Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

Добре, ще пиша, щом не може само с емотиконки!

Браво, аплодисменти, супер! Радвам се за това, което сте решили, Doul!

И аз подписах!
Дано да има промяна!!!

За съжаление няма да подкрепя петицията, тъй като има някои детайли, които не се покриват с вижданията ми.

Друга причина е, че от постовете на някои потребители, които очевидно се поставят зад петицията и като участници в изготвянето й, лъхат прекалено крайни възгледи и са доста далеч от здравия разум.

Все пак съм твърдо "за" промяна в сегашната ситуация, особено след историите, които съм чела и чувала за отношението в родилните домове, с което и на мен ще се наложи да се сблъскам след няколко месеца. Наистина е жалко, че дори и след заплащане на избор на екип, дори и при раждане в частни болници срещу баснословни суми, практиката е една и съща - системи окситоцин, епизиотомии и т.н.

За мен един от най-ключовите моменти, които е нужно да се застъпят, е предварителното обучение на родилките, курсове ли ще са, лекции ли към родилните домове, по възможност задължителни. Важното е да бъдат информирани какво ги чака, как сами могат да си помогнат и как най-добре да се справят с раждането. Сега впечатлението е сякаш на никой не му се занимава с тази работа. Приемат се стресирани бременни в родилните домове, системи, рязане и т.н. за по-бързо. "Спокойно, няма жена, която да не е родила." Но на каква цена, ако мога да попитам. Дори да раждаш като куче не е подходящ израз. Просто умът ми не я побира цялата тая история с връзване за магарето, просташко отношение на персонала към родилките, да не говорим за наистина ужасните истории, които съм чувала.

Все пак подчертавам, всичко трябва да е в границите на разумното и всякакви крайности са напълно излишни.

Meg!
Защо аз знам как в 33-та г.с. да си обърна само седалищното бебе, а лекарят ми не знае и вече планира секцио?! (Да не говорим, че знаех и защо е седалищно!) И едното и другото са много интересни изказвания. Бихте ли споделили знанията си ? Говоря сериозно, не иронизирам ! .
Защо аз знам сама как да нямам разкъсвания, а лекарят ми не знае и вади ножицата?! Защо аз знам как да родя живо и здраво бебе, а лекарят ми тъне в страх и притеснения?! Вероятно защото не знае нищо за мен.
Фундаменталното, което мисля, че често убягва на лекарите, е че няма как действително да познават нещо, което не са изживели; няма как да знаят какво се случва вътре в мен, без сами да са го преживели; Според тази теза – гинеколози трябва да се набират само от „раждали жени”, така ли ?

За мен има друг фундаментален въпрос. И той не е как да реагираме на всякакви спешни и живото-засташаващи ситуации. Въпросът е как да ги избегнем?! Как да избегнем неправилното наместване на бебето, как да избегнем възможното страданеие, кака да избегнем кървене и разкъсвания. Вие знаете ли как ? Споделете ! (Говоря сериозно !)
 И в този ред на мисли, редно е всеки млад лекар насочил се към акушерство, да си направи рибърдинг или някоя друга от терапиите, (кои терапии ?)и тогава да твърди какво всъщност изпитва или не изпитва, чувства или не чувства бебето, когато се ражда и малко след това. Казвам го за младите, тъй като техните майки в малка или по-голяма степен вече са били подложени на интервенции.

Samuraika
огромният процент оперативни раждания в България.Не зная дали съществува официална статистика по въпроса, нашата форумска сочи 45%.Каквато и да е точната цифра е много по-висока от други страни (включително изброените от Вас).Според Вас какви са причините за това? В „Майчин дом”, при много строг контрол от страна на предишния директор, процентът беше около 39 – 40 %. Обяснението е, че при нас се концентрират много по-голям процент рискови бременни отколкото средно в другите болници в страната.

-защо в България няма така наречените "родилни къщи", предполагам не е необходимо да Ви описвам за какво става въпрос, в страните в които сте специализирал са доста популярни?Какви възражения и пречки би могло да има против създаването на такива и в България? У нас имаше „родилни домове”. Сега, с намаляването на раждаемостта, тази дейност се пое от „родилните отделения” към по-големите болници. Дейността се „концентрира”. По-малките заведения, с рядко случващи се раждания, няма кой да ги издържа... Ако визирате къщи от рода на Yoshimura Clinic - то това е и въпрос на традиции... Като и тук възниква въпросът - кой ще ги издържа ?

