Липсата на любов достатъчно основание ли

  • 6 891
  • 115
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 157
Краси.Мира, Тези неща които описваш особено чуването сто пъти по тел. което завършва с "обичам те" не е в стилът на моето семейство, много е изкуствено и нереално.
Това да се грижиш за човека с който живееш и да го правиш щастлив е супер и всеки го прави по свой собствен начин и според собствените си разбирания.
Аз просто исках да кажа с написаното по-горе, че всеки семеен човек може само да се радва ако след първоначалните силни чувства и трепети остане уважението и приятелството, защото на тях се корени според мен добрият брак.
П.П. Съжалявам за гадният пример, но имам колега който след като говори по няколко пъти на ден с  жена си и и вика "цунки мила", затваря телефона и казва "Да ти е..... м...а по сто пъти на ден едно и също няма ли с кой да си говори.

# 61
  • Мнения: 2 032
Не.
Както и наличието на лИбоф не е достатъчно основание за женитба.

# 62
  • Мнения: X
черно лале, аз не налагам някакви правила или закони...  Simple Smile
Просто споделям моя опит,защото при нас има ефект.Ние така сме свикнали,така ни харесва.
Във вашето семейство може да има други традиции и навици.Важното е вас да ви удовлетворяват.
Нали в крайна сметка искаме едно и също-добър и щастлив брак за нас и спокойствие за децата ни?!

# 63
  • Мнения: 1 187
По темата - не бис се развела.

# 64
  • Мнения: 122
Достатъчно е...
... освен ако нямаш седем живота и не искаш този да ти мине без любов...

# 65
  • Мнения: 196
Достатъчно е...
... освен ако нямаш седем живота и не искаш този да ти мине без любов...


  202uu  202uu  202uu  202uu

# 66
  • София
  • Мнения: 4 046
Аз не бих се развела при такива обстоятелства. Принципно не съм много романтична натура и взаимното доверие и уважението, съвместната грижа за децата и за благополучието на семейството са много по-важни от любовта, поне за мен.

И аз мисля така!

# 67
  • Мнения: 2 448
Достатъчно е...
... освен ако нямаш седем живота и не искаш този да ти мине без любов...

Тя любовта ако и е писано да дойде идва. Ако си е отишла като оставиш човека, новата не идва автоматично. Освен това любовта към децата е най голяма, така, че няма как живота да мине без любов, ако тях ги има. Изобщо любовта има толкова много измерения и всеки човек има различни начини да и намери място в душата си, стига да я има.

# 68
  • Мнения: 122
Достатъчно е...
... освен ако нямаш седем живота и не искаш този да ти мине без любов...

Тя любовта ако и е писано да дойде идва. Ако си е отишла като оставиш човека, новата не идва автоматично. Освен това любовта към децата е най голяма, така, че няма как живота да мине без любов, ако тях ги има. Изобщо любовта има толкова много измерения и всеки човек има различни начини да и намери място в душата си, стига да я има.

... така е...

# 69
  • Мнения: 1 174
Така, както го описваш, Борис, бих останала и не бих се развела. Гаранция ли е, че след раздялата ще намериш Любов (за мен тя е особено понятие, нещо на границата на идеалното, възвишеното, неземното...) и колко трайна ще бъде тя? Аз...не си падам по вечното търсенене на сродната душа, не че не вярвам в това. Предпочитам да съм уважавана, разбирана и почитана от човекът до себе си, а увлечението, страстта и тръпката отминават с времето и с илюзията за съществуването на "вечната любов", която пък е за идеалистите-романтици. Не, че я няма, аз също имах подобна настройка за живота и моя партньор, която не е отминала, ами просто е попроменена, приземена... Simple Smile
Пак по описания от теб начин живеят майка ми и баща ми и гордо заявявам, че те са едно много добро семейство, но вече без деца около себе си или поне в дома си. Simple Smile

Последна редакция: сб, 18 окт 2008, 00:04 от ive

# 70
  • Мнения: 3 425
Аз не бих се развела при такива обстоятелства. Принципно не съм много романтична натура и взаимното доверие и уважението, съвместната грижа за децата и за благополучието на семейството са много по-важни от любовта, поне за мен.

И аз мисля така!

И аз  Peace

# 71
  • Мнения: X
ive , значи аз съм идеалистка,романтичка...Вярвам в любовта,имам я ,изживявам я всеки ден...

Не се обиждай,но като чета такива постове,/и други подобни имаше в темата/, си мисля,че не сте срещнали истинската си любов,тази,за която ви пърха под лъжичката,за която мислите във всеки свободен момент...за която сте готови да се отречете от всичко,ако се наложи,а не да преценявате дали ще е разумно или не...
Наистина е жалко ,ако човек никога не изпита нещо подобно...не е задължително да е за цял живот,но си струва да познаваме това чувство.
А който го е изпитал веднъж,после не би могъл да живее цял живот само с уважение и разбиране.
За мен това означава да си мъртъв отвътре.
Аз лично не бих пропиляла живота си така...

# 72
  • Мнения: 824
Дааа, Краси.мира, мисля,че си много права.И аз не бих пропиляла живота си така,но не смея да кажа"никога',че всичките ми"никога",вече се превърнаха в "някога".

# 73
  • Мнения: 2 448
...за която сте готови да се отречете от всичко,ако се наложи,а не да преценявате дали ще е разумно или не...
Наистина е жалко ,ако човек никога не изпита нещо подобно...не е задължително да е за цял живот,но си струва да познаваме това чувство.
А който го е изпитал веднъж,после не би могъл да живее цял живот само с уважение и разбиране.
За мен това означава да си мъртъв отвътре.
Аз лично не бих пропиляла живота си така...

И какво означава това, ако тази любов се окаже невъзможна или вече си е отишла, трябва да се самоубия ли, защото се чувствам мъртва?  Rolling Eyes
Разбира се, че почти всеки е преживял любовта, или поне тези които искат да обичат.
Ето това болднатото от твоя текст, прочети го пак и се замисли, че за всеки може да означава различно нещо. Да се отречеш от всичко понякога значи да се отречеш от личното си егоистично желание да споделиш живота си с този човек и то точно заради неговото щастие.
Всеки среща любовта по различно време и я преживява по различен начин, не бързай да казваш за някой, че не познава това чувства, само защото не го е преживял по твоя начин.

# 74
  • Мнения: X
pasinet ,не значи,че трябва да се самоубиваш...но ако живееш без любов, само с "уважение и разбирателство", което според мен е под въпрос,ако липсва любов,ти така или иначе бавно се самоубиваш.Дали ще е 5,10,20 години ,е без значение.Но мисля,че рано или късно нещо ще започне да ти липсва...и ще тръгнеш да търсиш това,което го няма в дома.А ако цял живот можеш да преживееш без любов,как да не си мъртва отвътре...

"...Да се отречеш от всичко понякога значи да се отречеш от личното си егоистично желание да споделиш живота си с този човек и то точно заради неговото щастие." - Не разбирам какво си имала предвид,но ако това означава ,че той не ме обича вече,бих си тръгнала,за да е щастлив той,защото това пак не е любов.Аз имах предвид споделената любов,когато и двамата желаят едно и също.

А любовта към децата тук няма нищо общо.Тях си ги обичаме без значение какви са ,какво правят и как живеят,безусловно.



Общи условия

Активация на акаунт