Моят е пред мен точно и мирише ужасно, на химикал и цялата ми стая е отврат.
Чак събудих майка ми да дойде и да проверим компа или де да знам и аз,но тя каза,че идва отвън.
Чак събудих майка ми да дойде и да проверим компа или де да знам и аз,но тя каза,че идва отвън.
Чак събудих майка ми да дойде и да проверим компа или де да знам и аз,но тя каза,че идва отвън.
Иве, Кат?
Иве, Кат?

/почти знам отговора вече

празниците били те български или не. Празнувам наред с повод и без повод. Важното е купона да върви. Ама какъв "купон" днес, т.е вчера. Отиваме с Деница на флората на новите пързалки и то пълно с народ, деца и родители навсякъде. Наща си играе на пързалката пред мен, а аз на пейката но поглед не отлепям. Уж беше на пясъчника и след секунда я гледам няма я. Ама за не повече от секунда две да съм си изместила погледа. Гледам пързалката пред мен, само дето не се качих на нея да я търся - няма я. Тръгнах по другите пързалки и катерушки да гледам ама уви. За отрицателно време сърцето ми се преобърна. Седя въртя се в кръг, а сълзите ми вече напират в гърлото. Отивам до близката пейка където седях да питам майките, обаче вече аха да се разплача две думи не мога да обеля. Само успях да изрека "едно момиченце зелена блузка" и ревнах. И едната майка ми я показа наща на пънчетата се катери, ама как да я видя сред толкова деца. Изживях най-големият си ужас за отрицателно време от както се помня.
Изживявала съм такава малка смърт, покрай ужасното чувство за хумор на зет ми. Бях "паркирала" количката с детето пред входа на малко магазинче и разглеждах закачалките точно до вратата, между мен и количката имаше 1м. С периферното си зрение видях как един мъж тръгва да бяга с количката