таткото не е игнорван в  , така да се каже и макар че често се шегува, че ати-те вече не му принадлежат и ще си търси правата, мисля че наистина опира само да майтапа. 

Ето това, мисля, е голяма част от проблема. Съпругът ми скоро ме пита дали познавам някой, кърмен толкова дълго. Като че ли иска да види големи вече момчета или мъже, кърмени дълго, и да се увери, че са си съвсем нормални. Лично обаче, не от приказки по форуми и рази непознати. Засега е поуспокоен. Познавам лекарка, която е кърмила сина си 3 години. Той е вече на 15. Добре изглежда момчето. Чудомир също е посочен за пример. Значи може и известни. Тъй че, ако знаете някой с име (ама да не е чалнат ) да е кърмен дълго, я споделете... 

Бръм, и аз да се включа
Само по темата, да не би да му липсва общуване на таткото с Каби и за това, че теб търси и в теб се гуши.
Знаеш, Саши е страшно пристрастен, но напоследък търси да играе с баща си все повече и повече. Смело мога да кажа, че и цял ден могат да не ме потърсят двамата, ако се занимават и забавляват с нещо страшно важно.
Миналата седмица го оперираха за втори път от херния (предната операция беше преди по-малко от месец). Та и двата пъти не знам как щяхме да изкретаме, ако не се кърмеше Саши. Недай си Боже да се случи на някой това, което изживяхме, но по-успокоително и обезболяващо при такава ситуация няма. Верно, в болницата получих не/нужните упреци, но хич не ми дреме.
Та не знам аз по повод насилственото отбиване - твърдо съм ПРОТИВ.
Компромиси ясно, но не на всяка цена..

Димчо Дебелянов - до около 7 години.