Радостина, сигурно е въпрос на вътрешна нагласа, защото аз и до ден днешен не съм убедена в правилността на взетото ни решение да се преместим и почти три години по-късно все още казвам "вкъщи" на жилището ни в София. На една квартира как да кажа, че е у дома, като всеки момент може да се наложи да се местя в друга. Много ми е мъчна тази тема, ама много. И отношенията ни с мъжа ми се обтегнаха заради това негово решение. Сигурно след години ще се смея на тези мои терзания сега, но в момента ми е много тъжно тук.
- Публикувана: 20 окт. 2008, 19:36 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2010, 19:26 ч.
Майките,избрали да останат вкъщи-3
Здравейте девойки, казвам се Нина. Най-после намерих време да се представя. Майка съм на две прекрасни деца Данчо на 8 г. и 9м. и Таня на 5 г. и 5м. Отдавна искам да се включа във вашата тема. Ще ви разкажа историята на моето семейството. Може би ще ме разберете, най-голямата ми мечта беше да имам семейство и много деца. Семейство създадох, но деца нямах много години. Благодарение на лечението ми в Отделението по стерилитет и инфертилитет на Окръжна болница и най-вече на усилията на д-р Заимов се сдобих с две прекрасни дечица. След раждането на първото ми дете започна най-щастливият период от живота ми. След три години се роди и малката ми принцеса Таня. Така пет години живях в приказка - две чудесни деца, умен и работлив съпруг, къща с градинка близо до града. Всичко цъфтеше и грееше в моята къща и градина.
И изведнъж БУМ -всичко се промени. Преди две години и десет месеца, в един студен февруарски ден синът ми изпадна в безсъзнание (после в епикризата беше написано "кетоацидозна кома") След цял ден обикаляне по-така наречените "спешни" кабинети (денят беше събота) в 18 ч. попаднахме в Детска клиника към УМБАЛ Пловдив. Десет минути по-късно започна венозното вливане на инсулин.
Така завърши старият ни начин на живот и започна новият - ежедневната борба с диабета. Вече две години и десет месеца живеем на ръба на нож, от едната страна е хипогликемията, а от другата - хипергликемията. Но губя вяра и имам надежда, а сърцето ми е изпълнено с любов.
Цял ден съм ухилена като "разцепена тояга"
, защото когато съм неуверена и разтревожена, предавам това състояние и на малкия. Но през нощта само аз си знам какво ми е.
За мен семейството е на първо място. От деня, в който разбрах, че съм бременна със сина ми напуснах работа и си останах вкъщи. Не зная защо се разболя . В болницата ме питаха дали съм го хранила изкуствено. И тази причина отпада - кърмих го повече от 11 месеца, вече ходеше и имаше 5 зъба когато сам се отказа от кърмата. Психиатърката ме питаше дали всичко е наред в отношенията между мен и съпруга ми. И това не е причината. Данчо е изключително здраво дете. Когато беше бебе имаше един период, в който му се възпаляваха сливиците, но откакто започнахме да го водим на море този проблем изчезна. Децата ми не са подложени на стрес живеят в нормална среда, обградени са с много любов и внимание. Дори на моменти много ги глезим, като задоволяваме всички техни желания.Но не е в това причината сигурна съм.
Повече от година се бях скрила от света с мъката си и не общувах с никого. Сега също изпитвам мъка и болка. Понякога ми се струва, че сърцето ми ще се пръсне от мъка. Но бързо преодолявам тези моменти, защото зная, че бъдещето на детето ми зависи от мен. Ако аз съм спокойна и уверена във всичко и той ще приема нещата така. Синът ми изобщо не боледуваше преди диабета. Имунната му система явно работеше добре . И изведнъж БАМ - автоимунно заболяване . Как стана това, каква е причината имунната му система да не разпознава собствените си клетки и да ги унищожава, като ги счита за врагове? Когато намерят отговорите на тези въпроси ще намерят и начин да предотвратят нови случаи , и дано да се намери начин и да се обърне този процес.
