Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

Абсолютно поддържам последното мнение на mishka_moja, както и на zozima.
Основно това..Аz обикновено се опитвам да се поставям на мястото на всеки, или поне се опитвам да погледна от неговата гледна точка. До колкото мога. В тоzи смисъл, не обичам крайностите и не ги приемам. Съществуват мнооого нюанси дори само на сивото, между черното и бялото. Както и още много други съвсем отделни цветове.
 

Здравейте.
Все пак реших още веднаж да се включа. Действително диалогът трябва да продължи. То е за всеобщо добро. В българското здравеопазване, а и въобще в медицината има още много неща за дооправяне. И те доста често идват в резултат на диалог между страните, които са „от двете страни на барикадата”. (Не го казвам в смисъл, че се бием един с друг... )
В медицината има алгоритми. При такива и такива условия се действа така и така. Само че те не са задължителни. Защото човешкият организъм е едно безкрайно сложно нещо, допълнително усложнено от безбройно многото индивидуални особености, съпътстващи болести и състояния и какво ли не още... И това е лекарското изкуство, да прецениш за какво заболяване или състояния става дума, да прецениш, доколкото може (а то не винаги е възможно...), въпросните съпътстващи фактори и да вземеш правилното решение за поведение. Тук включвам, разбира се, и решението да не правиш нищо. Да не се намесваш.
По въпроса за ражданията в нашите учебници пише, така сме учили, а и ние (преподавателите)  така си обучаваме студентите, че „раждането се води изчаквателно”. Т.е. – ние не се намесваме, наблюдаваме как напредва процеса. Т.е. – оствяме го да се развива „естествено”. Намесваме се само в случаите, когато установим, че нещо не върви както трябва и се появява опасност за майката или за бебето.
Тук вече има една тънкост. Тук се намесва опитността на лекаря, знанията му и, разбира се – личността. Защото да водиш раждане (да ми извиняват „гордите жени”, но това е термина... ) е свързано с много напрежение за „водещия”. Ти в момента носиш отговорност за две същества, за здравето и за живота им. И ако си си страхлив по душа – може да ти се привидят някакви опасности и да решиш да се презастраховаш... Но когато лекарят е опитен – това не се случва и действията му са съвсем точно мотивирани.
От друга страна (това май вече го писах) нерядко ситуацията се влошава много стремително. И ние се впускаме да действаме без да обясняваме на жената какво правим и защо то е необходимо. Често няма време. И у нея може да остане впечатлението, че докторът хей така изведнаж, „без да има нужда” (!!) е направил нещо, с което тя не би се съгласила. Въпреки, че аз лично, когато се е налагало да правя Кристелер, например, винаги казвам на майката: „Тоновете на бебето се влошават, трябва да ускорим изваждането му, ще трябва да Ви понатисна малко...”. Не съм имал случая, някоя жена да каже: „Не, не искам да ме натискате, искам да си раждам естествено...”. Но понякога нямаме време за обяснения и уговаряне...
По отношение на това как протича едно раждане. Не съм правил статистика но личните ми впечатления и опит (а аз определено съм привърженик на естествения ход на раждането и протакам евентуалната намеса до последно, което е свързано понякога с поемането на сериозен риск и с изръсването на много адреналин в моите кръвоносни съдове), показват, че някъде само около 1/3 от раждащите раждат съвсем нормално, без да е нужна някаква намеса и без разкъсвания. Останалите 2/3 все има нужда от някаква намеса, макар и малка. (Като тук става дума най-вече за първораждащите. От там нататък (2, 3, 6...) нещата вървят мнооого по-лесно.)
Всъщност нашата задача като „водещи раждането” е да следим то как се развива, ако всичко върви добре – чудесно, но ако се появи някаква опасност – да я отстраним.

Бих пожелал на всички, които решат да раждат в къщи, да са в тази 1/3 раждащи нормално жени.
А ако се случат в другите 2/3 – да пишат във форума. Защото от всички писания до тук излиза, че едва ли не всички жени биха родили спонтанно и „естествено” ако не бяха „лошите” лекари, които от невежество и забитост не искат да оставят жените да си раждат сами.

Та това е. Диалогът според мен трябва да продължи. В конструктивен дух. Защото в петицията има полезни идеи.
Само че имайте предвид, че познавайки колегите си, мога 100 % да Ви гарантирам, че ако излезете на наш (АГ) форум с идеите си и петицията в този вид и ако там някой от Вас се изкаже по начин подобен на някои от последните постинги – това ще взриви аудиторията и е много вероятно по-най груб начин да бъдете освиркани и дискусията да се прекрати. А не искам да стане така...

Clairette – Бих искал все пак да чуя какви „фундаментални неща” ми убягват ?


Britt – «Цитираната по-горе акушерка не е единствен източник на тази информация.»

