По арабски бъбриво да представим себе си красноречиво - 89та полезна

Магде-развесели ме с твоя Яси-е може и да ни ядосват по някога-но децата са най-голямата радост и най-прекрасния Божи Дар...родил те е човекът...какво знаеш ти
Рени-изчетох историята ти-дано скоро и детенце си имате-Ншаала
Тед-ама и твоята история си я бива-малко си била като паднала от Марс-много ти се е насъбрало наведнъж-но пък няма да го забравиш
Ди-ама как си успяла 8 месеца да си в Пакистан,а майкати да си мисли най-спокойно,че си от др.страна на бг -е благородна лъжа е било
Наде ти кога ще ни разкажеш историята си
Деска и аз си мислех,че ще видя в Ливан някакви села,селскостопански животни и западнали построойки...а то ...още от самолета ахнах...и като пътувах по модерните автостради и гледах прекрасните бели вили и постройки на фона на Средиземно море...и като се присетих за сивите ни блокове и смешно малки жилища...май аз се почувствах като от село

Олди-помолихте вчера да дадеш линка,за който ти писах,но ако те затруднявам-недей
просто реших,че ако на някой му се сторя понякога ку-ку ,да имам някакво разумно оправдание...ААА ветеран от войната ...горката(ще си кажат хората )

2. Не се толерират опити за предизвикване на словестни войни и насаждане на неприязън към потребители/група потребители от други форуми, както и пренасянето на скандали от други сайтове и форуми.
Това дали в другите сайтове/форуми се допускат и разрешават подобни теми е въпрос на политиката на техните модератори и администратори. Тук подобни теми ще бъдат отстранявани.
Считам за абсолютно излишно  предизвикването на подобни конфликти, още повече като се има предвид, че доста потребители участват активно в повече от един форум и подобни разделения и конфронтации между форуми и потребители са напълно безсмислени и ненужни.
Модераторите/администраторите тук не носят никаква отговорност относно действията или бездействията на модератори/администратори в други сайтове и форуми и вземането на решения относно темите тук няма да бъдат съобразявани с политика на други сайтове, а само и единствено с политиката и преценката на модераторите тук.

Здравейте, момичета!
Дуа,не ме затруднява.Просто в тази тема всички (или който иска,де) ще се представят и в другата ще сложим линовете към имената.Аз така ги разбрах нещата.Запазила съм твоя и задължително ще го сложим,защото е много ценен.
Рени, голям си сладур! Много сте препатили,но важното е,че не сте се предали и сте победили бюрокрацията.Поздравления!!Можеш да напишеш книга Не без мъжа ми!
Магде, Яси ти е върнал услугата - преди няколко години ти си го родила, сега - той теб!
Деси, привет! Значи с магарета се придвиждвате вие там  Като в Библейските времена 
Единствения път, когато съм лъгала нашите къде съм беше, когато заминахме на стоп за една седмица на море с тогавашния ми приятел, и то след като ги бях питала и те не ме пуснаха. Слава Богу след това не се е налагало да го правя - просто винаги са ми вярвали и са ме подкрепяли,независимо какво съм правила и къде съм ходила,пък аз доста неща съм правила и къде ли не съм ходила  Надявам се един ден отношенията с децата ми да бъдат същите.
Мислех си,че като се представяте, можете да споменете и как сте с арабския.На мен ми е интересно 

Привет и от мен  

Спорти мерси за новата темичка , пак интересни картинки си избрала   а и заглавието си го бива  
Да се представя и аз - казвам се Сабина, на 31год съм, мама съм на близначета на 3г и 10м, от едно градче близо до гр. Пазарджик съм , живея в София, мъжа ми е българин .
Аз съм от почитателите на арабския свят    Пиша тук защото е уютно, топло, вкусно , приятно......чувствам се добре    благодарение на момичетата тук научих много интересни неща за арабските танци, песни, сватби, гозби, дрехи .......  за което им благодаря  

Деска   радвам се че отново си на линия , липсваше  
Момичета свързах се с Нафасима  тя е добре, изпраща поздрави на всички !