Сега мечтая за трето дете. Всички ми казват, че съм луда. Ще направя всички необходими изследвания и консултации. Мисля, че вероятността следващото ми дете да се разболее от диабет е точно толкова голяма, колкото и на всяко друго дете на този свят. Лекарите не знаят нищо за причините за диабета, само предположения. Може би някои вируси отключват този процес. Може би вируса на рубеолата (включително и при имунизация) но нищо още не е доказано със сигурност.
Така че смело и безотговорно - напред. Шегувам се разбира се. Откакто се разболя детенцето ми най-трудно се справих с чувството на отговорност. По цели нощи не спях и се питах дали всичко правя както трябва, дали правя най-доброто . Ясно съзнавам огромната отговорност , която нося . От мен зависи добрата компенсация, трябва да го науча сам да се справя с диабета. В същото време искам да израстне като добър човек. Не искам никога да се "крие" зад заболяването си и да не оправдава с него. Тревожа се за децата си , като всяка майка.
Девойки, извинявайте за дългия пост.
Ще се радвам да общуваме!
И изведнъж БУМ -всичко се промени. Преди две години и десет месеца, в един студен февруарски ден синът ми изпадна в безсъзнание (после в епикризата беше написано "кетоацидозна кома") След цял ден обикаляне по-така наречените "спешни" кабинети (денят беше събота) в 18 ч. попаднахме в Детска клиника към УМБАЛ Пловдив. Десет минути по-късно започна венозното вливане на инсулин.
Така завърши старият ни начин на живот и започна новият - ежедневната борба с диабета. Вече две години и десет месеца живеем на ръба на нож, от едната страна е хипогликемията, а от другата - хипергликемията. Но губя вяра и имам надежда, а сърцето ми е изпълнено с любов.
Цял ден съм ухилена като "разцепена тояга"
, защото когато съм неуверена и разтревожена, предавам това състояние и на малкия. Но през нощта само аз си знам какво ми е.За мен семейството е на първо място. От деня, в който разбрах, че съм бременна със сина ми напуснах работа и си останах вкъщи. Не зная защо се разболя . В болницата ме питаха дали съм го хранила изкуствено. И тази причина отпада - кърмих го повече от 11 месеца, вече ходеше и имаше 5 зъба когато сам се отказа от кърмата. Психиатърката ме питаше дали всичко е наред в отношенията между мен и съпруга ми. И това не е причината. Данчо е изключително здраво дете. Когато беше бебе имаше един период, в който му се възпаляваха сливиците, но откакто започнахме да го водим на море този проблем изчезна. Децата ми не са подложени на стрес живеят в нормална среда, обградени са с много любов и внимание. Дори на моменти много ги глезим, като задоволяваме всички техни желания.Но не е в това причината сигурна съм.
Повече от година се бях скрила от света с мъката си и не общувах с никого. Сега също изпитвам мъка и болка. Понякога ми се струва, че сърцето ми ще се пръсне от мъка. Но бързо преодолявам тези моменти, защото зная, че бъдещето на детето ми зависи от мен. Ако аз съм спокойна и уверена във всичко и той ще приема нещата така. Синът ми изобщо не боледуваше преди диабета. Имунната му система явно работеше добре . И изведнъж БАМ - автоимунно заболяване . Как стана това, каква е причината имунната му система да не разпознава собствените си клетки и да ги унищожава, като ги счита за врагове? Когато намерят отговорите на тези въпроси ще намерят и начин да предотвратят нови случаи , и дано да се намери начин и да се обърне този процес.
Сега мечтая за трето дете. Всички ми казват, че съм луда. Ще направя всички необходими изследвания и консултации. Мисля, че вероятността следващото ми дете да се разболее от диабет е точно толкова голяма, колкото и на всяко друго дете на този свят. Лекарите не знаят нищо за причините за диабета, само предположения. Може би някои вируси отключват този процес. Може би вируса на рубеолата (включително и при имунизация) но нищо още не е доказано със сигурност.
