4-та магрибска естетско - любопитна и ежедне&

ех, марси, много интересно. Ти много години все пак наблюдаваш как се развиват младите хора там. Аз за малко, но и нито едната сестра може да ми е модел за всички, нито другата. Ето сега, иншаллах, за 3 месеця пак няма как да се усетя как се ухажват младите пора.

Аз много съм станала настойчива - днес отивам да си взема билета и от агенция, в която ме  познават.  Казвам да ми даде дата на връщане, след 10-ти март, тя ми казва "Ама не става, трябва 3 месеца само да седите!" и аз - искам по-дълго! И момичето казва: аз ще ви направя резервация, вие имате 2 дена да платите. Размислете.... и чак СЕГА се сетих, че повече от 3 месеца не може да се седи! Мъжът ми обаче сега учи за изпити  - на 01 и 02 ще са, и добре, че ме няма там, че няма да учи никак.
Отсега ще строя нашите служители в Посолството, че първият път така и ги изпуснах по Гергьовден беше и затуй сега - весело да става, ще се веселим активно, ще правим пак сватбен купон, че нали през лятото изпуснахме българският ... и ще му подаваме едно заявление за България, та семейно трябва да се занесем до Рабат.

мента, честно да ти кажа, в Мароко, колкото и да не е удобно да го кажа, ми се иска да се отпусна и да ме поглезят малко...малко ли казах? Поне 3-4 дена няма да си давам зор, а за пътуванията - на мен не ми се ходи никъде .... за начало, е то малко трае това. Ще идем до Есауира, Маракеш и Рабат. Казабланка не е моят град, което не означава, че не е красив и интересен. Ще обикалям около Агадир, че там има едни интересни берберски племена- не ти е работа...консервативни и матриархални и своенравни хора на честта -доста ревниви. Аз няма да гледам колко са ревниви -имам си, но занаятите и носиите са различни.

Във ферма за коне няма как да не идем, а аз ще хукна по някой социален проект, със сигурност!   

     

Дивиана, благодаря   . Чудех се аз какво става с нашата темичка, че й следя страниците, но ето както било - подобряване на системата! 

У нас в Мароко, на 1 и 2-ри мъжът ми и ма изпити - повишава си квалификацията човека, и както ми писа"преговарям си сега", ама не му се отдава. Пък аз съм много ревнива и реших, че ме моли да ида с ден по-късно, на 03.12, че ще е с друга на рождения си ден... А той е на 02.12. И казвам - какво ще правиш? А той: "Изпит имам!" Откога ти писах за датите! Ще приключа на обяд и веднага тръгвам да те посрещна, ще пътувам през нощта, за да съм в Казабланка сутринта и да те взема и на същата нощ - да пътуваме обратно! Като дойдеш, ще направим рожден ден, не е важно да е на деня, а да е с теб!" И пак в някое живописно такси ще се возим, но може сега и така да стане - на първата седалка да е той, а до мене - други пътнички.

То има и такава възможност - Казабланка - Маракеш -  с влак, а след това - Маракеш - Агадир - автобус, но не знам защо не искат да пътувам така. Сума туристи го правят този преход, с какви ли не багажи. Къде ли не съм се справяла, че сега ли .... с милиони чантенца няма да се справя... и шоколади, и мед и много много любов!

     

