Не ми пипайте детето!

Да,за съжаление има хора,крайно несъобразителни и нахални.Това вече е въпрос на възпитание и ако някой такъв налети на детето ми,естествено,че ще се намеся.Ще ви разкажа обаче една случка от моя студенски живот.Моята най-близка приятелка роди,когато бяхме в четвърти курс.Всички много се радвахме на бебето,беше първото в нашата компания.Тя идваше често с него до университета с количката.Имахме приятел от Нигерия,много черен,като индиго,но голям симпатяга.Той,когато видя за пръв път бебенцето,направо застина,толкова беше очарован от мъничето,че направо се втрещи.Само го гледаше и не смееше да докосне дори количката.Приятелката ми го взе на ръце и му го подаде.Той не можа да повярва,пое детето и се разплака.Беше трогнат до дъното на душата си,че тя му е дала бебето,на него,чернокожия.Тези хора винаги се притесняват от това,че са друга раса и са много благодарни,когато ги приемеш за равни.Имала съм доста колеги чернокожи и знам,че е така.

Трогателно.  Аз съм имала учител чернокож, наистина голям добряк беше.
Май и бабите трябва да се смятат за друга раса вече, като чета мненията тук...

Смятам, че това е нещо като майчин инстинкт. Просто бебетата, докато са малки, са толкова уязвими към болести и зарази! Един обикновен грип се отразява на малко бебе много по-различно, отколкото на възрастен човек. За мен беше недопустимо да подхвърляме детето от ръце на ръце. До четирстия и ден сме я пипали само аз, мъжът ми и майка ми. Роднините не са протестирали, за тях се подразбираше, че бебето е още много малко и не трябва да му се вреш. Приятелите ми са също много съобразителни. Отказвали са ми среща по собствена инициатива, ако са настинали или нещо от сорта.

Въпреки, че повечето около мен са досетливи, предупреждавам предварително много любезно, че е малка още и като мине още малко време - тогава ще я гушкат. На тези, на които вече я давам (на роднините ни ), питам първо мити ли са ръцете.

Случвало ми се е с непознати на улицата, магазинерки и т.н. - пипат я по краката като я нося на ръце - нищо не казвам, просто отстъпвам малко назад. Само веднъж направих забележка - една жена си навря ръката в количката.

Като цяло съм много дипломатичен и деликатен човек. Забележки не обичам да правя. Но заради детето няма да си премълча. Просто тук свършва любезността и започва отговорността ми като майка.

Прекаляваш наистина...малко.
Това бебе няма вечно изолирано да го държиш.
В барокамера ли ще го затвориш?
...а въздуха, дето го диша? ...и той не е много чист.

Успокой се и гледай малко по- реално на нещата.
Това е човек, все пак

 И аз съм дзвер в това отношение. Не желая да ми пипат детето, още повече разни случайни познати и непознати. Естествено  за свекърва ми и родителите ми забраната не важи, новсички останали знаят и се съобразяват, а по-малко съобразителните биват .

Като се роди инструктирах всички за чисти ръце,без много целувки по голите части ,в смисъл ръце,лице,и така и правеха .За чуждите хора и се радват от страни, особено когато моя мъж я е взел,той пък хич не я дава 

Деси и дидо, прави каквото ти подсказва сърцето. Аз моя бебо го давах от на4ало само на баща му. Когато свеки дойде да помага ми отне 2 седмици да се престраша да й го дам. Но тя е траги4ен слу4ай и за 2 месеца не можах да я нау4а да си мие ръцете и да си сменя дрехите след като пуши. За това и рядко го държеше. В на4алото се притеснявах да й натяквам постоянно,но детето ми е по-важно. Не ме интересува дали се сърди.Това си е мойто дете и ще правя каквото смятам, 4е е най-добре за него. Други хора още не са го държали, но той се роди недоносен и затова така бдя над него.

Е, това пък защо? Като видя бебе, да поглеждам веднага настрани ли?!
Аз пък гледам чуждите бебета, защото много харесвам бебета и им се радвам. Дори изпитвам леко носталгични чувства, защото моят син вече не е баш бебе. Това сигурно е признак на ниска култура, така ли?!
Говорим за пипане, гушкане, хигиена и т.н.... Ама чак за гледане!!!