Така че смело и безотговорно - напред. Шегувам се разбира се. Откакто се разболя детенцето ми най-трудно се справих с чувството на отговорност. По цели нощи не спях и се питах дали всичко правя както трябва, дали правя най-доброто . Ясно съзнавам огромната отговорност , която нося . От мен зависи добрата компенсация, трябва да го науча сам да се справя с диабета. В същото време искам да израстне като добър човек. Не искам никога да се "крие" зад заболяването си и да не оправдава с него. Тревожа се за децата си , като всяка майка.
Девойки, извинявайте за дългия пост.
Ще се радвам да общуваме!
Нина 
Много съжалявам, че синът ти е с диабет. Със сигурност го знаеш, но и аз да ти кажа - не си виновна по никакъв начин за случилото се. Никой не е виновен. Но когато детето се разболее повечето майки търсим вината в себе си. Знаеш, диабетът е сериозно заболяване, но може да се живее с него и детето да порасне силен мъж, да работи, да учи и да създаде семейство. Колкото и да е несъвършена днешната медицина, поне има поддържащо лечение. Съмнявам се да се свиква с мисълта, че детето има хронично заболяване, но животът продължава. Възползвайте се от всичко, което е измислено, за да може детето да живее пълноценно.
Щом искаш трето дете - давай! Всичко е Божа работа.
Много съжалявам, че синът ти е с диабет. Със сигурност го знаеш, но и аз да ти кажа - не си виновна по никакъв начин за случилото се. Никой не е виновен. Но когато детето се разболее повечето майки търсим вината в себе си. Знаеш, диабетът е сериозно заболяване, но може да се живее с него и детето да порасне силен мъж, да работи, да учи и да създаде семейство. Колкото и да е несъвършена днешната медицина, поне има поддържащо лечение. Съмнявам се да се свиква с мисълта, че детето има хронично заболяване, но животът продължава. Възползвайте се от всичко, което е измислено, за да може детето да живее пълноценно.
Щом искаш трето дете - давай! Всичко е Божа работа.
mama Nina1 ,здравей и добре дошла сред нас!
Ако знаеш колко добре те разбирам.Моята голяма дъщеря е дете с проблем,макар и коренно различен от вашия.Бубка е с хидроцефалия и поставена на двумесечна възраст клапа.Има аутистично поведение и проблеми с говора,общуването.Всъщност именно проблемите на детето бяха основна причина да преоценя живота си,да преосмисля много неща.Смело мога да заява,че и двамата с мъжа ми много се променихме след като се роди Бубка.Тя ни научи на толкова много неща.Много е трудно,да,но нашите специални деца имат такава нужда от кураж,че трябва да сме силни.
Искам да те "поканя",макар това да не е подходящия израз,във форума за деца с увреждания,може и да си влизала вече там.Има много родители със сходни проблеми-диабет...Ще си бъдете взаимно полезни.
Иначе при нас ,момичета,нищо ново.Стягаме преместването,по -точно стягаме го чисто организационно.Мими сега е във втора група на градината,подадох молба и за Сф,но вероятно няма да ни огрее.Обаче намерих чудесно решение,поне се надявам да е такова.В нашия блок има английска забавачка към читалището.До обяд е.Тя Мими и тук само до обяд я оставям в градината.Мисля,че ще и хареса там.Ако някоя от вас все пак има отзиви за подобни забавачки ще чакама да сподели.Става дума за читалище Константин Величков в Люлин.
За Бубка са ми по-големи тревогите относно намиране на добро място.Тя е в предучилищна,но я кара за втори път.Искам в Сф да я запиша в някой център за работа с деца със СОП,все още търся..но намерих частен логопед.Сега ми трябва и частен специален педагог.Ако имате някой препоръчан..всичко ще ми е от полза!
