Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

Мен ме изчакаха, но за няколко хиляди лева, така че не се брои...

dee-dee, мисля че си се справила повече от блестящо до момента, когато са започнали да ти се бъркат! Именно за това е тази петиция - за минимум намеси, когато не се налагат.
Най-общо си мисля (съдейки по собствен опит), че ако не те бяха натискали да напъваш на пълно разкритие, а те бяха оставили да ти дойде отвътре (както е станало в един момент) щеше да минеш втора фаза за 15-20 мин без никакво усилие от товя страна или малко такова за рамената. Ако те бяха оставили да си сменяш позата както ти харесва, със сигурност щеше да заемеш точната, за да не се заклещват раменцата. Същи си мисля, че и бебето нямаше да има проблеми в този случай...

в България може, мен ме изчакаха. въпрос на договорка. големите болници разполагат с условия. е, на мен ми се случи дневно секцио, така че беше още по-лесно, при 7 см разкритие. може да съм била изключение. нямам наблюдения върху масовия случай.

Ето, че отново се намесва един "плашещ" фактор! Парите! За пари какво ли не правят, а без тях как ли не те окепазяват... Макар че като знам колко случаи има да си е платила някоя жена и да е било за нищо...

И колко точно доктори се съгласяват да те чакат без пари?

Аз бях в Токуда, знаете ценоразписа. Казаха, че нямат такава практика и ако искам да ме чакат, не мога да раждам при тях.

Иначе съм благодарна, че не набухаха дребната веднага с АБ, защото имаше 30 хил. левкоцити първия ден, а направиха контролни изследвания на следващия и нямаше нужда.

dee-dee, ще ти отговорят майки, които имат повече опит с естествено и активно раждане, но от моята гледна точка също нещата са се объркали, когато са те юрнали да напъваш, без да имаш напъни. И окситоцинът не разбрах за какво е бил 
Супер логично е, че при продължително задържане на въздуха тоновете ще паднат, бебето нали "диша" чрез теб - когато ти не му доставяш кислород, то страда.

извинявай, но защо трябва да го правят? колко продавачи те чакат да отидеш когато ти хрумне в магазина. може да изчакаш и да стане с дежурен екип. ако има индикации например отказват ли? аз мисля, че повечето жени искат да бъдат оперирани от конкретен лекар. или не е така? този избор се заплаща май.
но принципно защо някой трябва да е на ненормиран работен ден. ако жената иска конкретен доктор как да се уредят нещата? той трябва да бъде освободен от работа ли? и да чака когато и колкото трябва. а на другия ден да си продължи и после пак да чака някоя друга? само питам за мнението ти, защото тук има различни мнения за това какво и колко да прави доктора. аз дотук разбрах, че трябва да може и да знае всичко, но да не го прави, да наблюдава, за сметка на това да стои наличен в болницата или на мястото където ще се ражда колкото е необходимо и то без заплащане, а в името на "службата" (или на народа  ). 
обърках институциите, моля за прошка! за болници ли говорим?