Това за съжаление е БГ културата и начин на мислене. Сакън някой да не ти погледне детето и да не би да си помисли нещо лошо. 
А в Испания например така безрезервно и сърдечно се радват на децата по улицата. 

права си!

 

Не мисля, че "за съжаление" е това "културата", защото аз имам съвсем различно понятие за културно поведение.
Начин на мислене или не, не ми е приятно да се завират непознати в количката, да дишат в бебето и да се лигавят. Това имам предвид.
Едно е да се радваш на бебе (дискретно да му се усмихнеш, да го заговориш, от разстояние), друго е да НАТРАПВАШ радостта си. На мен просто не ми е приятно някой непознат да намалява дистанцията между мен и детето ми.  Какво остава да го пипа... 

Съгласна съм с ol4eto !  И не става дума за това, дали някой ще си помисли нещо лошо, като го гледа - просто не ми харесва непознати да го разглеждат като музеен експонат. Аз също избягвам да надничам в количките и първо питам майката дали ще й е приятно. За мен също е признак на възпитание.
Но и пълното игнориране на съдържанието на количката от близки хора също не ми е приятно. Няма угодия 

Еее, това вече ме разсмя. Наистина нямате угодия.
Аз пък изобщо нямам такива спомени някой да ми се е тикал в детето по начин, който ми е неприятен. Иначе още от раждането им ги давах в ръцете на всички близки и познати без да се притеснявам. Е, нямам спомени някой кихащ и кашлящ да се е врял в тях, но пък изобщо не съм гледала кой си е измил ръцете и кой не. Може да ви се вижда безотговорно, но така правех и продължавам да правя - сега са на 2 и 4 г. Малкото така цапа и маже навсякъде, че по-скоро се притеснявам то да не изцапа някой, а не някой него да изцапа. Не са ми боледували повече от нормалното. И никога не съм мислила, че някой ги е заразил с нещо. Пускала съм ги даже да лазят навън по земята, естествено много хора ме гледаха втрещено. Наскоро малкият се беше излегнал на земята с една котка, гледаха се двамата очи в очи и той се опитваше да я гали, а тя само да се мръднеше и той се заливаше от смях. Не можах да го убедя да остави животното намира, но сякаш и на котката й харесваше да си комуникира така. След 10 минути беше целия черен от мръсотия. Е, какво толкова, поизмих го и готово. Винаги съм се съсредоточвала повече върху това как децата ми възприемат околния свят и какво отношение се учат да имат към другите хора (в случая животни) и дори не ми е хрумвало да занимавам мозъка си да инспектирам хигиената на хората с които децата ми контактуват. Трябва някой да е наистина много мръсен и вонящ, за да си дръпна детето от него.
ПП уважавам обаче позицията на майки, които не обичат да им се врат в децата, тези които държат на стриктната хигиена при контакт с децата им, както и които изпадат в паника от болни хора навъртащи се наоколо. Съобразявам се винаги и съм много внимателна с тези неща, въпреки че на мен лично ми се виждат ненужни и затормозяващи съзнанието.   

И аз се посмях за това с угодията. Така си е 

Но пък се сетих за още един случай. Навън сме и сме с количката.
Малкия си стои кротко. Приближава се някакъв чичко и започва
да му се радва. Протяга бързо ръка и почва да ръчка сина ми.
Той естествено се дърпа и не се радва, а онзи ми ти Калитко не
спира и продължава да го ръчка. И какво да кажеш на такъв? М?
С престорена усмивка, казах, че не му е приятно така на детето.
Чичкото ме погледна странно и на лицетъо му физиономията казваше:
"Еееее, кво толкова, малко да не го поръчка човек с показалец" 

 

радвам се, че ви усмихнах 
аз също не си дърпах демонстративно количката, не съм и луда на тема - "този е болен, ще ми зарази детото", но това не значи че ми е било приятно да надничат в нея
не мога да разбера какво толкова чудно има  аз самата също не обичам да ме зяпат, и това ли е странно