Ако знаеш колко добре те разбирам.Моята голяма дъщеря е дете с проблем,макар и коренно различен от вашия.Бубка е с хидроцефалия и поставена на двумесечна възраст клапа.Има аутистично поведение и проблеми с говора,общуването.Всъщност именно проблемите на детето бяха основна причина да преоценя живота си,да преосмисля много неща.Смело мога да заява,че и двамата с мъжа ми много се променихме след като се роди Бубка.Тя ни научи на толкова много неща.Много е трудно,да,но нашите специални деца имат такава нужда от кураж,че трябва да сме силни.
Искам да те "поканя",макар това да не е подходящия израз,във форума за деца с увреждания,може и да си влизала вече там.Има много родители със сходни проблеми-диабет...Ще си бъдете взаимно полезни.
Иначе при нас ,момичета,нищо ново.Стягаме преместването,по -точно стягаме го чисто организационно.Мими сега е във втора група на градината,подадох молба и за Сф,но вероятно няма да ни огрее.Обаче намерих чудесно решение,поне се надявам да е такова.В нашия блок има английска забавачка към читалището.До обяд е.Тя Мими и тук само до обяд я оставям в градината.Мисля,че ще и хареса там.Ако някоя от вас все пак има отзиви за подобни забавачки ще чакама да сподели.Става дума за читалище Константин Величков в Люлин.
За Бубка са ми по-големи тревогите относно намиране на добро място.Тя е в предучилищна,но я кара за втори път.Искам в Сф да я запиша в някой център за работа с деца със СОП,все още търся..но намерих частен логопед.Сега ми трябва и частен специален педагог.Ако имате някой препоръчан..всичко ще ми е от полза!
Здравейте
mama Nina1 ,здравей и добре дошла
Нина и аз съжелявам че момченцето ти е с диабет,дано нещатата около вас се оправят
,а за трето детенце след като искаш аз ти казавам БРАВО
Ох тия дни се занимавам основно с купуване на подаръци с дъщерята преди 2 седмици писахме писмо до ДЯДО КОЛЕДА,та сега почти всикчи подаръци сме взели остават само на дядовците да вземем в съботата с мъжо .
Днес украсихме 2 елхички в къщи и стаите с коледни венци,абе стана хубаво.
Преди 2 дена бях и до службата та се видях с колегите и колежките,не ми се тръгваше за вкъщи,ама нямаше как.
Тая година нещо,ама хич ме мързи да готвя за БЪДНИ ВЕЧЕР та казах на мъжа ми че ще направя еднин тиквеник,една боб чорба,една питка и чушки и това ще е,а за КОЕЛДАТА ще напарвя сърми с кисело зеле и може и баклава,чувствам се направо скапана и не мога да си обясня защо,други години няма такова нещо,ама тая...........
mama Nina1 ,здравей и добре дошла
Нина и аз съжелявам че момченцето ти е с диабет,дано нещатата около вас се оправят
,а за трето детенце след като искаш аз ти казавам БРАВО Ох тия дни се занимавам основно с купуване на подаръци с дъщерята преди 2 седмици писахме писмо до ДЯДО КОЛЕДА,та сега почти всикчи подаръци сме взели остават само на дядовците да вземем в съботата с мъжо .
Днес украсихме 2 елхички в къщи и стаите с коледни венци,абе стана хубаво.
Преди 2 дена бях и до службата та се видях с колегите и колежките,не ми се тръгваше за вкъщи,ама нямаше как.
Тая година нещо,ама хич ме мързи да готвя за БЪДНИ ВЕЧЕР та казах на мъжа ми че ще направя еднин тиквеник,една боб чорба,една питка и чушки и това ще е,а за КОЕЛДАТА ще напарвя сърми с кисело зеле и може и баклава,чувствам се направо скапана и не мога да си обясня защо,други години няма такова нещо,ама тая...........