- посочете ми в коя от страните, в които сте работил и специализирал на родилките се прави клизма, бръснат се и не им се дават течности и храна?А къде се връзват за магарето? Клизма, например се прави в Германия. А жените идват готови, обръснати. (Впрочем, какво сте се хванали с тази клизма ? Толкова ли е страшна ? Или я смятате за нещо унизително ?? Или предпочитате бебето Ви да излезе цялото омазано в изпражнения ?) 
За храненето и течностите си казах вече съображенията... В Германия и Франция също ги ограничават.
За „магарето” у нас (а и навсякъде другаде) връзват само ако сте в пълна упойка. (Може би смятате, че това нарушава Вашето достойнство ?) Понякога, докато е в упойка жената започва несъзнателно да се движи. И в най-лошия случай – може да падне от масата. А в по-добрия – да ангажира някой от екипа да я държи. Вместо да извършва нещо по-полезно за момента...

И накрая - един линк към клиника, в която се налага намеса в 5% от случаите.Родилките там не са специално подбрани, напротив - от цялата страна се стичат сложни случаи на които им е отказано нормално раждане в други болници.
http://www.ubushiro.jp/cgi-bin/yoshimura/sitemaker.cgi?mode=page … e5&category=3
Мина ми една такава мисъл. Преди една седмица се върнах от Световния конгрес по АГ в Кейп Таун, Южна Африка. Интересно защо, на такива форуми (имаше 8000 участника !) никога не съм чул доклад от клиника подобна на Yoshimura Clinic ? Пазят тайните за себе си ? Или ги е страх, че съвременната Evidence based medicine няма да приеме доводите и методите им ?

Цитат
mishka_moja – „(аз например никога не бих родила естествено и вагинално, но подкрепям правото на другите да го правят)»

Не би го направила защото е лекар и ЗНАЕ много добре какво би могло да се случи. Помислете над това...
Аз също подкрепям правото на «другите» да вземат решения за това какво и как да го правят. Но тези решения трябва да са обмислени и трябва да са взети всякакви мерки да не тръгнат нещата «накриво». За да не «си хапем лактите» после...
Ако наистина това е гледната Ви точка относно раждането (и на цялата медицинска гилдия в България) мисля, че цялата дискусия е абсолютно излишна и неуместна.Просто "естественото и вагинално" раждане няма почва у нас. Не че съм изненадана...  Защо, смятате, че трябва да се пристъпва към”естествено и вагинално раждане” просто хей така, „хрумна ми да родя естествено”, без обмисляне, без преценка на рисковете ?

Лято
Ох, и аз искам да попитам доц. Сираков, защото се натъквам на нещо като противоречие в думите му. От една страна, сте привърженик на естественото раждане без намеси. От друга - видите ли, лекарката не би избрала такова раждане, сещайте се защо (?!). Какво всъщност имате предвид?
Разбирам я защо не смее да се поддаде на идеята за т.н. „естествено раждане”. Защото то, според повечето от Вас ИЗКЛЮЧВА лекарска намеса. Преценката оставяте на раждащата... Някои от Вас имат завидното самочувствие на „всичко знаещи „ и „всичко усещащи” горди жени, но това далеч не винаги е така...И тя ЗНАЕ, че това не е така, защото има медицинско образование и опит...
А иначе, както вече писах, аз също съм привърженик на максималната ненамеса. Но понякога такава се налага. Колкото и да не ни се иска...
Иначе съм впечатлена от подробните разяснения на доц. Сираков, и съм съгласна, че истината е някъде по средата между изказаните крайни мнения. Ясно е, че в някои случаи се налага намеса, и понякога няма време за разяснения и въпроси. Аз лично бих била благодарна, ако въпреки това "незачитане" спасят мен или детето...
Едно много вярно разсъждение. Според мен - повечето жени смятат така...
Но все пак, главната идея, както аз я виждам, е - промяна в отношението и нагласата на болшинството лекари към пациентките. Да не ги гледат като безсловесен добитък, да си направят труда за човешки разговор и разяснения...  И с това съм съгласен. За съжаление – има немалко такива случаи... Но това въпрос и на „първите седем години” и на обучение при следването. Според мен (така преподавам и на студентите) е недопустимо лекар да се държи към човек дошъл да потърси неговата помощ като към някакъв навлек който е дръзнал да му наруши рахата... Само че – това важи с всичка сила и за живота ни въобще... Администрация, общини, магазини... Къде ли не...Мога да говоря много по темата.. Но да не се отплесвам...

