4-та магрибска естетско - любопитна и ежедне&

Добро утро   
Кате, още малко остана, дръж се!  Не отивай да спиш на летището, онзи ден бях там, студено ми се видя, а и на нашето пейките не са удобни 
Това в кръга на шегата. Иначе, ако имаш някое и друго кило багаж повече - прехвърляй в ръчния. На мен никога не са ми мерили ръчния, нищо, че и той има ограничения за размер и е до 10 кг. Аз всичко тежко пъхам там обикновено - документи, книги. Само го направи по-компактен, да не бие на очи. По вероятно е ако ръчния ти е 12-15 кг никой да не забележи, отколкото куфара. Пък ако тогава те накарат да плащаш, нищо не губиш. Но е далеч по-малко вероятно.
За документите, при положение, че си си със семейството, може и да пропуснеш. Но прави копие на всичко на ксерокс. Паспорт и лична карта. Ако не дай Боже нещо стане, така много по-бързо се оправят нещата. Аз си пътувам винаги е едно копие. Не че ще ме пуснат с него:) но при загуба не се губи време за проверки на номер и т.н.
Невена, да ти кажа... то и аз като седя на летището ми се приисква подарък, пък какво остава за децата. То си е скука там и досада. Ама ако можеш да харчиш излишни пари, има приятни начини да си запълниш времето
Аз да си попитам, понеже не знам. Какво са джелабите? Ясно ми стана, че са нещо подобно на абаите.. ама каква е разликата 

Латеа прекрасно е обяснила за личния багаж. Всичко тежко- там. Аз взимам 2 чанти, но почти празни колкото на чекинга да им сложат етикет и после пълня в чакалнята

Пътуването с деца си е ад. Ето ви малко снимки от чешкото летище, до прословутия самолет, където висяхме час, в кафето, с жълтите пилета - сувенири по 10 ежра бройката и най-накрая в самолета. Забележете охлузената  от игра в градинката на пързалката буза на Сашко, която изглеждаше зле със засъхналата кръв и си представете как ни гледаха .

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=302890&pid=9203156

Карайте под ред. На последната снимка е дипломата на Кати от спортен турнир. Утре, вдруги ден и на 8 декември стискайте палци!

джеляби:
http://images.google.com/images?hl=fr&client=firefox-a&r … p;sa=N&tab=wi
ами не знам защо има разлика в наименованието, но тукашните не се коп4аят, тоест се нахлузват и за двата пола! мароканските имат ка4улка при женските! тука има едно дебели вълнени с ка4улка, които ги носят през зимата от мъжете, много странни са ми, но са обиковено при бедните и фермерите, тоест селата и фермите!
кате, докъде с багажа, мина ли килата или остана  боса и гола, с един кат дрехи на гърба? споко ,ако си мераклийка и фенка на джелябите, там ще ти дадат,, 4ехли се носят целогодишно и са хубави тамошните! колко градуса е там в момента, те бяха с обърнато метео на останалата 4аст май!
невенке, страхотни снимки с този самолет! и грамотата, браво ! 

Кате, с какъв възторг и въудушевление разказваш! Направи всички нас съпричастни!  Чак ми се прииска да съм на твое място и да бързам за  дългоочакваната среща с любимия.

След толкоз  преипетии и недоразумения, заслужаваш своето щастие   Дано този път всичко мине по мед и масло и да се върнеш с наследник!

А най-готиното е, че твоето заминаване съвпада с пристигането на ценен за мен човек    Така че в петък ще съм на летището! 
Давай да се уговорим за среща. Какво нещо е само- за организираните и подготвяни срещи с мамите все се разминавахме, а ето сега на летището да се засечем и то по случайност!!!!

Казвай в колко часа ще си там и къде да се видим. Ще помагам за багажа, а ако надхвърля определените кг, ще помогна с някой и друг шоколад да намалим теглото   

Охо, Катето и с изпращачи се е уредила. Ох, Шилан, ако идваме ще дойдеш ли да ни посрещнеш и нас? Ще ти донеса котешки бисквити  , става ли? Имаме нужда от звероукротител. Вземи и Абас, да отвлича вниманието на дечурлигата!

Шилан, кого ще посрещаш? Знам, че много обичаш гости, особено семейни . Да не пристига от Хасакето вуйчата? Или е вуйната (по мустаците ще ги познаете! ) ?

