Бихте ли работили каквото и да е...

Да, бих работила и съм работила. Парите са си пари и 400 лв, да са пак си влизат в сем. бюджет и ти покриват някоя нужда. А ако е просто , за да не скучеш, ами намери си хоби -поне така бих направи аз 

И така,пак съм тук.Замислих се над някои изказвания и днес си потърсих работа,която ми е ужасно непозната,но интересното е че ме одобриха и в понеделник съм на   работа,макар и без никакво желание.Угодих и на майка ми,и на свекито,а на мъжа ми му е напълно безразлично,ще видя какво ще стане.Благодаря още веднъж на всички.

Успех ти пожелавам, макар че не звучиш особено доволна.
Ако можеш да правиш нещата, за да угаждаш на себе си, а не на други ще е по-здравословно.

мама миа къде си тръгнала и ти? Та Кайсийка е още бебка малка. На кого я оставяш?

Не бих се хванала да работя нещо, което не ми е познато, не ми харесва или не ме удовлетворява - независимо от заплащането. Е, бих се пробвала, ако съм принудена, защото семейството ми има нужда от парите.
Предпочитам да работя нещо, което ми е ясно, познато, което ме удовлетворява и ме кара с кеф да ходя на работа, а в добавка да получавам и хубава сума 2-3 пъти в месеца  .

мама миа защо нямаш желание ,просто не ти се работи или...........

Зависи от обстоятелствата.
Дано не се налага...

Работи ми се и още как,но не за да угодя на някого-а сега е точно така,мисля си че не ми дават шанса да реша какво да правя с живота си.И това ме вбесява.

Не,не бих.


Защо някой трябва да ти даде шанс да решиш какво да правиш?! 
Или решаваш или не решаваш.
Не бива да си толкова зависима от околните...все пак не си на 15 предполагам.

Ако алтернативата е да стоя в къщи-ДА бих работила каквото и да е.Ако остана без работа по-дълго/от 1-2 месеца/ме хващат лудите.

Не те познавам, силно се съмнявам, че си ми сестра, но все едно за моята майка говориш. Снощи ми вдигна невероятен скандал, как още не съм си поискала увеличение на заплатата и кога възнамерявам да го направя, като ме инструктира как точно да го направя
Опитах се спокойно (както винаги) да й обясня, че не стават точно така нещата, както тя си мисли и не ща да си припомням какво последва - излязох най-черната и некадърна и наивна, глупава и какво ли още не.
За протокола - работя в международна фирма, взимам четирицифрена сума, при възможност работя и допълнително, редовно давам на майка ми пари.
После подхвана брат ми - същата картинка. Брат ми е сервизен мениджър за Южните Балкани на международно представителство.
За да не стане по-голям скандал - излязохме.
Прибирам се аз - ново 20. Наскоро бях кандидатствала за работа в друга държава. В момента чакам отговор, който на мен ми е напълно ясно, че може да бъде и отрицателен, не само положителен. Но, аз трябва!!! да приема, няма значение условията, няма значение, че все още никой нищо не ми е предложил черно на бяло..., защото тук винаги съм щяла да остана в помията
Ох, какво да ти кажа. Има хора, за които никога няма да си достатъчно добра, достатъчно успяла, достатъчно значима, достатъчно човешко същество. Но това автоматично не те прави недостатъчно добра, недостатъчно успяла, недостатъчно значима, недостатъчно човешко същество. Имаш пълното право да бъдеш себе си и да следваш мечтите си, както и да се чувстваш горда със себе си.
Аз дадох игнор. Не смятам да комуникирам повече с тъй наречената ми майка. И вече баш ме брига какво й е мнениет за мен. Просто ще продължа да работя, да се развивам и усъвършенствам, само Господ здраве да дава. Не се ядосвай и ти. Светът няма да свърши с работата, която ще започнеш, а можеш да попаднеш на свестни хора и в много скоро време нещата при теб да се развият по коренно различен начин. Късмет и горе главата.

Ако изпадна в такава ситуация бих погледнала по следния начин: - има ли нещо в работата което изобщо да ми допада и да е в моята компетентност, има ли възможност за израстване и промяна в работата, която не ми допада, за какъв период от време става въпрос / тук вече е индивидуално и нещата зависят от години, семейно положение, образование, други лични и семейни ангажименти/

Имам чувството ,че само поп и космонавт не съм била

Не съм и не бих,но да не казвам голяма дума .

Да. Според мен най-удачно е да се работи там където се печели добре. Макар и да не ти е много по вкуса, можеш да направиш компромис, но не на всяка цена разбира се. Човек трябва да се научи да преценява. Щом заделиш достатъчно пари, започваш да работиш за себе си. Но всеки сам си подрежда приоритетите.