С дъщеря ми много се притеснявах и до края на третия месец на никого не бях казала, че съм бременна. Сега съм бременна във втория месец и почти няма човек, на когото не съм казала. И на мен ми е малко притеснено, защото толкова рано съобщих на всички. Наложи да предупредя работодателя си, защото ме осигурява на минимална заплата и си поисках да ме осигурява на реална.
- Публикувана: 14 окт. 2008, 09:13 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2008, 13:25 ч.
Да кажем ли на роднините, че сме бременни в началото?
Въпрос на лична преценка, на лично усещане е!!!
Ти си знаеш най - добре!!!
Ти си знаеш най - добре!!!
На моите родители казах, но само защото те не говорят и не се бъркат в моите работи. Т.е. не се започва с едно "дуднене" по въпроса - какво трябва да се прави, какво да ям, какво да пия и т.н.
Иначе на родителите на моичкия не сме казали- свекървата не може да ме понася, но веднага ще почне да се мазни и да идва без покана всеки ден, да ме съветва, да кудкудяка и да се меси, в живота ни. Не я харесвам - толкова е лицемерна.
Иначе предишния ми случай беше подобен на твоя (прекъсната в 8 седмица бременност, заради медицински причини), не бях казала на никой освен приятеля ми и лекаря. Всичко е въпрос на усещане и нагласа. Не съм суеверна - каквото е било писано, е по добре да стане. Но досаждането, съветите и потупванията от всякъде ми идват повече.
Сега нося едно здраво бебо (9та седмица) във тумбака и си го чакам с нетърпение. На теб успех и сладко бебче на финала
Иначе на родителите на моичкия не сме казали- свекървата не може да ме понася, но веднага ще почне да се мазни и да идва без покана всеки ден, да ме съветва, да кудкудяка и да се меси, в живота ни. Не я харесвам - толкова е лицемерна.
Иначе предишния ми случай беше подобен на твоя (прекъсната в 8 седмица бременност, заради медицински причини), не бях казала на никой освен приятеля ми и лекаря. Всичко е въпрос на усещане и нагласа. Не съм суеверна - каквото е било писано, е по добре да стане. Но досаждането, съветите и потупванията от всякъде ми идват повече.
Сега нося едно здраво бебо (9та седмица) във тумбака и си го чакам с нетърпение. На теб успех и сладко бебче на финала
С дъщеря ми много се притеснявах и до края на третия месец на никого не бях казала, че съм бременна. Сега съм бременна във втория месец и почти няма човек, на когото не съм казала. И на мен ми е малко притеснено, защото толкова рано съобщих на всички. Наложи да предупредя работодателя си, защото ме осигурява на минимална заплата и си поисках да ме осигурява на реална.
И аз така. Във втория месец съм и ми е притеснено, че доста хора знаят вече. Но наиситна има ситуации, в които няма как да не кажеш. На първо място на шефа - поради същата причина - осигуровките. После трябваше да обяснявам на определни колеги защо отказвам да ходя в командировки и трябва да отидат те вместо мен. Рязко намалих цигарите с тенеднция пълно спиране и, естетствено получих въпроса в офиса: да не си бременна? И не можах да излъжа
Козметичката на 5тия ден след закъснението ме попита да не съм бременна, защото капилярите ми реагирали по различен начин при почистване на лицето
И сега ме е загризала съвестта, че доста хора знаят, и то съвсем не най-близките ми. На родителите ми мисля да кажа след 12а седмица, за да им спестя притеснения... Само дано не се случи да разберат от чужди хора
И аз не съм суеверна, ама не ми се слушат съчувствени успокоения, да не дава Господ!
Бобчо - Тропчо, при мен ситуацията е съвсем същата. В началото на годината забременях, в средата на втория месец казахме на родителите и на някои по-близки приятели, а в началото на третия вече знаеха всички. Малко след това направих мисед 
Не мога да кажа, че съм получила нетактични успокоения или нещо подобно, напротив, хората около мен се държаха съвсем адекватно, но това не прави случката по-малко неприятна.
Сега отново съм бременна
, но знаем само аз, мъжът ми и доктора. И мисля да бъде така колкото се може по-дълго време. В никакъв случай не изпитвам вина, не виждам нищо лошо в това. Не го правя от суеверие, просто предпочитам да си спестим взаимно неловката ситуация, ако не дай Боже се случи нещо пак.
Пожелавам ти лека и успешна бременност
Не мога да кажа, че съм получила нетактични успокоения или нещо подобно, напротив, хората около мен се държаха съвсем адекватно, но това не прави случката по-малко неприятна.Сега отново съм бременна
, но знаем само аз, мъжът ми и доктора. И мисля да бъде така колкото се може по-дълго време. В никакъв случай не изпитвам вина, не виждам нищо лошо в това. Не го правя от суеверие, просто предпочитам да си спестим взаимно неловката ситуация, ако не дай Боже се случи нещо пак.Пожелавам ти лека и успешна бременност
Постъпи,както го чувстваш.Недей да се ръководиш от това кой какво ще каже.Искренно ти пожелавам този път всичко да е наред.Аз на твое място също не бих разпространила толкова рано,като се имат предвид предхождащите обстоятелства.Има време,то бременността е нещо което не може да се скрие/все по-вече ще личи,а не обратното./Късмет.
Всичко най и едно сладко бебче на финала 
.Веднага след теста уведомихме , бабите , а те малко по-късно са се похвалили на който са сметнали за необходимо.До третия месец, кой по-рано, кой по-късно знаеше и от категория приятели .Здраво бебче желая
Направи така, както ще се чувстваш добре. Няма правилно и грешно, щом усещаш че предпочиташ да изчакаш, направи го.
Но и не виждам лошо да се каже. Много е грубо това - няма нужда да се тръби. Аз пък имах нужда да споделя радостта си, не съм тръбяла, но исках да кажа на близките си и го направих. На майка ми казах, още в деня в който разбрах, на приятелката ми също.
Но и не виждам лошо да се каже. Много е грубо това - няма нужда да се тръби. Аз пък имах нужда да споделя радостта си, не съм тръбяла, но исках да кажа на близките си и го направих. На майка ми казах, още в деня в който разбрах, на приятелката ми също.
Въпрос на лична преценка, на лично усещане е!!!
Ти си знаеш най - добре!!!
Ти си знаеш най - добре!!!
