СЕПТЕМВРИйчетата на ръце разнасяме, във "Родени" дружно се нанасяме!

Здравейте и от мен в Родени вече. Да ни е на късмет, да са ни живи и здрави бебчовците.
И аз като Деската искам да ви кажа - обичам ви! 
Флу, досега не съм се цедила, но си купих от аптеката българска помпа. Само я изпробвах и по нищо не отстъпва от тази на Авент, която имах с Павката! Струва само 4 лева. (ЦетиЛи лева  ). Даже не знам на коя фирма е - хвърлих опаковката. Но ще ти я опиша - като спринцовка е, с голямо разширение горе за гърдата.

Дианче, добре дошла! Много лошо се е получило и при теб, но важното е, че с бебо сте добре

Най-накрая успях да кача снимки. Ето тук са, на който му се гледа

А ето я и нея, малко ми е голяма снимката, извинете

Разказите за раждането по-горе ме подсетиха, че така и не ви разказах за моето.
Сега седнах и го описах докато все още е в главата ми защото установявам че спомените избледняват - особено за неприятните моменти.Ето какво се случи:
Преносвах няколко дена и доки каза в понеделник 22 септ. да ходя да ме преглежда и ако нещата са тръгнали – разбирайте има някакво разкритие и изглаждане на шийката, може ако аз искам да ми помогне…
Ако се сещате вече и времето, на престоя на таткото стана ограничено и наистина искахме вече бебо да излиза. Но, нямах никакви признаци освен че вървях като патка.
Тук е момента да вмъкна, че съм негорд притежател на генитален херпес и това беше причината до последно да не се знае как ще родя. Защото ако излезе гадината – трябва да лягам директно под ножа.
Така, на 22ри сутринта, ставам, взимам си душ и установявам, че гадния херпес се опитва да пробие. Точно днес и точно сега!!!! След като не се беше появявал от април месец!!! Пощурях първо, после се примирих и си казах – майната му – каквото такова – секцио-секцио.
Събудих любимия с думите – днес е хубав ден за раждане… А то беше един ясен слънчев ден…Облякохме се и отидохме.
Влезнах при докторката, казах за херпеса и тя също започна да се ядосва защото знае от колко време чакаме за нормално раждане. Погледна ме и установи, че главата на бебо вече е фиксирана, разкритие 2 см. За херпеса каза, че е разположен по-горе и ще го пазят – да се качам горе с багажчето направо защото след нейното бъркане и до довечера няма да изкарам. И така си беше защото вече горе видях че тапата ми е паднала.
Като насън се качих в родилното и ме метнаха – сложи нощницата, лягай за тонове, айде клизма и дойде докторката и ми пукна водите. Беше някъде към 11.30 ч. Милото седеше само в коридора и се чудеше какво става. Питах докторката какво да му кажа и тя вика – ами предполагам че към 15-16.00 часа ще си готова. Пратих го да си ходи да не го мисля и него и легнах в предродилна на система окситоцин и тонове.
Докторката минаваше през час и нещо да ме види и установяваше, че нещата се развиват доста бързо – на час правех по 2 см разкритие без особени болки. Да но всички се опитаха да ме убедят че болките по-нататък ще са много силни и ако искам упойка да слагат абоката сега. И аз накрая въздъхнах и викам – какво пък – давайте я. И… от тук се започнаха мъките. Първо докато намери точното място, анестезиолога ме боде няколко пъти които бяха адски болезнени – по-болезнени от самите контракции. Още тогава започнах да съжалявам вече но… бях се хванала на хорото. След като сложи упойката направо неможех да лежа на кръста си повече – толкова ме болеше от боденето.
Някъде към 6 см разкритие болките се поусилиха и си викам – айде ако ще пускаме упойката да е сега. Дойде анестезиолога, сложи я. И малко по малко започнах да не чувствам контракциите. Краката ми абсолютно изчезнаха като усещане от глезена до таза – ужас – неможех да си ги крепя. И доста малко време мина – незнам точно колко, но докторката започна да се тюхка как ще ме закарват на магарето да раждам. Беше към 15.15ч Аз голяма жена 95 кг в момента. И извикаха целия наличен екип в болницата – все от едни слабички акушерки и единствен мъж – анестезиолога. Голямо дигане и бутане беше. И абсолютно неприятно като изживяване защото когато дойде време да ме вдигат на магарето – аз опиках анестезиолога  – нали нищо не чувствах. Ама полага му се защото той така ме нагласи със тази упойка.   И съответно на магарето аз вече никви напъни не усещах – докторката и тя се поядоса но вика хайде сега ще ме слушаш какво ти казвам защото иначе явно сама нищо няма да усетиш. И се започна…. Едно напъване на нещо дето не чувстваш и съответно никакъв резултат. Беше голяма мъка – всеки ми се кара пък аз се ядосвам, че нищо не усещам и проклинам тая упойка. Доста време продължихме така с опитите. По едно време започнаха да ми натискат корема с лакти и имах чувството че се опитват да ме изкормят. Ужасно усещане – ни въздух ми оставаше нито сила. А долу беше започнало да ме боли ужасно. И в същото време ми обясняваха това малко бебе колко място имам да го изкарам без проблем – само да напъна както трябва. Да ама не… Чувствах се толкова безсилна. Накрая понеже се проточи решиха и ме клъцнаха долу. От горе двама натискат с лакти, отдолу 1 дърпа. Ох… и накрая излезе бебо – сложиха ми го на корема веднага, а аз неможех да осъзная какво става – толкова вече ме болеше всичко отдолу. Но си помислих– слава богу не успях да задуша бебо. Бях започнала да си мисля че накрая може и на секцио да ме обърнат. Тогава се амбицирах и май бебо излезе. Часът беше 15.50ч
Всички викат на докторката – еее каза 15-16.00 ч. и толкова го направихме.
Даже милото го изкарах изненадан от вкъщи в 15.15ч когато ме местеха да раждам вече. Той се бил приготвил за чак някъде към вечерта  
Винаги съм си мислела че раждането няма да е труден процес за мене. Така се оказа и с контракциите. Но тази упойка ми провали всичко. Наистина много съжалявам, че се съгласих да ми я сложат. Но важното е че всичко мина и завърши успешно и за мен и за Ясен - роден в един хубав ясен слънчев ден.
Е моето д…. се сдоби с 3 външни шева, много вътрешни и един хемороид който ме болеше адски първите дни, но слава богу всичко минава и се забравя.
Когато попитах докторката – защо така стана. Тя ми каза че проблема е бил в това че не съм усещала напъните, а и пъпната връв на бебо била къса. Вината не била в мен. Защото всички така ми се караха по време на раждането, че аз останах с едно гадно чувство за вина. Но докторката ми се извини после и каза че е говорила така само и само да ме надъха да напъвам.
Съжалявам за дългия и подробен разказ - някакси нямаше как да спестя някои подробности  