Подкрепям! Съгласна съм, защото не може България да е изключение от страни с опит и добра родилна помощ. В момента ние сме извън тези параметри. Ето как се роди първото ми дете - голямо бебе и тесен таз, което предполага секцио. Една седмица и половина преди термина стреснато попитах секцио, а една от докторките ми каза спокойно ние не сме касапници. Казаха да се прибера в къщи и в понеделник да постъпя за наблюдение до термина в болница. В събота вечерта, преди въпросният понеделник, си легнах късно и се събуди от изтичането на околоплодните води точно един час след като бях заспала. Станах отидох до банята, продължаваха да текът и реших, че това е момента събудих всички  вкъщи и след още час тръгнах към родилното. Приеха ме бях притеснена все за това секцио мислех. Прегледаха ме и остановиха, че съм обръсната, не ми правиха такива манипулации, и че имам пет сантиметра разкритие. Настаниха ме в предродилна зала и ми казаха в 4 и 30 през ноща, че ще раждам следобяд на другия ден. помислих си край тук ще умирам какво ли ме чака, защото нищо не усещах. Оставиха ме сама и изгасиха лампата, а аз зачаках. След малко дойде още една жена и я настаниха до мен станахме две. Зарадвах се много, запознахме се и времето започна да минава по - бързо. Минаха да ни погледнат и предложиха обезболяващи аз отказах жената с мен прие, но мен ме попитаха защо отказвам и им казах че съм алергична разпитаха ме какво ми става дали се задушавам, казах им че пише на картона ми че съм алергична и точка. В крайна сметка нищо не ме болеше, защо ми беше тази инжекция? На жената на която и я поставиха не и помогна продължи да я боли и да се превива на две. Почна да се разсъмва все още нищо не ме болеше, само ми беше студено и усещах неприятно усещане като при цикъл долу ниско в корема, ако имаше топъл чай щеше да помогне, но нямаше. Поисках си одеало, след малко още едно и болката премина и настъпи отново спокойствие. Помолих ги да кажат на мъжа ми отвън да ми донесе книга да си чета, а те ми се исмяха и ми казаха, че с такава усмивка никой не е родил, а и какво е това желание за книга. Приех всичко с подчинение и нищо не казах. Другата жена се разхождаше нагоре надолу превита на две и много викаше, защо се навих на втора казваше тя   като знаех какво е. Предложих и като мен да пробва отпускане и дишане, тя легна зачака контракция и опита да прави като мен  , но не издържа и се отказа продължи да си вика.Още един час мина все в една и съща поза за мен, схванах се, аз съм слабичка и зиморничева реших да се обърна на една страна и да си изпъна малко краката . Само като ме видяха може би след две минути ми се накараха и ми казаха задържане ли ще правя да се обръщам веднага. Какъв кошмар! Обърнах се пак така. Другата жена влезе в родилна зала беше 8 и 30 вече, повика вътре още малко и в тези моменти се питах какво ли ме чака мене, защото незнаех какво е, а всички са ми казвали, че боли. След малко чух бебето, беше родила. Докато я оправяха докторката каза на акушерката да дойде да ме погледне и аз и казах че усещам странни напъни и я попитах данеби да раждам. Тя от вратата ми казва "А раждаш сега ще видя" проверява си тя отдолу и вика ставай раждаш тръгнало е. Вкараха ме в родилна зала и зачакахме контракция. Разгледах аз родилна зала бяха отворили прозорец помолих ги да го затворят, бяха си пуснали вентилатор помолих ги да го спрът, малко трудно но го спряха дори се посмяхме. Попитах ги дали може да ми донесат одеало и тогава докторката каза да ми премерят темперетурата. Естествено че нямах, но когато ми е топличко ми ставаше по комфортно. Отново усетих напън и напънах, но бебето неможа да излезе. Пак почнаха да ми викат, че не трябвало да си вдигам кръста от масата, защото неможело да излезе бебето. Зачакахме отново от двете ми страни с акушерки и отдолу с докторката. След малко едната ме пипна за корема и ми каза напъвай имаш контракция, а аз и казах това ли е контракция (просто ми се втвърдяваше корема, откъде да знам), тя пак напъвай и аз напънах юнака изкочи, гледах го как го потупват, изплака и го замъкнаха някъде зад мен само се въртях да го видя. сложиха го до другото бебе зад нас и почнаха и мен да ме оправят. Е това е, но с предложенията от петицията нещата няма да стоят така и ще сме напълно удовлетворени от това изживямане, без страх, без да ни се карат, а да ни разбират и да споделят с нас опита за едно безболезнено, безопасно и незабравимо изживяване.   ! Успех на всички и винаги всичко да свършва добре!  

