По арабски бъбриво да представим себе си красноречиво - 89та полезна

Здравейте и от мен, тъй като много пъти ми намекваха, че само ви чета .....реших отново да пиша. Вече 9 месеца съм емоционално обвързана с един човек от арабския свят - Египет по точно, след срещата ни през май тази година сега пак отивам при него...в края на този месец. Някои от вас ме упрекнаха и нападнаха преди /писах в 72 тема/, но се надявам да ме приемете сред вас отново...

Спомням си те много добре Ели11234 ти беше тази която се беше запознала в интернет с човек от Египет и беше ходила там и бяхте подписали религиозен брак въпреки че тук си женена но аз не те упреквам щом натам те водят чувствата ходи щом така си щастлива.

Първо едно кратко  на Ели1234.... и ще очакваме повече... всеки има право да обича, не се впечатлявай от канони, защото те са измислени от  хората, след малко ще постна първа част на моята "Отнесени от вихъра".

Тази вечер, ще ви разкажа за първата си среща с моето хабиби в далечната 1979, когато "One way
ticket", Boney M и Джон Траволта с Оливия Нютън Джон бяха летните хитове.
Та през това лято на 24 май изкарах абитурентския си бал и започнах подготовката си за
единствената матура по математика. Имах лошо предчувствие, тъй като учителя по математика не
ме дишаше както се казва сега и наистина лека му пръст на човека, че не е жив вече (спомина се
млад от инфаркт), ама ме скъса... Пълен провал, край на кандидатстудентски мечти и планове...
През същото това лято майка ми беше на работа на Златните и мe извика да отида да си почина от
стреса Работеше в ресторанта на хотел "Хавана" (затова казах преди няколко постинга, че
сервитьорската професия не ни е чужда). Хванах влака Русе - Варна и хоп на море. Живеехме в едни
бараки, като общежитие. С нас имаше една възрастна жена, която миеше чиниите в някакво
заведение за да помага на внучката си, много мила жена и със сигурност отдавна не е между
живите. Освен нея с нас беше и една софиянка с дъщеря си Марина, 3 години по-малка от мене.
Като се имаше предвид, че тя идва от София разликата в годините въобще я нямаше. С нея всяка
вечер се мотаехме централно, по улицата пред Интера, пиехме си там кафенцето и след това
отивахме за вечеря или при майка ми или при нейната майка, която беше в един битов ресторант,
мисля че беше "Кошарите"
И така една вечер в ресторанта при мама влиза една група араби, около нашите години. Музиката
супер, ние си танцуваме двечките и хоп едно къдраво момче се прилепи до Марина. Сега ако трябва
да го определя на кого прилича, косата му беше като на Майкъл Джексън в ранни години Това
момче се казваше Али и видимо харесваше Марина. Започна да поръчва специална музика,
шампанско и само с нея да играе. Алкохола обаче му замъгляваше главата и нещата рискуваха да
излязат от контрол. За по-младото поколение ще поясня, че тогава контактите с чужденци бяха
много опасни, милицията можеше да ни прибере за нула време и да ни изпрати откъдето сме дошли.
Затова и ние се държахме на дистанция от тяхната група защото никой не искаше проблеми.
В цялата тази "суматоха" около флиртуването между Али и Марина на една маса забелязах 3
разкошни девойки, които бяха уж с групата, но се хранеха отделно и отвреме навреме при тях се
спираше едни мнооого слабичко, тъмничко и къдраво момче. Навярно те са забелязали
любопитството с което съм ги наблюдавала, защото те бяха в разноцветни ефирни рокли от коприна
и разни лъщящи материи и в очите ми изглеждаха като малки принцеси. За мене момичето от
провинцията с бялата басмяна поличка на черни точки, те си бяха направо като кралски особи с
