Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

katiABV, длъжна съм да направя едно разяснение: навсякъде в постинга си говоря единствено и само от свое име. Аз употребих думата "пари", мен трябва да питаш не ме ли е срам,а не Естествено, които не споменават за пари никъде в Петицията. По-добре щеше да е да ме попиташ какво съм имала предвид, вместо с остър тон да генерализираш и демагогстваш.
(Между другото, темата за парите забелязах, че си подхванала при Петицията в подкрепа на кърменето, отново в същия дух. С тази разлика, че в онази петиция я има думичката "финансиране" и детайлно ти обясняват, че няма да финансират ничие кърмене с твоите пари).

И така - за торбата пари:
1. Платих 100.00 лв. за присъствието на таткото. На присъствието на бащата в БГ болниците се гледа с недобро око, тетира се като заплаха за стерилността до извращение. Ако петицията проработи и присъствието на бащата (при желание от страна на родителите) стане нещо нормално, вече няма да ми искат 100.00 лв, а 2.00(?) каквато е цената на изразходваните консумативи - чифт калци и престилка за еднократна употреба.

2. Исках алтернативно обезболяване -раждане във вана- и платих цената на услугата -500.00 лв. Да, ама се оказа, че съм длъжна да заплатя още 250.00 лв за избор на екип, защото можело да се ражда във вана само при 2-ма лекари (останалите не са обучени как се прави?!? а тези са?!? къде са се обучавали?!?). Та, за липсата на избор платих 250.00 лв., които не са ми излишни.

3. Да предположим, че към момента поискам да раждам активно без избор на екип. Ще ми разрешат ли? НЕ! Трябва да си платя, за избор на лекар, които ще обърне внимание на моите изисквания. Ще ме отчете като човек. Ще отдели някой час повече на моя случай (а дали?). Парадоксът е, че този лекар ще извърши по-малко медицински интервенции -т.е. ще платя на лекаря, за да бездейства (грубо казано). Ако петицията проработи и стандартите в Бг се променят, ще мога да родя активно и без да плащам за избор на лекар, а при всеки лекар на смяна.

Какво се получава: аз като пациент печеля, а болницата - губи от несъбирането на тези абсурдни такси. Разбира се, може да се измисли друг начин за добиване на пари - по 100-200.00 лв. за аборт по желание (мисля, че към момента абортите по желание се спонсорират от държавата). Има си хора, които ще измисля по-добри варианти от мен. Аз само коментирам като потребител на една силно и несправедливо ускъпена услуга.
Толкова за парите.

Да се върнем на идеята.

Да, аз така и не разбрах за какви пари стана дума, ама реших да не се обаждам 

Ива, аз докато четях какво е писала viva_nova и се замислих, че много хора осебено в БГ търсят авторитети и "някой отвън". Тя просто изразява гледната точка на немалка група хора, и затова за мен е важна - дава насока. Освен подписите от физичедски лица, са важни и писмата за подкрепа от разни организации. Просто двете неща се допълват много добре - писмата са от авторитетини ораганизиции, а подписите показват, че темата е от интерес за тези, които най-пряко засяга.
Организации, за които аз се сещам, членовете на които много добре знаят какви могат да бъдат последиците от ненужни намеси и лошо отношение по време на раждането, както за майката така и за детето, са хомеопатите и психотерапевтите. Всичке те имат понятие за родовите травми, за емоционалната страна на въпроса, за ненужните медикаменти. 

Iva_D, никак не подценявам интернет пространството като източник на информация, не си ме разбрала.
Въпросът е как се борави с тази информация. Хайде, не ми казвайте, че можете да оперирате апендикс въз основа на изчетеното по интернет....


Ами, Меги, вие правите същото, нали се базирате на чужди източници и авторитети.

Да оперирам апендикс не бих могла да се науча по интернет. Но съвсем спокойно мога да разуча каква е необходимостта от операция, какви са възможностите за самата операция (упойки, техники, конци и т.н.), как протича, какво да правя преди и след това и прочее. След като обсъдя тази информация с доктора си, бихме могли, не - по-скоро би следвало, би било редно, заедно да решим дали в моя случай е необходима операция или може да се чака, каква упойка ще се използва, и т.н. И ако в България в болниците се прилага правилото всеки, който дойде с болки в корема, да му се изрязва апендикса, определено бих могла да кажа, че прилагането на това правило е в разрез със световните практики - това би било очевадно дори за човек, който не е лекар, като мен.

