Ей на това се вика "любовта е сляпа". Той се оказал някакво чудовище, но видиш ли иначе колко я обичал и детето й... Момиче, осъзнай се - днеска си със счупен нос - утре може и със забит нож да се окажеш. (Да чукна на дърво). Малко крайно се изказвам, но това е реалността.
- Публикувана: 18 окт. 2008, 17:49 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2009, 00:41 ч.
да или не?!
И защо си мислиш,че майка ти ти е повярвала!?По-добре и сподели.Мисля,че в случая е най-близкия ти човек.Тя познава семейството ти по-добре/отколкото ние/ и поискай съвет от нея/без много емоции,а реално да прецените ситуацията/.А детето като порасне,едва ли би обожавало такъв насилник,а повече би те укорило,че си го търпяла.
Аз имам малко различно мнение за ситуацията и ще го изкажа и се надявам да не наскачате срещу мен. Никой тука не говори за случай на системно насилие, което освен постоянен побой включва и други неща от рода на обиди, психически тормоз и т.н да не изброявам. Ако случая беше такъв и аз сигурно дружно с вас щях да соча с пръст и да казвам - събирай си багажа и бягай и да обиждам човека, който непознавам. Но ако аз съм живяла щастливо с мъжа ми, ако се обичаме и отглеждаме дете и един ден аз го предизвикам с приказките си и изям шамарите няма да застана и да соча с пръст - ти как можеш да ме биеш, а ще седна и ще поема моята част от вината. За мен това е проблем, който може да бъде решен и аз не бих си развалила семейството заради него. Няма човек на този свят, който предизвикан при определени условия да не вика, да не обижда, да не хвърля предмети и да не удря. Повярвайте ми всеки може да бъде на мястото на този човек. Някой хора просто го правят от по - малки поводи и вместо да им помогаме да се справят с проблемите ние ги сочим с пръст и ги обиждаме. Че това е моето мнение - аз бих останала и бих се борила с проблемите на семейството ми. Ако мислех първо за себе си - да бих си събрала куфарите и бих си заминала далече, но ако мисля за другия, за нас и за детето ни - бих останала и бих решила проблема.
Много обичам мъжа ми, НО ако ми причини такова нещо (дори и един шамар) ще си събира багажа и ще се сдобие с ограничителна заповед. Няма да има нищо срамно за мен, за това , че физически по-силен човек от мен ме е набил, НО за него срама ще бъде огромен, тъй като навсякъде ще разлепя негови снимки и мои след побоя. Ще искам целия свят да знае, що за човек е! 
Разбира се за сега никога не се е случвало такова нещо, въпреки че сама съм осъзнавала как прекалявам с думите си често, мъжО най-много да ми се е развикал, което също се случва много рядко. Но мила ... не оставай с него, не и ако те увещава, както каза една мама по-нагоре, пресата и без друго е претъпкана с истории за мъже убили половинките си
И от мен съвета... сподели с майка ти!!! Сигурна съм, че не е повярвала с историята " паднах по стълбите"...
се за теб!
Разбира се за сега никога не се е случвало такова нещо, въпреки че сама съм осъзнавала как прекалявам с думите си често, мъжО най-много да ми се е развикал, което също се случва много рядко. Но мила ... не оставай с него, не и ако те увещава, както каза една мама по-нагоре, пресата и без друго е претъпкана с истории за мъже убили половинките си
И от мен съвета... сподели с майка ти!!! Сигурна съм, че не е повярвала с историята " паднах по стълбите"...
се за теб! 
Това не го вярвам. Тук не става въпрос за шамар на изкаран от нерви индивид. Тук говорим за счупен нос и посинено цяло тяло. От това следва, че "човекът" не е ударил веднъж или два пъти и при това е бил нервиран за някакъв негов познат.
Как точно предлагаш да се помогне на такъв - с търпение, стъпване на пръсти около него, да не смееш една дума да кажеш, защото не е ясно какво ще го ядоса ли.
Не защитавам истерично поведение и изкарване от нерви в никакъв случай, но физическата разправа ме отвращава повече и нея също не мога да приема.
