Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

Ще падна просто 
Ми който има толкова беzреzервно доверие и се чувства чак толкова некомпетентен и несигурен, да не решева бе  Ама как може някой като теб да каzва, само zащото съди по себе си явно, на другите да НЕ решават?? Ако някой се чувства"компетентен", както ти го наричаш, или пък zнае нещо zа себе си повече от чуждия човек, да няма глас, така ли иzлиzа?? Или ако не мен, примерно, ми кажат "трябва да си секцио, zащото... мрън... мрън...  ...." , а аz по някаква причина не желая това, поне не и на прима виста, трябва да нямам глас, така ли??
Никой не каzва аz, ти, или който не zнае или не иска, да иzzеме работата на лекаря, в никой случай. Криво си раzбрала.
Ужасявам се понякога...

Аз не мога да проумея как все още има хора, за които лекарите са светая светих. Уважавам мнението на лекаря, но не го приемам за последната истина на света, само защото е лекар. Колко пъти се случва да има лекарска грешка и после последствията си остават у пациента, а лекаря освен едно извинявай друго не може да ти предложи. Живеем в толкова съвременен и информиран свят, всеки има право да вземе решение за себе си дали да спазва дадени лекарски инструкции и предписания или не. Особено когато става въпрос и за един напълно естествен процес като раждането, който по принцип може да бъде проведен дори само в присъствието на акушерка, разбира се че именно раждащата жена трябва да взима решение как да протича. За съжаление на много места все още бременната и раждащата жена се третират като болни пациенти едва ли не. И като завършек се замислете колко от теориите на лекарите се опровергават сега. До скоро за алергии се забраняваха животни в къщи, сега точно обратното - вземете си куче да избегнете алергии у детето, и още безброй примери има.

Привет на всички читатели и кореспонденти на форума.
Не излизам анонимно. Аз съм доц. М. Сираков, началник съм на клиника в Университетска болница "Майчин дом" и Секретар на Българското дружество по акушерство и гинекология. Името ми се споменава чат-пат във форумите на БГ-Мама.
Съжалявам, ако разочаровам някого, но това е някакво много некомпетентно написано нещо. Опасното при него е, че звучи компетентно, подкрепено е с референции... Четох го някъде до около половината и ми стана гадно. Това е компилация от верни неща (само че - вече отдавна въведени у нас - като "Стандарта по АГ", начините за водене на раждане и какво ли не още...), но и от стари концепции, откровено неверни неща, няколко опасни идеи, писани от човек, който очевидно няма понятие от това какво представлява акушерството днес.
В личен разговор и имайки пред себе си това писание бих могъл точка по точка да Ви кажа възраженията си. Не се хващам да го правя сега защото ще трябва да пиша до утре...
Освен това - едно такова нещо за да има ефект от него, първо трябва да се предложи на компетентни хора и организации за оценка (например - на Българското дружество по акушерство и гинекология, което обединява мислещите и знаещи акушер-гинеколози, чрез което в АГ-практиката навлизат всички нови неща), а не - написано незнайно от  кого и с каква цел - да се пуска в публичното пространство. Анонимно, при това ! Защо не си е написал името, като е толкова компетентен и прави, според него, едно добро предложение ? Никой няма, например, да го уволни...
За съжаление, в Интернет могат да се срещнат покрай огромното количество полезни неща и такива дивотии (с извинение...)...
Доц. д-р Сираков

Доц д-р Сираков, ако бяхте погледнали в подписката, щяхте да видате, че петицията е съгласувана с лекари  Но както знаем, колкото лекари - толкова и мнения Всеки има право на мнение, разбира се, но когато става дума за моето тяло и моето бебе, моето мнение е най-важното  Осталите са консултативни  В момента в България майкат рядко има глас, ето това искам да се промени, искам хуманно отношение към мен и към детето ми, защото ние сме най-важните с случая, не нечий въгледи...
Затова съм подписала петицията и се надявам, исканията в нея да станат действителнот, пък и ако ще в дено-единствено миниатюрно отделение с 4 стаи и 5 легла. Всъщност дори и отделенията не ме вълнуват толкова; искам обучени акушерки за раждане у дома! Ето това в момента определено липсва...

