Темата на 5-то класниците е това!

  • 27 154
  • 290
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 7 263
Вейдърче - добре че изля душица мила, защото сега като почна аз и мина потопа та се невидя.
Много от въпросите дето си си ги задала и аз си ги задавам всеки божи ден!
Твоите поне са момичета - само се дракат ми моите се бият, ама мераклийската ....
Двамата са порода лидер \ под секрет малчо е още по-голям характер от батко си, но той още не е наясно\. Няма дракане сестро - перушина си хвърчи яко! Ако не взема мерки не съм сигурна дали ще оцелеят - и това е през ден \ в добрия случай\, понякога е и по два пъти на ден Tired
Колкото до родителските амбиции - успяла съм с цената на неистови усилия да подтисна част от тях. Например - свирене на даден инструмент, танци и всякакви такива артистични екстри за големия съм ги свряла в най-тайното ъгълче на мозъчното си килерче. Ако пък огрее някой ден и там слънце - ще видим. При малкия само за рисуването се предадох - защото при него това е повече от желание - това е второто му аз. Но за езиците съм безкомпромисна - не питам, не разисквам. Само избирам кой, какво и кога да започне и толкоз. За спорта питам кой, какво иска - но не питам иска ли изобщо - без спорт не може.
Амбициозна съм да!
Но това е в тяхна полза в края на краищата. По-добре ли е да съм безхаберна и да не ми пука дали ще станат хора.
Да ти призная въпреки, че имам най-прекрасните колеги и на мен в последната година ми минава на няколко пъти безумната идея да напусна, защото трудно издържам вече. Последния път като ми се обадиха, че малкия се е загубил летях с бръснещ полет до училището му - не знаех на кой свят съм.....
Не знам коя е вярната рецепта има ли я изобщо.
Иска ми се да вярвям, че съм добър родител, но всеки ден имам минимум по един повод да се съмнявам в това!
Иска ми се да вярвам, че правя най-доброто за децата си, но въпреки това те понякога се държат така все едно съм най-големия им кошмар.
Обичам ги, какво ти обичам - обожавам ги, но има моменти, в които искам да остана напълно в затъмнение и никой да не научи, че са именно мои деца....
Абе въобще трап ли бе да го опишеш - направо като Суецкия канал ми се е опнал тук последните месеци...

# 196
  • Мнения: 217
Лени, Вейдър, много сте сладки! Hug Важно е да не губим чувстото си за хумор.
Мойта девойка рева тази вечер един час като магарица - с хълцане и вой. Защото и казах, че от понеделник до четвъртък няма компютър. В петък и в почивните дни - да, но през седмицата, когато и без това най-много 15 минутки свободни да и останат - не Naughty! Елате да гледате само какво се казва пубертетска истерия. След като търпяхме този вой около половин час, аз събрах всичките си здрави и болни нерви и отидох да я прегърна и да и кажа, че я обичам, но това не променя решението ми за компютъра. Нейният вечен аргумент е, че "всичките други" си седят на компа колкото си щат, въобще не учат, но забележете!, пак имат само шестици. За утре съм и поставила задача да мине с един лист през целия клас и да запише кой колко време учи и колко седи на компютъра. Шъ лудна ви казвам! Изнервихме се всички ужасно, бебе и то усети и като ревна! Отивам да си направя едно успокоително чайче, че и глава ме заболя. Това е то, не е лесно да си майка.