Бих Ви бил благодарен ако ми предоставите и други. Желателно – не «един човек ми каза», а сериозни научни публикации.
И тук не става дума за това, че българките били такива, а пък жените от останалия свят – други, лекарите действат по друг начин и раждали безкръвно. Навсякъде е почти едно и също, ако става дума за физическо състояние, развитие на жените е раждане. Работил съм в Германия, Франция, специализирал съм в Кембридж, Япония... Няма особена разлика. За Ваше сведение – т.н. «Българска школа» в акушерството е всъщност «Немската школа». Нашите стари професори повечето от тях са учили или в Германия или в Австрия. Така че – основните концепции и алгоритми са дошли от там.

mishka_moja – „(аз например никога не бих родила естествено и вагинално, но подкрепям правото на другите да го правят)»

Не би го направила защото е лекар и ЗНАЕ много добре какво би могло да се случи. Помислете над това...
Аз също подкрепям правото на «другите» да вземат решения за това какво и как да го правят. Но тези решения трябва да са обмислени и трябва да са взети всякакви мерки да не тръгнат нещата «накриво». За да не «си хапем лактите» после...

Бях решил вече да не се включвам ама пак не издържах... Прояви се «просветителския ми ген», както казва жена ми...
Не ме провокирайте повече, че имам страшно много работи за писане, които изостават безнадеждно...

И аз мисля, че някой доста се отклонява от темата...

Много добре казано, Доц. Сираков!!!
Аз подписах петицията, но в никакъв случай не подкрепям раждане в домашни условия! Мисля, че се насаждат грешни идеи и това в крайна сметка вреди на бъдещите майки! Аз съм мед. сестра и напълно Ви подкрепям!

След като един лекар не смее да роди вагинално, как смее да "води" такова раждане?! Какво знае за него, щом не може и не желаее да го направи... В крайна сметка природата не ми е дала даром медицинско образовани, скалпел и конци, но съвсем даром ми е дала тяло способно на невъзможни според медицината неща.
Също не искам никого да провокирам; Нека всеки да има избор. Проблемът е, че между "дирижирано болнично" и "неаститирано домашно" в момента зее дупка - т.е. няма нищо по средата. Евентуално по средата е "присигам в болницата с галават между караката", но това все пак са изключения.
Защо аз знам как в 33-та г.с. да си обърна само седалищното бебе, а лекарят ми не знае и вече планира секцио?! (Да не говорим, че знаех и защо е седалищно!) Защо аз знам сама как да нямам разкъсвания, а лекарят ми не знае и вади ножицата?! Защо аз знам как да родя живо и здраво бебе, а лекарят ми тъне в страх и притеснения?! Вероятно защото не знае нищо за мен. Но аз знам, за себе си знам повече от всеки друг и когато става дума за моето тяло, аз имам глас повече от всеки друг.
Фундаменталното, което мисля, че често убягва на лекарите, е че няма как действително да познават нещо, което не са изживели; няма как да знаят какво се случва вътре в мен, без сами да са го преживели; Защо съм способна да износя здраво и добре развито дете, но не съм способна да го родя?! Защо съм способна да се грижа за него години на ред, но не съм способна да го родя?! Онези 9 месеца не са просто чакане, нито за мен, нито за човекът, който желая да ми асистира (акушерка, лекар, мъжа ми, който и да е) - те са време за подготовка и смяна на модела, ако се налага. Да, много са малко жените, които са подготвени да родят естествено и активно (в болница или другаде), защото са се подготвяли сами. В ЖК подготовка никой не прави, и грижата, която се предлага е повече от плачевна... Тя не помага на майката по никакъв начин, най-много да й втълпи страхове. При такова положение на нещата, ественото и активно раждане остава опция за малцина, но нека поне да я имат. Както желаещите секцио имат своята, въпреки всички рискове, които крие една средно тежка коремна операция.
За мен има друг фундаментален въпрос. И той не е как да реагираме на всякакви спешни и живото-засташаващи ситуации. Въпросът е как да ги избегнем?! Как да избегнем неправилното наместване на бебето, кака да избегнем възможното страданеие, кака да избегнем кървене и разкъсвания. И отговорите на тези въпроси не са в родилна зала, а много преди нея в онези 9 месеца "чакане", но пък има неща, които могат да се направя и "на терен", така че раждането да е удно прекрасно събите за майката и бебето. И в този ред на мисли, редно е всеки млад лекар насочил се към акушерство, да си направи рибърдинг или някоя друга от терапиите, и тогава да твърди какво всъщност изипитва или не изпитва, чувства или не чувства бебето, когато се ражда и малко след това. Казвам го за младите, тъй като техните майки в малка или по-голяма степен вече са били подложени на интервенции.

