Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 6

  • 61 685
  • 482
  •   1
Отговори
# 345
  • в моя свят
  • Мнения: 849
Съжелявам,не обърнах внимание,че сте писали докато отговарях.

# 346
  • Мнения: 17 546
Здравейте!  Hug
Малко късно се решавам да пиша тук, но благодарение на pasinet се реших. Синът ми е на 15 години. Има брат-близнак. Историята е дълга и мъчителна за мен, затова ще пиша накратко. Като бебе беше най-сладкото, спокойно и усмихнато бебе на света. Единственото странно нещо, което ми правеше впечатление още през първата седмица от раждането му беше, че спи малко за новороден. Така премина ранното му детство. В яслата всички деца спяха следобяд, а той само лежеше. Истински ужас настана в първи клас! Не искам да ви плаша, но преди десетина години бяха още по незапознати с хиперактивните деца. Учителката беше 25 годишна, млада, амбициозна, глупава и редом с това просто не добър човек. Беше ужасно. Директно ме извикаха на родителска среща, събрани всички родители и в очите ми казаха, че детето ми е бавноразвиващо се и нервноболно и не искат да учи с техните деца. Другият близнак бил обаче много умен и вдигал рейтинга на класа, него да го оставя. ... Сменихме училището и с двете деца, разбира се. Първите ни контакти с лекар по този повод бяха с Д-р Терзиев от клиника Св.Никола. В училище ни беше ужасно трудно. Като повечето от вашите деца и той помни неща, станали преди много време, но по никакъв начин не може да запомни урок. Учителите никога не разбраха за какво става дума. До скоро, когато най-сетне срещнях някакво разбиране. Консултирала ни е и Проф. Ваня Матанова. С много приятни впечатления съм от тази прекрасна жена! От две години момчето ми вече е безкрайно променен. Спокоен и кротък. Винаги е бил изключително състрадателен и много нежен, обичлив и безкрайно, безкрайно добричък. Но никой в училище не виждаше това, виждаха само непокорността му. Никак не бърза да порасне обаче. Това, което изстрадах в детската градина (108 ЦДГ) последната година, когато се наложи да се преместят, от директорката, която е чудовище и в първи клас в 4ОУ няма да забравя никога. Има толкова ужасни хора! Страдах неимоверно и не можех нищо да направя.

Вече ще влизам по-смело тук и ще чета по-често. Страх ме беше някак. Преживявам всичко отново и отново... Не съм чела от доста време и не знам, дали с 15-те си години синът ми не е най-голям от нашите специални деца в тази тема, но по страшното се надявам да е преминало и вече да се адаптира, защото срещнах някакво разбиране в у-ще. В девети клас е.
Ами малко объркано е, защото се вълнувам като разказвам за всичко това, но това е в общи линии. Надявам се да ме приемете сред вас. Hug

# 347
  • Мнения: 5 976
Добре дошла Балу  Hug. Тук винаги можеш да намериш приятелско рамо, ако искаш можеш да си поплачеш, ако искаш можеш да се похвалиш. Просто момичетата тук са страхотни  Hug

# 348
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 146
Балу заповядай и в темата за дислексията.

# 349
  • Мнения: 17 546
Балу заповядай и в темата за дислексията.
Благодаря ви!  Hug Ще трябва и там да се разпиша. При нас ориентирането е проблем. Като го изпратя с точно описание на предмета, който ми трябва, почти сигурно е, че няма да го намери. Но не защото не го разпознава, а защото от бързане да е в услуга не е наясно какво точно търси, но затова пък упорито го търси и никога не се отказва.