Нина,добре дошла
Съжалявам за проблемите които са ви споходили....но живота е такъв-трябва да се нагаждаме постоянно според обстоятелставата и да се борим да сме щастливи.Пожелавам ти да сте едно задружно и сплотено семейство въпреки несгодите.И ти пожелавам да се радвате и на трета рожба,щом го желаете/надявам се да нямаш и повече неприятности покрай забременяването........апропо-аз също се сдобих с първия си син след доста лежане в Окръжна при Заимов-даже санитарките ме бъзикаха,че вече към инвентара ще ме заприходят/
Ние също сме на една предКоледна вълна.....и вече започнаха масовите безредици,защото днес дойде дядо Коледа в ДГ на баткото,но понеже тържеството беше при закрити врати/т.е. без родителите да присъстват/ и малчо си остана без подарък/миналата година му занесохме и на него и беше много щастлив,че е с каките и батковците/...та сега с баща им правим тук едни постановки-хем да си получи и той пакетчето и да не се чуства пренебрегнат...хем да не развенчаем мит-а.
Съжалявам за проблемите които са ви споходили....но живота е такъв-трябва да се нагаждаме постоянно според обстоятелставата и да се борим да сме щастливи.Пожелавам ти да сте едно задружно и сплотено семейство въпреки несгодите.И ти пожелавам да се радвате и на трета рожба,щом го желаете/надявам се да нямаш и повече неприятности покрай забременяването........апропо-аз също се сдобих с първия си син след доста лежане в Окръжна при Заимов-даже санитарките ме бъзикаха,че вече към инвентара ще ме заприходят/
Ние също сме на една предКоледна вълна.....и вече започнаха масовите безредици,защото днес дойде дядо Коледа в ДГ на баткото,но понеже тържеството беше при закрити врати/т.е. без родителите да присъстват/ и малчо си остана без подарък/миналата година му занесохме и на него и беше много щастлив,че е с каките и батковците/...та сега с баща им правим тук едни постановки-хем да си получи и той пакетчето и да не се чуства пренебрегнат...хем да не развенчаем мит-а.
Благодаря на всички за милите думи. Ще ми бъде много приятно да общуваме!
В една от многобройните книги за диабет, които съм купила пишеше, че не трябва да приемаме диабета като заболяване, а като шанс. Честно казано преди две години това твърдение ми звучеше абсурдно. Но вече разбирам какво е искал да каже автора.
В подфорум " Деца с увреждания и хронични заболявания " имаше тема " Как се промени живота ми към по-добро"(или нещо подобно). Наистина живота на цялото ми семейство се промени коренно. Това ни даде възможност да преосмислим много неща и да разберем кое е истински важно в живота. Ако не беше се случила тази промяна вече щях да работя и да "препускам" бясно през целия ден. Така щях да пропусна много важни моменти от развитието на двете си деца. Затова мога да кажа, съм щастлива и доволна от живота ни в момента. Но имаше много трудни моменти, които трябваше да преодолеем.
Най-трудно моят син прие начина на хранене, дори апликациите на инсулина и седемкратното измерване на кръвната глюкоза прие по-лесно. Затова цялото ни семейство започна да се храни по този начин и честно да ти кажа виждам много положителни резултати при всички. Крепи ме мисълта, че дори никога да не се намери лечение на коварния диабет, след 30-40 години моят син ще е един изключително здрав човек, в много по-добро здравословно състояние от своите връстници. Това ще е следствие от начина на живот, който е водил. Редовна физическа активност, здравословно хранене .... Това ме крепи, това ми дава сили да продължа. Той е един малък войник, понякога ми става много мъчно, че трябваше толкова рано да порастне. Но това вече се е случило-никой нищо не може да промени. Старая се да бъда винаги положително настроена и пред детето -винаги усмихната, не викам и не крещя. Старая се да говоря и обяснявам. И мисля , че постигам резултати. Сравнително бързо прие нещата. Но в началото ми задаваше страшни въпроси, а беше само на 5 години и половина.