Сега за квото се сещам:

1) 2 часа преди полета трябва да си на летището. В този сезон има задръствания и катастрофи и затваряне на шосето, така че си направи сметката.

2) Ако отиваш с такси при поръчването кажи с колко багаж си и колко души сте. Българските таксита са малки и на всичкото отгоре в багажника имат нещо като бойлер отзад и няма място за повече от един куфар. Моя едвам го побраха, като част от куфара беше на седалката.

3) Парфюмериите в зала за чакащи полет са скъпи и няма смисъл да купуваш от там. Има смисъл само за цигари и алкохол. С билета с направление извън ЕО имаш право на безмитни цени. Питай на място и ти минават билета на една машина. Европейският алкохол е особено тачен в Мароко.

4) Хубаво е, че Шилан ще дойде, но за всеки случай, понеже си с много багаж, се уговори и с друг човек! Нереално е колко много се оказва багажа в последния момент и какво местене и пренареждане на ръчния пада.

5) Като гледам в колко часа тръгваш предполагам ще пристигнеш сутринта в Казабланка. Вдигай краката, дане ти пука, дори и на столовете! Иначе няма да може и обувките да си завържеш.

Кате, ти от виза имаш ли нужда за Мароко или вече това е отпаднало и при частни посещения?

Много поздрави на Свеар и семейството и.

Пожелавам ти страхотно изкарване

Кате

Момичета, благодаря ви за загрижеността и съветите, а Шилан,  каква мила изненада - точно теб кога искам да видя, наистина говоря, но ИншаАллах сега явно трябва да стане това.

За ксерокопието на паспорта - също добра информация от пътешественик с опит. Аз не само имам такива копия 2-3, но и към си пратила сканиран файл на и-мейла, а също и инфото за това към какво съм алергична и не трябва да ми се прилага  -  съм се постарала да го имам на няколко места.

Невена, да този "бойлер" на такситата е т.нар. газова уредба. Така, казват им излиза по-евтино, а като вдигат цената на такси-превозите, се оправдават, че е заради цената на бензина.

Тук в София има една такси фирма - с големи коли, но като имаш багаж, то тогава и това не помага. Като чуят маршрута при поръчката и питат - от централата, колко хора и багаж има ли.
Напротив, тук като е студено, на шофьорите не им се излиза да отварят багажника и те канят да сложиш чантетата на задната седалка. 

За ксерокопията на паспорта - аз дори изисквам и хората, с които работя да ми пратят сканиран вариант на мейла. Причината за това - дори и като вадя виза е полезно.
Поне при нас, при едното от успешните идвания на конника  - вече е след 23 часа, разпитвали са го кой го чака, къде ще ходи, има ли пари, на летището са от МВР, 1-во районно, целият самолет мина, само моят човек - не идва. Та така - идва по едно време, ухилен като за списание, бута куфара на колелцата и почти подтичва, на летището сме, все пак, целува ме по челото и почва в несвяст да реди: "еnfin, enfin!" - най-накрая, най-после.
Взимаме такси, казваме адрес, сядаме на задната седалка и моят човек решава в таксито - това дето никак не го обичам по принцип .... да ме целува и опипва. Аз за да предотвратя това, шофьорът работи все пак!! гледам напред, обяснявам аз нещо...само дато карта не извадих да показвам. По едно време, една ръка, доста настойчиво броди по мен и не иска да се махне - по-настойчива става... Обръщам глава на наляво към мъжа ми и решена да кажа "чакай малко, съкровище, да видиш какво те чака у дома!" .... и разни други трикове, да престане все пак, виждам до мене - на милиметри от лицето на мъжа ми /асо бяп с милиметър по-близо, щях да му счупя носа/, а той казва тихо, bisou.... целувка!
Добре де, пристигнахме. Слизаме от таксито. Взимаме багажите и нагоре по стълбите като на маратон, отключваме, щяхме да счупим единият ключ едва ли не.... Влизаме у нас. По едно време, вече е станало примерно .... след 2 часа, мъжът ми иска да покаже нещо от куфара и казва "Нали ти дадох паспорта си!".... Ха? Не!
Как, дадох ти го! Не не си. Виж си якето, списанието от самолета, джобовете, изпразни всички чанти на земята, аз ще изпразня моята дамската, обръщам я с дъното нагоре... какво ли не изпада, ама паспорт, билет и прочие - не!