# 350
  • Мнения: 3 461
Здравей Джей!
Ще отделим тази анкета в отделна тема, за да не се превръща тази тема в едно безкрайно отговаряне на анкетата, и да могат новите и стари потребители влязли да почерпят някакъв опит, да си се ориентират и да си пишат по проблемите!
Благодаря!  Heart Eyes
Благодаря и на всички, които гласуват.   bouquet

Ако нямате нищо против ще се включвам в темичката ви, ще ми е доста полезна занапред.  Hug

# 351
  • Мнения: 4 451
Балу, здравей! Hug Изчетох написаното от теб и трябва да знаеш, че го изстрадах така, все едно този път съм изминала аз. Бъди сигурна, че никой не те разбира по-добре. Дъщеря ми Мария е в предучилищна група. Учителките и са жени с дългогодишен стаж, но твърдят че за първи път имат в групата такова дете. Знам колко тежко е, когато трудно срещаш разбиране... Знам как се чувстваш...
А твоят сладур имал ли е някакво изоставане в говорното развитие? Посещавали ли сте логопед и изобщо всичко, което ни разкажеш ще ни бъде полезно. Какво е отношението на съучениците му към него? Приятели има ли си вече? Задавам въпроси, които може да ти се сторят глупави, но всички нас те много ни вълнуват.

# 352
  • Мнения: 17 546
А твоят сладур имал ли е някакво изоставане в говорното развитие? Посещавали ли сте логопед и изобщо всичко, което ни разкажеш ще ни бъде полезно. Какво е отношението на съучениците му към него? Приятели има ли си вече? Задавам въпроси, които може да ти се сторят глупави, но всички нас те много ни вълнуват.
Мари_АнкаHug , в говорното развитие нямаше изоставане. И до днес бърка като употребява някои думи в неправилна форма и не по предназначение обаче. Ходили сме две години на логопед при Яна Петкова (ако е известна на някого). До седми клас отношението на съучениците му към него беше кошмар.  Cry На учителите също... Сега, в това училище е вече втора година (след седми клас), там като че потръгна. Братята му няколко пъти говориха с децата. Съпругът ми, който също се занимава с деца, даже понякога и с дечица подобни на нашия син или с физически проблеми (треньор е по плуване), преди дни беше в училището и говори с момчетата. В момента синът ми е в спортна паралелка, където половината момчета са футболисти. Нахални млади хора... но тренират на стадиона, където работи и мъжът ми като треньор. Поговорили са си по мъжки, по човешки, момчетата са го разбрали и са се държали много прилично и точно. Сега очаквам и резултати след този разговор. Само учителите не могат да се осъзнаят напълно и да разберат за какво става въпрос. Няма информация за проблема. Никой в училище не е съвсем наясно за какво става дума. В предишното училище психоложката беше доста отговорен човек и се занимаваше с моето дете, но не се справи с отношението на другите към него. Много е трудно това което ви чака в училище, просто е неописуемо! Но не се отчайвайте, не им позволявайте да нараняват душата на децата ви. А те са толкова, толкова добрички, макар и да не изглежда така и да не го виждат другите! Имаше две приятелчета в блока, където живеем, но едното дете се премести. Другият му приятел е по-малък от него с три години. Определено по-добре комуникира с по-малки деца. Моето впечатление е, че осъзнаването му е точно с толкова по-назад от реалната му възраст.

Ще се радвам да мога да отговоря на въпросите ви, ако моето момче се оказва най-голям и това, през което сме преминали вече, би ви било от полза и би ви подготвило за предстоящото.

Последна редакция: пн, 12 яну 2009, 17:26 от Балу

# 353
  • Мнения: 3 461
Бих искала да се извиня на всички, които са се подразнили от това, че съм пуснала анкета за СХДВ.
Надявам се само да не съм била погрешно разбрана.  Confused

# 354
  • Пловдив
  • Мнения: 1 428
Балу, много се радвам, че си при нас. Защото днес ми беше ужасен ден - Ванко цял ден си търсише причина да пищи и да се сърди и се питах доста отчаяна - кога ще се променят нещата и дали въобще това ще стане.....При това състояние всичко е на приливи и отливи.....сега сме в позиция най-долу, ще очаквам пак бавно и постепенно да се издигнем нагоре, но сега нее такъв момент. Майчета, вашите мълчугани имат лиопуртионистични настроения, инатят ли се, ама със тръшкане и викове, или аз правя някаква груба грешка във възпитанието...нещо се въртя в кръг и не хващам нишката.

Последна редакция: сб, 10 яну 2009, 20:59 от mama mariana

# 355
  • Мнения: 2 448
Майчета, вашите мълчугани имат лиопуртионистични настроения, инатят ли се, ама със тръшкане и викове, или аз правя някаква груба грешка във възпитанието...нещо се въртя в кръг и не хващам нишката.