Иринка, ще си потърся от тази помпа непременно. И без това финансово сме много зле в момента и всеки спестен лев ще е от полза
Ланвинка, много си се намъчила, милата! Добре, че всичко лошо вече е зад гърба ти! Силно  
Жулико, и ти горката какво си изживяла! Ох, и тези шевове и хемороидът. И аз съм така, макар и само с външи шевчета.
Дианченце, а за това, което се е случило на теб просто нямам думи!!! Как може да ти откажат система и да те оставят да се мъчиш сама 6 часа в предродилна? Кой лекар беше на смяна и направи тази жестокост? Аз лично също не исках окситоцин, но при 7 см разкритие ми сложиха, защото контракциите бяха много болезнени, но кратки и не спомагаха с нищо разкритието Кошмарно беше...
Григчо, много сладко спинкате Радвам се, че нещата са се нормализирали при теб и пак се храните нормално!
Стеле, мерси за информацията за погачата! Много полезно и изчерпателно Вече знам как ще процедираме.
Момичета, моята бебинка най-накрая се изходи. Много се намъчи, но за 2 часа напълни 3 памперса догоре. Лошото е, че още е изнервена, спи по 45 минути и се буди с кански рев. Нищо не помага вече и аз се чувствам супер изтерзана. Таткото ще си дойде чак след 2 часа, а майка ми действа в кухнята. Чисти и готви жената и много помага, но аз сама се оправям с бебка, а така искам да поспя, защото иначе не знам как ще изкараме и тази нощ. Наливам се с чай от копър и анасон, но явно още не действа  и не облекчава малката. Иначе спрях ориза - довечера ще ям спагети, а сега хапнах сурови бадеми и пия айран. Искам всячески да помогна на малката, но не знам...

Мале, момичета, като чета zа вашите раждания    , мога да ви кажа само едно : чувствам се късметлийка. Аz помня и двете си раждания(вече), като много хубави и мили  моменти от живота си, к´во хубави, направо неповторими. Нищо, че боли.. И българското, и тукашното. Да не ме помислите zа луда само  Аz между другото раzкаzвах ли? Нещо ми се губи  ...
Суит, мен също не ми липсва самия корем, но понеже и бременностите ми са леки и някак.. не zнам, има си своя чар и това. Ама и на мен, хем ми е носталгично малко zа преди, хем ми е хубаво zа сега..
Флу, ама ти какво се притесняваш? Тя малката иzобщо не е била zапечена, нищо и няма, така, като те чета.. Просто, както май Суит беше писала на някой, добре дошла в света на бебетата  , така е. Не само спят и ядат, zа съжаление. Просто бебката ти расте и се променя с всеки ден, почва повече да будува, да плаче, в началото е така, докато почнат да раzбират нещичко. Само мнооого кротките бебоци правят иzключение, но те май са малцинство. Неминуемо е да почне да се буди не само zа папане. Просто...така е 
Веч, аz точно това си мислех, че има да си почакаааам... Нали отидох с иzтекли води, беz грам болчица дори. Слава богу всичко тръгна само и бърzо.
Мойта беба продължава да е пъпчива като пубер. Грам не минават тия пъпки. Питах акушеркта, каzа, че е нормално до към 6тата  седмица да е така. При вас как е положението?

