Темата на 5-то класниците е това!

Почти...
... просто бях пак милата и любяща майка..., но се удържах да не я гушна. Обаче до сега винаги съм го правела. 
Та и аз удържам малки победи над същността си. 
Лошото е, че до няма и 2 дни след случката, тя пак си е същата... Забравила какво съм казала, забранила и т.н... Бе старата песен на нов глас. 
Много съм мразела да тормозя нашите. Пък това майка ми да ми се вбеси и после да ми се разсърди... ужас... бях кат' болна и по-ниска от тревата... Не дай боже да се случи да не ми говори...
А сега... Нищо такова няма. Безочие, дебелокожие и т.н. Вътре в семейство, сред най-близките 

Единственото, което промених е, че не я карам с колата до школото и не ставам да й помагам сутрин (бе ходя по 1-2 пъти в хола да я видя и пак си лягам  ).
Но то пък е светло вън и те се събират доста деца на спирката, та някак съм по-спокойна.

А вие? Изпращате ли ги сутрин? Какъв е вашия модел на поведение?

 Шани , и на мен ми беше много гадно ,ако нашите ми се разсърдят.Явно е имало нещо във възпитанието ни ,което ни е направило хора!Сега ,между другото , и моите деца се чустват кофти ,когато ме ядосат, и определено се стараят да не го правят!/поне не често  /.
 По повод написаното ,че все едно нищо не е станало - има решение.Аз поне 1-2 мес. периодично повтарям за грешката ,която е направил , и наблягам на това,колко много ме е обидил , и колко е било лошо! При нас има ефект  ./с цената на дразненето от страна на мъжа ми ,как не ми било омръзнало да повтарям едно и също/.
 Сутрин някой от нас става, наглежда го да закуси и да си измие зъбите / това все го забравя/, и го изпращаме до вратата.Иначе  си ходи сам с рейса още от м.г.Спирката е пред блока , и го наглеждаме дакато се качи / при нас няма много хора/.
 Хайде ,днес да има поводи само за радост /пък макар и само за това,че е петък  /.

Привет на всички Днес щерката е на математическо състезание. Първото за тази година. Вчера бяха на екскурзия до Перперикон. Много хубаво си изкарали, вечерта се прибра доволна. Тази седмица ги изпитвали по физическо. На целият клас е насвяткала двойки, тройки и четворки. Илияна тренира 5 пъти седмично и донесе четворка

По въпроса за лъжата-И двете знаят че лъжата е нещото което ме вбесява най-много. Аз не лъжа, не искам и мен да ме лъжат. Илияна се старае да бъде честна с мен , но малката винаги гледа да ме преметне нещо. Може да е дреболия но трябва да се пробва. Та си мисля че май си е до характер.

Здравейте, мами петокласнички!

Доста отдавна не съм се включвала поради липса на свободно време, а тази седмица преживях нещо ужасно неприятно , затова не съм прочела много по темата.

Но искам да споделя, че тази седмица бях на втора род.среща за годината и ни уведомиха, че вече ще имаме такива всеки месец. Малко прекалено ми се струва, но от друга страна - ще имаме по-добра обратна връзка.

Моят син има напредък по английски, който миналата година ни беше страшно проблемен поради взаимна "симпатия" с предишната учителка, и нейните "умения" да работи с деца, за които ви бях писала/ няма да ви натоварвам с тях отново/ - въпреки , че оценките му са 2 на входното и 4 на следващият тест, което за мен е някакъв напредък , а това което най-много ме зарадва беше, че е активен в час / предната година беше от блейките и бърборковците/ , по другите предмети също се справя сравнително добре. 

Единствено по музика бях подготвена от оплаквания от дисциплината му, но се оказа, че проблема с г-жата е не само при моя син и още две-ти деца с непрекъснати забележки, а от страна на целият клас, както м/удругото и с доста други класове - класният ни разказа как  децата и госпожата се дразнели  взаимно. Останах с убеждението, че той е на страната на децата, но от колегиалност не го каза. В края на краищата не я дочаках въпросната госпожа, защото след като 10 минути не се появи никой учител родителите задружно си тръгнахме от срещата

Наминавам в малкото ми време фри от всякакви ангажименти да ви нагледам.
Шани, радвам се, че си удържала макар и дребна победа над себе си. Да знаеш най-трудно е да победиш себе си. Сигурна съм, че имаш прекрасно детенце, но точно в тази възраст сме длъжни да сме гъвкави - да прощаваме, но и да напътстваме. Да даваме, но и да изискваме - сега се градят бъдещите хора у тях и е много важно какви семена ще посеем.
Лъжата е едно от нещата, за които съм безкомпромисна.
Почти не съм си позволявала да лъжа нашите. Само като станах на 18-19 съм спестявала част от истината на баща ми \ заради странните му реакции\, но майка ми винаги е знаела къде съм, с кого съм и какво правя. Тоест наложеното ми премълчаване на част от истината не приемам за лъжа и като възрастен съзнателен човек не лъжа и едно от нещата, които ненавиждам е когато се опитват да ме премятат - приемам го много ребром .