После пак ще пиша , че още не съм успяла да прочета всичко .
  

сега четейки ви, се радвам че при мен нещата бяха що годе нормални (сравнение с вашите)
ние се познаваме от близо 3 години една година долу-горе живяхме без брак (ние имаме само религиозен) след което наш познат ни каза къде в бургас можем да сключим такъв, че иначе трябваше да ходим до Айтос като най близо а пуста му работа все не оставаше време.
моят мъж е имал един брак зад гърба си и има 9 годишен син .
ние се запознахме точно като почнаха да се развеждат с бившата си съпруга. аз живеех с едно момче но нещата отдавна не вървяха както трябва и в крайна сметка се изнесох та така почнахме ние една приятелска връзка. Наложи се мъжът ми да замине за канада за да се разведе (нищо че бившата му е българка и са женени тук,там са живяли като се разделят и тя иска там да се разведът) заминава той а между нас нищо няма ние сме просто приятели.
почнаха се едни разговори по телефона по 1 час вечер като се прибера аз му звънях през деня просто да го чуя дали е добре. Нямаше го 2 месеца. върна се и каза че се връща само за 2 месеца после пак отива в канада за да е близо до детето си. В деня в който трябваше да замине 2 часа преди автобуса до София той скъса билета и реши че остава тук. И от там се почна сега как да кажа на родители те ми ? Знаеше само сестра ми  и тя допулнително наливаше масло в огъня че арабин бил такъв бил след 2 месеца криене реших да се изнеса от вкъщи казах на родителите ми те както се очакваше не бяха много щастливи. Моето условие беше че ако искат да подържат връзка с мен ще трябва да приемат и него. След явно дълга и мъчителна седмица баща ми се обади и каза че поне могат да се запознаят с него и да не го съдят предварително, така нещата при нас се получиха идеално.
това е нашата история, но сравнение с мъките през които са минали повечето от вас ми се вижда незначителна

Привет момичета, честита нова тема  

Аз докато се измъкна от учебниците, вие сте изписали половината! Спорти мерси, че пак сме ти на гости и така хубаво си ни подредила  

Историите ви на всички са от пъстри по-пъстри, с такова удоволстие ги изчетох   Браво за идеята Ди!

