Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

Изобщо в Шейново все бързат за някъде. Ето още едно доказателство: http://sofia.dir.bg/2009/02/11/news3984819.html

А това секцио не е ли наистина по-щадящо?

Не, не, аз не към тебе...

Наистина все бързат за някъде, уж да спестят "мъчението" за майката и бебето, но по-скоро бързат, за да им се случват по-лесно нещата и "да влезе следващия".

Нямам представа, може би наистина е така. Акцентът обаче е върху скоростта, с която се извършва. Това, разбира се, може и да е по вина на журналиста, написал бележката, но кой знае....

времето има значение не само за конвейра и по-големия брой операции!!!
по-кратка операция=по-малка оперативна травма.

защо да не се върви към по-щадящи оперативни техники? ако няма да е вагинално раждането, то поне да е по-леко. проучванията показват, че най-големи усложнения има при спешните цезарови сечения, докато плановите са съизмерими с нормалното раждане (малко по-големи, даже в някои проучвания без статистическа значимост). не ме разбирайте погрешно, никого не агитирам, еле пък в тази тема, само уточнявам.

Здравейте,
аз имах голяма решимост да родя колкото може по-естествено. В края на краищата родих неестествено, но поне нормално. Обаче от цялата работа ми остана едно нудовлетворение, че не съм успяла да се справя достатъчно добре, както и вина че съм изложила бебето на риск, подозрения че съм била подведена от екипа, в същото време и огромна благодарност пак към екипа, че положиха немалко усилия и че накрая всичко е наред...Абе супер объркана работа. Много ми се иска да разкажа накратко за раждането и някой да ми обясни компетентно и категорично защо, как и т.н. Знам че звучи наивно...ама не знам как да се отърва от противоречивите си чуства...И не знам дали трябва...Много неинтелигентно ми се получи...Та: уместно ли е тук да разкажа за моето "неестествено" раждане?

Разбира се, разкажи .

Относно "щадящото" планово секцио - аз не виждам нищо щадящо в това, бебето да бъде извадено две седмици по-рано. Че и термина ако е сгрешен, може да са повече. Като се сетя една позната уж беше преносила й и предизвикали раждането. В последствие се оказало, че термина бил сгрешен и не само, че не преносвала, а и бебето е имало още поне 5 седмици до термина си!

В случая става въпрос за два различни вида секцио и искам да разбера кой от тях е по-щадящ, а не да ги сравнявам с нормалното.

Независимо кое е по-добре, надали ще те питат кой от двата вида секцио искаш, ако си в БГ...

виж сега, хайде да не правиме заключения от СЛУЧАЯ на твоята приятелка. има си проучвания за тази работа, чиито заключения далеч не са толкова емоционални. определянето на термина едва ли има нещо общо с оперативната техника. освен това операцията може да се стартира при добра подготвеност на екипа при стигми за начеващо раждане.
както казах вече секциото по спешност, при ненапредващо или усложняващо се вагинално раждане е доста различно нещо от плановите операции и не виждам причина да се иронизира - защо да не се търси техника, която да е щадяща!!!

В България не може - никой не се навива да те чака. Ами ако започнеш да раждаш в 1 часа през нощта? Пфт. Трябва да се следва ПланЪТ. С главно "П".

Мен поне не поискаха да ме почакат. Михаела си беше добре, но щях да се чувствам по-добре, ако бяхме почакали нещата да тръгнат сами.

Според мен този "избор на екип" просто разказва играта на хората. Затова решенията се взимат не според нуждите на пациента, а според плана.

Абе нищо не иронизирам, нито правя някакви заключения (дадах си пример, който за мен лично е много фрапиращ).

Надали в БГ някой ще се навие да ти чака специално да тръгнеш да раждаш и тогава да ти се прави секцио. Божкееее, те едно нормално раждане ги мързи да изчакат, какво остава оперативния екип да виси да се накуми бебето да излиза!  

Знам само за един случай, когато доктора се нави да направи секциото в деня на термина на мацката. Но никой не е чакал бебето да тръгне само. Мисля, че я бяха понатъпкали с лекарства, за да са сигурни, че няма да тръгне да се ражда бебето.

Е, винаги можеш да си повисиш вкъщи и да чакаш да тръгне да се ражда бебето и тогава да изприпкаш до болницата да ти направят секцио, но за мен това е безмислено, ако предварително нямаш уговорка да те чакат за операция. Току виж са те натиснали да родиш нормално! Че то с тия наши доктори, нищо сигурно няма.