Люба, мисля че се познаваме лично. Юли месец 2003 г. бях в отделението на д-р Заимов, за да родя дъщеря си. Тогава се запознах с момиче на име Люба, което се бореше да запази рожбата си. Прекрасното момиче беше с дълга черна коса, а съпругът й с дълга руса коса. люба, ти ли си това момиче? За съжаление загубих телефона на момичето.
В една от многобройните книги за диабет, които съм купила пишеше, че не трябва да приемаме диабета като заболяване, а като шанс. Честно казано преди две години това твърдение ми звучеше абсурдно. Но вече разбирам какво е искал да каже автора.
В подфорум " Деца с увреждания и хронични заболявания " имаше тема " Как се промени живота ми към по-добро"(или нещо подобно). Наистина живота на цялото ми семейство се промени коренно. Това ни даде възможност да преосмислим много неща и да разберем кое е истински важно в живота. Ако не беше се случила тази промяна вече щях да работя и да "препускам" бясно през целия ден. Така щях да пропусна много важни моменти от развитието на двете си деца. Затова мога да кажа, съм щастлива и доволна от живота ни в момента. Но имаше много трудни моменти, които трябваше да преодолеем.
Най-трудно моят син прие начина на хранене, дори апликациите на инсулина и седемкратното измерване на кръвната глюкоза прие по-лесно. Затова цялото ни семейство започна да се храни по този начин и честно да ти кажа виждам много положителни резултати при всички. Крепи ме мисълта, че дори никога да не се намери лечение на коварния диабет, след 30-40 години моят син ще е един изключително здрав човек, в много по-добро здравословно състояние от своите връстници. Това ще е следствие от начина на живот, който е водил. Редовна физическа активност, здравословно хранене .... Това ме крепи, това ми дава сили да продължа. Той е един малък войник, понякога ми става много мъчно, че трябваше толкова рано да порастне. Но това вече се е случило-никой нищо не може да промени. Старая се да бъда винаги положително настроена и пред детето -винаги усмихната, не викам и не крещя. Старая се да говоря и обяснявам. И мисля , че постигам резултати. Сравнително бързо прие нещата. Но в началото ми задаваше страшни въпроси, а беше само на 5 години и половина.
Люба, мисля че се познаваме лично. Юли месец 2003 г. бях в отделението на д-р Заимов, за да родя дъщеря си. Тогава се запознах с момиче на име Люба, което се бореше да запази рожбата си. Прекрасното момиче беше с дълга черна коса, а съпругът й с дълга руса коса. люба, ти ли си това момиче? За съжаление загубих телефона на момичето.
......сега остава на ЛС да ми кажеш ти коя се/че се опитвам да се сетя,но мина доста време оттогава/ и да ти дам теле.за връзка.
Здравейте! Честита Коледа!
И аз съм от вашите редици и поне още една година (вероятно и повече) ще си бъда вкъщи. Малкото ми момченце (2 г. и 3 месеца) има непоносимост към глутен (целиакия) и ще е доста трудно да тръгне на детска градина. Госпожите не са много склонни да го следят какво яде и да внасям храна отвън.
Предложиха ми вариант да го взимам на обяд и да го карам след закуска, но това означава някой да е на разположение от сутрин до 9 ч. и на обяд от 12 ч., т.е. работа не мога и да искам да започна, дори на 4 часа. Затова имам желание да си общуваме! Радвам се, че ви открих.
И аз съм от вашите редици и поне още една година (вероятно и повече) ще си бъда вкъщи. Малкото ми момченце (2 г. и 3 месеца) има непоносимост към глутен (целиакия) и ще е доста трудно да тръгне на детска градина. Госпожите не са много склонни да го следят какво яде и да внасям храна отвън.