Иначе да се похваля имахме РС миналата седмица в четвъртък, този път пратих таткото защото имах служебни ангажименти.
Да ви кажа мъжът ми е силно впечатлен. Върна се много доволен от РС - каза на Бобси, че му завижда за училището и за преподавателите. Дори и по улицата не можеш да срещнеш толкова хора да вървят и да са усмихнати и доволни от делника си. Всеки преподавател е бил конкретен - как се справят децата с материала му, ако е имал забележки не са спестявани, но всичко е било в изключително конструктивен дух и тон. Всеки преподавател си има различен подход към децата, но радостното е, че всички са перфектно работещи и резултати има!
При нас за справянето с материала нещата са в положителната част на скалата, което е радост за изстрадалия ми слух. Имаме и забележки за дисциплината в някои часове и за няколко невъздържани постъпки, но си говорим и се надявам скоро да отминат тези аклиматизационни проблеми.
Другата седмица ще пътуваме и съм малко притеснена , защото ще останат при нашите, но... няма начин.

Лени, много хубави думи за школото на Боби.  Чак ме е яд, че моята не е математичка  , че да сме с вас.
И точно такива трябва да са род. срещи.
 lideto70 - аз пък приветствам такива чести род. срещи. Но да са за 1ч. най-много и да се говори по същество на тях. Точно за моето дете и точно какво прави то. А не бла-бла щуротии 

П.П: успешно пътуване, Лени. И не се притеснявай за децата си - те са вече големи 

Ей на това нещо децата според мен не могат много да "бъдат научени".В някои го има ,направо са изпълнени с желание да са сред първите .Трудно е да направиш от дете ,което не е "лидер"-такъв.Това не значи ,че не трябва да бъдат поощрявани,но всичко извира ,идва вътре от тях.Други деца обичат"златната среда".Чувстват се добре като не изпъкват кой знае колко,обичат да са наравно  с повечето ,да не са много "над"другите.Родителите биха могли да подпомагат това ,което детето го носи вътре в себе си...останалото е "борба с вятърни мелници"

mesecinka добре дошла в отбора по борба свободен стил с 5-токласниците - всички техники са позволени.
Сериозно на въпроса ти - откривам доста прилики в момчетата на тази възраст. Описаното от теб е по-скоро в реда на нещата, целенасочените и имащи цел на тази възраст момчета са по-скоро изключенията потвърждаващи правилото.
Имах тежка година - синковеца също ходи на курсове в СМГ / тук да отбележа, че колкото и да съм толерантна по други теми, на тема образование няма лабаво при мен, изобщо не съм го питала иска или не да кандидатства - изпита беше естествен завършек на курсовете и подготовката/.
В СМГ не влезе /всеки с късмета си/, но пък влезе в ПЧМГ, което лично за мен беше по-желаното училище. Доволна съм много от това, че успяхме да се преборим за там, макар и доста трудно и инфарктно. Изобщо не мина без натиск от наша страна.
Сега и той е доволен от новото си училище и честно казано, тук за пръв път го виждам с желание за учене и за доказване - явно средата е много важен фактор! Дано продължи така и занапред!

п.с. Шани само да ти кажа че за жалост не си сама  и мен снощи се опитаха да ме пуснат по голямата пързалка - неуспешно, но въпреки това .... ми е безумно болно!!!

Дъщеря ми е измерила нейната веднъж - 5 кг. Много е тежка, а на мен това ми е болна тема, наред с други неща в образованието.

Относно мотивацията - не мога да дам съвет, но както описваш нещата за курса по математика и неохотното му посещение, струва ми се, че математиката не влече сина ти. Според мен го натискай за неща, които му вървят, съотв. и ще го интересуват. Средата също не е без значение.

