Майките,избрали да останат вкъщи-3

Според мен въпросът не е в незабелязването на неизмитата купчина чинии, а в това да се хване и да ги измие. Иначе какво се променя за жената? Нали пак тя ще ги мие като няма кой друг? Какъв е смисълът от това влизане в положението, като работата няма да е свършена. Той какъв е, началник, който може да одобри или не?
Не е насочено лично към теб, просто го използвах като основа.
Става въпрос за власт. А както се казва в Големанов "власт не се дава, а се взема".

да, разбирам и моите отговори не са насочени лично към теб, радостина, просто споделям мнение, което може да е от полза ако отговаря на ситуацията. може би мнението ми е такова, защото вкъщи съм приела някакво разделение на труда - той работи извън дома, аз в дома. за някои мъже (особено ако работят под постоянно напрежение) е отвъд границите на възможностите им да се занимават с домакинска работа. от друга страна пък забелязвам, че един изморен мъж е склонен да заседне да мие чинии, за да помогне на любимото същество, което толкова се грижи за него. не мога да разбера защо жените толкова държим мъжете да помагат в домакинската работа. за някои мъже миенето на чинии е нещо, за което приятелите му ще му се подиграват, други просто не умеят - ти им кажеш да измият чиниите, те го правят с най-добро желание, но оставят половината мазни, прибират ги мокри в шкафа или пък изобретяват 100 други начина да не свършат работата правилно трети пък са на мнение, че "друго си е жена да го пипне"... мъже всякакви. ако не ти се е паднал мъж-домошар, по-добре е да приемеш факта, вместо цял живот да се бориш да го промениш. това, че не помага вкъщи не значи че е лош и че няма мнооого други положителни качества.
според моите виждания семейството не би трябвало да е "вземане и даване" на власт. изморително е да полицайстваш непрекъснато дали някой не те предизвиква или не оспорва властта ти, да следиш да си отгоре и дали някой не те е настъпал. осъзнавам, че съм много млада, но поне до сега наблюденията ми са, че жената е по-вероятно да получи добро отношение от мъжа с добро отношение. разбира се има и отрепки, които избиват комплекси, чрез подчиняването на жени, но те са по-скоро изключението. според мен в случая мъжа е "негрижовен" към жена си, просто защото отразява нейното отношение към него. и мисля, че вместо да търси победа, ми_ди трябва по-скоро да направи една ретроспекция, да види кога е започнал той да се държи така и евентуално да потърси причина. може би така ще има повече шансове за излизане от тази тъжна ситуация. все пак всеки действа според това, което чувства, че е правилно

една идея за майките на момченца (и дивички момиченца):
скачащи топки! по 8лв са в Джъмбо. представляват едни огромни топки с дръжки отгоре - сядаш, хващаш се здраво и скачаш благодарна съм на този, който ги е измислил - през дългите зимни дни момчетата ми така харчат енергията си. много са подходящи както за малки деца, така и за по-големи. безопасни са - с тях нито могат да си причинят кой знае какви повреди, нито да направят кой знае какво беля. освен това са доста държаливи, нашите са от миналата зима.
http://z.about.com/d/inventors/1/0/o/C/hopbimba.jpg

Но това е детинско поведение, а не на мъж. Ако цялото му поведение ще е насочено към това да претупа работата или да покаже колко му е неприятно, то за каква любов и разбирателство ще си говорим! И жената би могла така да претупва нещата или да го е срам да каже, че върши домакинска работа. Ами, да ходи да си живее сам. В една къща живеят всички и следователно е грижа на всички (поне на възрастните), а не е зачислена на жената. Това, че тя гледа децата и заради тях не е започнала работа не е зелена светлина цялата къща да й е на главата, а мъжът, защото бил много изморен на работа да вирне краката на дивана. А нейното работно време колко е? Не е като да изчака края на работния ден, да врътне ключа в офиса или да изключи машината и да си отиде да си почива.

Поне според моите разбирания двамата са се взели да се грижат един за друг и децата, а не той да е банкомат или да си движи кариерата, а тя да крепи цялата къща и децата. Той е изморен от работата навън, но тя също е изморена.