Кюбит
Д-р Сираков, на всички ни е известно, че масата (къде и да е по света) е тази част от хора, която е слабо или неинформирана. Аз не бих искала зад мен да застава тази част от българските жени, особено тези, които по желание избират да се оперират от бебето в корема си.
И за да не останете с грешно впечатление от позицията ми, ще уточня, че не съм привърженик на домашното раждане, още по-малко на не асистираното такова (но само защото имам възможността да родя в болница по начина, по който аз искам - без епидурална и питоцин; права, клекнала, ходеща; на тъмно и тихо; с музика и звуци, ако пожелая; с любимите хора до мен, а не с непознат екип от отегчени лекари и сестри...). От друга страна ми е пределно ясно защо за все повече жени в България това остава единствена алтернатива след като месеци наред са се информирали за това какъв избор имат да родят нормално, естествено, без всички "неизбежни екстри", които ги очакват в болницата. Подкрепям ги в техния избор и бих направила всичко, за им помогна с каквото мога.
Съгласен съм с Вас. У нас нещата постепенно отиват в тази посока. Само че – процесът е бавен. България като цяло е една доста запусната страна (инфрастуктура, бит, оборудване...) и просто трябва да мине и време за да се оправят нещата. Аз лично много разчитам на нормите и правилата, които така нареченият „Брюксел” ни налага. Добре, че ги налага, че иначе ако останеше на нашето „добро съзнание” – не ни мърдаха стотина години...

Елица
За съжаление няма да подкрепя петицията, тъй като има някои детайли, които не се покриват с вижданията ми.

Друга причина е, че от постовете на някои потребители, които очевидно се поставят зад петицията и като участници в изготвянето й, лъхат прекалено крайни възгледи и са доста далеч от здравия разум. Вярно.

Все пак съм твърдо "за" промяна в сегашната ситуация, особено след историите, които съм чела и чувала за отношението в родилните домове, с което и на мен ще се наложи да се сблъскам след няколко месеца. Наистина е жалко, че дори и след заплащане на избор на екип, дори и при раждане в частни болници срещу баснословни суми, практиката е една и съща - системи окситоцин, епизиотомии и т.н. Повярвайте ми – никой няма да Ви постави система или да направи епизиотомия ако това НЕ СЕ НАЛАГА. Прост пример: включване на система без да има нужда, при нормално развиващо се раждане, може да доведе до хипертонус на матката и до преждевременно отлепване на плацентата, и бебето да загине. Това – само като пример, защо никой здравомислещ лекар няма да седне да прави излишни неща. Също и с епизиотомията – защо ще правя епизиотомия без да има нужда ? И вместо да отида да си почивам след раждането да седя там и да я шия ? Поне 20 минути !

За мен един от най-ключовите моменти, които е нужно да се застъпят, е предварителното обучение на родилките, курсове ли ще са, лекции ли към родилните домове, по възможност задължителни. Важното е да бъдат информирани какво ги чака, как сами могат да си помогнат и как най-добре да се справят с раждането. Сега впечатлението е сякаш на никой не му се занимава с тази работа. Приемат се стресирани бременни в родилните домове, системи, рязане и т.н. за по-бързо. "Спокойно, няма жена, която да не е родила." Но на каква цена, ако мога да попитам. Дори да раждаш като куче не е подходящ израз.
Все пак подчертавам, всичко трябва да е в границите на разумното и всякакви крайности са напълно излишни. Това също е вярно. Няма какво да се коментира

Доц. Сираков, първо да кажа, че изключително много се радвам на участието Ви в темата, както и на диалога от Ваша страна! И Ви благодаря за това! Искрено се надявам, че с Вашата подкрепа промените ще дойдат по-бързо!