# 197
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Момичета, горе главата  Hug! Разбира се, че всички искаме най-доброто за децата си. Затова се терзаем, и все си мислим че нещо пропускаме. Не е така!
 Аз ,например, отдавна съм надмогнала личните си амбиции.Още когато установих, че имам умно дете / и му "помогнах" да стане трудолюбиво/, го оставих да се развива сам. Оказва се,че неговите собствени цели надхвърлят и най-смелите ми мечти. На всичко допълнително ходи по собсвено желание / с изключение на
 английския, когато започна/. Понякога се ядосвам и аз,че изпускам нещо ,но се оказва,че детето си се справя повече от добре /пу,да не го урочасам/.Може би им трябва повече независимост и самостоятелност.
 За конфликтите - ами то май няма деца,които да не се бият и карат. Повече разговори , и наказания, и проблемите ще намалеят.Няма да изчезнат ,но поне ще са по-рядко.
 Лени,разбира се ,че си добър родител  Peace.Самият факт, че си задаваш този въпрос ,означава точно това.Но все пак са деца, не може да не правят грешки.
 ЕлиЯна, това за компютъра е добре. Моят син няма време за компютър през седмицата.Ако му остане малко време - предпочитаме да излезе навън и да поиграе. Така че въобще не се терзай,нищо не губи!
 И да не забравяме най-важното, сега децата ни влизат в трудна възраст, и ни трябват много нерви и търпение!
Желая на всички здрави нерви  , и успех!

# 198
  • София
  • Мнения: 12 125
Здравейте момичета!

Не съм се включвала скоро,но Ви чета.Преди време бях Ви попитала за идеи за места за празнуване на РД.Сега отново бих искала да Ви досаждам с този въпрос,още повече,че на повечето деца вероятно са минали РД-тата.Ако имате идеи може да се включите тук:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=343872.0
или да пишете направо в темата.
Въртят ми се някакви идеи в главата,но се оказва трудно в тази възраст,когато са нито риби,нито раци.
Преварително Ви благодаря!

# 199
  • София
  • Мнения: 12 125
mesecinka добре дошла в отбора! Hug
Ако трябва да бъда откровена не ми се е налагало да мотивирам детето си.Но му давам свобода да избира какво иска да прави.
Явно детето ти е нямало желание за тези курсове,не го приемай толкова драматично.
Лично аз съм безкомпромисна за езиците,но слава богу и моят синковец има желание да се занимава с тях.
Ali_sun така както описваш сина си,все едно чета за моя син.Страшно много чете различна литература /последно си купи и прочете Илиада  Shocked/ и има богата обща култура,която явно позволявява по-лесно да се учи.
И мен много ме беше страх и ме е страх да не започнат да му викат Зубър,обаче до момента това не се случва и слава богу.
Това,което аз забелязвам е,че той всичко,което знае го споделя,ако го попитат.Никога не крие знанията за себе си.Дори на последното състезание по математика им обяснил как се решават задачите,на контролни им дава да преписват /ако може де/.
Е сигурно има и такива,които му се подиграват....
Аз също имам разни проблемчета произтичащи от навлизането в пубертета,но момичета,нека не забравяме,че те все пак са деца.Не са чак толкова пораснали,колкото си мислим или колкото ни се иска да бъдат.
Чета,че ги сравнявате със себе си.Ами ние сме друго поколение,май го забравяте /старост-нерадост  Laughing/.А разликата в поколенията си казва думата,каквото и да си говорим/пишем.Израснали сме и сме възпитавани в съвсем друга епоха,когато образованието беше на друго ниво,развлеченията бяха съвсем други,нямаше свободия/слободия и т.н....
В никакъв случай не толерирам отрицателните постъпки на децата Ви,напротив,но раберете те са деца,които в момента се окопитват и се пробват до къде могат да стигнат с постъпките си.
Аз също си имам спявки с Алекс по различни въпроси...и налагам наказания,да не си пмислите,че е идеален.
Вейдър не приписвам неосъществените си мечти върху детето.Оставям го сам да избере с какво да се занимава.Разбира се насовам гоно до там....
Пресен пример:Яви се на Математическия турнир,категорично отказа да ходи на Черноризец Храбър.Не го насилих,оставих го.
Не насилвай и ти твоето дете!
Но не мога да отрека,че съм амбициозна майка,а едно време ми бяха смешни такива /ама това само на Вас го казвам,че сте ми дружки/.
Леле ферман изписах,желая Ви хубав и слънчев ден. Hug