Д-р Сираков, при цялото ми уважение към знанията и опита Ви, естественото раждане  не е "дивотия". И такова изобщо липсва като опция в бг болниците, да бъдем честни. И под "естествено раждане" не визирам вагинално с всевъзможни външни намеси, дори когато няма нужда, а просто свършва смяната...

Не съм лекар като Вас, но съм майка и не ми харесва да третират мен и детето ми като поредната в конвейера и понякога е въпрос на елементарно добро отношение.

Д-р Сираков,

Да се представя и аз - Олга Дукат, председател на сдружение "Естествено".
И аз така - ако тръгна да пиша всичко, което искам да ви кажа, ще пиша не до утре, ами сигурно цяла седмица. Ако ни дадете шанс за личен разговор, бихме ви изказали нашите възражения срещу начина, по който се води раждането в болниците в момента.
Повярвайте ми, не от хубаво регистрирахме това сдружение и започнахме тази кампания.

Моля Ви отговорете ми само на един въпрос - поне прегледахте ли референциите? Некомпетентни ли са според вас хората, които са написали ръководството на СЗО?

Ето Ви и малко статистика, д-р Сираков: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=435446.0
Забележете, че тези щастливи близо 15% се дължат донакйде и на отговорите на жени, които не са раждали в български болници! Като имаме предвид и че процентът секцио у нас е над 40% илиза, че едва 8% от българките минават без травми при първато си раждене!!! Нормално ли ви се струва?! Приемливо лие? За мен категорично не е. Щом сама мога да си опазя задника цял и бебето живо и здраво, защо лекарите не могат?!?!

Още един въпрос - стандартът на Великобритания и ръководството на Канада, на които в голяма част също са основани исканията ни, дали и те са "стара концепция"?
Може би на някои ваши колеги им се вижда много "модерно" да предизвикват раждане с Misoprostol, но пък дали този медикамент е регистриран за тази цел у нас и това законно уредено ли е???

Всъщност въпросът ви за този, който е написал петицията показва, че не сте погледнали източниците, понеже те пряко водят към сайта на "Естествено", както и че не сте хвърлили дори бегъл поглед на дискусията по темта до момента.

И последно, предложението ви за дискусия по точките е чудесно. Освен среща мисля, че изключително полезно за читателите на бг-мамма би била и виртуална дикусия тук.

Подписах и аз 
Дано има ефект тази чудесна инициатива или наи малкото да е началото на някаква промяна.

Тъжно да ти стане че Доц Д-р Сираков е подписал поста си, по добре да го беше пуснал анонимно 

2те ми бременности и раждания се случиха в една от тези държави със старите концепции където всичко беше следено без гинекологични прегледи,където се посещава курс по желание за всичко свързано с раждането, обезболяващи и първите дни на бебето и всичко това е с цел маиката да може да вземе информирано решение за всичко свързано с нея и неиното бебе, където неща като план как да протече раждането и кои да присъства на него са избор на маиката, където не може бебето да е изнесе от стаята или да се отдели от родилката, където персонала не крещи и не се мръщи ако не родиш бързо, и изобщо всичко което се споменава в петицията.

Може и да не е перфектно написана от гледната точка на Доц Сираков, но не означава че не трябва да се подкрепи и да не постави началото поне на диалог между институциите от които зависи практическото и приложение.

Д-р Сираков, ще се радваме да прочетете целият текст на петицията и да коментирате.
 

Аз много уважавам доц. сираков и смятам, че е много разумно да се организира среща. иве, аз също имах резерви. в интерес на всички ни е да има диалог с лекарите. знаеш има спорни моменти, аз съм изразила позицията си и много хубаво би било да не се замеряме с референции, а да търсим вариант как да подобрим положението. казвам го и като лекар и като пациент .