Как точно предлагаш да се помогне на такъв - с търпение, стъпване на пръсти около него, да не смееш една дума да кажеш, защото не е ясно какво ще го ядоса ли.
Не защитавам истерично поведение и изкарване от нерви в никакъв случай, но физическата разправа ме отвращава повече и нея също не мога да приема.
ibisa, е, щом не е бил дори пиян ( не че това е било някакво оправдание) и само заради това, че си изразила мнението си е последвал такъв побой няма какво да се чудиш. Ама обичал теб и дъщеря си, е и? Ако толкова ви е обичал, нямало е да пребие теб. Така като гледам си напълно склонна да си го прибереш обратно, а не смятам това за правилно.
А утре като се прибере от работа и няма нищо за ядене, и пак му падне пердето, дали ще се отървеш толкова леко, само със счупен нос? Помисли си много внимателно какво искаш от живота. Дали да трепериш всеки път, когато кажеш нещо, което не му харесва.
Ели_, по повод тези ти думи "ако се обичаме и отглеждаме дете и един ден аз го предизвикам с приказките си и изям шамарите няма да застана и да соча с пръст - ти как можеш да ме биеш, а ще седна и ще поема моята част от вината.", ако се обичате, независимо с какво си го предизвикала, един нормален мъж няма да седне да те бие. И какво означава да си поемеш твоята част от вината - че си изразила мнението си, което не е същото като на мъжът ти? Що за робска психика е това. Той ме бие, ама аз съм виновна!!!
Много пъти съм вбесявала мои приятели, гаджета. Вбесявала съм и мъжът ми. Винаги съм ги предупреждавала обаче, че ударят ли ме един път ще съжаляват до края на живота си. Още не се е родил този мъж, който ще ме бие. И няма и да има такъв. Не може една жена да позволява подобно отношение от човека който уж я обичал.
А утре като се прибере от работа и няма нищо за ядене, и пак му падне пердето, дали ще се отървеш толкова леко, само със счупен нос? Помисли си много внимателно какво искаш от живота. Дали да трепериш всеки път, когато кажеш нещо, което не му харесва.
Ели_, по повод тези ти думи "ако се обичаме и отглеждаме дете и един ден аз го предизвикам с приказките си и изям шамарите няма да застана и да соча с пръст - ти как можеш да ме биеш, а ще седна и ще поема моята част от вината.", ако се обичате, независимо с какво си го предизвикала, един нормален мъж няма да седне да те бие. И какво означава да си поемеш твоята част от вината - че си изразила мнението си, което не е същото като на мъжът ти? Що за робска психика е това. Той ме бие, ама аз съм виновна!!!
Много пъти съм вбесявала мои приятели, гаджета. Вбесявала съм и мъжът ми. Винаги съм ги предупреждавала обаче, че ударят ли ме един път ще съжаляват до края на живота си. Още не се е родил този мъж, който ще ме бие. И няма и да има такъв. Не може една жена да позволява подобно отношение от човека който уж я обичал.
ibisa, по принцип не се изказвам в такива теми, защото мнението ми е крайно.
Но много ме потресе твоята история.
Никога не бих простила удар, било плесница или побой, за мен е еднозначно.
Не бих го простила на родителите си, пък какво остава на мъж, бил той и баща на детето ми.
За мен един човек, който е ударил веднъж, ще го направи пак, може и след 10 години.
Това е надмощие над по-слабия. Колкото и да те предизвика някой, особено по-слаб от теб, трябва да умееш да се контролираш. Удара е признак на слабост, желание да затвориш устата на този срещу теб, със сила, защото не можеш с думи.
Ако толкова си го ядосала, защо не е излязал навън, защо е продължил да те слуша и се е стигнало до това, надявам се детенцето ти да не е присъствало.
Този човек утре ще удари теб, пак. А какво ще го спре да удари и детето? Любовта ли? Не ми се вявра, ударил е теб, а те е обичал?
Помисли си добре, не се оставяй на емоциите, това че иска прошка или че плаче, не е повод да му простиш.
