- Публикувана: 2 окт. 2008, 10:58 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2008, 16:57 ч.
Трябва ли съседите да определят дали да гледаме куче или не?
Най-общо казано, само тези без домашни любимци, сме тези, които се налага да правят цял живот компромиси.
Другите - собствениците им - излизат с невероятни оправдания пред недоволните от непрестанния лай, екскрементите и прочие - видите ли, то си е живинка и няма какво друго да се направи.
Другите - собствениците им - излизат с невероятни оправдания пред недоволните от непрестанния лай, екскрементите и прочие - видите ли, то си е живинка и няма какво друго да се направи.
За какви компромиси говориш? Откакто съм взела кучето преди 2 години, винаги съм се грижила то да не цапа и да не пречи на хората. И това не е компромис, това е нормално човешко съобразяване с неписаните правила за мирно съжителство (по онова време още нямаше и ЗЗЖ).
Оправданието, че било животинка, не е убедително. След като сме взели животно, ние поемаме отговорността за него, за поведението му, и за безопасността на околните - някои навици, като лаенето, могат да се преодолеят, относно екскрементите си има правила за почистване, а безопасността съответно се осигурява чрез извеждане на повод и намордник, в случай че кучето не е от дружелюбните.
Никой не те кара да правиш компромиси. Ако има нарушения, подай жалба.
Гласувах с НЕ в анкетата, но след като прочетох мненията, вече промених мнението си.
ДА! ДА! ДА!
Съседите трябва да задължително да правят събрания, на които трябва да решават мога ли аз или не мога да си гледам куче! /Би било добре да може да се изкажа какви са пък доводите ми да го имам това животно- сляпа ли съм; предписано ли ми е от лекар, че ми е нужно повече движение, че затова да го искам; самотна ли съм; дали пък не съм улава и да изпитвам някакви чувства към животните и грижите и живота с тях да ми доставят радост /последния случай е много тежък и изисква немедлено общото събрание да се обърне към психиатър и да ме въдвори в медицинско заведение//.
След изясняването на тези, а и други, свързани с отглеждането въпроси, събранието може да ми даде или не карт бланш.
Предлагам подобен подход да се въведе и при следните случаи:
1. Вземане на съпруг- само и единствено след одобрение от общото събрание- защото въпросният навлек ще живее в блока, ще се мотае по коридорите, а ако подпийне може да ги оповръща; ще ползва общата собственост-асансьора и ще го цапа с обувките си, ще се разхожда около блока и ще цапа с угарки и клечки кибрит; ще нарушава покоя , крещейки по мене, ако не съм приготвила салатка; ще свири на пиано; ще пуска фолк; ще кани гости и изобщо ще живее заедно със съседите и те имат право на глас щат ли го или не го щат. Аз трябва да се съобразя с това дали допада избраникът ми на съседите.
2. Решение дали да имаме дете- отново детето става общо за блока и ако има намерение да реве през нощта /глад, колики и др./; да тича по пода /гангстерче/; да къса цветята в предблоковото пространство; да не поздравява съседите; да кани гости и прочие- то няма място при нас.
Пак се съобразявам с желанията на общото събрание и ако е крайно необходимо спираме до второ нареждане всякакви интимни контакти със съпруга, за да не стане беля.
3. Да имаме ли хобита /гледане на цветя /може да падне саксия върху някого/, готвене /вмирисва общите части/, пеене /гадно е/, секс /пази боже- разврат в блока/и др./.....
Т.е. ние не сме в дома си, а в общежития, което значи, че нямаме право на никакви самостоятелни решения- самата мисъл за това ме удовлетворява и премахва стреса яко дим!
ДА! ДА! ДА!
Съседите трябва да задължително да правят събрания, на които трябва да решават мога ли аз или не мога да си гледам куче! /Би било добре да може да се изкажа какви са пък доводите ми да го имам това животно- сляпа ли съм; предписано ли ми е от лекар, че ми е нужно повече движение, че затова да го искам; самотна ли съм; дали пък не съм улава и да изпитвам някакви чувства към животните и грижите и живота с тях да ми доставят радост /последния случай е много тежък и изисква немедлено общото събрание да се обърне към психиатър и да ме въдвори в медицинско заведение//.
След изясняването на тези, а и други, свързани с отглеждането въпроси, събранието може да ми даде или не карт бланш.
