Здравейте и от мен! 
Сутринта се събудих рано-рано с едно такова, приятно гъделичкане в стомаха и корема......едно, че беболина се беше събудила преди мен и правеше яко стречинг в корема ми, а и към обяд милото ще дойде да ме вземе
Нямам търпение да го видя, почти месец изкарахме разделени, видяхме се 2 пъти за по един ден и сега тръпна в очакване да видя любимата усмивка и топлите очички 
Нямам търпение просто! Допивам си кафенцето, събирам си багажа и дано дойде по-скоро! 
Добре ми беше при мама и тате, едва се отлежах и намързелувах, едва ли скоро пак ще имам тази възможност за активен мързел, като знам, че сега ме чака и малко чистене след ремонта (милото е почистил основно, но трябва и аз да мина) и въпреки всичко искам да съм с него. Тези дни се замислих сериозно над това, не съм ли гаднярка, не проявявам ли някакъв егоизъм, не постъпвам ли некоректно спрямо родителите си......но в крайна сметка се самооправдавам, че когато е трябвало да бъда с тях- аз съм била, помагали сме си един на друг, все пак те са ме отгледали и са ми дали много, но идва момента, в който човек поема своя живот и трябва да мисли вече и за себе си......
Оххххх, извинявам се за тези размисли на глас, нещо съм го ударила на размисли и чувства тези дни, сигурно и от хормоните ще да е
Но това не ми дава мира тези дни.....
Хубав, слънчев и спокоен да е денят за всички ни!
Сутринта се събудих рано-рано с едно такова, приятно гъделичкане в стомаха и корема......едно, че беболина се беше събудила преди мен и правеше яко стречинг в корема ми, а и към обяд милото ще дойде да ме вземе
Нямам търпение да го видя, почти месец изкарахме разделени, видяхме се 2 пъти за по един ден и сега тръпна в очакване да видя любимата усмивка и топлите очички Нямам търпение просто! Допивам си кафенцето, събирам си багажа и дано дойде по-скоро! Добре ми беше при мама и тате, едва се отлежах и намързелувах, едва ли скоро пак ще имам тази възможност за активен мързел, като знам, че сега ме чака и малко чистене след ремонта (милото е почистил основно, но трябва и аз да мина) и въпреки всичко искам да съм с него. Тези дни се замислих сериозно над това, не съм ли гаднярка, не проявявам ли някакъв егоизъм, не постъпвам ли некоректно спрямо родителите си......но в крайна сметка се самооправдавам, че когато е трябвало да бъда с тях- аз съм била, помагали сме си един на друг, все пак те са ме отгледали и са ми дали много, но идва момента, в който човек поема своя живот и трябва да мисли вече и за себе си......Оххххх, извинявам се за тези размисли на глас, нещо съм го ударила на размисли и чувства тези дни, сигурно и от хормоните ще да е
Но това не ми дава мира тези дни.....Хубав, слънчев и спокоен да е денят за всички ни!
моята кумица, от 17.04 е на диетката на Мишлето и от 102кг, в момента е 75... така че не се плаши от тях 
Обаче май другия месец ще се ходи на педикюр (никога не съм ходила). Ще видим.
на всичко отгоре се занимавам с една камара лекари, които по закона на Мърфи са некадърни и ходенето ми се умножава и скоро ще им 
макар и със закъснение
Но не се притеснявайте,всичко ще бъде наред 
,все едно не ми личи,ама бюрокрация,какво да се прави