живеем в такова време, че има възможност всеки да избира как да роди, аз лично съм раждала естествено, но всеки в крайна сметка има право на избор

Привет на всички, които реагираха на моето писание.
Първо, то не бива да се разбира, че аз не съм за „естественото раждане”. Никой, който ме познава, не би ме обвинил, че съм привърженик на нещо „неестествено”...
Само че трябва да се уточни кой какво разбира под „естествено”...
Определението, използвано от мен - ”дивотия” не се отнася за него, а за някои идеи от петицията.
И, разбира се, правя уговорката, че това което ще напиша по-долу като разсъждения се отнася за поведението на нормалните, съвестни доктори. И важи най-вече за Университетска болница „Майчин дом”, за който имам най-сериозни наблюдения. А, както каза някой от форума – „доктори всякакви” и „болници всякакви”...

Повярвайте ми, никой нормален гинеколог няма да се намесва и да си усложнява живота (със секцио, епизиотомии, шиене и т.н.) освен ако това не се наложи. На всеки от нас му е много по-лесно да си седи, да наблюдава раждането, неговия „естествен ход” и накрая да каже на жената „честито”.
А това, че някой е започнал да натиска корема, да прави епизиотомия, вакуум, форцепс  – това значи, че са се появили признаци, че нещо раждането не върви. Или  - че бебето е започнало да се задушава и трябва раждането да се ускори. Жената не ги вижда тези симптоми, ние  не й ги обясняваме за да не я притесняваме, но се налага да действаме бързо, понякога – грубо, силово. Най-вече – в интерес на бебето. За да се роди то живо и здраво. В този момент майката остава малко на втори план... И затова понякога се появяват разкъсвания, налага се да се направи епизиотомия. Лекаря не го прави за свое удоволствие или просто хей така, хрумнало му, за да стане раждането по-бързо... (Та да шие после един час...)
По принцип идеята е добра. В АГ-помощта, както и в цялото ни здравеопазване има много още трески за дялане...
Само че изпълнението на идеята куца. Според мен, преди всичко, е трябвало да се консултирате с водещи акушер-гинеколози, с опитни хора.
Това са, така да се каже, общите ми разсъждения. От тук нататък – реакция на някои ваши мисли.

Meg!
«...петицията е съгласувана с лекари...”
„Лекари” или „гинеколози„ ? Наистина – не погледнах с кого сте я съгласували. Написаното ми се видя много некомпетентно и не предположих, че може да е консултирана с гинеколог.

«...В България майката рядко има глас...»
- това не е вярно. При постъпване в родилна зала на родилката се дава да прочете т.н. «Информирано съгласие», в което се описва какво ще й се прави, какво може да се наложи да се направи и тя се подписва. А може и да не подпише. Или да не се съгласи с нещо от писаното. И после ако й се направи нещо, с което тя не е била съгласна –  може да съди съответния доктор и болница.
«...искам хуманно отношение...»
И аз искам хуманно отношение като отида в магазина, в общината, в съда... И не го намирам. Това е болест на цялото ни общество. Нещо, което се възпитава в първите седем години... Все пак, смятам, че в поликлиниките и в болниците ситуацията е маааалко по-добра отколкото в някои от изброените институции...

«...искам обучени акушерки за раждане у дома!»
В Холандия, страната в която, като че ли е най-разпространено това раждане, РАЗРЕШАВАТ на жената да ражда в къщи само ако жилището и се намира НЕ ПО-ДАЛЕЧЕ от 10 мин. от най-близката АГ болница. И акушерката водеща раждането е в постоянна връзка с лекар. На Вас Ви е простено да не знаете тези неща, но понякога ситуацията от едно съвсем нормално и гладко протичащо раждане може да се влоши за секунди и минути. Т.н. Abruptio placentae може да стане за минути. Ако това стане напр. В „Майчин дом” бебето в рамките на 5 минути може да бъде извадено. Живо и здраво. Със секцио, разбира се. Ако това стане в къщи – бебето (сигурно !), а може и майката да си отидат.
В момента на „изгонването на главата” или на раменниия пояс може раждането да спре – в някои случаи се прави епизиотомия, в други се налага вакуум или форцепс. (И във всички случаи е желателно да има повече от един човек до родилката... Нямам предвид мъжа й...) Според Стандартите тези манипулации се правят от лекар. В болница – няма проблем, но при домашни условия ?
Обучена акушерка ще се намери (то не се иска много по-специално обучение) но при нашите условия – колко са тези места на 10 мин. път до АГ болница ? Да не говорим за апаратурата, стерилните условия за шиене (почти винаги се налагат поне един-два шева) и т.н...
Тук се сетих за една от „дивотиите” (извинявайте ! ) – искането бебето да НЕ БЪДЕ аспирирано. Защо ? Какво ще му стане от аспирирането ? Нищо ! А практиката показва, че почти винаги има какво да се аспирира... Неаспирирано бебе - означава пневмония.
Сетих се и още едно нещо, с което не съм съгласен: Да се „насърчава родилката да се храни и да приема течности по време на раждането.”
А Вие знаете ли колко често се случва раждащата, просто от контракциите, от напъните, да започне да повръща ? И знаете ли какво ще стане ако тя вдиша повърнатото ? Казва се синдром на Менделсон. От него тя може и да умре.
Ние не сме садисти. И не изпитваме седистично удоволствие от това да забраняваме това и онова на раждащите. Всяка забрана или правило си има обосновка. Изпипана и уточявана от стотици години акушерски опит.