Здравейте 
Марси подхвана темата, та нека ви разкажа как се флиртува по емиратски... На местните моми  черното може да им е униформа,но пък се закачат нагло ... и с всеки...  Ето например вчера гледах едно 15-16 годишно да зарибява чистача в Карфур. /това е супермаркет/. Минава чистача с почистващата количка, а тя спира количката с токче. Индиеца не знае какво да направи, гледа, гледа па се поусмихна. И тя му се ухили, и му вика на английски как си? какво правиш след работа? Строг и показен им е морала, ако я види някой от семейството или полицай може да стане проблем. За него. Щото той не е местен, а тук на местните се вярва значително повече. Такива работи. Викам на мъжа ми , тези са по-зле от филипинките и украинките - последните поне го правят професионално. И що не хвърлят абаите и хиджабите - тези неща нищо не значат ако държанието е хм, лековато.
За облеклото - местните обичат ярки цветове - червено, жълто,лилаво,светлозелено. И много много златни орнаменти по дрехите и огромни бижута Това под униформата, естествено ...
Кате, и ние се запътваме, но в обратната посока  Майка ми е наела таксиджия да ни докара от летището до родното градче. Пък и в Видинско ще се ходи, иншаалла да зарадваме прабабата  Пожелавам ти приятно прекарване в Мароко - всъщност, със сигурност ще бъде приятно 
Ще ми се да ви разкажа за полумодерната иракска сватба, на която присъствах. Споменахте за трона, на който седи булката. Този елемент и при нас го имаше. Седяха и двамата, а певицата им пееше и хората минаваха да ги поздравят. Гостите хапват, а младоженците само гледат  )Тържеството беше полумодерно, т.е. смесено мъже и жени седяха по масите. Явно родителското тяло не си беше наложило мнението - не успяха да дойдат, не им дадоха визи... Въпреки че масите бяха смесени, никой от мъжката половина не заговори никоя от женската. И по-добре, може би че се избягнаха катаклизми. И жените не ме заприказваха, някак дръпнати ми се виждат иракските моми. Виж, сприятелих се с едни филипинки, колежки на булката. Любопитно ми бе как половината сестри от едно семейство бяха облечени отгоре додолу, и забрадени , а останалите се носеха като холивудски актриси. Дори им падат презрамките на роклите, пък отдолу нищо не носят . Доста дръзко, хм за арабските разбирания и нрави Явно се счита, че като е сватба , е позволено. Иракската народна  музика е подобна на  хоро, и на мене като ми кипна кръвта, хей! Мъжете тропат подобно на право хоро, а жените само гледат и пляскат с ръце... дори и тези, модерните дето носеха минижупите... не им ли се танцува, не знам. Викам на мойта любов, хайде ставай да танцуваш, да си ми алиби   ) То пък се оказа, че моя бил бая гъвкав и издържлив , с всичките си килограми. Първата бях, че и забрадена, после се присъединиха още няколко дами.  Много хубаво беше, като си помисля тази сватба сигурно е ускорила раждането на Яхия.
Лек и приятен ден на всички   

Яшби, я гледай ти какви моми при вас напористи, еийййй. То и в Мароко има едни малки и млади желаещи момиченца, които на 2-3 пъти искали мъжа ми да им даде телефона си. Ама той вика "аз съм женен!"

Ама това с чистачът на карфур ... да не може да си гледа служебните задължения човечеца...

А и вие с такси значи, то и ние - към 500 километра. Аз искам този път да пътуваме и с други пътнички, защото пътници може и да не даде конникът да се качват, но пък знам ли какво ще измисли пак.   

А ти каква жизнена мама си.... на танци на сватба -  ами да, че и с Яхия в корема... да играе и той, човечеца.

За бързината и гъвкавостта - и у нас има големи братовчеди, които много пъргаво се движат. И много гъвкави жени, а иначе не са слаби, никак даже. Има и доста кокалест народ.
Ох, аз имам една лятна рокля /любима на мъжа ми/, цвят каки - военно зелено, по врата е - е не плътно по шията, ръкавите -доста къси са - с ластик. Горната част на роклята е - до под кръстта е по мене, а надолу - полите са набрани, половин педя над глезена и със една шарена подплата - отдалеч е като цветенца на полянка. Над тази рокля се надипля 3 метра шал - като берберска роба и се прихваща с фибули. Че иначе съм като гола - очертава се тялото. Обувките са като пантофки, с ластик около крака: представете си като цвички, но с ластик, за да не се изхлузват. Кърпата е - за гол врат, цвят пепел от рози, има и чанта. Ама е лятна рокля. Към нея са ми ушили и друга декоративна подплата /подвижна/ - до земята /участието на голямата сестра/.  Моят мъж иска да сляза с нея от самолета.... което значи, че трябва да се преобличам по време на полета може би, понеже в Рим ще е студено все пак! да се преобличам там на летището - ще видя де.  Пусто мерак!           
 

Блазя ти Катеринке ,е туй са младоженците ...
 

ех, раче раче, мила, аз пък искам да даде Бог да остареем заедно и да се превърне - това влюбено взиране в детайла при младоженците, в много зряла обич!

момичета, ако не ме е срам, ще си снимам чантата - ръчен багаж - пълен пълен със сирене - бяло саламурено, шокита и сладкишчета безполезни - от тези десерти, гранола на блокчета - като десерти с мюсли, какао на прах и течен шоколад... всякакви сладки и неестествени храни. 

А пък аз искам арганова паста, сладолед също може!

А и да се сетим за мароканския хляб, който се пече или на фурната в квартала... и жените го бележат като го бучат с вилици - правят различни фигури, а у нас се купува от магазина, или се пече на печката у дома... поне в старата къща в Мароко така беше, има печка с кръгъл отвор. Даже тажина може да се слага там.           