# 200
  • Мнения: 1 400
Явно не само мене ме хапи щъркела Crazy
От възрастта ще да е...ама дали от нашата или тяхната - не е ясно. Whistling Mr. Green
Али, то и аз не ги насилвам, нито имам някакви болни амбиции да станат непременно еди какви си в еди коя си област. Просто ....замислям си се понякога (честичко деBlush дали искам много от тях или пък обратното - дали изисквам достатъчно newsm78.
Всъщност проблема се състои в пълното отрицание. Опитите за самодоказване от тяхна страна понякога повече им вредят отколкото помагат. Един вид - "Знам, че не съм права, но пък няма да си го призная никога..." Rolling Eyes Но пък имам едни съмнения, че и ние сме порастнали по същият начин та...май е в реда на нещата Laughing.
Това обаче хич не ме кара да се чувствам по-добре Crossing Arms
Ще си поръчам за Коледа кран! Crossing Arms Да ме изтегли от тая дупка, че вече ми става тясно Crazy

# 201
  • Мнения: 1 143
Здравейте,момичета.
Чета всичко което пишете и се радвам,че разсъждаваме по един и същи начин.Всички ,които сме се събрали във темата искаме най-доброто за децата си.По добре така,отколкото не заинтересовани родители.Абе хубаво е да сме амбициозни майчета,пък дано децата след години го оценят.А аз мисля,че така ще стане,защото децата са ни добри,независимо от белите които правят понякога.

# 202
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 143
чета, смея се  Laughing и плача...  Cry
Не може така да ни побъркват, тези наши 5-то класници, бре  Crossing Arms
То къде ще му излезе краят, дето се казва  Twisted Evil Още веднъж да се потюхкам, че чичо ми не е измежду нас, та да ми даде акъл. Голям професионалист беше и все на нещо щеше да ме научи. Защото според мен, аз (ние, като родители) бъркам.  Crazy Явно у нас е вината.  Blush
Не мога да си представя дори, че това, което ми е лежало под сърцето може да е грешно  Tired

ЕлиЯна  - моята щерка е наказана безсрочно от допир до компютъра.
Вейдърче, никакви амбици вече не искам да налагам. Не мисля, че ще е честно спрямо тях.

П.П: само здраве да е, викам аз. Наскоро си отиде един мой познат за 3 седмици... левкемия... а беше само на 32г.  Tired Та това е. Професори няма да ги правя. Искам само да са Човеци, изпълени със здраве  Praynig

# 203
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Искам само да са Човеци, изпълени със здраве  Praynig
Ха, ето това е истината  Peace.Само бих добавила ,да сбъднат мечтите си.Добри,лоши, все пак са си техни , и децата ни заслужават да се почустват удовлетворени!

# 204
  • Мнения: 7 263
И за мен най-важното е да станат добри хора. Минала съм през толкова различни мечти и желания за бъдещата си професия, че чет нямаха. Голямата ми юношеска мечта не се осъществи /професионалната имам предвид/, но пък сегашната ми работа е страхотна много си я харесвам и съм доволна от това което върша / на практика професията ми изобщо не съществуваше по времето на моето юношество и да съм искала нямаше как да си мечтая за нея/.
Сигурна съм, че и техните желания и мечти - дори там където ги има ще претърпят промени, завои и може би ще имат нови такива.
Но на всяка цена трябва да ги направим ДОБРИ И ЧЕСТНИ ХОРА!!!
За мен това е важното! Peace

# 205
  • Мнения: 668
Да се присъединя към отбора на майките, които си задават въпроса дали са добри майки.
И аз съм се страхувала точно от това пренасяне на моите амбиции върху дъщеря ми. След раждането на сина ми поради по-малкото време, което ми остава за подобни мисли, малко понамаляха терзанията ми, но непълно. Сега в другата посока, дали не съм оставила нещата на самотек - ето например снощи тя си стоя на компа до вечерта, а се оказа, че за днес има голяма домашна по математика, а е и на курс предиобед, т.е почти не разполага с време. Успя, но всичко беше в последната минута.

Ali_sun , как приема сина ти подобни изявления от съучениците си. При нас се получава подобна ситуация -а сме в училище, където всички деца са влезли  приемен изпит - т.е. - учили са.

Искам само да са Човеци, изпълени със здраве  Praynig
Ха, ето това е истината  Peace.Само бих добавила ,да сбъднат мечтите си.Добри,лоши, все пак са си техни , и децата ни заслужават да се почустват удовлетворени!
Шани, Ali_sun,  това искам и аз.

