Жени попадали ли сте в ситуация да издържате мъжете си????

Има и случаи, както сама виждаш в някои от постовете по-горе, да се случи жената да работи, а мъжът да е в работна криза и то повече от 2 месеца, а жената да приема това с търпение, разбиране, без да й тежи и без да иска се жалва за това на който и да е.
Това е любов.
При теб обаче, щом през ума ти минават мислите:


май не става дума за подобен случай.

Какво означава "мъжът й си търси подходяща работа" при положение, че тя не може да си позволи посещение при гинеколог и стоматолог? Момичето не е написало, че няма възможност да отиде на фризьор и маникюрист, а на гинеколог и стоматолог, нали така. Аз правя разлика. Щом се е стигнало до там, че за елементарни неща не стигат паричките, май е редно човекът да започне все някаква работа и да търси възможност за намиране на "подходящата". Освен това авторката пише, че въпросният ходи по интервюта, предлагат му работа, но той отказва, защото заплащането било малко. Само че разликата от 1000 до 1500 лева е несравнима с разликата от 0 до 500 лева (това съвсем примерно).
Какво би му пречило да работи на график: 2 дни работи: 2 дни почива и в това време да продължава с търсенето? Здрав е, прав е.
Миличка, виж сега, поговори с него съвсем сериозно, обясни му спокойно ситуацията и го помоли да се стегне и да започне да се държи като твой партньор, на който ти би могла се осланяш в случай на нужда. Това, да занемаряваш здравето си, за да търси той "подходящото" само ще доведе до по-страшни проблеми. Само си представи, че се наложи да излезеш в болнични, или имаш нужда от скъпо лечение (пази Боже) и не ходиш на работа известно време - тогава какво, ще мрете ли?
Същото и за брат ти - на моя брат аз намерих добре платена работа след 4 месеца упорито търсене, предшествани от около година мрънкане от негова страна как не му стигат парите + никакво усилие в посока да промени ситуацията. Сега получава повече мен, и слава Богу мога да разчитам на него при нужда - помага ми, не мога да си изкривя душата, както и аз на него, разбира се. Но моят брат и ден не е оставал без да работи. Малко пари, ама все пак нещо. И да доработва ходеше. Хубавите неща с щракване на пръсти не стават, ама не може просто да се седи и да се чака да падне нещо от горе.

Няма значение кой колко взима в едно партньорство, а кой какви усилия полага всички във връзката да се чувстват нормално и да разполагат с най-необходимите неща без особени проблеми. В случая на авторката в пълна сила важи максимата "на кривия ..й вуната му пречи" с извинение.

Еми значи авторката вместо да се чуди кой да изгни първо - да вземе да ги изгони наведъж, че да направи услуга и на тях,  и на себе си (най-вече).

Абсолютно е така! На мен не ми се е случвало да издържам мъжа ми, но дори и да ми се случи някога с радост бих го направила. Та този човек е неуморен, грижи се за нас толкова много, че заслужава когато има нужда да ме подам ръка. Нали сме заедно, за да се обичаме и да си помагаме!
Когато човек е свестен върви да му помогнеш, ама разни мързелаци и загубеняци, които не можели работа да си намерят да ги издържаш просто не върви. Ами предложи на любимия ти на борсата за зеленчуци има работа-един мой познат всяка сутрин ставаше в 5 за да стоварва камиони със зеленчуци като беше без работа. Какво значи 2 месеца не мога да си намеря работа?Аз това не го разбирам и за мен такива филми няма. Не си усложнявай живота и бягай от такъв мъж!А брат ти-ако е пълнолетен-вече е отделно семейство. Да се хване на работа и да си намери квартира!

Напълно подкрепям това мнение.
И искам да кажа още, че познавам жени, които вдигат толкова високо "летвата" пред партньорите си, че те категорично не могат да я прескочат - било поради недостатъчно образование и квалификация, било поради други обстоятелства... Дори и тук във форума имаше тема преди време как един мъж работеше на две места, включително събота и неделя,  а девойката се тръшкаше, че не може да излиза с по-богатите си приятелчета...
А това за гинеколога и стоматолога е малко попресилено според мен - не е никакъв проблем личния лекар да даде направление за гинеколог при оплакване, както и има минимален набор от действия, които човек може да си направи при зъболекаря по здравна каса... Все пак няма само частни доктори, нали?
Авторката, независимо дали ти си свръх-амбициозна, или приятелят ти - не достатъчно амбициозен, очевидно е че не сте един за друг. Остави младежа да си намери девойка, която няма да го "издържа", а ще успее да извади най-доброто от него и да изградят едно наистина пълноценно партньорство. А ти си намери някой, който ще издържа теб (и брат ти като бонус) 

Ами случвало ми се е, да.... В живота никога не знаеш какво ще се случи...
Ако утре остана аз без работа, нали на него ще разчитам. Защо да не може и обратното, ако той остане без работа, нейдай си Боже, за какво съм му спътник в живота, ако не може да разчита на мен???