Та значи: четири дни преди термина ми започнаха едни подредени подготвителни контракции и така две поредни вечери. На два пъти си казвах - тази вечер ще раждам и на сутринта се събуждах без да съм родила. На третата вечер всичко започна наново - редовни и неболезнени - та докато заспах. Към 2 часа през нощта се събудих от първата истинска контракция - беше си доста болезнена. Зарадвах се, че този път алармата няма да е фалшива:-). Отидох до тоалтна, обадих се на таткото полека да тръгва от Бургас. Бях спокойна въпреки засилващите се болки. Не ми се бързаше към болницата. Вкъщи беше тъмно и топло, майка ми асистираше всеотдайно, а на вън беше тъмна студена нощ...Помотах се така около 2 часа, но контракциите зачестиха и реших да дочакам таткото в болницата. Повикахме такси, наместих се отпред и обясних на шофьора, че отвреме-навреме ще правя странни стойки и ще дишам тежко, но той да не се притеснява - време има. В болницата пристигнахме към 4.30, т.е 2 часа и половина след първата контракция. Приветливата лекарка, която се падна на смяна ме уведоми, че съм "с почти пълно" разкритие и доволно забеляза, че съм направила едно "почти домашно" раждане. Тук заявих че принципно искам да родя колкото може по-естествено -  ако може да избегнем окситоцина и епизиотомията. Тя се съгласи.
Искам да кажа, че съм голямо момиче - 169 см, а през бременността наддадох 18 кг. Предварителните прегледи вещаеха нормално раждане. Спортен тип съм, тя и структурата ми не е особенно женствена - хайде да речем че е по-атлетична.
До тук всичко добре. Легнах в предродилна - само аз. Таткото беше дошъл при записването и той влезе в предродилна с мен. Последните контракции преди пълно разкритие бяха наистина най-болезнени, но и те минаха бързо и дойде време да се напъва. Тук някъде докторката каза да стана и да приклекна или нещо такова, но в следващия момент с акушерката констатираха, че контракциите не били достатъчно дълги и за това до колкото разбрах ме сложиха на система - окситоцин. Обясниха ми как да напъвам и аз започнах. Три напъна на контракция - задържам въздух колкото може повече. Не бях чела много по темата - старателно слушах и изпълнявах. Обаче се появиха забележки, че не задържам въздуха достатъчно. Санитарката ми мрънкаше на ухото, че не напъвам колкото е нужно. Аз лежах заобиколена от всичкия народ и си мислех че в тая стая хич не ми е "родилно" настроението. Та нали това е предродилна - струваше ми се че трябва да ме преместят в родилна и тогава, ще се почутвам по-предразположена...Иначе нямаше нещо изключително дразнещо в обстановката - само малко ме беше яд на всички, когато ми викаха "дайдайдайдай"...Ох, и така мина доста време - мисля към час, когато ме преместиха в родилна. До колкото помня вече се бях попритеснила. В родилна зала наново се почна :"дайдайдайдай..." Дърпах онези ми ти дръжки, напъвах и пак - нищо. Вече не бях сигурна че изобщо усещам някакви контракции. Казваха ми отвреме на време да си почивам. По едно време докторката каза, че вече се движим по ръба...На няколко пъти спомена и секцио, но не беше поставян въпроса ребром де...Следяха тоновете на бебето - по едно време до колкото разбрах тоновете не бяха съвсем ок...Хората около мен сякаш се увеличиха. Докторката натискаше корема ми. Най-накрая усетих истинско желание да напъвам. Дока върху корема ми, аз напъвам и разбирам, че това е то вече - идва момента! И когато за кратко си починах между напъните сякаш се смеех и хлипах едновременно. И тогава от някъде ми се изтръгна някакъв много древен рев и тогава също си помислих - ей сега ако не умра, няма да е скоро! Явно главата се роди, после много не помня какво стана, но за известно време раменцата са били заседнали и трябвало докторката да бръкне и да ги завърти...имало е голяма опасност да се задуши. После бебчо беше за кратко на корема ми, а аз още питах - успях ли да го родя...Ах, 3 дена бяхме разделени, аз на легло, той - в кувьоза. Следяха му състоянието - имаше някакви отклонения в кръвната картина и му даваха антибиотици. На мен ми беше направена епизиотомия и имах 4 вътрешни и 6 външни шева. След като родих, ми казаха че не съм напъвала достатъчно, но също така ми казаха и че съм получила хемороиди от напъването...
Бебо се оправи и ни изписаха на 5ия ден живи издрави, но аз още се чудя, защо не можах да си родя детето естествено и най-вече безпроблемно?
А да - Матей се роди 3800 гр, знам че не е малко, ама не е и чак толкова много.
Та сега до някъде ми тежи на съвестта не само това, че не съм напъвала достатъчно, ами и че не бях склонна на секцио. Но от друга страна четох, че точно това напъване и задържане на въздуха може да изложи плода на опасност, когато изгонването се проточи. А за секциото - не мога да не се и радвам че не се стигна до него. Някак си колкото и тежко и фрустриращо и дори опасно да беше раждането - беше наистина несравнимо преживяване и съм горда, че двамата с мъничето се справихме!
Та това е горе-долу, дано не съм била неясна или досадна.
Пишете какво мислите! Поздрави!