Утре ще се включа по-сериозно, че съм уморена, а иначе имам какво да кажа, но! сега ми е важно да ти кажа, Кате, не взимай сиренето в ръчния багаж - има опасност да ти го вземат!
На приятелка и взеха така на софийското летище, било заради изискванията за сигурност, според които е забранено да се пренасят течности и сирене също не дават 
Аз го слагам в багажа за корема на самолета, не рискувай 
И миниатюрната ми чантичка с гримове изпразват, макар че като пътувахме за Париж, видях една цветуща персона с цяла чанта с гримове - не знам как е минала 

Минавам само да ви приветствувам и отивам да опитам да спя. Попрочетох по диагонал.

Кате,  , както Мента ти е писала, никакви течности в ръчния багаж, никакви гримове, червила, парфуми, сирене в саламура, лютеница итн. Малък трик от мене. Понеже след дълъг път е трудно да меришем на хубаво, а парфюм в ръчния не може, напарфюмирай хартийки и ги сложи в чантата! После се натриваш с тях. Ако си с прекачване може да се олееш безплатно с парфюм в парфюмериите на летището.

Вземи си топли дрехи, нищо че там е лято. Народа е казал - зиме храна носи, лете дрехи! Декември в Маракеш си е студено, в Агадир слиза под 15° Ц, а аз на 15 тук ходя с палто! Леки вълнени дрехи е най-добре.

За лютеницата съм смаяна - мене ме карат да им пращам, като предпочитат едро смляна. Не съм видяла мароканец да не я е харесал. Ще призная, че купешката гладка българска с домати вътре ми е гадна на мене.

Лекарствата- ако ти трябва генерично име на тамошно, свирни! Имам приятелка фармацевтка в Рабат или ще питам майка. Запаси се добре! Препоръчвам ти да си вземеш бикарбонат - моята панацея. Помага за разстроен стомах, лош дъх, цистит, запушен нос и квото ти дойде на ум.

Едит Пиаф е внучка на кабилка. Майката на майка и, която я е гледала в ранното детство е от малка Кабилия. Сега не се сещам берберското име на рода, ако и Белгесма или подобно да се върти из ума ми. Баба и се е казвала Айша Саид бен Мохамед.

http://www.mazekni.com/edith-piaf/edith-piaf.htm

Голямата и любов, боксьорът Марсел Сердан с прозвище "мароканския бомбардировач" е "черен крак" - роден в Алжир.

http://www.marcelcerdan.com/

Поздравявам ви с Химн на любовта на великата Едит Пиаф, символ на френската песен.

http://fr.youtube.com/watch?v=1gTGmbA40ZQ

Понеже ще ме четете сутринта, Добро утро на всички!   

невенаааа,  - моята съименничка екатрин, вчера е имала рожден ден! Как се държа на този свой празник малката дама, да е жива и здрава! много влюбена в живота и Бог да я носи на дланта си и закриля!

Благодаря за съветите за сиренето - то досега аз не съм носила точно сирене в ръчния багаж. Ама сега...Явно пак няма да е така.

Моето спасение за зимни дрехи - аз якета така и нямам, ходя с пелерина от камилска вълна тук и на минус 15 и в Карабах, вярвам, че тялото има енергия да се справи ... има и великата материя полар. Така че си взимам едната пелерина - като пончо е, загръщат се предниците - наляво, надясно, човек може и раницата с компютъра да си носи така на гръб. Това ще си взема пак. Баща ми, лека му пръст казваше "Дъще, с тези пелерини, така се веят краищата, си като номад!"

А за лютеницата - плюха и едросмляната, която на мене ми е любимата.

За дезодориране - аз не мога да ползвам дезодоранти - само рол-они или сухи, така че... това е решен проблем, а за парфомериите - влизав на летището в Италия и почвам -фъс-фъс!

А за зимните дрехи, невена ме подсети за нещо, което си мислех да разкажа и това е... количеството памучни потници - дълги по една педя под дупето, които свекърва ми е накупила - още от август - проваленото идване на мъжа ми... да ми ги праща, че зимата е студено и да се топля и да не изстивам. Днес ще се оправям с билета и с други финансово-логистични, в 9 часа ще висна в центъра за легализации - близо до "Орлов мост" за апостил на акта ми за раждане... за кой ли път го нося, ама го признават със 6-месечна валидност от датата на издаване, и за всеки случай, в който се изисква - нов!         

Бикарбонат, дааа, взимам взимам...., и за споменатите състояния става, и за месене, а и хубаво се мие в кухнята и санитарните повърхности.