# 206
  • Мнения: 2 960
Голяма част от съзнателният си живот прекарах в прегръдките на :изключително любяща до болка за мен,всеотдайна повече от необходимото,емоционална до мозъка на костите си ,напориста ,уверена като за цяла армия -МАЙКА.Дала ми е толкова много ..обаче...Гледам да не правя като нея-да се опитвам да прехвърлям амбициите си  върху  дъщеря ми... Peace
Гледам да давам на детето си повече"въздух",повече възможности за взимане на желаните от нея решения.Винаги съм се стремяла да зачитам всука и, предпочитанията и....даже понякога прекалявам -и тя ми се качва на главата.Обаче това съм аз и друга не мога и да бъда.
И аз мисля ,че нашите Човечета трябва да отстояват желанията и да гонят мечтите си.
Всеки е различно амбициозен-но какво от това ,важното е да станат добри ,възпитани и толерантни  хора.
по вътроса за "добрата майка"-всяка майка е най-добрата за децата си.Това е факт за мен.

# 207
  • Бургас
  • Мнения: 1 417
Здравейте, момичета, да се включа и аз в темата че отдавна не съм писала т. к. нямам никакво време, но ви прочитам от време на време. Как пък се паднах точно след Lina_d (нали сме майки на математички от едно училище ...  Mr. Green). Та да кажа и аз някои неща. Доста им е натоварено вече, снощи след училище само вечеря и започна да учи, помогна си по 2 предмета и остави математиката за днес. Днес е решавала задачи 2 часа и половина, за малко да не остане време да обядва зада тръгва на училище. Ние я водим още и я връщаме.
Живеем на 8 минути пеша от училище, но сме решили да я водим и да я връщамем първо по причина че чантата й е над 6 кг. и второ че е доста натоварено движението в центъра на нашия град.
Така относно терзанията "добра майка ли съм", ами мисля че всяка жена, която е майка си е задавала поне няколко пъти този въпрос, което е нормално. В този дух не мисля че някоя майка ще направи нещо от лощи чувства към детето си, отделен въпрос е това дали е правилно или не. Мноого е сложно да си родител, голямо изпитание си е. Носим си последствията за цял живот после. Шани, не съм хващала в лъжа моята Гери още, не й идва на ума просто, голям дечко е още. Но пък и аз съм й се сърдила и то доста пъти, но не задълго. Въпросът е да удържиш фронта повече време зада има ефект все пак. В това отношение татковците са по безпристрастни.
И ние бяхме в събота 01.11.08 на състезание - Черноризец Храбър, доста добре се представи Гергана, имайки в предвид че задачите бяха за пети и шести клас общи. Сега ни предстои друго на 22.11.
Спирам че се улях!!!
Успех на всички   bouquet

# 208
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 143
много се радвам  Heart Eyes, на вашите деца-математици  Hug

# 209
  • София
  • Мнения: 2 952
Здравейте, амбициозни  Grinning
Чета ви доста редовно, но нямам много за споделяне или вече се поизтърках като стара плоча.
В къщи борбата с комп-а е загубена от мен, поне за момента. Налагали сме наказания по тази част, но обикновено ги отменяме преди срока, защото синковеца го приема тежко - не прави истерии и не мрънка, но знам, че това му е отдушника на душата. Засега следвам политиката това да е учебната година на самостоятелността - оставям го криво-ляво да вирее сам в учението. Питам какво има утре, научил ли е, но не надничам в тетрадки и учебници. Всъщност правя го, но само по негово искане. Засега резултатът е повече хубав отколкото лош, но все си мисля, че розовия период ще свърши в един момент   Thinking
Имаме страхотен успех на последното състезание в събота. Сутринта баща му го води, после нещо сестра му се разболя, с него се счепкахме и вечерта като разбрах ми стана гузно. На другия ден гледах да го компенсирам, не че беше много ефективно със смърчащата му сестра наоколо. Добре, че вече и тя се поокопити.

Общи условия

Активация на акаунт