Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

Нищо не предпочитах. Толкова ошашкана бях, че даже като посегнах за първи път да я взема на ръце се огледах притеснено, дали няма да им се скара акушерката.  Ако имам второ бебе, дай Боже, сигурноще е различно. Но с дъщеря ми просто беше прекалено голям шокът, че се е появила нова личност до мен. Хубав шок. 

Въпросът е да има пълен спектър от избори и всяка майка сама да прецени какво иска, без избора да зависи от порядки и архитектурни решения. Да може поне в първите си часове бебето да е с майка си, като има персонал, който да дойде на мига, ако майката има нужда от помощ. Всички манипулации на бебето да се правят пред майката - почистване, измерване, тестове, ваксини. Разбира, се ако майката е в бъдно и съзнателно състояние. 
Пък ако сработи и частта за подготовка на бъдещите майки, няма да го има нито притеснението "как да хвана пеленаче", нито страхът, че нещо мага да го повредя. Крайно време е всяка майка да може да посещава такива подготвителни курсове към ЖК, където се е записала, а не това да е привилегия на онези, които могат да си платят допълнителни курсове.
И на мен ми е първо дете, и аз не съм държала никога бебе, но с повече четене и гледане на филми, а и гледайки другите как си държат бебетата, нямах никакви притеснения дали няма нещо да го повредя.

Мег, посещавала съм. Но, Бога ми, има огромна разлика между куклата от курсовете и това нежно, чупливо чудо в ръцете ти... Просто е нещо като шок.

Не ме е било страх да дигна бебето, защото е крехко. Не ме е било страх, че ще го изпусна или че няма да знам как да му дам гърдата си. Тези инсинкти бяха много силни в мен.
Страх ме беше, че навлизам в пространството на друго човешко същество, без то да ми даде ясен признак на съгласие. Детето вече беше Личност. Не знам дали ме разбирате, но и всъщност това няма никакво значение. Темата е съвсем друга, ние се отклонихме.
Да, би трябвало да има възможност бебто да е близо до майката, а най-вече и подкрепата на персонала. Тука съм напълно съгласна с вас. 

Мен не ме беше страх да си гушкам бебето, нито нещо от този сорт, акушерките ме питаха дали искам да го преобувам или да присъствам на къпане, преобличане и т.н. Просто исках да си почивам.
В болницата, в която раждах имаше избор - бебето беше където майката реши. Хубаво ще е навсякъде да е така.

Бебето си беше с мен, но първата нощ го взеха за 6 часа, като ме попитаха. Не отказах. Следващите нощи си беше при мен. На 3 часа идваха акушерките да сменят памперсите и да мият дупета, ние гледахме и се учехме. Веднъж едно от бебетата в стаята се наака преди да е дошло времето за смяна, и майката сама му смени памперса. Това става във Втора Градска. В това отношение нямат грешка. Ако майката иска да си почива, взимат бебето през нощта, през деня насърчават стоенето заедно и кърменето на поискване. Само веднъж ми се скараха, че съм го взела в леглото до мен, а на мен просто ми беше трудно да седя и затова го кърмих легнала, но пък не се трогнах особено, а продължих както си знам.

Не ме е било страх да си гушна бебето изобщо!

При първото ми раждане практиката в болницата беше бебетата да са при майките си. Но имаше детска стая с акушерка. Майките сами преценяваха кога искат някой да поеме грижата за бебето. Аз, като майка за първи път постоянно висях при сестрите-питах как се къпе бебето, как се приспива, как да разбера дали му е студено и т.н., всичко, което се сетих. Когато къпеха бебето седях там и гледах, понякога им оставях бебето с молба като се събуди да ми се обадят-и наистина ми се обаждаха.
За мен това е правилния начин-просто майката сама да преценява и избира, да може да задава въпроси и да гледа какво става с бебето. Когато на втория ден ни изписаха аз бях уверена в себе си, познавах бебето си и знаех как да се грижа за него.

Иска ми се също така да се променят и практиките в интензивните отделения-да се позволява на родителите да имат възможно най-близък контакт с бебетата в кувьози, болните бебета, да се позволи и стимулира майките да носят изцедена кърма, да ги гушкат и галят и кърмят когато това е възможно, разбира се...

По темата:убедено вярвам че всяка жена трябва да има право на избор на начина по който да роди.Вярвам,че това е най важния момент от живота и и по тази причина не бива да е поставена в ситуация ''да няма думата'' особено при сегашното състояние на здравната ни система.Има достойни лекари ,за които професията им е призвание,но има и корумпирани и безотговорни такива.Заложен е живота и на майката и на бебето и за съжаление няма гаранция при кого ще попаднат.

ха,преди няколко дни ми се заядаха,че не пиша по темата,която мисля е "Подкрепете активното раждане в БГ",а сега същия човек прави същото.много се отклонявате от петицията мили съфорумки.

Здравейте!

След като една година събирахме подписи, дойде моментът да внесем петицията в съответните държавни органи. Молим всички, които подкрепят естественото активно раждане, но все още не са подписали петицията, да го направят преди 1 ноември. Подписите на gopetition са над 1800, при мен има още над 150 на хартия, както и няколко писма от организации, които ни подкрепят.