Ето я и моята история:) На 23 години съм, от София, студентка. Началото на март месец заминах за две сдмици в Мексико на една международна студентска среща. На въпросната среща имаше студенти от цял свят, които са се събрали да обсъждат проблеми на нашата специалност. Провеждаха едни пленарни сесии, на които трябваше да гласуваме промени в устава на организацията ни и ние трябваше да гласуваме и дискутираме...(мале, че оплетено ви го обясних  ) И стоя си аз в залата първия ден, умряла съм от притеснение, ровя едни документи и вече всички са ми черни! А колежката до мен (друга българка) ме посръгва с лакът и казва: "Леле, виж какъв младеж има там... Много е "корекомски"" (ние така се шегуваме за нещо много хубаво:)) Аз обаче нерва и казам да мълчи и да не ми говори. След 2 минути тя пак - виж го, виж го!... Аз обаче тц..! Не надигам глава. Ровя в бумагите и неща и да чуя. На третия път, в който ме сръга.. аз реших да го видя това въпросно момче, което така е развълнувало девойката до мен. Ама само колкото да и кажа "Хайде сега млъквай!" Е да, надигнах рошава глава, обаче едвам отлепих поглед   Момчето взе, че много ми хареса  
Ден втори.. декорите са същите, ние пак на нашите си места в залата. Пак се появява корекомското съкровище. Аз се правя, че не виждам. Типично за мен... Моята дружка пак започва движениоята с лакът   Споделяйки, че момчето ме било зяпнало. Аз и казвам, че си внушава и хич не искам да я слушам... На края на въпросния ден младежът идва при мен и иска да се запознаем. Ако може после да се снимаме, но с моят апарат, неговият е повреден и после аз да му пратя снимките. Аз естествено приемам  
Ден трети/четвърти (губи ми се:)) В някаква пауза между сесиите аз се докопвам до плажа. Подмишила книжка, имам намерение само да се пека и никой да не ме закача. И така и правя - полягам на шезлонга, нахлупвам очилата, нагласям чадъра.. и хоп усещам, че някой застава до мен. Поглеждам нагоре - въпросното момче и за малко да се захлупя с чадъра   Младежът ме пита може ли да ми прави компания.. аз доволно се съгласявам. Сядаме на ръба на басейна (аз вече съм наясно, че то е президента на йорданската асоциация) и започваме да бистрим световната политика, проблемите на близкия изток и друг романтични теми   Минава така около час, обаче той трябва да тръгва, има работа по график. За мен важи същото  
Следващите два дни нищо особено.. Говорим по малко като се засечем, но без кой знае какво да става. Идва последната вечер, прощално парти. Виждам го аз - той толкова чаровен, сърцето ми се свива, че няма да се видим вече. Идва той, връчва ми координати си и ме пита няма ли да ходя на партито до басейна. Аз заявявам, че ще си подреждам багажа. Но след кратък размисъл, казвам, че все пак може и да намина   Той казва, че ще ме чака там. Аз естествено събирам багажа като за гинесов рекорд, напъхвам се в една рокля, и хоп троп... на басейна. Чакам, чакам, чакам.. няма го! Ядосана към 3 часа си тръгвам в компанията на един французин, който ми се лепна. Най-накрая се отървавам от французина и се прибирам. Кисела и за пореден път проклинаща женската си глупост, че вместо да спя и да се оправям за път съм стояла до 3 часа да чакам несериозни младежи при това от арабски произход!
Последна сутрин - сядаме да закусваме и по едно време момчето идва. Учтиво моли да седне на нашата маса. Аз хвърлям един бесен поглед, ама...   казвам естествено, че може. Автобусите ни за извозване са след само час, говорим си малко, никой не повдига въпрос за снощи.
Това беше.. Аз леко кисела потеглям към следващата ни дестинация. Имаме още три дни в Мексико, все пак ги прекахаме вълшебно!
Прибирам се и ровейки из багажа намирам листчето с координатите на момчето. Решавам дружески да му пиша след седмица. Той много радостно реагира и започва да ми пише свърх редовно. Аз обаче се дърпам.. Ще използвам на Теди израза..Мисля си за какво ми е този "църен арабин".. Не му отговарям редовно в началото, ама той упорит. Аз все пак омекнах... Оказва се, че до три часа последния ден изчислявал сметки във финансовата комисия. Отишъл в три и половина на партито, но мен ме нямал и се прибрал. Започнаха се едни безкрайни чатове. Той ме покани на стаж в Йордания и аз след много много мислене (ето от този етап някой от форумните арабелки са наясно, зашото тогава потърсих съвет от тях) взех че приех. Само да спомена, момчето се оказа палестинец, не йорданец, което за мен зжучеше още по-стряскащо.
Сега е момента да кажа, че и аз се присъединявам към бягали и не споделялите с родителите... Казах на майка ми, но на брат ми и на баща ми не. Те знаеха за един стаж в Израел, на който имах намерение да ходя... и аз не ги разубедих и не им поясних   Бяха едни криеници и театри на летището, само да не ме видят на кой самолет се качвам.. Много ми тежи на съвестта това.
Така се озовах в Йордания за един месец, който беше най-розовия един месец в живота ми   А стажът, за които бях отишла всъщност се оказа изключително хубав.
Така вече три седмици след моето малко пътешествие. Караме на "телефонна любов", демек интернет И дай Боже всичко да е наред, за което всеки ден се моля, ще се видим пак декември, най-вероятно в Турция.
Толкова от мен  

  Здравейте мили момичета!
  Просто не мога да повярвам- нямам рожден ден още, не е Коледа , Айд мина вече , а тази тема си един безценен подарък!
  Въпреки , че съм вече доста време с вас и ви познавам малко или много , никога не съм чела историите ви и всичко , което знам е от дълго четене на много постове в ежедневието .Но така на куп всичко , с така направените презентации е страхотно! Благодаря на Ди за идеята и на Олди за темичката , а на всички момичета за споделените истории!