И нека само да кажа за клизмата, защото попитахте - да, унизителна е и то много. Както и бръсненето (дори да дойдеш почистен все ще има някое косъмче тук-там, така че за по-сигурно тъй или иначе те обръсват. И двете обикновено се случват в приемната стая, в която има непрекъснато движение - хора влизат, излизат, ти си разкрачена на магарето... Сигурно става ясно какво имам предвид. И това е началото на целия процес. Малко след постъпването. Т.е. още от започването на раждане се чувстваш предмет върху който се случват неща без на никой да му пука, че жената я боли, стресирана и притеснена е. Ясно е, че както казахте това е въпрос и на "първите седем години", но защо е толкова често те да липсват особено в тази сфера? Някакви обстоятелства ли го налагат или просто хората така свикват поради личния пример на околните? Само ще споделя и нещо друго, за което рядко говоря, защото ми е болезнен спомен. Всъщност като съм започнала ще са няколко неща. Имах един missed, което беше първата ми бременност. Доктора видя, че е спряло да се развива, съобщи ми го просто като факт и когато се разстроих и разплаках ми каза "еее, какво толкова, да не предпочиташ да го родиш без ръка или без крак!" Абсолютно вярно като факт, към доктора иначе имам добри чувства като професионалист, в това, което върши, но..... тези думи още ги сънувам и ми бяха постоянен спътник в кошмарите през другите ми две бременности.
Първото ми раждане. Оказа се, че процеса не напредва според очакванията на дежурния лекар, така че той реши мануално да разшири шийката. Не че някой ми каза какво и защо предстои да се случи, не че е било спешно освен това че да не е имало време да ми се обясни. Подпря ме с крак (явно, за да не ритам) докато извършваше вероятно най-болезненото нещо, което някога съм преживявала.
Има и още, но предполагам и това е достатъчно.
Без да оспорвам дали е трябвало или не нещата споделени по-горе да се случат, просто давам няколко лични примера за отношение и поведение в една от най-големите болници в София ("Шейново"). Това просто трябва да се промени.

П.П. Само да добавя, че процеса на раждането ми не напредваше и се стигна до секцио след почти 24 часа раждане по една много просто причина - увита пъпна връв. По-късно, когато разказвах как се развиха нещата на позната лекарка, още в началото на разказа ми тя реагира с "да не е била увита пъпната връв?". Значи явно за професионалист е било сравнително очевидно какво се случва... Но хайде няма да тръгвам в посока какво е можело да е. Друга ми е тезата в случая.

   Това просто не е вярно! Клизмата е само пожелание на родилката, обръснати не идват и никой не ги бръсне, а изпражненията ми (с извинения) ги почисти лекарката!, а не акушерката - тя беше заета с това да поеме бебето в ръцете си! Пих вода, колкото си исках! Описаното от Вас може да е било преди 30 години в Източна Германия...

Доц. Сираков! Моля ви да си опресните познанията по начините на израждане в Германия преди да поствате толкова компетентно, че в там видите ли правили клизма и бръснели, че не давали на родилките да ядат, да пият и тн. глупости!
При положение, че съм родила и трите си деца в Германия, мога да твърдя точно обратното. Никой не ти прави клизма, ако ти сам не поискаш! Дори ти отказват, защото за акушерките е важно да виждат, че майката напъва правилно - т.е. с напъните има и изпражнения! Никой не ти гледа интимната прическа - отишъл си да раждаш, а не на ревю.
Дават ти да пиеш, ако забравяш да пиеш, дори ти напомнят, защото е много по-лесно да се грижиш за една не дехидратирана родилка. За които повръщат - дават хомеопатия!

Четох изключително внимателно постовете ви. Заради засегнатото ви мъжко достойнство разбирам на моменти атакуващите ви думи, но не забравяйте, че лекари израждат жените едва от 100тина години, а те жените са раждали хиляди години преди това и благодарение на липсата на мед. помощ човечеството е оцеляло и до днес.
Само се моля работата, която сте захванали с жените от "Естествено" покрай петицията да пожъне успех и бъдещите майки на бъдещите българчета да се радват на отношение като към Богини, даряващи живот, а не като крави от конвейр в кланицата.

Благодаря ти много за това!   

Доц. Сираков,
Тъй като вие явно държите на "Evidence based medicine", което е наистина чудесно, бихте ли ни насочили към научното изследване на което сте базирали професионалното си позиция и практика, че 2/3 от жените не могат да родят без намеси?