Не съм съгласна с тази петиция.Не превръщайте пациента в лекар! От всичко,което прочетох, разбрах,че жената,която е решила да ражда,трябва първо да придобие задълбочени медицински познания.Това е излишно и не е работа на майката да решава коя ваксина да се бие на бебето и коя не.Защо изобщо се обсъжда мястото на раждане?То е в болницата.Няма какво да мислите повече по този въпрос.
"Да не се извършва рутинна аспирация на новороденото" Защо не?Щом се прави значи има смисъл.Кажете защо не трябва.
Някой разбира ли това изречение -  "При наличие на мекониум в околоплодната течност да не се извършват рутинна ендотрахеална интубация и аспирация."
"бебетата да не се отделят от майките през целия болничен престой, включително и след оперативно раждане" - горките майки,които са раждали секцио.Всъщност какво пък толкова им се е случило.Някой просто им е срязал корема.

Ааа, тази стара тема се е съживила. Успех ви пожелавам, въпреки че в началото имах известни резерви.

и аз ще подпиша макр, че имах резерви, ива знае. все още ги поддържам, но отнякъде трябва да се започне. спорните въпроси ще си останат така или иначе все пак за много от нещата сте прави дай Боже да се преместим с крачка напред - и ние и АГ-тата.

majata, ето ти коментар, който сме писали по друг повод, но е точно по въпросите ти за аспирацията:

"В “Ръководството по реанимация” от 2005г. на Европейския Съвет по Реанимация (ЕСР) четем, че бебетата, които се нуждаят от каквите и да са реанимационни мерки са сравнително малко. Описани са и грижите, които в общия случай трябва да се положат за бебето непосредствено след раждането. А те включват само подсушаване, покриване с топла завивка и контакт кожа-до-кожа с майката [20.1, p.22]. ЕСР дефинира нуждата от аспириране само в случай на обструкция на дихателните пътища от твърда субстанция или кръв, като подчертава, че агресивното фарингеално аспириране може да доведе до забавяне на спонтанното започване на дишането, както и да причини ларингеален спазъм и вагална брадикардия [20.1, p.21]. Други потенциални проблеми са сърдечна аритмия и пулмонарен артериален вазоспазъм [20.2].Всъщност при слизането на бебето в родилния канал, натискът, който вагината оказва върху торакса, подпомага изчистването на секретите от горните дихателни пътища на бебето и рутинното аспириране не е препоръчително [20.3]. Аспирирането е наложително само когато в амниотичната течност е наличен гъст мекониум, както и ако бебето изпитва затруднения при спонтанното изчистване на горните дихателни пътища. Като следствие ларингоскопията и интубирането също не трябва да се извършват рутинно, а само при респираторен дистрес [20.4].
В препоръките на Американската Асоциация по Педиатрия (ААП) за началото на кърменето се подчертава важността да се избягват всякакви рутинни и ненужни интервенции, каквито са аспирирането на носа и устата на бебето. Изследвания сочат, че те пречат на иначе естествено проявяващия се интерес към сукането през първия час след раждането [20.5].
В третото издание от 2000г. на “ Ръководство по ефективна грижа за бременността и раждането” Енкин и съавтори изнасят интересни резултати от мащабни контролни изследвания при бебета, отделили мекониум преди раждането. Разгледани са 4 контролни изследвания включващи 2800 бебета като се съпоставят резултатите при рутинно спрямо никакво (или селективно) ендотрахеално интубиране и аспириране на бебета, отделили мекониум преди раждането, но доносени и енергични. Противно на общоприетото, рутинното ендотрахеално аспириране не показало никакви предимства и дори се свързвало с повишен риск от синдром на аспирация на мекониум. В заключение авторите съветват практиката на рутинното интубиране на такива бебета да бъде изоставена за сметка на назална и фарингеална аспирация [20.6, pp. 421-422].
В заключение, макар и не на последно място, трябва да споменем, че СЗО класифицира рутинната назална и орална аспирация на бебето към реанимационните практики, които са неефективни или вредни [20.7].

-----------------------------

20.1. European Resuscitation Council, Paediatric Life Support :Guidelines for Resuscitation 2005 Available at: http://www.erc.edu/download_gl.php?d=7
20.2. Tyson JE (1992) Immediate Care of the Newborn Infant in Sinclair J C and Bracken M B (eds) Effective Care of the Newborn Infant. Oxford: Oxford University Press; 21-39
20.3. Estol PC, Piriz H, Basalo S, Simini F, Grela C Oro-naso-pharyngeal suction at birth: effects on respiratory adaptation of normal term vaginally born infants. J Perinatal Med 1992; 20:297-305
20.4. Kerem E, Yatsiv I, Goitein KJ. Effect of endotracheal on suctioning of arterial blood gases in children. Intensive Care Med 1990; 16(2): 95-9.
20.5. American Academy of Pediatrics, Breastfeeding and the use of human milk. Pediatrics. 2005 Feb;115(2):498-506
20.6. Enkin, M.W., Kierse, M.J.N.C., Neilson, J., Crowther, C., Duley, L., Hodnett, E. et al (2000). A Guide to Effective Care In Pregnancy and Childbirth,(3rd ed.). Oxford: Oxford University Press
20.7. World Health Organisation. Basic newborn resuscitation: a practical guide. 1997


По отношение на коментара ти за секцио родилите и отделянето на бебетата, преди цитираното от теб стои това: "ако състоянието на бебето не изисква спешна медицинска намеса или ако майката не изрази желание за противното, имаме следните изисквания:"
Т. е ти винаги можеш да изразиш желанието си за почивка, но въпросът е майката, която иска незабавно бебето си, да има възможност за това.  В 90+% от случаите в момента няма такава.
Колкото до останалите коментари. Аз съм пациент и искам да знам, а може би и знам какво искам;), както и обяснение за това, което се прави като манипулация върху мен или детето ми. Това е едно от основните и изначални права на пациента, залегнали И в Европейската харта на правата на пациента;).

Янечек, Мишка, благодаря!

Подкрепих