А проблемът с търсенето на авторитети не е в това дали се търсят вън или вътре в системата, в интернет, в книгите или при други доктори. Проблемът е, че хората са научени да се оставят безропотно в ръцете на авторитетите и авторитетите да взимат решенията вместо тях. Пациентът тук е безгласна буква, просто някой върху тялото на когото лекарите си вършат работата според техните разбирания и преценки, което е недопустимо. Ако случайно надигне глас и попита "Ама защо така, а не иначе", авторитетите веднага казват "Шшшшшшшшт, аз съм учил еди-колко си години, кой си ти, че си позволяваш да ме питаш". Или пък му обясняват с такива сложни думи, че бързо-бързо го отказват от по-нататъшни питания.

Аз бих дала и друг пример-педиатъра на сина ми ме подкрепяше напълно да го кърмя изключително до навършени 6 месеца и да захраня след това. Същата лекарка, обаче ако не бях я попитала изрично би ми дала стандартните съвети за ранно захранване, просто защото тук късното захранване не е популярно, самите майки в повечето случаи не биха го приели и на нея и е по-лесно да си кара така. Т.е. информацията, която аз имам (в случая от педиатъра в САЩ и допълнена с прочетено в интернет) ме накара да се посъветвам и потърся лекар, който да ме подкрепи. Първата лекарка при която отидох тук в БГ изобщо не беше си обновявала знанията. Препоръча ми да започна да давам сокчета на сина си (на 45 дни) и като я попитах защо се дават сокчета отговори "за да свиква с вкуса". Докато бях в САЩ разпитвах всички доктори и сестри за абсолютно всичко, което ме интересува. За всяко нещо ми обясняваха подробно какво представлява и защо се прави, даваха ми препоръки къде мога да потърся повече информация по въпроса (и към интернет сайтове ме препращаха). Много ми се иска тукашните лекари да правят същото, вместо да ми се обиждат когато питам много и не могат да ми отговорят. Преди години един професор, гинеколог ми вдигна скандал и ме изгони от кабинета си, защото попитах какво точно ми е открил, какво лекарство ми изписва, дали не трябва да пратя и партньора си на преглед - излишно е да пиша, че не се подложих на лечението, което ми изписа и отидох на друг лекар.
Но е време да започнем стъпка по стъпка да се опитваме да променим отношенията лекар-пациент. Пациента трябва да бъде информиран, да му се обяснява и да му се дава избор. Време е лекарите да осъзнаят че така няма да загубят авторитета си, а напротив, ще получат много повече доверие от страна на пациентите си!

  Maria.St , представям си някой с болки в корема, пристига в спешното, доктора му казва "за операция си", а той "аааа, чакайте, докторе, чакайте, в интернет пише друго" или "момент, да прочета в нет-а"

Не подценявайте опита.Когато мой познат специализираше ортопедия каза следното " не става по книга, всичко се учи в практиката".Смятам, че затова повечето авторитети, които вие с лека ръка наричате некадърни, не биха приели някой чел-недочел да ги поучава.
Както и да е, аз казах каквото имах да казвам по темата. Понеже вече започваме да се въртим в омагьосан кръг, аз излизам от темата.

Viva_nova, аз подкрепям твоята теза, че не бива пациентът да мисли, че знае повече от доктора. Винаги ще има случаи, когато се налага лекарска интервенция. Става дума за партньорство, взаимно уважение, консултиране - а не докторът да ти каже, ще те режа, щото аз съм знам и учил, а ти нищо не разбираш. Вече не минава този номер просто; не трябва да допускаме да минава.