Също би помогнало ако ни дадете няколко от научните публикации, които доказват предимствата за здравето на майката и/или 'плодът' на поне няколко от следните рутинни процедури в Българските болници:
- бръснене
- клизма
- система с окситоцин
- пукане на мехура
- вързване за монитори
- отказване на храна и течности
- вагинални прегледи през час
- форсирано разкритие с ръка
- местене в друга стая и използването на магаре за вторият етап от раждането
- раждане в литоми позиция
- дирижирано напъване
- викане към майката
- епизиотомия
- тракция на главата като се роди
- моментално рязане на връвта
- тракция на плацентата чрез връвта
- къпане на новороденото
- отделяне на майката от детето и след раждането

Предварително ви благодаря.

Относно клизмата и бръсненето - аз ще чакам с нетърпение вашите данни, но ето например какво казва Световната Здравна Организация в техният официален документ относно грижите за раждащата жена:
Прилагам оригинала - http://whqlibdoc.who.int/hq/1996/WHO_FRH_MSM_96.24.pdf

А това колко са унизителни и неприятни, може би е място на жената сама да си реши? Освен ако не считаме че тя не е способна да отчете и тези си чувства правилно?
____

Редактирам да добавя: Родила съм три деца без клизма и нито едно от тях не бе "омазано в изпражнения". Бих забелязала тъй като никой не ги е носил на някъде да ги мие.

Редакритано пак за да добавя пропусната манипулация в списъка.

Доц. Сираков, и аз се радвам на участието ви в темата. Вярвам че това е пътя нещата да се променят, както и пътят на личния пример
Имам предвид примера на бременни, които знаят какво искат и успяват да убедят лекаря да ги последва Имам предвид жената, като отиде в болницата да каже на лекаря какво иска, и да настоява за добро отношение. При моето второ раждане лекаря ме остави да раждам според желанията си (след като се увери че всичко е наред), интересното е, че беше по-скоро учуден от това че знам какво искам и питам, оказа се че той няма нищо против. Например, лекаря не ме попита дали съм съгласна да ми пукне мехура, но аз го очаквах. попитах "може ли да не ми пукате мехура?" а лекаря отговори "да". Смятам, че лекаря трябваше да ме попита, също така обаче смятам че раждащите жени трябва да се научат да питат и искат.

Доц. Сираков, аз имам две вагинални раждания, без клизма и при двете можех да си контролирам дефекацията, а и двете ми раждания започнаха със спонтанно прочистване на организма, така че нужда от клизма в повечето случаи просто няма. Относно интимния тоалет- аз съм преценила за себе си че не искам да има окосмяване, но не виждам с какво окосмяването би затруднило израждащия лекар, едва ли естетическата разлика е толкова голяма за лекаря че да е нужно рутинно да има такава процедура.

И сега да си споделя моята болка- аз имах чудесно, напълно естествено раждане (оказа се че може да не ми слагат система преди и да ми бият инжекция с окситоцин за изкарване на плацентата, може да се разхождам и да легна на магарето секунди преди да излезе бебето, може да не ми правят клизма и да не ме бръснат), дори без проблеми ми дадоха бебето да го гушкам и кърмя докато лежах на магарето 2 часа след раждането. Но трябваше да се скарам с персонала и да поискам да ме изпишат веднага, заедно с бебето на собствена отговорност за да ми позволят бебето да е непрекъснато с мен в стаята. Аз всъщност най-много на това държа, да не се отделя бебето от мен от секундата в която се роди. Знам, ще кажете че 2 часа нищо не са (в МД горе-долу тогава ги дават), но за ментези 2 часа и след двете раждания бяха едно прекрасно, вълшебно и незабравимо преживяване. Не съм съгласна да го губя заради практиката на болницата, ако аз и бебето сме здрави. Също така не съм съгласна да сме разделени с бебето и да ми го носят на 3 часа, а живеейки далеч от София нямам особен избор на болница- нужно ми е в местната болница да има нормални условия.
Аз лично съжалявам че частта за грижа за бебето след раждането не е подробно застъпена в петицията, т.к. за мен това е много по-важно.