Предлагам подобен подход да се въведе и при следните случаи:
1. Вземане на съпруг- само и единствено след одобрение от общото събрание- защото въпросният навлек ще живее в блока, ще се мотае по коридорите, а ако подпийне може да ги оповръща; ще ползва общата собственост-асансьора и ще го цапа с обувките си, ще се разхожда около блока и ще цапа с угарки и клечки кибрит; ще нарушава покоя , крещейки по мене, ако не съм приготвила салатка; ще свири на пиано; ще пуска фолк; ще кани гости и изобщо ще живее заедно със съседите и те имат право на глас щат ли го или не го щат. Аз трябва да се съобразя с това дали допада избраникът ми на съседите.
2. Решение дали да имаме дете- отново детето става общо за блока и ако има намерение да реве през нощта /глад, колики и др./; да тича по пода /гангстерче/; да къса цветята в предблоковото пространство; да не поздравява съседите; да кани гости и прочие- то няма място при нас.
Пак се съобразявам с желанията на общото събрание и ако е крайно необходимо спираме до второ нареждане всякакви интимни контакти със съпруга, за да не стане беля.
3. Да имаме ли хобита /гледане на цветя /може да падне саксия върху някого/, готвене /вмирисва общите части/, пеене /гадно е/, секс /пази боже- разврат в блока/и др./.....
Т.е. ние не сме в дома си, а в общежития, което значи, че нямаме право на никакви самостоятелни решения- самата мисъл за това ме удовлетворява и премахва стреса яко дим!
напълно подкрепям, а като допълнение мога да кажа, че е добре преди да се нанесем някъде да свикаме на събрание бъдещите си съседи, да им дадем подробна автобиография и да ги оставим да гласуват достойни ли сме да живеем при тях или не 
Е - какво излиза, че ще сравняваме съпрузите, децата и хобитата си с КУЧЕ!!!
Най-общо казано, само тези без домашни любимци, сме тези, които се налага да правят цял живот компромиси.
Другите - собствениците им - излизат с невероятни оправдания пред недоволните от непрестанния лай, екскрементите и прочие - видите ли, то си е живинка и няма какво друго да се направи.
Другите - собствениците им - излизат с невероятни оправдания пред недоволните от непрестанния лай, екскрементите и прочие - видите ли, то си е живинка и няма какво друго да се направи.
За какви компромиси говориш? Откакто съм взела кучето преди 2 години, винаги съм се грижила то да не цапа и да не пречи на хората. И това не е компромис, това е нормално човешко съобразяване с неписаните правила за мирно съжителство (по онова време още нямаше и ЗЗЖ).
Оправданието, че било животинка, не е убедително. След като сме взели животно, ние поемаме отговорността за него, за поведението му, и за безопасността на околните - някои навици, като лаенето, могат да се преодолеят, относно екскрементите си има правила за почистване, а безопасността съответно се осигурява чрез извеждане на повод и намордник, в случай че кучето не е от дружелюбните.
Никой не те кара да правиш компромиси. Ако има нарушения, подай жалба.
За да ти отговоря, ще се наложи да погледна на стопани като теб като на едно голямо изключение.
Защото аз като потърпевша ще кажа, че ако съседите ми бяха с мислене като твоето - не бих си позволила да изказвам мнение.
Явно нещо ме е подразнило /или ме дразни ежедневно/ за да съм така настроена.
Съгласна съм с това, че си има правила, но повече стопани са на мнение, че те се отнасят за другите, че кучето им /около 100 кг./ може да слиза по стълбите на блока без каишка /дори веднъж, когато отварях вратата влезе у дома и буквално стресира децата ми/, че може да пишка пред нашата врата, че може да бяга и лае в несвяст по всяко време на денонощието.
И като цяло този проектозакон навярно е писан с цел да респектира именно такива стопани на домашни любимци и да ги накара да бъдат по - отговорни спрямо останалите в блока, защото и да подаваме жалби /правили сме го неколкократно/ - ефект от тях на практика няма никакъв и това което ти остава е просто да правиш компромиси.
Прекрасно те разбирам. И за поведението на безотговорните собственици има определени санкции и солени глоби. Нямам нищо против да станат и по-солени. Проблемът е, че някои хора не спазват законите, а органите, отговорни за тези санкции, не правят нищо (с редки изключения).
Само че новият закон, ако мине, ще бъде още по-безсилен, тъй като е в противоречие със съществуващите закони, а тези, които биха искали да го приложат, ще се видят в чудо от бюрокрация и размотаване.