И аз да се присъединя към вас.
И да попитам не ви ли липсват социалните контакти?
Да,имаме социални контакти,но не е като да работиш.
Вече 5 години съм в нас и усещам как деградирам.
Контактите ми са определен брой хора,а останалата информация ми е от нета.

Не ми липсват,честно!Аз обаче да отбележа,че никога не съм ходила на работа,тъй че не знам всъщност колко повече социални контакти бих имала там.Виждам се с приятелки-понякога с деца,понякога без,имаме си приятелски семейства.
В какъв смисъл деградираш?Може да запишеш някакви курсове примерно....или нещо да учиш.
единственното,от което се страхувам много,е че да не дава Господ ако се наложи да издържам аз двете деца няма да се справя,само от това ме е страх.

През първата година наистина социалните ми контакти бяха ограничени с майките от детската кухня и една-две приятелки. Но след това се записах на курсове, после да си доучвам и си промених средата. Макар и с по-бавни темпове покрай децата не съм спирала да се развивам. Може би в някои отношения дори спечелих от оставането си вкъщи.

радостина, разбирам ти философията и щом действа при вас - чудесно аз лично нямам протива да свърша малко повече работа от мъжа ми, за да може той да почива повече. така ми е приятно, а вероятно и на него. сега ни предстои операция и той ще трябва сам да върти къщата докато ние сме в болница с малкото. винаги като му се наложи се справя без да мрънка, за което съм му благодарна всеки (без значение мъж или жена) има сфери, в които има кусури, но ти не можеш да накраш никой да поеме отговорност, която сам не решава да поеме. ако пък мъжа е бил по-сговорчив, но по някое време е започнал да се държи така, то вероятно има причина за това, различна от тази, че е гадняр така би реагирал примерно мъж, чиито усилия не се приемат, а само му се повтаря или намеква, че никога не върши достатъчно или задоволителна работа. той може и да си е такъв (ако това е случая, мисля че пак "да си живее сам" не е правилното решение), а може и да е станал такъв (това е по-добрия вариант, защото дава сила на жената да промени ситуацията - той е реагирал на нещо, което ако се промени, ще се промени и гадното му отношение). много жени сами кастрират мъжете си с вечното си недоволство от тях. до сега не съм чула за човек, изпълзял изпод купища неодобрение, с цел да започне да радва източника на това неодобрение. ако неодобрението го е накарало да загуби желанието си да върши своя дял от работата за това семейство, надали строгото мъмрене ще е нещото, което ще го накара да се вземе в ръце

ивка, напоследък толкова малко стойностни хора има по света, а с повечето хора изобщо не си струва да поддържаш контакти и аз като валенцето - намерила съм си няколко стойностни и те са ми достатъчни

валенце, да не дава Господ, но съм сигурна, че ще се справим и аз като теб никога не съм работила (поне не на договор) но умея да правя много неща, така че гладни няма да останем. знаеш ли по колко вземат детегледачките на час?   и все пак да не дава Господ!

Здравейте и от мен. Горният пост все едно аз съм го написала. Имам чувството, че синът ми е най-палавото дете. Не се заиграва с нормални детски играчки, а търси само дистанционни или всякакви машинки и устройства, по които има копчета. На моменти просто изпушвам и се страхувам, че няма да ми издържат нервите, въпреки че се опитвам да се владея. Измислям какви ли не забавления, но той не задържа вниманието си върху нещо за повече от 5 мин. /с изкл. на реклами по ТВ, тях може да ги гледа денонощно, но аз не разрешавам/.  Не ми се дава още на ясли, мъничък е, искам още да поукрепне, но направо ме влудява. Не съм и предполагала, че едно малко дете може така да ме уморява.

chatpatka,за стойностните хора ми е ясно,сблъсквала съм се  с достатъчно хора.
При мен лошото е,че съм живяла много години на вън,и се завърнах заради моят мъж в БГ.
Само че,зарязах роднини,приятели,образование и много добра работа.Дойдох в град където никого не познавах.
Да вече имам много познати,но все още и след 5год моята среда ми липсва.
Липсва ми работата ми,а аз общувах с много хора.
Вече не ми се учи,но ми липсват колегите ми...
Отначало ми беше трудно заради адаптацията,но сега май е по-трудно.
Усещам се как не ми е призванието да бъда послушна домакиня,и това понякога ме срива.
Надявах се сега да започна работа извън нас,но децата боледуват от градината и никой няма да ме изтърпи.
Разтоварването ми беше аеробика,козметик,но напоследък и за това нямам време.