Предложиха ми вариант да го взимам на обяд и да го карам след закуска, но това означава някой да е на разположение от сутрин до 9 ч. и на обяд от 12 ч., т.е. работа не мога и да искам да започна, дори на 4 часа. Затова имам желание да си общуваме! Радвам се, че ви открих.
Здравейте,мамчета!Весела Коледа и от мен!И на мен много ми допадна вашата темичка !И аз съм мама на малък малчоган,на 1,5 год. е,и сме със същата болест като детенцето на M Nik,за съжаление.И ние си стоим в къщи и се гледаме,смятам да си го гледам докато мога.Не че паричките няма да са проблем след като спре майчинството,но все някакси ще се оправим.В момента,каквато и възможност да ми се отвори за работа,било то най-приятната за мен,не бих я приела.Страшно сме привързани един към друг,чак се плаша,все един ден ще трябва да го дам на детска.Аз съм на 31,много си го исках,щастлива съм да го имам,и с удоволствие си стоим в къщи двамцата,аз съм домошарка.Със сигурност като поотрасне,ще предпочита компанията на приятелчета,не моята и затова сега,това време с него ми е много ценно.Развлечението ми-като го приспа на обяд,да редя пъзели за час-два.Прочетох само последните ви постове,сега с удоволствие ще попрочета повечко за вас!
!И аз съм мама на малък малчоган,на 1,5 год. е,и сме със същата болест като детенцето на M Nik,за съжаление.И ние си стоим в къщи и се гледаме,смятам да си го гледам докато мога.Не че паричките няма да са проблем след като спре майчинството,но все някакси ще се оправим.В момента,каквато и възможност да ми се отвори за работа,било то най-приятната за мен,не бих я приела.Страшно сме привързани един към друг,чак се плаша,все един ден ще трябва да го дам на детска.Аз съм на 31,много си го исках,щастлива съм да го имам,и с удоволствие си стоим в къщи двамцата,аз съм домошарка.Със сигурност като поотрасне,ще предпочита компанията на приятелчета,не моята и затова сега,това време с него ми е много ценно.Развлечението ми-като го приспа на обяд,да редя пъзели за час-два.Прочетох само последните ви постове,сега с удоволствие ще попрочета повечко за вас!
Честита Коледа и от мен!
Най-после всички вкъщи сме във ваканция! Приключиха с разните коледни мероприятия и изяви и заминаха при едната си баба. Та, и ние с баща им сме във ваканция. Караме тихо и кротко и хич не си подаваме носовете навън в този студ. Като ги няма децата не се престаравам с готвенето и сме както дойде. Отвикнала съм от такава тишина и спокойствие.
Най-после всички вкъщи сме във ваканция! Приключиха с разните коледни мероприятия и изяви и заминаха при едната си баба. Та, и ние с баща им сме във ваканция. Караме тихо и кротко и хич не си подаваме носовете навън в този студ. Като ги няма децата не се престаравам с готвенето и сме както дойде. Отвикнала съм от такава тишина и спокойствие.
Здравейте, от доста време си мислех да се включа при вас и ето, че накрая намирам малко свободно време да ви прочета и да се представя. Майка съм на малката Ива, която е на 2,4г. Не ходи на ясла и се гледаме двете в къщи. Радвам се, че имам такава възможност, защото съм от хората, които смятат, че за едно дете на тази възраст най-важно е да бъде с родителите си в семейна обстановка. Много дълго исках да забременея и когато това се случи напуснах работа в момента в, който разбрах, че съм бременна. Винаги ми е било приятно да съм в къщи, така че работата не ми липсва чак толкова много.
ПП Искам да ви пожелая Новата година да донесе на вас и на вашите семейства само здраве, щастие, любов и късмет!!!
ПП Искам да ви пожелая Новата година да донесе на вас и на вашите семейства само здраве, щастие, любов и късмет!!!