Нашият протест не беше просто против въпросната точка от Закона за етажната собственост, а за това, че вече има закони, касаещи поведението на животните и техните собственици, но държавата не прави нищо за изпълнението им.
Само че новият закон, ако мине, ще бъде още по-безсилен, тъй като е в противоречие със съществуващите закони, а тези, които биха искали да го приложат, ще се видят в чудо от бюрокрация и размотаване.
Нашият протест не беше просто против въпросната точка от Закона за етажната собственост, а за това, че вече има закони, касаещи поведението на животните и техните собственици, но държавата не прави нищо за изпълнението им.
Единственото, което можеше да направи този закон смислен , ще бъде пропуснато. 
Няма ясно дефинирани правила защо пречи кучето( или крокодила). Съгласна съм , дори само на 1 съсед да пречи, да се съобразяват собствениците, НО по точни признаци- хапе, цапа , пишка пред моята врата и т.н. Иначе какво излиза- аз просто мразя кучета , значи никой няма да гледа куче! 
Ааа, не така, да не се прехвърля "топката" при съседите. И без това се чудим за какво да се изпокараме, не е редно държавата да се измъква от отговорност и да решава "другарски съд"! 
Няма ясно дефинирани правила защо пречи кучето( или крокодила). Съгласна съм , дори само на 1 съсед да пречи, да се съобразяват собствениците, НО по точни признаци- хапе, цапа , пишка пред моята врата и т.н. Иначе какво излиза- аз просто мразя кучета , значи никой няма да гледа куче! Ааа, не така, да не се прехвърля "топката" при съседите. И без това се чудим за какво да се изпокараме, не е редно държавата да се измъква от отговорност и да решава "другарски съд"! Единственото, което можеше да направи този закон смислен , ще бъде пропуснато. Няма ясно дефинирани правила защо пречи кучето( или крокодила). Съгласна съм , дори само на 1 съсед да пречи, да се съобразяват собствениците, НО по точни признаци- хапе, цапа , пишка пред моята врата и т.н. Иначе какво излиза- аз просто мразя кучета , значи никой няма да гледа куче! Ааа, не така, да не се прехвърля "топката" при съседите. И без това се чудим за какво да се изпокараме, не е редно държавата да се измъква от отговорност и да решава "другарски съд"!
Няма ясно дефинирани правила защо пречи кучето( или крокодила). Съгласна съм , дори само на 1 съсед да пречи, да се съобразяват собствениците, НО по точни признаци- хапе, цапа , пишка пред моята врата и т.н. Иначе какво излиза- аз просто мразя кучета , значи никой няма да гледа куче! Ааа, не така, да не се прехвърля "топката" при съседите. И без това се чудим за какво да се изпокараме, не е редно държавата да се измъква от отговорност и да решава "другарски съд"! Така е наистина! Защото пак казвам - 100% съм сигурна, че наистина некоректните собственици няма да пострадат, а ще пострадат тези върху които се излее безсмислената комшийска злоба. Защото колкото и да отричаме и да си представяме идеалния вариант, в който си отиват наистина пречещи животни, истината е че българите сме си злобни и завистливи по природа. И така и така мразим съседа, защото е по-успял, жена му е по-хубава или колата му е по-скъпа - защо да не го тормозим като го караме да си махне кучето? Казвам го от личен опит - имам Чихуа хуа, досега да чукна на дърво никой нищо не е посмял да ми каже, защото имаме и друго куче в блока, но откакто "милите" ми съседи разбраха, че кученцето струва 1400 лева, по всичко си личи, че се пукат по шевовете от злоба и само коментират откъде го имам и тн. Силно се съмнявам, че ако ми направят проблем ще е защото видите ли кучето ми/което е с размерите на голямо морско свинче/ стресира тях или децата им или тропа!
напълно подкрепям, а като допълнение мога да кажа, че е добре преди да се нанесем някъде да свикаме на събрание бъдещите си съседи, да им дадем подробна автобиография и да ги оставим да гласуват достойни ли сме да живеем при тях или не Моята представа за американската действителност се гради от филми и там е точно така.
напълно подкрепям, а като допълнение мога да кажа, че е добре преди да се нанесем някъде да свикаме на събрание бъдещите си съседи, да им дадем подробна автобиография и да ги оставим да гласуват достойни ли сме да живеем при тях или не Моята представа за американската действителност се гради от филми и там е точно така.