И не се крий от хората които те обичат, по-добре е да знаят какво става с теб, това не е срамна случка за теб а за него.
Не си виновна ти
Но много ме потресе твоята история.
Никога не бих простила удар, било плесница или побой, за мен е еднозначно.
Не бих го простила на родителите си, пък какво остава на мъж, бил той и баща на детето ми.
За мен един човек, който е ударил веднъж, ще го направи пак, може и след 10 години.
Това е надмощие над по-слабия. Колкото и да те предизвика някой, особено по-слаб от теб, трябва да умееш да се контролираш. Удара е признак на слабост, желание да затвориш устата на този срещу теб, със сила, защото не можеш с думи.
Ако толкова си го ядосала, защо не е излязал навън, защо е продължил да те слуша и се е стигнало до това, надявам се детенцето ти да не е присъствало.
Този човек утре ще удари теб, пак. А какво ще го спре да удари и детето? Любовта ли? Не ми се вявра, ударил е теб, а те е обичал?
Помисли си добре, не се оставяй на емоциите, това че иска прошка или че плаче, не е повод да му простиш.
И не се крий от хората които те обичат, по-добре е да знаят какво става с теб, това не е срамна случка за теб а за него.
Не си виновна ти
да,буквално е-носът ми е счупен,цялата съм в синини-като видя какво е направил се разплака-в яроста си не си спомня нищо...ужасно е всичко...
Не,не бих му простила
Аз правя разлика м/у изказвам си мнението свободно и предизвиквам някой с думите си. Никой тука не говори за право на изказване на мнения. Аз говоря за решаване на проблем, който очевидно съществува. Да, съгласна съм, че никой нормален човек няма да удари жена за това, че жена му си е изказала мнението. Но съм съгласна, че в днешно време живеем постоянно в стрес и под голямо напрежение и все по - често се случва на нормални хора да им избият шайбите, особено ако им помогнем с предизвикване и да направят нещо ненормално. Аз казвам, че аз бих останала и бих търсила начини да си реша проблема, това не означава, че ще търпя той да ме бие и ще се успокоявам с "Той ме бие, а аз съм виновна." Точно обратното ще помогна на мъжа до мен да се пребори със себе си и да не изпада в такива гневни състояния и то точно, защото го обичам. Защото е много лесно да се обичаме когато сме "нормални", ама ако на някой му избият шайбите си събираме багажа и бягаме. Аз не ангажирам никой с моето мнение и не очаквам някой да бъде съгласен с мен. Написах го само, за да кажа на авторката, че има и други пътища.
Незнам , но според мен не е нормално да се стигне до такова развитие на нещата , само заради един негов приятел - той толкова ли държи на него и защо ? 
Вероятно не е имало преди случай ,в който ти да си изказвала мнение противно на неговото - да го наречем по -остро . Когато ти си го направила сега това е отприщило някой черти от характера му , които не са нови ами просто не е имало повод да ги покаже до сега .Така ли е ?или и преди си се противопоставяла ?
Ние с мъжът ми имаме едно приятелско семейство и жената даже и пред нас така говори на мъжа си за неговите "приятели" - че той ако е реагирал както твоят мъж тя трябва вече отдавна да не е жива
Вероятно не е имало преди случай ,в който ти да си изказвала мнение противно на неговото - да го наречем по -остро . Когато ти си го направила сега това е отприщило някой черти от характера му , които не са нови ами просто не е имало повод да ги покаже до сега .Така ли е ?или и преди си се противопоставяла ?Ние с мъжът ми имаме едно приятелско семейство и жената даже и пред нас така говори на мъжа си за неговите "приятели" - че той ако е реагирал както твоят мъж тя трябва вече отдавна да не е жива
Прости му ако това е ПЪРВИЯ СЛУЧАЙ.
Ако обаче нещата се повтарят го напусни. Иначе в момент на афект може да те шамароса но да те е посинил просто....
Ако обаче нещата се повтарят го напусни. Иначе в момент на афект може да те шамароса но да те е посинил просто....
Разбира се, трябва да му прости. Следващият път направо да я начупи цялата, че да и дойде ума в главата.