Ивка,не знам,наистина не знам какъв съвет да ти дам,просто ще ти пожелая да намериш своето място.
И не разбрах какво ще рече това "послушна домакиня" Защо се възприемаш така?
Аз примерно,макар че не работя навън,никога не се възприемам като послушна домакиня само и единственно.
Защо не пробваш да оставяш децата по час два в клуб или забавачка и това време да е само за теб?
Моите деца ходят на градина,но до обяд само.Това си е моето време.Или се разхождам,или пия кафе с приятелки,или вися свободно на компютъра...чета си книга,каквото се сетя.

Относно социалните контакти- не ми липсват. Покрай детето, училищете и извънкласните школи се срещам с други майки и пиеме кафе. Говориме си за децата, проблемите в училище, споделяме опит, рецепти. Не ми се връща във времето, когато бях наработа. Там познанствата ме затормозяваха и натоварваха, изяждаха ми времето, което можех да посветя на семейството си. Тези "приятелства" с колеги бяха толкова кратковременни, докато имаха полза  и интерес от мен. А работата с клиенти е много изнервяща. Ще дойде времето, когато ще започна отново работа, но искам да е тогава, когато детето ми няма такава нужда от мен и от грижите ми, когато е по-самостоятелна. Не се чувствам затъпяла от седене в къщи, защото съм си такава, обичам да чета и да се информирам, а като съм си в къщи имам време за любимите книги.

Изобщо не ми липсват социЯлни контакти. Даже са ми в повече. 
Не мога да си представя , че ще тръгна на работа и ще кажа, че ми е било зле у дома... Преди бях много дейна личност - в къщи се прибирах само да спя.  Но сега съм с друга нагласа и най хубавото е, че ми харесва. Обичам да си седя в къщи, домошар си падам. Отделям максимално от времето си на детето си, което ме прави спокойна и щастлива, че детето ми расте и се развива обградено с много внимание и най вече, че аз съм част от това! Просто това е моят избор за душевен мир!
 Относно затъпяването - всичко си зависи от човека - ако ще и на пет места да работи, пак може да деградира като личност...това не е критерии

п.п. Социални контакти от типа клюкарстване, сплетни, интриги, доносничество, които са доста срещани в сферата на работещите - благодаря от такива контакти - няма нужда....,а и заслужава ли си заради това  да пренебрегнеш детето си...

Като си чета сега поста,ами аз съм достойна за съжаление
Може да е бил повлиян от късния час 
Всъщност с "послушна домакиня" имам предвид,монотонното ежедневие около задълженията ми.
Аз избора съм го направила вече,и не съжалявам!
Даже напротив,горда съм,че сама съм си гледала децата и ги  гледам.
И в момента работя от нас,но не ми е достатъчно.
Не ме задоволяват,кафетата с познати,нета и книгите.
Май ми се иска по енергичен и раздвижен живот.
Абе и аз не знам май какво точно искам ,но застоя в нас определено не ме задоволява емоционално.
Нямам предвид тези социАлни контакти  ,че чак и детето си да пренебрегнеш
Струва ми се,че не съвсем правилно си интерпретирала поста ми!
При моята работа няма как да има сплетни и интриги

п.с.Благодаря за поправката!Оправих си грешката.

добрутро мами,

случвало ли ви се е детето ви да вдигне температура и да избие в много ситни пъпчици? ама много! направо изглежда сякаш кожата е настръхнала, но са пъпки. и то почти по цялото тяло...

Да не е някоя шарка?