И според теб това нормално ли е?
напълно подкрепям, а като допълнение мога да кажа, че е добре преди да се нанесем някъде да свикаме на събрание бъдещите си съседи, да им дадем подробна автобиография и да ги оставим да гласуват достойни ли сме да живеем при тях или не Е - какво излиза, че ще сравняваме съпрузите, децата и хобитата си с КУЧЕ!!!
Никъде не сравнявам кучето с дете, съпруг или хоби. Сравнявам подходите, които се прилагат при решаването на проблеми, които явно са в тежест на някоя друга организация- плащането на парното, дали да имаме куче и подобни според мен не са проблеми, които трябва да решават хора, случайно събрани от обстоятелствата в един дом. Има закони, няма какво да се репчим по домашному- ще се прибирам ли с желание, ако за всяко нещо ще минавам на отчет пред входа?
И все пак за разлика от парното, тупането, миенето на балкона-
съпруга, децата и кучето предизвикват в мен чувство на обич /естествено съвсем различна по сила и причина, но все пак е обич/, затова и така страстно се боим, че може да ни ги отнемат.
имам Чихуа хуа, досега да чукна на дърво никой нищо не е посмял да ми каже, защото имаме и друго куче в блока, но откакто "милите" ми съседи разбраха, че кученцето струва 1400 лева, по всичко си личи, че се пукат по шевовете от злоба и само коментират откъде го имам и тн. Силно се съмнявам, че ако ми направят проблем ще е защото видите ли кучето ми/което е с размерите на голямо морско свинче/ стресира тях или децата им или тропа!
Не само трябва да се съобразяваме със съседите за кучетата, но и ако сме твърде вироглави да отнасяме солени глоби.
Гласувах с НЕ в анкетата, но след като прочетох мненията, вече промених мнението си.
ДА! ДА! ДА!
Съседите трябва да задължително да правят събрания, на които трябва да решават мога ли аз или не мога да си гледам куче! /Би било добре да може да се изкажа какви са пък доводите ми да го имам това животно- сляпа ли съм; предписано ли ми е от лекар, че ми е нужно повече движение, че затова да го искам; самотна ли съм; дали пък не съм улава и да изпитвам някакви чувства към животните и грижите и живота с тях да ми доставят радост /последния случай е много тежък и изисква немедлено общото събрание да се обърне към психиатър и да ме въдвори в медицинско заведение//.
След изясняването на тези, а и други, свързани с отглеждането въпроси, събранието може да ми даде или не карт бланш.
Предлагам подобен подход да се въведе и при следните случаи:
1. Вземане на съпруг- само и единствено след одобрение от общото събрание- защото въпросният навлек ще живее в блока, ще се мотае по коридорите, а ако подпийне може да ги оповръща; ще ползва общата собственост-асансьора и ще го цапа с обувките си, ще се разхожда около блока и ще цапа с угарки и клечки кибрит; ще нарушава покоя , крещейки по мене, ако не съм приготвила салатка; ще свири на пиано; ще пуска фолк; ще кани гости и изобщо ще живее заедно със съседите и те имат право на глас щат ли го или не го щат. Аз трябва да се съобразя с това дали допада избраникът ми на съседите.
2. Решение дали да имаме дете- отново детето става общо за блока и ако има намерение да реве през нощта /глад, колики и др./; да тича по пода /гангстерче/; да къса цветята в предблоковото пространство; да не поздравява съседите; да кани гости и прочие- то няма място при нас.
Пак се съобразявам с желанията на общото събрание и ако е крайно необходимо спираме до второ нареждане всякакви интимни контакти със съпруга, за да не стане беля.
3. Да имаме ли хобита /гледане на цветя /може да падне саксия върху някого/, готвене /вмирисва общите части/, пеене /гадно е/, секс /пази боже- разврат в блока/и др./.....
Т.е. ние не сме в дома си, а в общежития, което значи, че нямаме право на никакви самостоятелни решения- самата мисъл за това ме удовлетворява и премахва стреса яко дим!
ДА! ДА! ДА!