всичките тези бижута по себе си, със страхотния грим и аромати които се разнасяха наоколо.
И така до една вечер, в която аз седях сама на една маса в района на мама, Марина не беше с мене и
аз скучаех. По една време компанията се изсипа и момичетата се отделиха на тяхната си маса.
Заглеждайки ги по едно време те ми дадоха знак, че искат да отидат до тоалетната, а аз да наглеждам
масата им, на който знак кипнах утвърдително. Когато се върнаха със знак ми благодариха, а след
малко това младо момче отиде пак  при тях и те нешо му заобясняваха показвайки ме дискретно. На
следващите танци започнахме да се заглеждаме един друг и той да танцува по-често около мене, но
всичко беше много дискретно и тактично...
През останалите дни се засичахме из комплекса и то основно на кафето  на Интера, но само си
кимахме поздрав с глава и с това приключваха нашите контакти. До последната вечер... Незнанието
на английски (аз знаех френски, а Марина - немски) доведе до някои неясноти или заблуждения в
отношенията между Марина и Али. Единственото, което разбрахме е, че си тръгват утре и той не
пестеше пари да поръчва "Реките на Вавилон" и "Еднопосочен билет" и да се налива с водка. Сега от
дистанция на времето си мисля, че той много я харесваше, но си имаше причини да не може да има
контакт с нея и това го измъчваше. Определено нещо го измъчваше и това провокираше и
неконтролируемто му поведение, до момента в който в който се сби с други клиенти и настана
суматоха, дойде милицията и набързо ги прибраха всички. Беше много гадно, никой не искаше
такова разделяне. Останах при майка за да я изчакам да си свърши смяната и да се прибираме.
Някъде може би към 23ч. той се появи, моето срамежливо момче. Седна директно на масата при
мене, извади кутия червено Малборо и запали. Не можех да питам нищо, а и да ми беше казал нещо
нищо нямаше да разбера Показа ми със знак, че иска химикал и на един лист за поръчки си написа
името.. после аз моето... после кой кога е роден и се оказа, че той е с 2 години по-малък от мене
и накрая си разменихме и домашните адреси. Майка дойде, изпуши една цигара с него
подхвърляйки няколко не толкова любезни думи по негов адрес с усмивка на лице и така той си
тръгна тъй като беше време и ресторанта да затваря
Дните след това бяха сиви, черни, сиви, по-малко или по-малко черни и въобще безцветни. Скоро
реших да си се върна в мойто градче с надежда, че може би ще ми пише...
Мина поправителната сесия на матурата, която този път не ми избяга, след което трябваше да се
огледам за работа. И тъй като бях завършила гимназия с педагогическа паралелка не беше трудно да
си намеря работа като учителка. По него време имаше много свободни места за нередовни учители
със средно образование в моя район (Разградски окръг) така, че бързо ми предложиха работа като
детска учителка в село Брестовене. Едва ли на някой това име му говори нещо, но за пояснение ще
кажа, че през първата година, когато водех 4 група тя се състоеше само от турчета и едно циганче
Иванчо. Тоест, в основни линии това беше и населението на селото турско и една малка циганска
махала. Селото обаче имаше 2 детски градини, една ясла и едно голямо училище. Както и да е на 15
септември започнах работа и си беше голямо вълнение да се докосна до един нов свят, до хора с
една различна религия и традиции. Прибирайки се в къщи и отваряйки пощата в ръцете ми изпадна
син плик със странни марки изписани с йероглифи. И сега като пиша цялата отново се разтрепервам
от вълнение. Не помня как изкачих стъпалата до третия етаж, как влязох в къщи и отворих писмото,
в което имаше толкова много картички, СНИМКА (негова снимка) и писмо... на английски...от което
нищо не разбирах...

