Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какво е основното съдържание на публикациите във форума?
Какво предизвиква загриженост при един от участниците във форума относно осиновяването?
Какво предизвиква емоционални реакции при участниците във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какво е основното съдържание на публикациите във форума?
-
Какво предизвиква загриженост при един от участниците във форума относно осиновяването?
-
Какво предизвиква емоционални реакции при участниците във форума?
-
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
-
Какво предизвиква страх в осиновените деца?
(чудя се как да я нарека тази БМ)ме е оставила през 1973г.Родена съм през август.Майка ми ме е осиновила през същата година.Значи времето е било едно и също.Веднага след като са ме осиновили с баща ми са се развели(в началото на 1974г).Майка ми ме е гледала сама.Личността наречена баща не съществува до ден днешен.Не се е интересувал от мен.Нормално е след като не съм негово дете.Никога не е плащал издръжка за мен,та и финансова помощ не е имала.Живеехме на квартира в едно мазе ,където под пътеките растяха гъби,сигурно от тогава е и алергията ми към мухъл и плесен.Носех дрехи които разни хора (предимно колеги на майка ми) и даваха,играчки почти нямах.Веднъж с майка ми бяхме на разходка и срещнахме нейна приятелка с която не се бяха виждали с години.Та тази жена ме заведе в детмаг тогава и ми купи първата свястна кукла.Хазайката ни беше стара и злобна жена,но дъщеря и ни канеше винаги у тях на нова година или просто да погледам телевизия понеже и телевизор нямахме.Понеже нямаше кой да ме гледа израстнах в ресторанта където майка ми работеше.Все бях с нея на работа.И за да не си помислите,че майка ми е била на някаква висока длъжност там.Нищо подобно.Миеше чиниите.Когато започнах предучилищна( в училище) дойде баба ми за да помага.Така се случи,че скоро след това почина до като спеше с мен в леглото.От тогава ме е страх от умрели.Та исках да кажа,че нямаше кой да ме взима след училище и тогавашната ми учителка- Алексиева 
всеки ден ме водеше в работата на майка ми.Винаги ще я помня.Затова написах името и.Живеехме бедно.Когато по някакъв повод са почерпили майка ми с бонбон,го е завивала в салфетка и винаги ми го носеше.Бях около 6-7 г когато си дадох сметка,че и на нея и се яде,а го пази за мен.Когато получеше заплата ме питаше какво искам да ми купи шоколад или сладолед понеже не можеше и двете.Аз винаги си избирах ескимо,понеже има хем сладолед,хем шоколад.Това се случваше веднъж месечно.За първия учебен ден в първи клас отидох естествено със стара чанта и дрехи.По късно нещата се поправиха.Аз пораснах и на майка ми и стана по леко.Това което съм написала е една малка част от трудностите които е имала майка ми за да ме отгледа.Било и е толкова трудно колкото е щяло да бъде и на онази която ме е оставила.Но се е справила.Било е въпрос на личен избор и удобство.Много пъти съм се изказвала не чак толкова хубаво за майка ми,но не го отдавам на това,че ме е осиновила.Отдавам го на чепатия и характер.Тя е тази,която ме е направила човек.Тя гледаше детето ми до последно и тя ми липсва много 
. Имах нужда от това! Благодаря ти! 
.Пък и днес в училище госпожата ми каза,че Елиас се е сдружил с разни бандити от дома и пребили някакво дете.Та родителите на детето искали да се оплачат в дома,обаче там нямало на кого 
,та го отнесла госпожата.Тежко и болно ми е за това хубаво дете.На малкият пък му откраднали картата на телефона.Вчера обаче са ми направили много красива картичка за празника+мартенички.
