Продължавай, писането е твоята сила!
- Публикувана: 20 окт. 2008, 09:44 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2008, 14:32 ч.
"Че коя ли би искала да се събуди с теб?!"
Да не кажете, че не съм ви предупредил! Казах ви, че ще ви тормозя, докато не изям банана, а от другата седмица ще ви почна и със стиховете си!...Няма прошка!...И да - аз съм лирическия герой, аз пиша винаги от първо лице и то само истината! Ако не вярвате, питайте моя добър приятел Селинджър.
... Казах ви, че ще ви тормозя, докато не изям банана....
питайте моя добър приятел Селинджър.
питайте моя добър приятел Селинджър.
Тъкмо сте се събрали с приятеля си, може да похапнете заедно.
Ха! Заедно ли заминаха? За колко време, до кога, в кой ден ще се върнат?
Идеално му подхождат и перото и индексите
Определено си смени професията - перото ти подхожда повече от индекси и цифри.
Идеално му подхождат и перото и индексите
... Казах ви, че ще ви тормозя, докато не изям банана....
питайте моя добър приятел Селинджър.
питайте моя добър приятел Селинджър.
Тъкмо сте се събрали с приятеля си, може да похапнете заедно.
Аз само да си кажа, че познавам един, лично, който пишеше ей таквиз неща в друг форум и беше се събудил с почти всички списващи мацки там. Че и всички бяха готови да припкат по полянки и горички и бяха убедени, че пише лично за тях 
Селтакис, иде ми да ти пиша на лични, щото съм чела Кафка и обичам планините.По принцип ми е все едно къде се събуждам, важното е да съм се наспала.
Селтакис, иде ми да ти пиша на лични, щото съм чела Кафка и обичам планините.По принцип ми е все едно къде се събуждам, важното е да съм се наспала.
Като ме стегне шапката и хуквам из горите. Никой не може да ме спре! Жена ми не си пада по тези неща, но и няма пристъпи на ревност. След последния път ми каза: „Че коя ли би искала да се събуди с теб...там?!”....Мисля си: „...а дали?”
.......................................................
Ето къде:
...................................
Октомври, някъде из резерват “Стенето” в Стара Планина, около 6.30 сутринта...събуждам се, а все още е тъмно. Излизам от чувала, разравяйки шумата около мен и с премръзнали от утринния мраз пръсти запалвам малко огънче между трите камъка, които ми служат за огнище. Съвсем малък огън – колкото да ми стопли кокалите на ръцете и да заври алуминиевото канче с вода и кафе, сложено на жарта. Пламъчетата едва осветяват околните вековни букове и зловещо се губят в мрачната гора, реката бумти на стотина метра долу, а една земна тераса два на два метра ме дели от скалистата пропаст над реката. Слагам си малко мед в кафето, забърквам останалия с орехи за закуска и си свивам на ръка една цигара...клекнал пред огъня сръбвам шумно първата глътка, дръпвам от цигарата и издишвам дима, още прижумящ... и точно в този момент се показва слънцето над огромния горист хълм на изток и ми влиза в очите...вече отдавна е изчезнала сивата дрезгавина и онова неопределено чувство – какъв ден ще бъде днес – мрачен или слънчев.
Няма възторг, няма диалог, няма кой да те попита: “Как е?”...ей това му е най-хубавото –няма защо да отговарям “добре е!”, единствено една лисица на отсрещния склон за миг показва ухиленото си лице и ме поглежда право в очите и изчезва след миг (отсрещния склон е на 50 метра, но би ми отнело часове да стигна до там – по стръмните скали през реката...)
Гася фаса в огъня, изпикавам се в него и го заравям с ланшна шума, сякаш нищо не е било... смъквам въжето с храната от съседното дърво и скатавам обратно багажа си, един последен поглед назад – сякаш никога не си бил тук...дори човешки крак не е стъпвал! Правя първата неуверена крачка нагоре на юг...Очакват ме още два дни ходене.
.......................................................
Ето къде:
...................................
Октомври, някъде из резерват “Стенето” в Стара Планина, около 6.30 сутринта...събуждам се, а все още е тъмно. Излизам от чувала, разравяйки шумата около мен и с премръзнали от утринния мраз пръсти запалвам малко огънче между трите камъка, които ми служат за огнище. Съвсем малък огън – колкото да ми стопли кокалите на ръцете и да заври алуминиевото канче с вода и кафе, сложено на жарта. Пламъчетата едва осветяват околните вековни букове и зловещо се губят в мрачната гора, реката бумти на стотина метра долу, а една земна тераса два на два метра ме дели от скалистата пропаст над реката. Слагам си малко мед в кафето, забърквам останалия с орехи за закуска и си свивам на ръка една цигара...клекнал пред огъня сръбвам шумно първата глътка, дръпвам от цигарата и издишвам дима, още прижумящ... и точно в този момент се показва слънцето над огромния горист хълм на изток и ми влиза в очите...вече отдавна е изчезнала сивата дрезгавина и онова неопределено чувство – какъв ден ще бъде днес – мрачен или слънчев.
Няма възторг, няма диалог, няма кой да те попита: “Как е?”...ей това му е най-хубавото –няма защо да отговарям “добре е!”, единствено една лисица на отсрещния склон за миг показва ухиленото си лице и ме поглежда право в очите и изчезва след миг (отсрещния склон е на 50 метра, но би ми отнело часове да стигна до там – по стръмните скали през реката...)
Гася фаса в огъня, изпикавам се в него и го заравям с ланшна шума, сякаш нищо не е било... смъквам въжето с храната от съседното дърво и скатавам обратно багажа си, един последен поглед назад – сякаш никога не си бил тук...дори човешки крак не е стъпвал! Правя първата неуверена крачка нагоре на юг...Очакват ме още два дни ходене.
Аз пък тази тема я разбирам така: 
Търся си разкрепостена женка-дивачка,която иска да да прекарва с мен 
нощите си там-в гората.Защото моята женка нещо се съмнява дали някоя щяла да иска да се събуди с мен там-в гората,та дайте да й направим напук .
Само дето си мисля,че темата трябваше да бъде пусната
още напролет,когато в кърския сървайвър можеше да участват повече 
бг мами поетапно 
докато дойде средата на октомври . 
Жените не се интересуват от мястото, ако са с точния човек.
Аз също.Не ме притеснява нито гората,нито спалния чувал,нито земната тераса над пропастта ако съм с любимия човек.
Дори звучи безумно хубаво.
Жените не се интересуват от мястото, ако са с точния човек.
Недей така общо да се изказваш . Няма такова нещо .