Съседите трябва да задължително да правят събрания, на които трябва да решават мога ли аз или не мога да си гледам куче! /Би било добре да може да се изкажа какви са пък доводите ми да го имам това животно- сляпа ли съм; предписано ли ми е от лекар, че ми е нужно повече движение, че затова да го искам; самотна ли съм; дали пък не съм улава и да изпитвам някакви чувства към животните и грижите и живота с тях да ми доставят радост /последния случай е много тежък и изисква немедлено общото събрание да се обърне към психиатър и да ме въдвори в медицинско заведение//.
След изясняването на тези, а и други, свързани с отглеждането въпроси, събранието може да ми даде или не карт бланш.
Предлагам подобен подход да се въведе и при следните случаи:
1. Вземане на съпруг- само и единствено след одобрение от общото събрание- защото въпросният навлек ще живее в блока, ще се мотае по коридорите, а ако подпийне може да ги оповръща; ще ползва общата собственост-асансьора и ще го цапа с обувките си, ще се разхожда около блока и ще цапа с угарки и клечки кибрит; ще нарушава покоя , крещейки по мене, ако не съм приготвила салатка; ще свири на пиано; ще пуска фолк; ще кани гости и изобщо ще живее заедно със съседите и те имат право на глас щат ли го или не го щат. Аз трябва да се съобразя с това дали допада избраникът ми на съседите.
2. Решение дали да имаме дете- отново детето става общо за блока и ако има намерение да реве през нощта /глад, колики и др./; да тича по пода /гангстерче/; да къса цветята в предблоковото пространство; да не поздравява съседите; да кани гости и прочие- то няма място при нас.
Пак се съобразявам с желанията на общото събрание и ако е крайно необходимо спираме до второ нареждане всякакви интимни контакти със съпруга, за да не стане беля.
3. Да имаме ли хобита /гледане на цветя /може да падне саксия върху някого/, готвене /вмирисва общите части/, пеене /гадно е/, секс /пази боже- разврат в блока/и др./.....
Т.е. ние не сме в дома си, а в общежития, което значи, че нямаме право на никакви самостоятелни решения- самата мисъл за това ме удовлетворява и премахва стреса яко дим!
напълно подкрепям, а като допълнение мога да кажа, че е добре преди да се нанесем някъде да свикаме на събрание бъдещите си съседи, да им дадем подробна автобиография и да ги оставим да гласуват достойни ли сме да живеем при тях или не Е - какво излиза, че ще сравняваме съпрузите, децата и хобитата си с КУЧЕ!!!
Незнам дали съседите трябва да решават, но искам тези ,които имат кучета да си почистват след тях. Цялото ни стълбище е в кучешки косми от съседите, които там си поизтупват космарлаците от кучето и никога не си ги почистват. Същото се отнася и до кучешките акита.
Нямам нищо против, но нека има и задължения, освен правата.
Нямам нищо против, но нека има и задължения, освен правата.
имам Чихуа хуа, досега да чукна на дърво никой нищо не е посмял да ми каже, защото имаме и друго куче в блока, но откакто "милите" ми съседи разбраха, че кученцето струва 1400 лева, по всичко си личи, че се пукат по шевовете от злоба и само коментират откъде го имам и тн. Силно се съмнявам, че ако ми направят проблем ще е защото видите ли кучето ми/което е с размерите на голямо морско свинче/ стресира тях или децата им или тропа!
Не само трябва да се съобразяваме със съседите за кучетата, но и ако сме твърде вироглави да отнасяме солени глоби.
Права си показателен е факта как ги наричам, но не за самочувствието ми, а за това че просто познавам хорската завист и злоба, защото съм ги изпитвала върху себе си. А относно това кой какви проблеми си има съм на мнение, че хората много по-често се интересуват от проблемите, успехите и неуспехите на другите, отколкото за своите собствени. От това мисля че е и продиктуван закона и има толкова поддръжници - от непрестанното желание на хората да гледат в паничката на съседа, колегата, приятеля и тн. и да му определят как и защо трябва да живее. Нямам против да се съобразявам със съседите и го правя - кучето ми е научено да не пречи, за разлика от много човешки същества, които живеят в квартала ми.
напълно подкрепям, а като допълнение мога да кажа, че е добре преди да се нанесем някъде да свикаме на събрание бъдещите си съседи, да им дадем подробна автобиография и да ги оставим да гласуват достойни ли сме да живеем при тях или не Да, според мен е съвсем нормално. Някои хора се дразнят от кучета, други от деца, трети от класическа музика. Трябва да се научим да се съобразяваме.
Препоръчани теми