  За съжаление , нямам никакво време да прочета толкова интересните дълги постове (признавам си - започнах , но малкия просто не ме оставя през деня) Затова си ги запазвам за десерт- за някоя от вечерите , когато мъжа ми тръгне на път- че сега 5 дни ще си е в къщи и гледаме да извеждаме малкия на разходки и разни други мероприятия. Нямам търпение да изчета всичко , което Теди споделя!
  За да не свърши темата обаче , преди аз да се наканя ще направя и моята презентация накратко

  Казвам се Дина , от Димитровград съм , а от 1999 г. живея в Бахрейн. На 31 години съм- зодия Козирог.
  Озовах се тук благодарение на момичешката си мечта да стана стюардеса , и благодарение на една от най-големите Авиолинии в района на Гълфа , които бяха решили най-после да направят интервю и в България.
   Работих като стюардеса 7 години , обикалях едни от най-интересните места на света, едни по- красиви , други по-малко, но със сигурност уникални всяко едно по себе си без изключение!Срещах се с абсолютно всякакви хора от различни култури и това заедно с динамичната , предизвикателна професия ме направи много по- различен човек. Като прибавим , че преди това работих и живеех 3 години в Южна Корея, смея да кажа че се чувствам вече като гражданин на света и се радвам , че успявам да намеря хубавото и положителното във всяко едно място и всички хора, традиции , обичаи , култура.
  Понеже се отплеснах малко- сега по-накратко
  Срещнах настоящия си съпруг едва на 3-тия месец от пребиваването си в Бахрейн.% години по- късно най-после казах "да" - но дотогава хилядократно ми беше доказано , че няма нещо , което не би направил за мени че заедно можем да се справим със всичко.
  Приказката беше истинска- семействата ни ни приемаха абсолютно безусловно- чувствах се като тяхна дъщеря от самото начало , а всички мои близки обожаваха мъжа ми. През това време ние продължихме да пътуваме заедно( МЪж ми работи като супервайзор на екипаж във същата авиолиния) , и бяхме благодарни от факта ,че можем да сме на различно кътче от света всяка седмица и то заедно!
  За съжаление на следващата година приказката , точно когато беше в най -хубавия си етап, както много често в живота се превърна в кошмар. Родителите ми ни бяха на гости за 1 месец, през който си прекарвахме вълшебно- те обожават Бахрейн!По време на едно от нашите отсъствия се случи ужасна катастрофа , при която майка ми беше блъсната от кола и след 5 дни в кома ни напусна за винаги.Няма да разказвам как преминахме през и дали изобщо преминахме през този кошмар. Само знам , че без подкрепата на мъжа ми и семейството му ,едва ли щях да запазя разсъдъка си.
  разбрах , че живота е всичко друго , но не и това което ние плануваме... Но също така разбрах , че не можеш да се предадеш, а трябва да продължиш , заради това или тези , които си загубил!
  На следващата година на същата дата на която почина майка ми се роди сина ми!Нашето малко ангелче в истинския смисъл на думата.
  Засега плановете ни са да останем в Бахрейн , но прекарваме лятото в България.
  Не съм приемала Исляма- просто никога не е стояло като избор пред мен - приемаме един друг такива каквито сме , уважаваме и се опитваме максимално да разберем всичко , което другия цени и уважава.
   Много съжалявам - сега ми стана ясно , че не съм от тези , които могат да направят кратка презентация. Може и от вашите увлекателни разкази да съм се повлияла , а може и от това ,че ви чувствам достатъчно близки - извинете за дългия пост  

Момичета, наистина се получи много интересна тема. И аз благодаря на всички за споделените истории. Наистина всяка една е уникална.

За срещата да кажа, че поддържам понеделник като дата, час 10.30, мястото ще го кажем на лични на който иска, за да си спестим евентуалното неудобство от нежелани натрапници, че като се съберем и без това изглеждаме като група туристки. 

Муунсън, Магде отде ги купувате тия системи за избелване, и аз искам. И то без лампа ако е възможно, ама дали са резултатни? Колко време трае ефекта? 