Viva_nova, пожелавам ти да не се налага наистина да си представяш, че ти или твой близък пристигате с болки в корема, казват ви "за операция си" и в момента, в който си отвориш устата да попиташ "ама защо, ама как", отговорът да бъде "абе я или лягай тука под ножа, или ставай и си заминавай, какъв си ти, че да ти давам обяснения". На мене ми се е случвало - със сина ми в спешното "Планираме ви за вдруги ден, утре елате за тест за упойки", "Ама няма ли друг начин", "Щом АЗ така ви казвам, значи няма". Е, имаше. Попрочетох това-онова, не отидох. Да чукна на дърво, втора година вече не съжалявам за това хич, не само не съжалявам, ами мисля, че щеше да е голяма грешка, ако бях допуснала да се поддам на категоричността на авторитета.
И друг случай съм имала - с дъщеря ми - водя я на УНГ, уж да и прегледат ухото. Увиха я в едни чаршафи да не мърда, нагънаха я 5 човека, и както уж я преглеждат, един мастит доктор казва "Трябва да и направя парецентеза. Казвай да или не. Ама казвааааай, веднага!!!!". Докато той ми крещи и гледа страшно, бебето се гърчи в чаршафите и пищи, та едвам си чуваме гласовете. По стечение на обстоятелствата се досетих какво иска да и направи, но дали беше спешно, дали трябваше да ме изнудва на секундата да му кажа точно по този начин, докато детето ми се гърчи в ръцете им, или можеше да седнем, да ми го обясни и да помислим как да стане, така че най-малко да се травмира детето?

Спешните случаи, в които се налага лекарят да вземе решение на минутката и няма възможност да го обсъди с пациента, се броят на пръсти. Тях никой не ги коментира, коментираме останалите случаи - тези, в които пациентът трябва да е този, който да решава какво се случва с тялото му (въпреки че не е учил за това), освен ако изричното му желание не е докторът да реши вместо него.

Мисля, че темата наистина отдавна се изчерпа и който имаше желание, разбра за какво става въпрос.

ами да се включа и аз.проблема ми е че наскоро се сдобих с компютър и интернет и би ми отнело доста време да про4ета цялата тема,но това което про4етох до тук(а то не беше малко)не промени мнението ми,а напротив-о6те повече го затвърди.
     преди 5 години и половина когато разбрах 4е съм бременна реших че ще раждам нормално.най-близките ми ме убеждаваха че със секцио е по-лесно и бебетата се раждали по- красиви  ,но аз не се реших и тръгнах за нормално раждане.нещата оба4е се объркаха(оплитане с пъпната връв,губене на тоновета и т.н.)и родих със секцио.и там нещо се обърка -кръвното ми падна,упойката не ме хвана,както и да е важното е че детето се роди живо и здраво,но за мен следваха 2 месеца на ужасно възстановяване и неспособност да се грижа за детето си.
     сега съм бременна в деветия месец,лекарката ми каза че по принцип това че пурвия път съм раждала със секцио не е пречка да родя нормално този път.но сега пък се оказа че съм много тясна и ако бебето е над 3 кг нямя да мога да го изкарам и пак трябва да ме режат.въпреки всичко настявах до последно и в момента 4акам да започнат контракции или да ми изтекат водите,за да пробваме нормално раждане.ако ли не -секцио.
   не ме разбирайте погрешно-не съм против секциото,просто не разбирам жените които го предпочитат в случай че е възможно нормално раждане.но всеки си има право да избира.
   единственото с което не мога да се примиря е липсата на информация особенно когато се отнася за теб и за собственото ти дете.а именно когато лежах в несвяст,слагаха ми разни системи,маски с кислород,лекараката ми палеше цигара от цигара и изобщо си личеше че нещтата не са в ред-питах какво става,но никои не ми каза.ей това нещо не е нормално.
    затова мисля че нещата трябва да се променят и затова ще подпиша.

Категорично смятам, че начинът на раждане трябва да е личен избор на майката( разбира се , не говорим за случаите, когато е по медицински показания). Всеки е достатъчно информиран от ползата и вредата и при двата типа раждане,така че не виждам смисъла и моралното право да се вменява избора за това.
 