Ох момичета, като гледам колко дебела бетонна стена имате пре себе си не мога да не се възхитя на упоритостта, всеотдайността и ентусиазма ви да се борите с нея!   Ако доц.Сираков е от сговорчивите и "разбиращи" лекари в България представям си какви са останалите  
Позволявам си да помоля доц. Сираков за няколко кратки коментара, ако има възможност.

- огромният процент оперативни раждания в България.Не зная дали съществува официална статистика по въпроса, нашата форумска сочи 45%.Каквато и да е точната цифра е много по-висока от други страни (включително изброените от Вас).Според Вас какви са причините за това?

-защо в България няма така наречените "родилни къщи", предполагам не е необходимо да Ви описвам за какво става въпрос, в страните в които сте специализирал са доста популярни?Какви възражения и пречки би могло да има против създаването на такива и в България?

- посочете ми в коя от страните, в които сте работил и специализирал на родилките се прави клизма, бръснат се и не им се дават течности и храна?А къде се връзват за магарето?

И накрая - един линк към клиника, в която се налага намеса в 5% от случаите.Родилките там не са специално подбрани, напротив - от цялата страна се стичат сложни случаи на които им е отказано нормално раждане в други болници.
http://www.ubushiro.jp/cgi-bin/yoshimura/sitemaker.cgi?mode=page … e5&category=3

Ако наистина това е гледната Ви точка относно раждането (и на цялата медицинска гилдия в България) мисля, че цялата дискусия е абсолютно излишна и неуместна.Просто "естественото и вагинално" раждане няма почва у нас. Не че съм изненадана...

Мисля, че в тези думи на Meg! се крие отговора защо 2/3 от жените (това според доц. Сираков) не могат да имат активно естествено раждане.
Аз, например, все още не разбирам защо, когато с мъжа ми казахме, че искаме да сме заедно по време на раждането, една дузина лекари се впуснаха да го убеждават как щял да припадне; един от тях ми каза, че това няма как да не се отрази после на сексуалниш ни живот и т.н. простотии... Последният упорито се опитваше да ме убеди колко по-добре за мен е да родя секцио без абсолютно никакви медицинки показания. Тези усилия можеха да вложат в това да ме информират за процеса на раждането (аз си бях подготвена, но ако не бях...)

Аа, смеят, смеят и още как. Ще дам пример с моята гинеколожка. Раждала е първото си дете вагинално. По това време не е имало окситоцин масово /преди около 35 години/, а тя е била студентка по медицина. Раждането е било много, много тежко, на косъм се е разминала с операция. Затова, когато забременяла с второто си дете, категорично решила да ражда със секцио и да не си прави експерименти с нормално раждане. И това без медицински причини, само и единствено заради лошия опит от първия път. Но сега, в практиката си на АГ, е противник на епизиотомиите "на конвеир" и препоръчва нормалното раждане. Препоръчва го като лекар, а не изхождайки от собствения си опит.

Ох, и аз искам да попитам доц. Сираков, защото се натъквам на нещо като противоречие в думиоте му. От една страна, сте привърженик на естественото раждане без намеси. От друга - видите ли, лекарката не би избрала такова раждане, сещайте се защо (?!). Какво всъщност имате предвид?
Иначе съм впечатлена от подробните разяснения на доц. Сираков, и съм съгласна, че истината е някъде по средата между изказаните крайни мнения. Ясно е, че в някои случаи се налага намеса, и понякога няма време за разяснения и въпроси. Аз лично бих била благодарна, ако въпреки това "незачитане" спасят мен или детето... Но все пак, главната идея, както аз я виждам, е - промяна в отношението и нагласата на болшинството лекари към пациентките. Да не ги гледат като безсловесен добитък, да си направят труда за човешки разговор и разяснения... Знаете ли колко ми е липсвало това, в повечето от срещите ми с лекари?! Също и това, което казва Meg! - да се заложи повече на подготовката на бременните за раждането, разучаване на техники и т.н. Защото сигурно има начини, толкова лични истории го потвърждават...
Във всеки случай много се радвам, че е сложено някакво начало, и желая от сърце успех!!   

zozima, прекрасен постинг!  


Д-р Сираков, на всички ни е известно, че масата (къде и да е по света) е тази част от хора, която е слабо или неинформирана. Аз не бих искала зад мен да застава тази част от българските жени, особено тези, които по желание избират да се оперират от бебето в корема си.
И за да не останете с грешно впечатление от позицията ми, ще уточня, че не съм привърженик на домашното раждане, още по-малко на не асистираното такова (но само защото имам възможността да родя в болница по начина, по който аз искам - без епидурална и питоцин; права, клекнала, ходеща; на тъмно и тихо; с музика и звуци, ако пожелая; с любимите хора до мен, а не с непознат екип от отегчени лекари и сестри...). От друга страна ми е пределно ясно защо за все повече жени в България това остава единствена алтернатива след като месеци наред са се информирали за това какъв избор имат да родят нормално, естествено, без всички "неизбежни екстри", които ги очакват в болницата. Подкрепям ги в техния избор и бих направила всичко, за им помогна с каквото мога.