Аз пък едно не мога да разбера - защо с изтекли води не чакат повече от 24 ч???
Аз имам пресен пример - в деня, в който родих една мацка дойде с изтекли води и я следиха над 48 ч периодично за тонове и разкритие и чак на 56 час я срязаха заради паднали тонове на бебето. На 24 час почнаха да я предизвикват с таблетки простагландин.
Ланвинка, наистина е било кошмарно 

Кога писахме и се запознавахме в "очакващи.....",ето,че стигнахме "родени" Колко бързо минава времето.На мен лично ми е носталгично за времето,когато бях бременна.Разбира се,няма нищо по-прекрасно от това да гледаш детето си как расте всеки час
Момичета,ама какви са тези кошмарни раждания???Като се замисля май само Шийла,Суит и Деси са имали късмета да родят нормално
Деска-не си разказвала!Давай!А нашите девойки как няма да си приличат-нали са на една дата Моята щерка и тя е с пъпки,надявам се скоро отминат.
Джулка-ако е бил същият анестезиолог,който беше на моето секцио-добре си го напикала! Можело е и друго да свършиш -на мен май пък не ми е сложол достатъчно упойка,та усещах как ме режат
Ох.....докато четох и мислех да пиша разни неща,ама разказите за ражданията ме разсеяха и вече не помня какво исках да пиша
 

Уанде, той ще да е бил да знаеш. Аз друг анестезиолог не видях там. Върнах му го и заради двете ни 

Продължавам да настръхвам от разказите ви момичета!Много ужасни неща сте преживели за да имате сега тези прекрасни ангелчета  Силни и смели жени сте!Браво  
Исках да питам нещичко!Има ли някоя мама,която да изпитва носталгия към предишния начин на живот/преди появата на бебето/и предишната си визия??Започвам да се улавям на моменти,че с много голяма тъга се обръщам назад Понякога ми липсва "преди"Не че съм правила кой знае какво или ходила кой знае къде,но някак си като че ли детското тийнейджърското ми липсва! Пък и вече не съм онова което бях нито психически нито физически/ /нито емоционално!Вие как се чувствате?Моля някой да ме успокои,че не съм сама защото ми е толкова гузно!!Ей сега гледах Биг Брадър и се замислих колко свободно се държат някои жени пък за нас това е нядопустимо някак си!!Пък и мамка му /с извинение,че има малки деца/изглеждат добре а аз не смея да се погледна в огледалото-изпадам в ужас Е много съм отвратителна да мисля за себе си на фона на това прексрасно създание,което най-сетне спи! Но не знам как да разсъждавам вече-трябва ли да се пренебрагна от към всякакви чувства за себе си или пък е егоистично да мисля как се е променил животът ми и сама аз??

Мире, това е съвсем нормално. Аz го чувствах първия път, с пълна сила, много ми беше тежко. То беше само част от следродилния кошмар тогава. Имах чувство, че живота ми е свършил, че съм роб, че съм с гюлле на крака, окови и още много мога да иzреждам... Сега съм иzключително щастлива, че такива чувства не ме спохождат  . Кошмарно беше тогава.. Тъй че споко, ще мине, все някога  Пък втория път, няма, вече ще ти е ясно как седят нещата 
Уанде, ще раzкажа тогава. Ама само да намеря време да съм САМА на компютъра, че все пиша с една ръка. Хаха, аz като седна тука, пак съм си все две в едно  Свикнах вече, ама не и като трябва да е дълго..

Имаме съобщение от името на Стефина
Мама днес роди момче тегло-3400,рьст-50см.,нормално раждане.Име Васил.
Честит Васко мило майче! Много да е здрав и безкрайно щастие покрай него

Стефина верно ни е чакала да се преместим.
Честито бебче мила - много да ви радва   

 запис..пратих линк за снимки, дали Страйпър ги е видяла?

ЧЕСТИТО СТЕФИНА!Да е жив и здрав Васил!!! Нека е късметлия, както поверява легендата за родените в неделя. НАШЕТО ОКТОМВРИЙСКО СЕПТЕМВРИЙЧЕ!

Мирка, не се самообвинявай за нищо, мацка. Доста си млада и е нормално да се почувстваш малко "ощетена" сега. Но това е само субективно усещане, което се подсилва и от наместващите ти се хормони. Освен това в организма ти се натрупва умора от недоспиване и еднообразие... Направи си стратегия кое как ще си подредиш - външност, личен живот и т.н и започни по малко да си доставяш разни удоволствия. /като започнем да си правим сбирки по Молове и паркове - ще се почувстваш много по-добре - гарантирам  /
Дианченце, Джул - направо ви се е разказала играта. Съжалявам, че с такива лоши спомени ще останете от раждането си, но пък тези, които тепърва ще натрупате с малчовците ще компенсират  

Днес независимо от апокалиптичното време навън успях да се организирам и то с двете бебета сама... Оставих Спаси при баба му, ходих да оставя и болничния си, минах през офиса на 2 приятелки с бебка... Малката нещо сега взе да се ядосва и кара... дано нощта ни е по-спокойна.

Йеее, честито на Стефина!     
Стеле, аз от сутринта пея Чело коте
писи, писи, пис пис пис мър мяу мър мяу 
Тотален хит е вкъщи!