Това лято Мина на 2 пъти я бутаха с колело - все малки момчета, науверени шофьори и не нарочно, разбира се. Просто лош късмет. В първия случай дори тя сама се навря. Сега като види колело се вкопчва в мен и вика "Внимававай да не удариш децата!" И сега най-странното. Вечер, след като Галка заспи (леглата на всички са долепени) Мина идва с думите: "Твоето бебе заспа ли? Искаш ли да си говорим?" и почва да ми разказва за тези 2 случая. Описва ми ги и после дава и решението: "Ще ги блъснем и ние! Ще взема моето колело и ще ги блъсна!". Понеже видя из квартала разни луди мотористи сега има нова идея:"Ще викна един батко с мотор да ги блъсне". И още: "Ще ги убием!" Сега, за "убием" не знам дали е наясно какво значи. Баба и използва думата в изрази като "да не си убиеш крачето". В последствие Мина дълго време казваше :"Ти ме Убиди!", когато някой я бутне случайно. Просто не знам откъде е тази агресия! От една страна, агресията е по-добра от автоагресията при "смилане" на една травма, но при такова малко дете - плаша се. Иначе Мина не е агресивна, не напада, само си брани играчките. Аз и казвам, че батковците са се извинили, че не е хубаво да се удряме и че вече ще се оглеждаме наляво и надясно преди да тръгнем нанякъде и като ходим гледаме напред, а не настрани. Но май не ме чува. Целият този диалог се превръща в ритуал преди заспиване. След като разкаже за тези случаи ме моли аз пък да и разкажа приказката за "Пепеляшка" и после заспива. Не знам доколко всичко е на игра.