Що се отнася до написаното от Кукла съм напълно съгласна- действително в болниците в България се работи по едни странни и отживели схеми,които са си направо смешка.За да дадеш живот в нашата, известна с демографския си срив страна , си принуден да се бръкнеш дълбоко, много дълбоко.Време е наистина раждаемостта да се стимулира и ще се радвам, ако това наистина се случи.Наистина!!!

Е, аз пък платих 2000 лв., които никак, ама никак не ми бяха излишни, за секцио по мое усмотрение. Не съжалявам за избора си - дай Боже да имам още деца, и тях така ще раждам, но и не смятам, че е било редно друг да плаща за предпочитанието ми.
Нормално е да има медицински решения, непродиктувани от мнението на пациента или модата в нет-а и именно те да се финансират от застрахователя - освен, разбира се, ако не си направите специална застраховка, изрично обхващаща подобни ситуации. И всичко от там на сетне да си го плащате. Капризите, демек. Моето секцио. Или присъствието на бащата там, дето не му е мястото. От чисто медицинска гледна точка той е излишен. И разбира се, че 2ма лекари, обучени да провеждат раждане при по- ексцентрични условия в една болница са напълно достатъчни. Нали се сещате, че някой плаща за това обучение. Ами... не искам да съм аз.
И това е само началото.
Зад всички подобни искания се крият думите "Дайте пари".
Да се правите, че е нещо различно, е лицемерие и да, следва да се срамувате, има от какво.

Абсолютно не съм съгласна, че бащата няма място при родилката... Изключение трябва да е по-скоро неприсъствието му, а не да трябва аз да плащам, за да имам морална подкрепа. Докато напъвах, единствено неговия поглед и глас чувах и исках заради него да се справя бързо и безпроблемно.
Склонна съм да си платя за алтернативно обезболяване, но не и за избор на екип. Ако искаш епидурална, не се налага да си плащаш и за избор на екип. Каква е логиката? Според мен още в университета трябва да се обучават АГ-тата относно провеждане на алтернативни обезболяващи процедури.
Адмирации за позицията ти, че секциото по желание трябва да се плаща.

  и не е само морална подкрепа. Докторите сякаш имат респект от татковците и са склонни на по-малко "шегички" за сметка на родилката

Впрочем на мнение съм, че за всички допълнителни екстри да се заплаща би следвало... как да се изразя, само за "консумативите".
Примерно ако искате йога - инструктор или хипнотизатор - изглежда, че и двете имат ефект, поне при някои, но пък не може да очаквате всяка болница да разполага с тях - трябва да платите за неговото присъствие - в смисъл неговата такса плюс за влизане на външен човек. За секциото трябва да платите амортизация за всички използвани инструменти, допълнителните упойки, чаршафи... каквото там ви хрумне... В смисъл, че ценообразуването в повечето болници е... хм, странно.

А по отношение на присъствието на бащата в родилно отделение - имам причини да съм против и те нямат отношение към психологическата полза за родилката.
На родилката се правят редица изследвания, преди да влезе за раждане в болница. На бащата - не.

Бащата може да разхожда, без изобщо да го знае, туберкулоза, или хепатит, или.... много неща, сещате се, които биха могли да са опасни за живота на новородените. Болести, пренасяни по въздушно - капков път, или чрез докосване, или... А не съществува начин да го задължите да си направи всички възможни изследвания, преди да влезе в родилна зала - а и май би му излязло доста по- скъпо. Но иначе, ако представи всички изследвания да, би следвало да има безплатен достъп.

Не намирам, че стриктното спазване на хигиенните изисквания в родилните или операционни зали е параноя. Напротив, смятам, че хигиената в болниците ни е недостатъчна, не прекалена.

Общо взето, според мен, в операционни, манипулационни и т.н. - в болници - трябва да присъстват само и единствено хората, без които няма как да се извърши дадената процедура. Примерно без родилката няма как да стане просто. Също без доктор, акушер, мед. сестра...

За избор на екип, примерно, заплащането би следвало да е в размер допълнителното заплащане на въпросния екип за това, че идва в неработно време. Болниците нямат основание да печелят от това, че лекарите и персонала са нееднакво квалифицирани.

Но няма да започна кампания, искаща финансиране на подобни въведения.