Магда, твоя Яси е голям образ, а детските фантазии са необятни. Моят още не знае как точно става раждането , все ме подпитва, а аз мигам като пуйка. Ми незнам как точно да му го кажа, я да споделят мамите с по-големите дечица как се оправяте с тази деликатна тема?

Наде, беше ми итересна твоята история защото не знаех как точно се е породила любовта ти към арабския свят. Може и да си го казала някога в някоя тема, но аз съм си отвеяа и често пропускам важни неща, които сте казали. 

Като слушам Рени, Катето Акхиал за проблемите с БГ властите, направо не мога да се начудя как така създават само пречки пред хората, които се обичат? 

Дес, вече и годеник намери на щерка ми.  Да бе, за улиците и настилките, въобще за транспорта и вида дори на селата и аз нищо лошо е мога да кажа. И аз очаквах магарета, коне и т.н., ама не.

Между дугото мернах по-рано във форума по държави потребител на име Семра, ама знам ли дали е арабско името?   

Здравейте,момичета!Казвам се Ния.На 32г,от Добрич,омъжена  и дъщеря на 9г.Нямам нищо общо с арабския свят,но толкова ми е интересна тяхната култура,религия,бит,че от близо 2 месеца Ви чета най-редовно.Само как си мечтая ,за една екскурзийка в Дубай или йордания.Та така ,смятам ,че няма да имате нищо против да пиша във вашата тема,че съм Ви голям фен.За сега това е от мен.Лек и спорен ден на всички.

ейии,хора-заприличахме на клуб на анонимните алкохолици
ама от нашия алкохол не се замъглява съзнанието и ние няма да се откажем от него
само какви изповеди
аз трябва ли пак да се представя-щото в тази тема не съм -но пък на няколко пъти го правих...само да добавя,че съм на32г,Елена,зодия козирог(ако за някой е важно)....да продължавам ли ....
Латеа,Кате,Сабина-до сега нищо не пропуснах всичко изчетох
Дина-моите съболезнования -животът е едно изпитание,краатък път,временно пребиваване
и много мираж...и всичко,което написа...

Амал,хайде обяви срещата

амалче,по въпроса за раждането с Мохамед го изяснихме-купих една енциклопедия за човешкото тяло и му показах,че жените имат специално място (канал)откъдето се ражда бебето...благодарение на картинките той разбра и само констатира...ох ,слава Богу,че не се раждаме от там дето се ходи по голяма нужда,или от там дет се пишка ...а после добави алхамдулилла,че не съм жена...щото знае,че се ражда с болка...а пък Алюши все още си мисли,че бебето излиза през пъпчето на мама ...това си е негова някаква хрумка