За „статистиката”. Първо – тя не е представителна. Все пак, основната част от българския народ (и от раждащите български жени) не ползва Интернет.
Второ – Тези „щастливи 15%” – по какво съдите, че повечето от тях са раждали извън България ?

Pea®ly Такъв довод „свършва смяната” няма. Като свършва смяната – или си довършваш работата или тя се предава на следващата смяна.

Duol Цялото ръководство на СЗО, естествено, не съм го прегледал. Някои от референциите ги прегледах. Мога да се изкажа по всяка една по отделно. Но бих направил това в личен разговор. Не ми се пише до утре...
Това ръководство, както и другите препоръки са „препоръчителни”. В медицината няма нищо 100 %-во и във всеки отделен случай се действа по преценка в момента. Така че - ако в някои болници или в някои случаи някой  не спазва дословно тези ръководства – може обстоятелствата да не са позволявали...
С удоволствие бих дискутирал с Вас тези въпроси.

Iva_D „За стандартите на Великобритания, Канада и т.н...”
 В България е приет и важи БЪЛГАРСКИ стандарт, който е съгласуван, а и до голяма степен написан като повторение на приетите в Европейската общност стандарти. Може би не знаете, но има такъв.
За “Misoprostol” – прочетете в някои международни форуми за какво се използва Мизопростола (www.obgyn.net). Ние, у нас, безкрайно много изоставаме с неговата употреба. Защото има съпротива (от конкурентни фирми) за неговото въвеждане...
А ако стават бели при употребата му – виновна е липсата на опит.
Всяко лекарство, ако се употребява неправилно може да доведе до бели...
„Със закон” не се урежда въпроса за употребата на даден медикамент.  „Забранените” медикаменти са много малко, но  Мизопростоллът не е сред тях, както се чу напоследък по медиите.  Просто – не се внася. А всеки лекар има право да употребява медикаменти съобразно своите знания и информираност, вкл. и нерегистрирани у нас (на свой риск, разбира се).

И, извинявайте, но от сайта не ми стана ясно, все пак, кой   е съставил тази петиция...
Сред „Партнъори”-те Ви не виждам нито една компетентна организация (в смисъл – с АГ-компетентност)... Само пациенти, доброволци, родители, „зелени”... Не смятате ли, че вашата „тяжест” ще се увеличи ако имате за партнъор, напр. „Българското дружество по акушерство и гинекология” ? Да не говорим за професионално изпипаните становища и съвети...

Идеята в основата си не е лоша. И по принцип съм готов да вляза във всякаква дискусия. И сътрудничество.
Може пък да излезе нещо полезно...
P.S. Извинявайте за дългото писмо. Няма повече... 

напротив, доц. сираков, трябва повече. аз съм сигурна, че вносителите на петицията ще потърсят контакт с вас и с дружеството по АГ. и се надявам и ние да разберем за развитието на тези разговори...
инак, благодаря за написаното, аз ви чета с удоволствие. както навремето ви слушах с удоволствие...   