 Да , понякога. Дори вчера не е искал да спи в градината и се е паднала нелюбимата му госпожа, той станал и отишъл в другата стая за игра, но се оказало, че дори и с това поведение пречи (незнайно как след като е искал само да седи на стола, защото не му се е спяло) и накрая се стигнало до там да посяга на госпожата.  Confused
Способен е да се разреве от най малкия отказ, и това е не само от мъка, страхотен актьор и хитрец , за да се опитва да манипулира. Госпожите не му се връзват, но лелите явно по милосърдни направо се просълзяват за всеки негов рев. А понякога е наистина от инат и желание на всяка цена да постигне това което иска.
В къщи съм му намерила цаката, обаче чуждите хора все пак са по деликатни и не винаги успяват да се справят с него. Днес обаче го накарах  още с влизането си в групата да обещае на госпожата и лелите, че ще слуша и ако не му се спи ще лежи в леглото и е нямало никакви проблеми през деня.  Simple Smile

# 356
  • Добрич
  • Мнения: 757
Здравейте! Отдавна не съм писала  Embarassed
Имам голяма молба, търся добър стоматолог във Варна за Мишето, проблема е, че се налага да бъде под пълна упойка, но тук в Добрич нямат такава практика и опит доколкото знам. Някой, ако знае за такъв стоматолог във Варна, ще му бъда много благодарна  Hug

# 357
  • Мнения: 17 546
Значи Марио у дома винаги е бил кротък като ангел. Никога не е имал изблици на нервност, тропане с крак, въобще не е правил сцени. В училище е ставал и се разхожда в час или просто излиза от стаята без да дочака разрешение, но и там не проявява грубост или нещо такова. Също така това се случваше преди време, от няколко години наистина много се промени! Навремето като ни консултираха в Св.Никола, д-р Терзиев каза, че го причислява към децата с ХАДВ, но определено се проявява избирателно според мястото и ситуацията, и се очаква, че можем да го овладеем. Старах се, доколкото мога и зависи от мен, да дам всичко това да е така и някак си го виждам вече. Стана учудващо спокоен.
Преди четири години и половина му правиха електроенцефалограма в ИСУЛ, при някаква доцентка беше, която тогава завеждаже Неврологията и тя ни назначи терапия с Пирамем, Вит.В комплекс и Тиоридазин, които приемаше повече от шест месеца. Да не ви казвам, че лекарствата му ги слагах на дози в кутийки, за да ги приема в определените часове, защото трябваше до 14 часа да ги е изпил и се налагаше да ги пие в училище. Децата съответно го побъркваха от обиди и подигравки, че е луд и пие лекарства за лудост (така го интерпретираха те) Sad Cry Cry Милото ми, прекрасно дете се справи с това и не спря да си пие лекарствата! Само ми казваше, че му се подиграват и той им казал "Оставете ме на мира!", но си взимаше редовно таблетките. След тях бавно и осезателно започна промяната.

# 358
  • Варна
  • Мнения: 2 104
Здравейте! Отдавна не съм писала  Embarassed
Имам голяма молба, търся добър стоматолог във Варна за Мишето, проблема е, че се налага да бъде под пълна упойка, но тук в Добрич нямат такава практика и опит доколкото знам. Някой, ако знае за такъв стоматолог във Варна, ще му бъда много благодарна  Hug
Д-р Смуков в Дом Младост е много добър зъболекар и предразполага децата чудесно. Петьо(7г.) не искаше да чуе за зъболекар, а сега казва, че са приятели.  Peace Таткото също е доволен от него. Работи със здравната каса.  Hug

# 359
  • Пловдив
  • Мнения: 1 428
pasinet каква точно ви е "цаката" за в къщи, че ние май главно в къщи актьорстваме....Вече ми писна да гледаме само детски филмчета и да не можем и едни новини да не изгледаме като хората - той отива и изключва телевизора, после паки  пак и така и пищи на умряло, скоро и комшиите ще почнат да ме гледат на кръв - знаят ли хората, може и да го малтретираме нещо, така пищи....

Общи условия

Активация на акаунт