Апропо, в местната болница след мен роди приятелка, която поиска същите неща- на нея и дали бебето веднага, само казали: "Аааа, като.....(мен)"
Така че напредък трябва да има и ще има, дискусиите с лекари ускоряват нещата

Доц. Сираков, и от мен добре дошли в темата и форума!
Не ни се сърдете - всяка жена приема емоционално подробностите около раждането! Все пак очакваме, че това ще бъде най-вълнуващият момент в живота ни! Вероятно значимостта на събитието - появата на детето ни на бял свят - би трябвало да засенчи всякакъв свян, срам, притеснение, че даже и болка, но уви, не точно така се случва в действителност. Всички тези неща, които на Вас ви се струват маловажни и пренебрежими, за мен лично са трудни за преглъщане. Да, зная, че има такива жени (аз лично познавам достатъчно такива), които успяват да погледнат нещата от веселата им страна, но аз не успявам да я усетя, камо ли нещо повече. За мен изобщо не е весело, че първата работа при пристигането ми в болницата (единия път в Майчин дом, другият в Шейново) беше да ме избръснат и да ми направят клизма. Това ти създава усещането за някакъв конвейр, неизбежно е. Нещо като къпането с маркуч със студена вода и обезпаразитяването в затвора, което сме гледали в толкова много филми... Може да звучи пресилено, но повярвайте ми, не е. Не и за мен. А доколкото аз съм отделна личност, със собствени светоусещане, мисли и чувства, за мен е важно в този толкова съкровен момент това да бъде зачетено. Не ми е весело и че след клизмата ми връчиха кофичка с вода, с която да отмия резултатите от манипулацията в тоалетната с дупка, вместо с тоалетна чиния. Не ми е весело, че трябваше да се измия след това в баня, чийто прозорец е абсолютно открит към отсрещната административна сграда и само това, че беше към 3 сутринта попречи да бъда видяна от някого. Първата работа, когато вече бях в родилната зала (не минах през предродилна втория път, защото съпругът ми беше с мен) беше да ми поставят абокат, а към него и... познайте какво... система с окситцин. При положение, че когато отидох в болницата бях с 6-7см. разкритие и редовни, силни контракции на 3 минути. Докато попълвах документи (най-ненужното в този момент нещо, според мен!!!), бръснаха ме и ми правиха клизма, контракциите вече бяха най-много на 2 минути, а разкритието беше почти пълно. Ето Ви пример за напълно ненужно поставена система с окситоцин. И уверявам Ви, изобщо не съм някакво изключение, ама изобщо! Всичките ми близки и приятелки са раждали именно така. В последствие усетих малко напън и ме емнаха да напъвам, ама явно още не ми беше дошло времето. Само дето в болницата като се почне нещо, няма връщане назад. Караха ме да напъвам без да имам напъни. След няколко такива опита вече не знаех на кой свят се намирам. Естествено, че след 15-ина минути вече се бях уморила до пълна изнемога. Натискаха ми корема, караха ми се, правиха ми масаж на перинеума, от който просто ми идеше да убия някого, срязаха ме на мястото на старата епизиотомия (изобщо и идея си нямам дали е било нужно - вече нищо не можех да осъзная) и тъкмо преди да припадна, бебето взе, че се роди. Слава Богу! След като всичко приключи, ме приспаха, за да ме шие лакарката ми около половин час. Да си призная, чаках с нетърпение анестезиолога! Е, родих, по нормален път, но дали беше нормално, това е съвсем друг въпрос...
Дано написано от мен не Ви прозвучи заядливо, защото по никакъв начин не целя това. Просто споделих, за да илюстрирам как при съвсем нормално протичащо раждане, несъобразяването с нуждите на жената и тялото й не само я унижават и я карат да се чувства абсолютно незначителна, но и напълно изкривяват естествения ход на нещата. Сигурна съм, че почти всяка от подписалите петицията жени имат подобна история зад себе си и вероятно много от тях биха искали да Ви я разкажат. Но истината е, че дори и само аз да съм се почувствала по този начин, би следвало на някого да му пука. Много се надявам, че тези, на които им пука, ще се окажат достатъчно много, за да започне промяната към по-добро.
Успех! 

Много интересна тема, много хубава инициатива. Успех, момичета.   

По повод последните публикации, ще споделя моя холандски опит.
Никога, ама наистина никога не са ми дори споменали,че трябва да се бръсна.
За клизма - питах ги сама. НЕ правят. Защо ли? Ами обясниха ми,че нямало смисъл да се прави.
И без и със, може да се "изпуснеш". Няколко пъти ме успокоиха, че не го намират за ненормално. Случва се.
Система не са ми слагали. Къде ти...Отидох с 5 см, оставиха ме със съпругът ми сами в една стая, казаха ми да си ходя,
лежа и каквото там искам до пълно разкритие, да пия вода, дадоха ми гореща възглавничка за гърба, поръчаха да ме разтрива и си излязоха.
Когато ги извиках с вече адски болки, бях с пълно разкритие и раждането почна. Не са ме местили от стаята, на легло бях.
Напъвах когато усещах,че трябва. Само веднъж ми казаха да спра за миг, но не знам защо.
Не са ми викали, напротив, бяха мили и ме галеха по ръцете през цялото време.