Д-р Сираков, благодаря за добронамерения постинг, наистина.
Конструктивен диалог с лекарите - това е, което винаги сме искали и винаги сме го подчертавали. За съжаление до момента с  много редки изключения диалог с акушер-гинеколози не се получава - някак ни дават да разберем, че не сме на тяхното ниво 
Разбира се, имаме какво да кажем по всяка от засегнатите от Вас теми - и за информираното съгласие, и за храненето и за аспирацията и т.н. По всеки въпрос може да се пише и дискутира много. Може би наистина ще е по-добре това да стане наживо, щом смятате, че това е възможно и уместно. Ако срещата се състои, ще имам грижата да държа в течение участниците в тази тема.

Отдавна ме сърбят ръцете да публикувам класификацията на СЗО, защото е достатъчно кратка, ясна и много полезна. Обърнете внимание на Категория Г - почти всички тези неща твърде често се прилагат неуместно в България.

S A F E   M O T H E R H O O D

Грижи за нормалното раждане: практично ръководство

Отчет на Техническата работна група

ЗДРАВЕ НА МАЙКАТА И НОВОРОДЕНОТО/
БЕЗОПАСНО МАЙЧИНСТВО
ОТДЕЛ ПО РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ
СВЕТОВНА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ
ЖЕНЕВА
WHO/FRH/MSM/96.24
Distr.: General
 
6. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРАКТИКИТЕ ПРИ НОРМАЛНО РАЖДАНЕ

Тази глава класифицира обичайните практики при провеждането на нормално раждане в четири категории, в зависимост от тяхната полза, ефективност и вредност. Класификацията отразява възгледите на Техническата Работна Група по Естествено Раждане. Аргументите за тази класификация не са изложени тук; читателят може да се отнесе към съответните глави, които са резултат от размислите и дебатите на Работната Група, основани на най-добрите налични понастоящем доказателства (в скоби е поставен номерът на главата).

КАТЕГОРИЯ A:

6.1 Практики, които очевидно са полезни и трябва да бъдат насърчавани:

1.   Личен план, определящ къде и от кого ще бъде асистирано раждането, изготвен съвместно с жената през бременността; споделен със съпруга/партньора й и, ако е от полза, със семейството й (1.3).

2.   Оценка на риска на бременността по време на пренаталните грижи, наново преценяван при всеки контакт със здравната система, по време на първия контакт с асистиращия раждането, както и по време на раждането (1.3).

3.   Следене на физическото и емоционалното благосъстояние на жената по време на разкритието, раждането и в края на родилния процес (2.1).

4.   Предлагане на течности орално по време на разкритието и раждането (2.3).

5.   Уважаване на информирания избор на жената за място за раждане (2.4).

6.   Предоставяне на грижа по време на разкритието и раждането на най-периферното ниво, което позволява безопасно раждане и където жената се чувства сигурна и уверена (2.4, 2.5).

7.   Уважаване на правото на жената на уединение на мястото на раждане (2.5).

8.   Съпричастна подкрепа от доставчиците на грижи по време на разкритието и раждането (2.5).

9.   Уважаване на правото на жената за избор на придружителите по време на разкритието и раждането (2.5).

10.   Предоставяне на жените на толкова информация и обяснения, колкото те желаят (2.5).

11.   Неинвазивни, нефармакологични методи за облекчаване на болката по време на раждането като масаж и техники за релаксиране (2.6).

12.   Следене на плода чрез периодична аускултация (2.7).

13.   Единична употреба на материали за еднократна употреба и подходящо стерилизиране на материали за многократна употреба по време на разкритието и раждането (2.8 ).

14.   Употреба на ръкавици при вагинален преглед, по време на изгонването на бебето и третирането на плацентата (2.8 ).

15.   Свобода на позата и движението по време на родилния процес. (3.2).

16.   Насърчаване на заемането на пози различни от лежащата по време на родилния процес (3.2, 4.6).

17.   Внимателно мониториране на родилния процес, например чрез употребата на СЗО партограма (3.4).

18.   Профилактичен окситоцин в третата фаза на раждането при жени с риск от следродилен кръвоизлив или застрашени от евентуална загуба на дори малко количество кръв (5.2, 5.4).