Имам едно задължение - да снимам и да си оправя аблума и с изгледи да пусна. Надявам се вече да имам повече търпение да обясня защо снимам и да спрат думи... от най-близките ми,  като "защо ще притесняваш хората? Къде ще ми показваш снимката? Ти да не си туристка тук- остави го този фотоапарат... какво си го насочила пак?" Или да се обяснявам какво ме е впечатлило да направя еди кой си кадър? Имах една любима гледка - как децата се прибират от училище, даже 2-3 пъти излизах да ги гледам - пълна улица с деца - няма училищни автобуси, някои сами се прибират - на групички с приятелки, други ги водят майките или някой близък. То сега ще хвана аид-а. Май до 10-ти са във ваканция.

Марси, на линда капките мога ли да ги донеса и да ти ги пратя по някакъв начин?     

Казала съм на свекърва ми да ми говори на дериджа по цял ден - ако не й омръзва, даже да ме оставя с хора, които само този език говорят ... което къде ще стане - ама искам да свикна със звученето и да ме оставят сама. Много зависи де къде е новата къща? Най-лесно е да ида в някой клас по ограмотяване в джамията и да седя там, че пък не искам да свиквам на произношението на 2-3 ма човека около мене.... или хайде 20-30 да са.

В предишната къща, относително близо до нас имаше център за работа с хора с увреждания - мога да кажа, повече френски, отколкото марокански като модел на работа и 100% френски като финансиране, ама като ми омръзне почивката, мога да ходя и там.

Пак като ми оставят децата, и те карамелчетата разбират, че не ги разбирам, а и "да играят и да са щастливи нали знаете какво значи..."  Всички на главата ми. А бебето Райън, за което като формула ми се казва "хубав, знаеш ли какъв дебеличък?" - като го взимах на ръце и някой ме изглеждаше кръвнишки "сега не плаче, сух е и е сит, защо го взимаш?" .... ми да го гушкам!               

Миналият път до музеите не стигнах, но сега ще ида. Готината братовчедка е решила да идем до Фес при нейните родители, че да ме покаже и да ги види де - най-вече. Това ми напомня да купя още пастели за децата.           

   

Момичета.. срам не срам.. да си призная, че редовно ви прочитам  Та реших да си призная  Нали може да стоя при вас по малко? 

Невена, разкошна песен на Едит Пиаф  Аз като не съм в настроение си пускам тази. Поздравявам ви с нея: http://www.youtube.com/watch?v=kFRuLFR91e4&NR=1
А на филма, който излезе преди мисля 2 години какъв рев му теглих.
Да ти е живо и здраво малкото Кате  Да те направи горда и щастлива мама   

Кате, наистина не рискувай със сиренето в багажа, да не се разделиш с него. На мен последно балсам за устни ми изхвърлиха. Тъкмо си го бях купила от Лондон, сумати пари бях дала.  Много ме хвана яд. Нито беше течен(като крем), нито беше повече от 50мл.

За ухажването и "свалянето" между младите за малкото ми прекарано време в арабска държава и на мен така ми се стори - много са напористи жените и много смели. Няма прошка, ако го е набелязала някого. Една девойка дори брак предложи на моя младеж. Казала му "Знам, че не ме обичаш, обаче аз искам да съм с теб. Ожени се за мен, пък после си вземи втора!"  Аз като разбрах, може да се сетите колко се зарадвах. Той ѝ обяснил, че тази работа е немислима, ама девойката пак.. Подаръци му праща с куриер, на брат му и приятелите му звъни. Напаст. И постоянно му натяква вина... пише му смс как еди кой с от семейството и е болен и каква голяма нужда от подкрепа имала тя. Голям зор да се отървем от това съкровище беше. Даже пак няма пълна победа. Онзи дем му се обади да му иска една книга  Толкова ли няма от къде другаде да я намери? Всичко това, въпреки, че многократно и е казано, че не е желана.
В другите момичета същото забелязах. Кротки и хрисими, а като го хване някого по телефона го действа до дупка. Може би това си е начин на оцеляване в подобно общество, защото ако не са по-агресивни и нападателни към другия пол, има риск да си останат незабелязани. Един познат се беше натоварил като магаре с подаръци за едно момиче като се връщаше от екскурзия. А дори не смее да и ги даде лично, да не стане проблем. Ама обещал и ги... и носи. Та аз се правих на посредник в едни женски общежития, че там мъжки крак не припарва. 
Та така..Хубав ден ви пожелавам, седмицата почти се изниза..   