Бебето не го къпаха, само го изтриха някак, сложиха го на мен и ми казаха да пробвам да го кърмя.
Оставиха ни отново сами, таткото гушнал бебето, аз трябваше да отида да си взема душ и след 2 часа ни изписаха.

сигурна съм, че доц. сираков ще подкрепи мнението си, но и аз да се включа (между другото аз съм интернист ).

също така очаквам Sheila да постне своите референции.

Birth. 2009 Mar;36(1):13-25.
Use of routine interventions in vaginal labor and birth: findings from the Maternity Experiences Survey.

Chalmers B, Kaczorowski J, Levitt C, Dzakpasu S, O'Brien B, Lee L, Boscoe M, Young D; Maternity Experiences Study Group of the Canadian Perinatal Surveillance System; Public Health Agency of Canada.

Ottawa Hospital Research Institute at the University of Ottawa, Ontario, Canada.

RESULTS: Women frequently reported electronic fetal monitoring, a health care practitioner starting or speeding up their labor (or trying to do so), epidural anesthesia, episiotomy, and a supine position for birth. Some women also reported pubic or perineal shaves, enemas, and pushing on the top of their abdomen. CONCLUSIONS: Several practices and interventions were commonly reported in labor and birth in Canada, although evidence and Canadian and international guidelines recommend against their routine use. Practices not recommended for use at all, such as shaving, were also reported.

участват 8250 жени.

Am J Obstet Gynecol. 2008 Nov;199(5):445-54.
Evidence-based labor and delivery management.

Berghella V, Baxter JK, Chauhan SP.

Division of Maternal-Fetal Medicine, Department of Obstetrics and Gynecology, Jefferson Medical College of Thomas Jefferson University, Philadelphia, PA, USA.

Our objective was to provide evidence-based guidance for management decisions during labor and delivery. We performed MEDLINE, PubMed, and COCHRANE searches with the terms labor, delivery, pregnancy, randomized trials, plus each management aspect of labor and delivery (eg, early admission). Each management step of labor and delivery was reviewed separately. Evidence-based good quality data favor hospital births, delayed admission, support by doula, training birth assistants in developing countries, and upright position in the second stage. Home-like births, enema, shaving, routine vaginal irrigation, early amniotomy, "hands-on" method, fundal pressure, and episiotomy can be associated with complications without sufficient benefits and should probably be avoided. We conclude that labor and delivery interventions supported by good quality data as just described should be routinely performed. All aspects with lower data quality should be researched with adequately powered and designed trials.

в случай, че нямате абонамент :
http://www.sciencedirect.com/science?_ob=MiamiCaptionURL&_me … aabd8454af8359da7

за който не е наясно с медицината на доказателствата D е мнения на експерти, което НЕ се счита за evidence-based.

с други думи - в редица западни страни резултатите са подобни на тези тук. вероятно и там също има организации, активисти, петиции. те имат консенсуси, стандарти, СЗо и пр., което впрочем знаете, защото сте ги писали като референции. да не се заиграваме с evidence-based. ако имате изследвания след 1922 г. заповядайте. тогава не е имало рандомизирани проучвания, който са evidence-based. така че, моля. давайте да поразмятаме отново сериозни референции. да поканим канадските АГ-та също да се включат.

сега нямам време, но по-късно мога да продължа с референциите. има достатъчно в подкрепа на съществуващите практики.
моля обърнете внимание на:
Home births   I   - No trials
 Home-like births   D    - Trend for higher perinatal mortality

Milla Elaine, насълзиха ми се очите, звучи ми като приказка!
Много емоционално ми стана като пишейки предния си постинг се върнах към неща, които си налагам да забравя от години.
Благодаря ти, че сподели!

Milla Elaine, благодаря че сподели.

мишка моя... не видях никаква подкрепа на съществуващите практики.
Тези са показани като единствените с А и Б рекомендация:
С изключение на това със звездичката (отнасящо се за развиващи се страни) би ли ми казала кои от тези представени от теб перфектно доказани полезни тактики са практики в Българските болници?