на мен ми се изправя косата... знам какво се случва в такива случаи като процедура, а и не е гражданин на ЕС, казвам "не си прави шеги, покажи си паспорта!"... той е притеснен също, но за разлика от мен казва "И какво де, нали ти казах, че ще остана при теб с цената на всичко! Утре ще идем в посолството, за да направим постъпки за нов паспорт!"... Ама при такава ситуация - то ти се свива всичко .... той пак мисли... държах го в ръцете си... като те видях, прегърнах те... По едно време - решаваме да се обадим на такси-фирмата, да попитат има ли в колата документи. И двамата сме стари пътешественици, от Карабах знаем - като се качите на транспортни средства, запомнете номера - било то на кола или на автобус, запишете го, или ако ще дори и на паметта на мобилния си телефон. Запишете го! Ама кой точно сега да пише! Ръцете - заети, умът го няма!
Жената казва - аз ще питам по системата за информация, дайте телефон за обратна връзка .... Времето за обратна връзка ни се стори година. Тя се обади! Каза "Има паспорт в такси, еди кое си!" Шофьорът сега е с клиенти на ..... еди си къде, другият край на града, какво да правим - да пусне километража и да дойде до вас и да ви го даде, или вие ще минете през офиса на фирмата утре? Мъжът ми вече успокоен казва "Не не! Ще си лягаме! Утре ще минем!"И в деня утре аз отивам с копието от неговия паспорт - онова сканираното, и след попълване на куп документи, ми дават забравеното тескере.

Аз СЕГА чак се сетих следното - да ида на летището рано... това е даденост, поне в 15.30 ще съм там. Да претегля единият куфар на "лентата", а преди това - у нас на кантарчето за баня. Ще видя колко кила е - приблизително. Ако има нужда, отварям бохчите и пренареждам - от ръчния в куфара и обратно.

    http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view& … 85&Itemid=237

Тук има информация за това в кои страни може да се пътува и да има престой без визи.
А това без визите за Мароко е възможно, тъй като преди време, събеседникът на моят мъж - Симеон 2-ри, преди време подписа някаква спогодба.       

Иначе ИншаАллах на 06/12 в 00.50 съм в Казабланка. И оттам какво ме чака до Агадир ви е бедна фантазията. Но това е толкова радостно за мен!
                 
 

Двама убити и един сериозно ранен на гарата в Агадир!

Това е станало в понеделник вечерта. Учениците и студентите от Западна Сахара имат безплатни билети да се върнат в градовете си по ваканциите. Тези билети обикновено са заверени предварително - с фиксирани дати.

Понякога, при големи пътувания /да си спомним, че в университета изпитите преди аид-а бяха на 1 и 2 декември/, за влака настава блъсканица, по-голяма от обикновената.

Накратко, искали са да се качат ... официалната версия, да променят датата на билетите, започнала бутаница, счупили стъкла, нападнали шофьор на такси /на кола/ и той не е могъл да спре навреме. Има и други версии.

Едва вчера, публикуваха този материал:

http://www.yabiladi.com/article-societe-2886.html
 
     

