Как се справяте с Претенциите в кухнята?

И моите родители са така - примерно спагети с месо и подправки са буламач и точка... и разни такива, но милото(той е почти на 27, в казарма е ходил дори) е такава претенция... ужас! Пробвах как ли не... не ще.. и неще..само обича "Сладки" експерименти - сладкиши всякакви яде..
Но най-ужасното е като сготвя за себе си нещо и за него коментарите от сорта "Как я ядеш тази гадост", "повдига ми се като те гледам да ядеш това" и най-демонстративно слага пред чинията ми(така че да не вижда съдържанието)купичка или бутилка или нещо друго. Не яде субпродукти също.. А си е меко казано обидно да говори и да се държи така.

Аз се справям чудесно
Каквото сложа в тенджерата ,това се яде

Уговорете се с  майка му да му сготви някоя от "твоите" манджи.   

Е тва да е и навсякъде,блазе ти

аз съм се справила с почти всички претенции в кухнята.
по-претенциозни от мен няма
не могат да вземат думата от мен, за да капризничат 

аз не ям месо, мразя да ми мирише на риба, не ям мазно, не ям сладко или ям малко, но ако е сладкиш трябва да е много сладък, салатата трябва да е кисела, прясно мляко не понасям в никаква форма, чушки не ям...
абе угодия нямам
затова и си готвя сама 

половинката няма къде да се вреди и да се оплаче от мен 
като се запознахме не ядеше салата с оцет, маслини, таратор.
яхнията я ядеше с лъжица  и ме питаше: тази супа защо е толкова гъста.

сега яде всичко, включително и супа от коприва, а баща му го гледа коментира: от любов един мъж яде дори и троскот! 

аз уважавам избора на останалите да ядат каквото си искат и искам и мен да ме оставят да ям каквото си искам.
ако не му е вкусно на мъжа ми, винаги има избор - яде мюсли или хляб със сирене 
той без това е научен вечер да не яде готвено  , та не се впечатлява.

като ида при свекърите чат-пат готвя нещо (доста неща се научиха и те да ядат, ама мен не успяха да ме научат  ), та като готвя и винаги има нещо на масата, за по-традиционалистите 

никога не казвам какво има за ядене или как е сготвено. подправките също не споменавам.
после питам дали е вкусно и дали мога пак да го готвя. точка.
не се обиждам, ако на някого не му е вкусно

като дете бях още ужасна спрямо храненето.
бях недохранена и отказвах да ям.
на 6г. си сготвих първата супа, защото яденето на баба не ми харесваше, беше мазно 


rianonr , ако мъжът ми се държи така с мен, веднага му вдигам чинията, изхвърлям всичко за ядене в нас и го оставям без топла храна поне за месец. 
и на мен ми е неприятно да гледам сервирано на масата цяло зайче.
помолила съм да си го нарежат на порции и да си го сервират и тогава да ме викат да седна на масата.
компромис се търси винаги 
щом някой не може да толерира моето хранене, то и аз ставам нетолерантна 

В къщи аз съм шеф на кухнята и се приготвя каквото реша   Претенцията на мъжо се свеждат-да има мръвка.Почти не съм имала случай да не се хареса нещо.

Моят мъж всичко яде.Претенциите му са да е току що сготвено.За нищо на света няма да хапне ядене от вчера.Синът ми е същия.Готвя всеки ден,нямам избор.

Как се спрявям ли - ами не им обръщам внимание

Ама то това си е направо лигавщина. Остави го една-две седмици без да готвиш по неговите правила и да видим тогава дали все така ще се държи. Аз не бих търпяла подобно държане към мен. Не знам ти как го позволяваш.

Ох,разбирам те напълно.И при нас е така,само че аз рядко готвя нетрадиционни ястия,той традиционните не яде,камоли други    Най-обидно ми е,че не уважава труда ми и дори не опитва неща които не са от "неговите" манджи.
И аз си мисля,че всичко това е на психологическа основа.Ето пример за това,милото не ядеше супи със застройка,защото навремето свеки като е застройвала супите най-редовно белтъка на яйцето не е бил разбит добре и честичко е попадал в купата на мъжа ми  
Хайде ако някои има идея как поне да ги накараме да опитат дадено ядене да сподели  

По-скоро лошо възпитание..

Мислила съм за психологическата основа, но колкото повече мисля, толкова повече се навивам на мисълта да го оставя да се лигави на някоя друга, а защо не и мама...Май извода е че от обич толкова ги глезим и дундуркаме като дечица, че ни се качват на главите и не оценяват какво правим за тях. Аз не помня случай да съм готвила под 2 ястия за едно ядене (Например Картофени кюфтета, салата, нещо във фурната, че и десерт) и накрая да ми се изцепи нещо от сорта на "Ми то пилето беше малко сухо"(пък той кожа не яде и съм я маханала)....
и накрая като кажеш, ми айде ти сготви.. той да изцепи "аз ще СИ наготвя супа".......
Май Валя е права - накрая ще го оставя да се оправя и да си готви 2 седмици сам(само дето съм на 100% сигурна, че ще си иде при мама и тя ще му праща храна).

опитай се да го сервираш красиво и да не може да ти откаже
мъжът ми последният път се върна от фирменото парти и искаше да яде за вечеря.
аз бях крайно учудена и го питах нямало ли е там за ядене и той каза:
месото не изглеждаше естетично и не ядах

баща ми е доста консервативен в храненето си.
единственият начин да го накарам да яде нещо е да му каза, че е много полезно 
скептично гледаше в началото и гуакамолето, ама като му казах, че намалява холестерола и сега сам си го прави 
при майка ми този номер не минава, на нея й казвам, че е супер нашумяло и модерно

та мисълта ми е, че всеки си има пиниз, намери го и ги работи така

Честно казано доста пъти са ме попарвали Претенциите за щяло и за нещяло. Добрите моменти са били, когато сготвя нещо за себе си или за детето с продукти, които обича. Манджите, които ми признава просто са различни от петте, които му предлага майка му.

Не обвинявайте за всичко майките, моя нещо като бивш мъж също беше много капризен, даже майка му не можеше да се оправи с него - дай му сандвичи и на баба му манджите и е готов. Пък свекито си готви добре. За девет години съвместен живот прояде страшно много неща, а аз не насилвам - не искаш да ядеш това, ок има хладилник, намери си нещо; или е днес съм направила това, от вчера има еди какво си. Истината е, че обичам да готвя и понякога правя за всеки по нещо.

При мен номера минава по две линии - или как нещо е много здравословно (боже как успях да му набия в главата, че трябва да се внимава какво се яде идея нямам) или просто му мирише вкусно и на познати подправки. Постепенно откри, че нямам за цел да го отровя с отвратителна храна. Е, патладжани не обича, не харесва и това си е - затова не го й карах.

Всичко е въпрос на разбиране и компромиси. Аз самата бях ужасно злояда и капризна като дете, затова не се и връзвах на нищо - пък и като прояви човек УМЕРЕНО разбиране се решават нещата.

Логично е, че като си се прибрал след 8-9 часов работен ден и 2-3 път до и от работното място, да не се престараваш в готвенето за всеки по отделно, дайте на вашите мъже да разберат, че това е допълнително усилие и че трябва да благодарят за хранат на масата, а не да й се цупят - това може би е най-важното, а не кой какво яде