Здравейте, Арабелки!!!!
Не съм писала от  много отдавна, но в последния месец и половина ми се струпаха много неща на зелената глава.  Честита ви нова тема!!!! Идеята за представянето е много добра и понеже когато се появих за пръв път преди няколко теми не го направих както трябва  се надявам сега да е подходящият момент.
 Казвам се Поли и съм на 24 години.Преди 2  години завърших химия и сега се опитвам да трупам опит по специалността, доколкото е възможно в Бг  . Първият ми досег с арабския свят беше преди 3 години, когато имах авантюра със сириец.Беше православен християнин, всичко вървеше добре докато изведнъж нещо се обърка и трябваше доста време да мине, за да си подреда обърканите мисли и чувста. Така в началото на 2006  историята донякъде беше зад гърба ми, но си остана в сърцето ми. По късно същата година тръгнах с българин и ми предстоеше да изживея две  години пълни с емоции и проблеми с него. Не съжалявам, защото така успях да стана човекът който съм.  Но всичко си има предел и  така април месец казах кой откъде е.Разделихме се и започнах да се наслаждавам на живота си дълбоко убедена, че ей сега ще си наваксам и че мъже хич не ми трябват.  Но.... се оказа, че моите планове не се покриват с Нечии други планове.    Точно седмица по късно се появи тунизийската любов  . Бях си на работа и той ми пише на скайп ,а да го блокирам и гледам в инфото пише София ,казах си хайде ще го добавя ама толкоз хич не ми се пишеше.На мен на български не ми се говореше камо  ли на френски да си измислям изречения.Казах заета съм с работа, не мога да пиша и мислех че повече няма да пише, е пак бях сбъркала  . В един момент си казах нали съм се насочила към една държава с френски ( уж за по хубаво ) може поне да си поупражнявам езика. И така почнахме да си говорим.Оказа се че работи в тун.клон на една френска фирма, която има филиал и в София и тук го пращат на обучение ( ама като гледам сега  то не е ясно кой кого обучава  ) . Предстоеше му връщане в Бг след няколко седмици, а на мен ми бе все едно. По едно време каза че щял да носи сладки на колегите си в София, дали имам нещо против и на мен да донесе,аз  викам защо пък не.Нека носи като иска.   Дойде си и вика ще се видим ли да ти ги дам или да ги пращам по пощата  С целия си акъл честно сега не бих го направила му казах ми нека се видим, а на себе си казах ми аз нищо не губя.Просто ще се видим и толкоз. Дойде момента на срещата,бях го виждала на снимки, на всичките ми изглеждаше различен  добре че на камерка го бях видяла, е той ме разпозна.Но в началото на срещата си изживях шок и в онзи момент направо ми причерня.Не дойде сам  Беше с още един мъж. Аз като ги видях двамата лошо ми стана.  Викам си с кой акъл се набутах в този филм, ама връщане назад няма.Оказа се , че е негов колега и понеже са чужденци и то от скоро в страната ни, е дошъл за подкрепа да се увери че не съм опасна. Той си тръгна, а ние останахме да се опознаваме. Скоро след това и тръгнахме.Предстоеше съобщаване  на новинката на брат ми и мама, тати още не знае, ама за него трябва много такт, та като му дойде времето.Запознах го с майка ми и брат ми на рождения ден на брат ми.Приеха го много топло и искрено и досега имат много по добро мение за него отколкото за бившия ми,което много ме радва. За сега спирам , че се поотплеснах, а и се надявам скоро приказката да има и подобаващо продължение, ако такава е Божията воля!!!
 Хубав и благословен ден!!!     

Момичета пуснаха ни тока алхамдулилах...
Кате ние все те задявахме за твоите истории с гости, но и ти си една енциклопедия с това, което ти се е наложило да преживееш. Много съжелявам за баща ти, но аз вярвам, че той е до тебе и сега (следи знаците!) и те подкрепя...
Вярвам, че и път ще има за теб и Ахмед и ще си имате и семейство и дечица, но така е някъде нещата стават от раз, а някъде им трябва време... много време....
Благодаря ти, че сподели тази история с нас...
Близнакова благодаря за поздравите от Нафасима Няма ли да има скоро нов Клонинг, нещо ми се догледа арабско романтично. В момента следим новите епизоди на Грей и така се развличаме.
Латеа ще ти стискам палци за декември А говорите ли за бъдеще или просто се наслаждавате на чувствата си?
Дина беше ми приятно да прочета отново твоята история и отново ми стана мъчно за мама, обърни внимание на приказките на малкия особено когато започне повече да бърбори... казват, че децата носят послания
Наина добре дошла, със сигурност тук ще се запознаеш с много интересни хора и ще получиш достатъчно полезна информация за дестинациите, които си си избрала. А веднъж стъпила там със сигурност ще оставиш част от сърцето си
Дуа браво,намерила си най-добрия начин да обясниш на детето, че да не търси щъркели посред зима
Ех, тунизийско слънце, завърна се Не си спомням ти планираш ли пътуване нататък? Как са нещата със семейството на твоето хабиби?
Момичета за моята история незнам дали да я почна, все пак от 1979 досега това за си 30 години премеждия ще имате ли търпение на части да ви разказвам нещата в няколко теми и най-вече да не ви досаждам? Аз и се притеснявам малко защото тя тази история може да се каже с 3 реда и с 3 страници Притеснявам се и да не разкривам прекалено лични неща и да е проява на лош вкус...