Хулиганки 

Невена, как се радвам на завръщането ти! Да ти е честита рожденичката - щастливо детство и да расте умна като мама 


И на теб поздравления, мила Невена!    Дала си живот на едно прекрасно момиче, дано много да те радва! 

Много ми стана интересно за напористите жени в този край и за ухажването! 

Марси, на мен ми бяха разказвали, че в северните части на Тунис само на френски си говорят. Дори моя колежка от тунизийски произход се записа да учи френски, за да може да се чувства по-свойски като пътува към корените си! И бабите и, и те на френски говорели  Но пък тя каза, че по- на юг френската култура имала по-малко влияние...


Кате, ти хубаво си стягаш багажа за 3 месеца, ами няма ли да се установите някъде окончателно? Младоженци сте още 

кате, на 3.12 ли тръгваш, да гледам по небето и да махам с един фулар! голяма тръпка е заминаването! колко стигна багажа? верно е за те4ностите! но пък ние покрай линда минахме с вси4ки шокита в ръ4ния багаж и даже имаше нейни дреболийки за ядене! останалите шокита, които оставихме в куфарите бяха  се разтопили и загубили форма! аз не смея да нося сирене и други мазила, 4е имах един опит с  една бутилка уиски в турция, такива са  мърля4и и непокиси за багажите ,4е скъсаха  и тръшнаха ръ4ната 4анта и с4упиха едната  бутилка, моят само дето не полу4и удар, колко стъкла вадихме от багажа и вси4ко вмирисано !
латея, привет и добре дошла! ти за кратко с толкова  наблюдения си се напълнила за свалките! ох, аз да не по4вам, 4е то в нас е  4есто явления дас е звъни по тел и да се пробват! даже мене са задявали моми4ета! ама се нау4их да казвам грешка като тях дори не казвам нищо освен ало! 4е да не ме емнат и да ми звънят!
мента, ве4е много арабизиран е тунис! в северната по знаят френски и можеш да се оправиш на езика, но ве4е по4ти няма табели на френски в по-малките град4ета! за столицата и курортите е друго! хващам, 4е все по-малко млади хора говорят френски, уж у4ат английски и им казвам давайте на английски тогава и там толкова! но това е за  народа!елитарните слоеве си остават силно придържащи се към високо и амбициозно образование, елитни у4илища, надпревара  на  показност сред у4ениците и много ангажираност с доп. занимания за да се държи във форма и да не мисли за простотии!както и това е ценз за  самите деца, като характеристика за нивото им!
на  юг са пове4е хората на труда, селяни, фермери  и занаят4ии! те с по-близо до традиционните на4ини за препитание и до природния на4ин на живот! храненето им е друго, съзнанието, характерите, обноските и традициите!

Привет набързо,

РД мина добре. Имаше торта - купешка, защото аз не мога да се справя със спецификацията на Катето - искаше я розово-червена, с малини, отстрани с червени плодове в блата, увит около крема, ябълка, изрязана като лодка за украса. И къде пресни малини по това време? Купихме прословутото фрамбоазие (малинова торта) и така. Ето я зад Кати на масата:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=302890&pid=9126241

Ето ни и на дансинга, с червено костюмче и ботушки и ръце, омазани в розов крем в тон с тоалета:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=302890&pid=9126330

Момичета, алиталия са намалили чувствително броят на "връзките" си извън ЕС. Като се има предвид и това, че хората пътуват, не успях лесно да намеря добра цена за след 03.12. Предложиха ми да е на 08.12, но аз искам да съм там на аид-а. На 05.12 защо цената беще по-висока и аз не знам.

Така и с големи врътки, взех на 05/12 с Луфтханза. Тръгва се на 05/12 в 18.40 и на 06/12 съм в 00.50 в Казабланка. Казах на мъжа вече.

Днес колетчетата са пристигнали в Агадир. Шоколадите също, всичко е налице. Каза, че са ги отваряли, за да минат контрол, но е получил всичко - с много радост. Събрали се всички и той отворил кутията. Яли шоколад.

Латея, добре дошла! Честно казано, липсваше!

Днес и в агенцията за билети ми казаха да не слагам много шоколади в ръчния багаж, само 2-3.

марси, да взимам ми капките на линда?
       
       

Нe мога да си редактирам постинга, затова ще пиша тук. Даже и парфюмите са пристигнали. Много се радвам, понеже това ми беще пилотното изпращане на пратка до Мароко.

Сега се наредиха всичките да благодарят, а покривката, която пратих - много цветна и за уплътнение служеше, я постлали и я снимали.   

И са показани и празните опаковки от шоколади. 

Имам вече .....48 шоколада ... да ги направя 50 и нещо, а?