Да, така е! Вчера моят син ми заяви,че не може да си представи да остави някой да знае повече от него. Поводът беше, че децата от класа му викат зубър!Той чете много /допълнително/и има невероятна памет/пу,пу/.Уроците дори не ги поглежда,но знае толкова допълнителни неща по темата, че това запомни в час му е напълно достатъчно.
 Но някои от децата ,за съжаление ,са хем мързеливи, хем завистливи.
 Желанието му да е пръв, наистина "извира" отвътре! Само мога да кажа ,че на такива деца им е много трудно. Искренно се моля да не се пречупи ,и да си остане завинаги такъв !
 Не е до възпитание, имам двама сина, но малкия никога няма да е като брат си!

Абсолютно подкрепям Ali_sun - някои хора са родени такива. И аз и съпруга ми сме подобна порода, така че за мен другите са донякъде непонятни, но големия ми син е точно от "другите" в по-голяма част от реакциите си.
Ali_sun наистина ти пожелавам да не се пречупи детето и да запази това безценно според мен качество
Колкото до подчертания пасаж и тук съм на 100% съгласна и в нашия случай си казвам и слава богу 

Здравейте, момичета!
Гледам, че доста сте понаписали  - браво! Сега ще се върна да попрочета това онова и после ...ако има с какво - ще се включа.
Изпаднала съм в някакъв трап...черна дупка ли е , какво е ....не знам но ми е много никакво. Имам чувството , че съм пълен провал ..
Сега ще чета
После ще пиша пак

Това чувство не ме напуска от неделя още

Ох, Лени, Лени...
И сега като попрочетох за какво сте си похортували - още по-голяма ми стана дупката като че ли
Този уикенд реших да разделя децата - малката помъкнахме с нас на вилата, а каката я оставихме в града с баба й (щото преди 5 години свекъра и свекървата се разведоха ....). И си мислех така - сега, като не са постоянно заедно, ще им е мъчно една за друга, ще се затъжат и няма да се дракат. Но не! Още докато се видяха и започнаха ...разправиите.
Не знам хора.
Опитвам се понякога да гледам на тях като страничен човек - започвам да вадя плюсовете и минусите им навяве...наясно съм , че не съм обективна, но поне се опитвам. Дори са ми казвали , че съм прекалено строга понякога . Факт е обаче , че и двете ми деца са силни индивидуалисти. Няма оправия - всяка си знае нейната и т'ва си е. Жени с характер дето се вика. Вероятно е за хубаво, но стига да има граници, а поставянето на граници на такива люде е много,  много трудна работа. Не знам при вас как е, но ....понякога се чувствам безпомощна И затова все по-честичко и все по-дълбокичко се замислям дали и къде бъркам. Като "дали" не ми влиза много в размишленията - по -скоро е само къде....
Шани само ме провокира с нейните терзания по повод щерката и виж сега какво става - ще ви залея с разсъждения
Имам да ви питам - приписвате ли вашите мечти на децата си? Оставяте ли ги да бъдат себе си или се опитвате да ги променяте непрекъснато в нещо, което искате вие да бъдат?
Защо питам ли - ами защото уж не страдам от болни амбиции, но изпадам в тих ужас, когато дъщеря ми не прави нещо което съм решила, че за нея е добре. Ето едно нещо например - отказа се от пеенето. Вече два месеца поред педагожката й ми звъни за репетиции, концерти, а тя не иска. Не иска. Жената обяснява, че просто има нужда от нея като гласови и др. способности...наща не ще! Сега ходиха в чужбина децата - наща не отиде защото не ще . Не че не иска да пее - пее й се, ама не й се пее това, което пеят . МИ то така се тръгва - нали трябва да има някаква основа ?!?! Уф.
Питам я - каква искаш да станеш, какви са целите, мечтите ти - не знае, ще види . Направо ...не знам . Искала да танцува.  Само това. Обяснявам аз, че танците са хоби, а не професия ама...нанайцих...
Малката пък е подлудена на тема коне. Иска да става жокей. НИщо друго не я интересува - ни-що!!!Само коне.
Та от там е и мойта дупка черна непрогледна.
Седя, чудя се и се мая.....къде и какво бъркам?! И въобще бъркам ли? Защото за момента съм ги оставила да следват желанията и мечтите си....Ох...не знам и аз...Да, деца са още, но като виждам колко бързо си минава живота ме е страх да не останат нереализирани в своя си свят на мечти....
Петокласничката беше още във втори клас, когато напуснах последната си работа заради дългият (прекалено - по 12-14 часа) работен ден и неадекватно заплащане и побъркващата нужда да съм покрай тях....Сега се питам дали не съм прекалено много с тях пък...Въпреки, че ги оставям достатъчно дълго време и за достатъчно много неща да се справят сами...
Абе това ако не е трап - не знам какво е