Разказвай,Наде.Очаквам с голям интерес твоята история.Разкажи това което сметнеш за необходимо,а едвали ще досадиш на някого.Вие разказвате толкова хубаво,че мога цял ден да Ви чета.

Близанците Дай някой бисер на Теди и Йоана,да се развеселим пак! 
Кате, многострадална е твоята.Разбирам защо се дразниш от прекалената доброта и мекушавост на Ахмед.Но едно искам да ти кажа - не мисли,че си виновна пред баща си.Той би искал да си щастлива и да си обичана.Не си направила нищо срамно.Срамотата е за родата,че те кълне и не те ще.Но не знаеш какво има да се случва.Животът е пълен с изненади.Вярвай в това!
Сани,така е - на фона на някои други истории,твоята е направо розова.Пожелавам ви да се обичате и уважавате винаги и скоро да се уголеми семейството ви 
Латеа и Съншайн,стискам ви палци!!
Дина,историята ти е покъртителна.Изпитанията,пред които животът ни изправя са жестоки понякога.Има много символика в дата на раждане на детето ти - знак,че каквото и да става нямаме право да се предаваме и че надежда и ново начало винаги има. Прегръщам те!!!
Наина,добре дошла! 
Наде,ако искаш и на 5 страници се разпростри.Твоята история е най-дълга и не вярвам на някой да досадиш. А, че е лична - ами такава е.И моята, и на всички други момичета са такива.Това им е хубавото!
Амал,ето тема за избелването на зъбите: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=235501.0
Дуа,ако искаш прости си копирай поста от миналата тема.А ако не ти се занимава,ще го намерим ние,като правим линковете.

2 часа се клатушках из софийските дупки ( за да добият представа запознатите с столичния трнаспорт- рейс 73 и после 102  ). Още не съм се къпала дори и се втурнах да чета изповедите на анонимните алкохолици  Дуа, и нашите са такива истории-  "започнах с алкохола уж на шега, после разбрах, че не мога да престана", "не врявах, че ще стана пияндур", само, че нашия алкохол е от друг тип 


Дина,прегръщам те, дано в очичките на малкия Даниел намирате утеха.

Олд, виновна съм, зашото не успях да събера кураж и да му говоря с него приживе. Не ми се спомня за оная февруарска утрин,Ахмед настоя да дойде с мен, въпреки , че в тоя момент нямах нужда от никой, от абсолютно никой. И двамата ревахме и целувахме татко и молихме за прошка, но трудно се иска прошка от мъртъв. А като си помисля, че известно време преди това и брат ми и Ахмед ме убеждаваха, че тряба намеря начин  да му кажа. Ахмед даже беше решил да отиде и насаме да говори с него. Вика баща ти е мъж, също като кюрдите,ще се разберем с него.... 
Е, не стана така.  Сега майка свиква лека полека, видя , че не е терорист, не е злобен , почтително се държи. Само ми става тежко, като почне да разпитва за неговите роднини, не мога да й кажа, както пред вас изревавам, и й разправям, добри са, нищо против мен нямат, радват се и така....    


Наде, разказвай, дори цял роман да излезе,30 години не са малко, а шом и до ден днешен продължава   
Па гостите ми да си ядат ушите. От един се отървах     откакто разбра, че съм мюсюлманка вече не идва, уважава ме демек        смешници, като не ме знаеше, идва , виси до посреднощ, нема срам  , нема нишо, ама сега като разбра, изведнъж много почна да спазва правилата 

Малко по малко и другите ще разберат и ще видим дали ще се отърва.  (не ставам за пакистанка- не се радвам на гости, ама мойте са еднии такива, особени  не са баш гости, а постоянно превибаващи  )   

Ставам момичета, че Абас (котето) прави кочина , докато ни няма. Всичко по земята влачи и разхвърля, къса тапетите, разсипва си храната и я разнася из стаята. Цял ден спи, докато няма никой, а когато ние искаме да спиме, той е пълен с енергия, дразни ни, хапе, драска, дяволче малко