Ненужно грубо отношение демонстрирате, докторе.  
Силно се надявам, че тази дискусия няма да промени "всичкото Ви добро отношение към идеята за естественото раждане".  
Искрено пожелавам на жените в България да има все повече лекари, подкрепящи естественото раждане, респектиращи жените и нуждите им...

Много хубав пост, zozima, и много на място! Надявам се няколкото постинга, които не са по темата, да не откажат доц. Сираков от желанието му за диалог 

ах, че интересна дискусия се е заформила!
твърдо съм зад постингите на Шейла и Мег!

интересно ми е ако има възможност доц. Сираков да отговори,
като се има предвид, че за да протече естествено процеса на раждане е необходима спокойна среда, в която раждащата да се чувства сигурна, да се отпусне и следва инстинкта на тялото си, което е подготвено да роди създавания 9 месеца живот вътре в него, защо още с влизането в болницата ни посрещат с болезнени интервенции, искания за попълване на бумаги, ярки светлини, много често грубо отношение при изразяване на собствено мнение???

Всички тези неща задействат инстинкта за самосъхранение, рационалния ум и т.н., а нима не е известно че раждащата женска търси усамотение и сигурност, за да може спокойно тялото да произвежда нужните му в-ва, дали ще е окситоцин или друго...нима не е  известно, че тялото само ги произвежда, когато са му осигурени подходящите условия, а е нужно да се предизвиква нещо и после да се налага епизиотомия и т.н.

нима наистина телата на жените в България са загубили способността си да раждат?!
ах, колко много въпроси имам, май трябва да намеря познат лекар сред приятелите ми, че да му ги задам 

България не е единствената страна, където се водят подобни дискусии, и то не по-малко разгорещени. В медицината промените стават бавно, не само в АГ. Допреди 3 години със една диагноза биха те оперирали, а сега ти казват, че нищо ти няма. Ако от тази петиция трябва да излезе нещо, то е само с диалог, нали тя в края на краищата е към лекарите. И не само, защото предполагам, и на тях им се иска да заменят магаретата с легла и тиха музика, обаче това не става от днес за утре.
И друго. Колкото повече от нас знаят, какво искат, колкото повече четем (но за бога, не само в Интернет), толкова по-бързо могат да нещата да започнат (поне) да се променят. Докато има майки, които смятат раждането с чорапки за фантасмагория или клизмата за задължителна, на лекарите за какво им е нещо да променят?

Абсолютно съм съгласна.
Усилията трябва да са насочени не само към лекарите, а и към клиентите им.

Жените, които са достатъчно подготвени и информирани, за да се справят с раждането сами са голяма рядкост. Обикновено, особено при първо раждане, очакват екипът в болницата да им каже какво да правят и кое е по-добре за тях. Затова е толкова важно да се променят рутинните практики, така че да са в съответствие със съвременните изследвания. Както и да се работи върху превенцията на усложненията, които биха могли да възникнат. Без да пренебрегвам опита и знанията на д-р Сираков, все пак съм убедена, че при по-голямата част от тези 2/3 усложненията могат да се предотвратят. (Как? Ами голяма част от нещата сме ги писали в петицията). Но все пак за съжаление усложнения винаги ще има. Затова от една страна лекарите трябва да са сигурни, че могат да разчитат на съдействието на жената, ако трябва да се действа бързо, от друга страна жената трябва да е сигурна, че лекарите ще се намесят само, ако наистина има нужда. Т.е. трябва да има доверие между двете страни и готовност за компромиси. Доколкото е възможно трябва да се стремим да избегнем медицинско вмешателство, освен ако не е наложително, но и се стремим към безопасноста, която ни дават знанията на лекаря.

Относно петицията - след тази среща с д-р Сираков решихме за момента да отложим внасянето й в съответните държавни органи. Ще видим докъде ще стигне това обсъждане с Българското дружество по акушерство и гинекология, защото с д-р Сираков е удоволствие да се говори, но да видим как ще е с негови колеги... Въпреки, че има много спорни въпроси, смятам, че една от най-важние цели на петицията - да предизвика конструктивен диалог с лекарите, е постигната. Това е причината за момента да да изчакаме - вярваме, че по този начин шансовете да се постигнат реални положителни промени се увеличават. Ако се постигне някакъв консенсус, при внасянето на петицията ще приложим към нея експертното становище на Българското дружество по акушерство и гинекология. Тексът на петицита няма да се променя, защото няма да е коректно спрямо хората, които са я подписали, а и защото продължаваме да си държим на исканията, въпреки че за някои неща сме склонни на компромиси.

....или желателно.