19.   Стерилност при отрязване на пъпната връв (5.6).

20.    Превенция на хипотермия на бебето (5.6).

21.   Ранен телесен контакт между майката и детето и подкрепа за иницииране на кърменето в рамките на 1 час след раждането, съгласно директивите на СЗО относно кърменето (5.6).

22.   Рутинен преглед на плацентата и мембраните (5.7).
 


КАТЕГОРИЯ Б:


6.2 Практики, които са категорично вредни или неефективни и трябва да бъдат елиминирани:



1.   Рутинно използване на клизма (2.2).

2.   Рутинно прилагане на бръснене на пубиса (2.2).

3.   Рутинна интравенозна инфузия по време на раждането (2.3).

4.   Рутинно профилактично поставяне на интравенозен дренаж (2.3).

5.   Рутинно използване на лежащата по гръб поза по време на родилния процес (3.2, 4.6).

6.   Ректален преглед (3.3).

7.   Употреба на рентгенова пелвиметрия (3.4).

8.   Администриране на утеротоници преди изгонването по начин, който не позволява контрол на ефектът от тях (3.5).

9.   Рутинно използване на позиция литотомия с или без държачи за крака по време на раждането (4.6).

10.   Продължителни, диктувани напъни (Валсалва маньовър) по време на втората фаза на раждането (4.4).

11.   Масажиране и разтягане на перинеума по време на втората фаза на раждането (4.7).

12.   Орална употреба на ергометрин в третата фаза на раждането с цел предотвратяване или контролиране на кръвоизлив (5.2, 5.4).

13.   Рутинната парентерална употреба на ергометрин в третата фаза на раждането (5.2).

14.   Рутина промивка на матката след раждането (5.7).

15.   Рутинна ревизия (мануално изследване) на матката след раждането (5.7).
 

КАТЕГОРИЯ В:

6.3 Практики, за които не съществуват достатъчни доказателства в подкрепа на ясната им препоръка и които трябва да бъдат използвани предпазливо, докато следващи изследвания не изяснят въпроса:


1.   Нефармакологични методи за облекчаване на болката по време на раждането като билки, потапяне във вода и нервна стимулация (2.6).

2.   Рутинна ранна амниотомия в първата фаза на раждането (3.5).

3.   Натиск върху фундуса (Кристелер) по време на раждането (4.4).

4.   Маневри насочени към защитата на перинеума и наместването на главата на бебето в момента на раждането (4.7).

5.   Активна манипулация на плода в момента на раждането (4.7).

6.   Рутинен окситоцин, контролирана тракция на пъпната връв, или комбинация от двете по време на третата фаза на раждането (5.2, 5.3, 5.4).

7.   Ранно клампиране на пъпната връв (5.5).

8.   Стимулиране на зърната гърдите с цел увеличаване на маточните по време на третата фаза на раждането (5.6).

 
КАТЕГОРИЯ Г:

6.4 Практики, които често са използвани неуместно:

1.   Въздържане от храна и течности по време на раждане (2.3).

2.   Контрол на болката чрез системно приемани вещества (2.6).

3.   Контрол на болката чрез епидурална анестезия (2.6).

4.   Електронно следене на плода (2.7).

5.   Носене на маски и стерилни престилки при асистиране на раждането (2.8 ).

6.   Непрекъснати или чести вагинални прегледи особено от повече от един асистент (3.3).

7.   Ускоряване на раждането с окситоцин (3.5).

8.   Рутинно преместване на раждащата жена в друга стая при започване на втората фаза (4.2).

9.   Катетър на пикочния мехур (4.3).

10.   Насърчаване на жената да напъва, когато е диагностицирано пълно или почти пълно разкритие, преди жената да е почувствала спонтанни напъни (4.3).

11.   Стриктно придържане към постулирана продължителност на втората фаза на раждането, като 1 час, ако състоянието на майката и плода е добро и раждането напредва (4.5).

12.   Оперативно раждане (4.5).

13.   Произволно или рутинно използване на епизиотомия (4.7).

14.   Мануално изследване на матката след раждане (5.7).