Кате, ти си даже в нивото за напреднали пътешественици с този сканиран файл на мейла!  А аз съм седнала акъл да ти давам! Но идеята е много полезна, вече и аз ще се сдобия с един такъв файл. Пускам скенера и действам! Само да стегна багажа за някъде. Голямо съм магаре, няколко мсеца, ако стоя на едно място и накрая вече не ме свърта и съм готова да хвана самолет/влак/камила. каквото и да е в каквато и да е посока. Днес ако ми предложиш и за разпределеителна гара Тулово тръгвам.
Така значи, вие двете Катета ще се коалирате по летищата! Браво, браво 
На Невена идеята за вдигането на краката е много ценна. Адски неприятно е да ти отичат краката и да приличаш на поничка. И аз уж все внимавам, ама то понякога е невъзможно. Като летяхме до Канкун с три полета, имаш някакъв невероятен анти-късмет все с ужасни места в самолета. На презокеанския полет мястото ми беше на последния ред (демек фиксирани седалски, които не могат да се спускат), крайна лента и място на средната седалка от три - демек нито до прозорез да с опреш, нито да е до пътеката поне лесно да ставаш. Щях да полудея, честна дума. Налегна ме клаустрофобия, че не мога да мърдам и да ставам, почнаха да ми изтръпват краката, направо откачих, Последните 3 часа стоях права, докато не ме помолиха да седна. От този случай нататък винаги, когато мога си искам място до пътеката. Не е много удобно за сън, ама когато искаш ставаш и можеш да си сложиш краката към пътеката. На връщане мястото ми беше на абсолютно същата седалка. Толкова бях изморена, че се завих с две одеала и спах през целия път. Явно всичко е на психическа основа.
Та съвсем друга ми беше мисълта - ама нали съм бъбрива - исках да кажа, че след въпросните 3 полета един след друг бях загубила очертания на глезените тотално. Въпреки жалки опити да го избегна. Така че, Кате горе краката! Трябва да си хубава за конника 
Отивам да се уча, пък да видим дали ще сполуча.
Хубав ден ви желая!

Латея, как е ученето?

А аз днес се занимавам с последно прибягване насам-натам и си взех и свидетелството за съдимост - не съм осъждана!
  
За Мароко аид-а се пада във вторник. Това значи, че сега вече е истински мравуняк. Хората се връщат, отиват по роднини, с транспорта е ужас , ужас!
Тази нощ моят конник пътува към Каза и ще се мота цял ден, докато моя прелест тръгва за "натам" утре вечер.

А за подутите глезени - няколко пъти са били в такова състояние, когато много съм пътувала. Наистина, когато станат безформени краката... много е грозно, не ги усещам дори, но си преставете как ще се радваме един на друг. И после- към 7 часа път към Агадир. И пак натам като вадена от възглавница ще бъда.      

ИншаАллах!! каква милост, да сме заедно точно на аид-а!  

Кате, нищо не си ми драснала да се уговорим з аутре, къде и в колко.

Аз ще звънна на летището, за да проверя кога ти е полета, да няма закъснение нещо, че каква буря с еизви тук, дно премине всичко безоблачно 

Кате, лек полет и успешно приземяване 
Нямам търпение да разказваш от там, как е минало посрещането и всичко, което изживяваш. Но - първите дни посвети на обичания мъж, дълго те чака 

Кате-Шилан, ако ходиш на летището, отбележи после с една-две думи дали е минало ОК, моля 
Ще съм ти благодарна, а и вярвам, не само аз, покрай тези истории се чувствам толкова въвлечена в пътуването на Катя до Мароко   

Включвам се само за малко, че то няма угодия за всичко тези дни 
Кате, пожелавам ти лек път и прекрасни моменти с твоя любим. Всичко е толкова вълнуващо и прекрасно, че няма как да не преживееш чудесни моменти    Сигурна съм, че цялото семейство тръпне от нетърпение да те види и да те прегърне. Пък и точно за празника отиваш. Трудно ще да е да събереш целия багаж, но пък остави си нещо и от там да си купиш, че и да ти подарят.
Приятен полет и ще чакаме да пишеш как са били първите дни 

Шилан, извинявай, сега чак виждам съобщението. Сега се и прибирам. Взимах си довиждане с едно момиче от форума на мамите. Много си говорихме.  
По едно време бяхме и на картофи и сода в "кръчмичка" и й показах къносаната коса... мдааа.
Шилан, в 18.40 тръгвам през Франкфурт! Ше бъда на летището доста рано. Да, такава буря се изви сега. Видя ли гръмотевиците и светкавиците. По кое време!

Мента, толкова си мила! И всички, които пишат и ми четат излиянията и дават съвети. Много сте мили! Тръгвам аз, тръгвааааааам. А конникът пътува ли пътува към Казабланка!  

Лек полет и от мен, макар че не се познаваме  сигурна съм, че ще си изкараш незабравимо.


Имам един въпрос, нуждаят ли се мароканците от виза, за да посетят България?
Мерси предварително

InDreams, благодаря ти много много!

Мароканците имат нужда от визи, за да посетят България,  да. Аз мога да ти кажа, че често има трудности при издаването на тези заветни документи.  Ако мароканските потенциални посетители имат служебни паспорти, няма нужда от виза, но за частни посещения - да!