Браво на теб tainstvena f!!!Наистина за първи път чувам за толкова леко раждане.При мен второто раждане беше пак болезнено но за сметка на това много бързо.Пожелавам на всички  раждане като твоето.

dee-dee-и аз съм на мнение,че акушерката и санитарката са те объркали.Но и отзивите които съм чувала за условията и отношението към родилката не са никак добри.Аз съм от Поморие и само ще ти дам пример-като раждах второто си дете в отделението бяхме около 8 родилки от който 5 бяха от Бургас.И повечето бременни предпочитат раждане в Поморие или Сливен и в никакъв случай в Бургас.Изказвам мое мнение,не го налагам на никого.

Ааа... разбрах. Докторите не са никакви доктори, а продавачи, а болниците са техния магазин. Или са сбъркали професията значи, или ние нещо не сме доразбрали за техните функции, добре, че има хора да ги разяснят

dee-dee, наистина не трябва да се чувстваш виновна за напъването. Голям проблем е в системата ни, че веднъж получили пълно разкритие много лекари карат жените да започнат да напъват независимо от това дали имат спонтанни напъни. А реално между пълното разкритие и напъните обикновено съществува т.н.  rest and be thankful phase (или още наричана латентна фаза), в която жената не чувства контракции и напъни и е страхотен момент да почине и събере сили за финала. Преди истинските напъни главичката на бебето в таза продължава да се движи надолу, като същевременно фонтанелите дават възможност на главичката да се свива и нагажда спрямо отвора на таза. Когато бебето е по-голямо, това отнема повече време. Когато главичката достигне определени точки в таза, дразненията там предизвикват мощен окитоцинов отговор и съответно мощни напъни, които буквално те заливат. И е важно с този момент да не се прибързва (макар че може да има спешни ситуации, които да изискват друго, но в твоя случай просто не е било така), за да раждането да протече може максимално безопасно и за майката и за бебето. Още нещо, не знам дали е така навсякъде, но съветите да правиш по 3 напъна на контракция, са истински вредни (можеш да потърсиш повече за т.н. purple pushing), защото най-малкото, както казва Котката Марта, задържането на въздуха при теб ограничава кислорода до бебето (не е чудно после, че бебето започва да губи тонове).
За заклещването на раменете - случва се и при нефорсираните раждания, макар, че натиска и напъването преди следващата контракция може да са също причина. Обаче, както Меги казва, смяната на позите обикновено е решение (например  обръщане от легнала позиция на длани и колене - казва се маневра на Гаскин).
Надявам се наистина да не търсиш вина в себе си и да намериш мир със себе си и отговорите на въпросите, които те терзаят (казвам това като човек изживял същото с първото си дете)

dee-dee, моята ситуация беше много близка до твоята с напъните. И на мен ми се караха, че не напъвам достатъчно ефективно и ме плашеха с форцепс, вакуум, секцио и какво ли не.
А просто наистина не ми бяха дошли естествените напъни.
И аз да повторя Ива, че не бива да се чувстваш виновна пред себе си или пред бебето. Сега го гушкай и бъдете заедно непрекъснато, за да компенсираш оставянето му в кувьоз и всичко ще е наред.
За себе си съм се освободила от неприятни емоции около раждането (аз и веднага след раждането почти нямах такива). Само първо малко ме беше яд на мене си, после на лекарите, а сега на никого не ме е яд. Знам, че всеки е направил, каквото е могъл и колкото е бил подготвен в дадената ситуация.
А за повечето лекарите мога да цитирам един небезизвестен библейски персонаж: Прости им, те не знаят какво вършат!

Подписах се!

Още една причина, поради която практиката "избор на екип" е много, много порочна.

Котке Марта, не съм съгласна. Аз си избрах екип, защото това беше моята лекарка, която ме следи през цялата бременност, с която споделих очакванията си относно раждането, и която се отзова веднага и при двете ми раждания, независимо от деня и часа. Ако се чувстваме по-сигурни в даден екип, защо да не го ангажираме за раждане? За което, разбира се, съм си платила, и не виждам нищо лошо в това.