Ели, аз знам за историята ти и съм много наясно с нещата,защото съм живяла в Египет и съм била свидетел на случки като твоята във всякакви вариации. Нямам намерение да те критикувам, което не ми пречи да си кажа мнението. Не ме смущава това,че си се залюбила с масри - те са си омайни.Но как понасяш живота си тук? Или има някаква промяна в семейното ти положение   Разкажи малко за масрито - къде живее и преподава - нали е учител, и изобщо как я кара,като не си там (освен,че лелее по тебе).

Той е от малък град на около 90 км от Кайро, работи като учител по английски, виждаме се всеки ден в нета. Относно семейното ми положение няма промяна.....да, не ми е никак лесно....нещата не са така прости, но разбрах, че любовта не познава граници и предразсъдъци. Ще се радвам ако ме приемете сред вас, наистина ви чувствам близки....

Наде,супер интересно!Началото на приказката е многообещаващо,чакам продължение...като накрая мисля да филмирам историята
Ели, добре дошла си.Близостта ти с мен специално е по отношене на общия интерес към Египет, дотам.Позицията ми относно житейски ситуации като твоята е същата като на Мерил Стрийп в Мостовете на Медисън.

Шехи,мерси за куража, който ми даваш, малко съм притеснена ....
Наира, виж www.gledai.tv

Al Watan
Държава: Кувейт
Жанр: Религия
Описание: Религиозен канал
На живо: Да
Качество: 500 kbit/s

има и други кувейтски и арабски канали

Наде,  със затаен дъх чакаме продължението ти    Предстваих си басмената ти рокличка на черни точици, и къдрокосото момче и милиционерите 


Аз утре рано рано отивам за гъби- пироговки или малашевки каквито паднат, няма значение, За горски гъби душата си давам. Моичкия не знае, ч еима отровни гъби, нали при тях няма никакви     та  хич не го е страх и хапва с мерак.  аааа имат нешо като трюфели май в техния район, когато вали много дъжде есента, пролетта излизали.....


Ели,емоционално реагирахме тогава, все пак твоята случка е уникална,а както виждаш сме богати на преживявания.....   Успех, накъдето си се запътила

каквии историии   с нетърпение чакам всеки ваш пост!  
Всяка една е с неповторима и интересна история сама за себе си! никога не  трябва да се отчайваме или губим надежда..след лош период винаги идвам по-добър и по-хубав  
Всичко което ни се случва е съдба,както при тебе Дина с майка ти(мойте съболезнования) и как после на същата дата си получила най-скъпия си подарък!
Инша'Аллах на всички ни който сме изправени пред трудни моменти или се намира в такива,бързо да се справим!
Наде много интересно почва твоята история.... чакамм с нетърпение следващата част!
След биг брадър ще погледна канала  
Обичам Ви всички!!  
  

Ами Наде,нормално е.Всеки като пише, преживява всичко наново - и сълзите, и вълненията..

Здравейте момичета, сигурно сте ме мернали последните дни тук,
но с такъв интерес чета всяка една история и преживяване,
и макар да зная за повечето от тях,
които са били споделяни ,
всеки път се вълнувам ммммммммм много.

Шиланке прегръщам те и се надявам за вашето щастие 

Наде аз нали съм си от сто години от Варна,та ме върна в онези безгрижни и прекрасни години,много добре зная за тези бунгалца за персонала-работещ на Златните.Нужно беше само един твой роднина да работи в заведение там, и всички,цялото домочадие да са добре дошли и нахранени и пили "кока-кола"  и да се забавляват като туристи.

 Наирах благодаря ти за пожеланията ,възхищавам се на млади хора като теб ,усетили магията на този така кратичък живот и надеждата и вярата са силата,която ни дава сили да продължим,дава ни мъдростта да приемем различните от нас,дава ни живот.

Олд спод идеята ти уцели точният момент,в точното време ,не случайно те наричаме Шехерезда, можеш да добавиш всички тези истории към така богатият ти и пъстър с преживявания опит (книга за полет до сърцата ни) ,

аз все едно чета приказки от 1001 нощ

прекрасни сте момичета, и вие и преживяванията ви

п.п. за моята история все още не съм готова да говоря,но продължава повече от 10 години и ..........

лека вечер на всички ви и чувствайте се като понесени на летящ килим,като мен 

  Момичета , искам само да ви кажа , че съм тук- чета ви , благодаря ви , почувствах прегръдките ви!
  Сега отивам да чета на Надето историята , а после и другите , които не успях. Междувременно готвя, водихме малкия на басейн , ще се храним и ще се приспиваме... дано да е по- раничко за да мога да съм с вас повечко тази вечер!

А,Хаяти, забелязах те аз,но си трая и ето,че ти се появи официално   Наистина трябва да се издаде книга - даже в два тома май.Пък и както казах,започвам да мисля за сценарий на филм, на няколко даже   На теб ще отделя една серия,но трябва малко да ме осветлиш - съвсем нищо не знам за теб, само на снимките с племенницата ти съм те виждала - сладко буболече е!
Дина,дай една целувка на мъника за лека нощ от мен!

Kate отде си ги науми тези гъби? И аз искам Навремето на едно ексурзионно летуване бяхме набрали сърнели и после на огъня като поизгоряха дървата ги наслагахме, малеее още им помня вкуса.... Никога повече не съм яла такава вкусотия...
Наира оказа, се че това не е религиозен канал само има и музика и новини и много хубава мацка казва времето мода и чудо да гледаш
Хаяти и за твоята история има място и време аз също започнах със страх, но понякога имаме май нужда да кажем някои неща, които с години таим в сърцето си...
Шехи записвай някъде всички тези истории, нищо не се знае днес шега утре истина...
Между другото вчера и днес забелязах доста хора да ни четат и то с мюсюлмански имена :0 Моля всеки с добро сърце да заповяда при нас, сърцата ни са широко отворени
Ели наистина се радвам, че се престраши пак да се разпишеш при нас. Има още няколко момичета като тебе, за които ще се радвам да се върнат пак при нас