Въобще не смятам, че това е чак толкова невероятна ситуация!

ОТ 3 години не може да си намери доходоносна работа???  /
Сложна ти е ситуацията - и аз бях в почти същата- моят мъж не само, че си сменяше работата на 3 месеца и не взимаше почти никави пари, а на всичко отгоре половината му заплата и повече отиваше на комар/ разделихме се- сега съм по- добре!
Моето мнение е да ги оставиш сами да се оправят- и брат ти и приятелят ти- те са мъже, ще намерят начин да си оправят живота. Нито имат деца доколкото разбрах да дондуркат- какво да не са им вързани ръцете. Ще работят на 2 места ако трябва. Когато бях малка имаше период в който моят баща работеше на 3 места.
Ако сега ги оставиш ще свикнат, че всичо е на твой гръб! А 3 години не е малко време- май са свикнали вече!

Аз пък имам позната, чийто предишен мъж почина/лека му пръст/  и тя остана сама с малко дете. Сега отново живее с мъж и е бременна в седмият месец от него.

За цялото време на съвместното им съжителство, този "мъж" не си е направил труда да започне сериозна работа или въобще да внесе някакви пари за семейният бюджет. Финансовата издръжка на семейството се крепи изцяло на бременната жена.
Вещи за бъдещото бебе просят от познати.
В добавка мога да кажа, че този мъж не се държи много добре със завареното дете на моята позната.
Най-странното в случая е, че тя е толкова заслепена от него, че приема тази ситуация за нормална.


Мога да разбера временната криза на мъж, който винаги се е грижил за семейството си. И тогава жената трябва да го подкрепи, ако наистина държи на него.
Не мога обаче да разбера мъж, който да  разчита на бременната си жена да го издържа.


ПП: за брата и приятеля - братът работи, но не носи пари, а приятелят поне се грижи за домакинството. Пък и секс с брата обикновено не се прави.

Това е и моето мнение!

Мисля, че достатъчно си им помогнала. Време е да се вземат в ръце и двамата. Но го направи постепенно, отиди на лекар, на зъболекар, недей да готвиш и да пазаруваш за ядене- свършила си парите и толкова. Да ги видиш дали ще имат реакция.

Такааа, зависи.
Ако става дума за перманентно състояние и никакво желание за промяна от негова страна, не ми се е случвало и не бих допуснала подобно нещо...
Ако е временно и поради форсмажорни обстоятелства, щом сме семейство - изобщо не бих седнала да смятам кой, какво, кога...
Като цяло, семейство сме от 6 г. и засега се е случвало всичко - принципно, работим и двамата по няколко неща. Но е имало периоди, когато той е изкарвал 3-4 пъти повече (в сравнение със сега), а аз съм била не само без доходи, но и с повече разходи (2 магистратури + куп лекарства покрай бременността). Имало е и периоди, когато аз съм изкарвала 3-4 пъти повече (пак от сега), а той е работил на минимална заплата, очаквайки смяна на местоработата. Става въпрос за кратки периоди - от по 2-3-4 месеца.
В момента (по стечение на обстоятелствата) аз "докарвам" вкъщи почти 2 пъти колкото него (въпреки, че неговите доходи и така не са изобщо ниски), но пък той отказа временно част от допълнителната работа, за да има време да поема повече грижи по децата (напоследък аз много пътувам) и да се занимава с разни неща по дома (преустройство на 2-та вила, външна изолация на апартамента и козметични ремонти, смяна на инсталации в другия апартамент и т.н., които искат много време). Но... всеки прави нещата за семейството и за това, което сме като цяло и никой не "лежи на плещите" на другия...
Брат и сестра, които са пълнолетни, здрави и нормални - сиреч, работоспособни - не бих издържала...

Не знам защо ама като чета за мъже дето жените ги издържат и ми се обръща стомаха. Егати- и това ми били мъже!

Обикновено  лесно разбирам кога един мъж просто го мързи и си търси оправдания да не работи и кога е просто лошо стечение на обстоятелства. В първия случай не бих чакала да минат години, прекарани в мързел от негова страна, за да си събера багажа. Във втория, естетствено че бих се жертвала-като виждам,че той активно търси работа,че не се отдава на униние, та да ми разваля и на мен настроението,че не отбива предложения за такава поради някакви си там съображения (  за такива съображения давам пример с един приятел, който навремето не искаше да почне работа в една фирма, за която специално му ходатайстваха, понеже офисът бил малко извън града и нямало как да ходи да взима пенсиите на баба си и дядо си, та после да ги харчи за пиене) ...

Ако пък мъжът случайно заболее или се инвалидизира - шут и през вратата!
Нали бяхме равни нещо, нали нямаше "мъжка" и "женска" работа, всеки трябваше да върши всичко, щом е за доброто на семейството? Пък сега изведнъж - жените могат да харчат парите на мъжете и да живеят на техен гръб, а мъжете - не?
Да ви имам ценностите и двойните стандарти, честно